През тази седмица Центърът за градска мобилност (ЦГМ) направи предложение, което предвижда билетът за градския транспорт в София да поскъпне до 1,50 лв. Нашето усещане е, че предложената цена има за цел постигнето на компромисен вариант - някъде между сегашната цена от 1 лв. и предложеният ръст от 50 ст.

Без да заемаме позиция по темата и без да претендираме за пълна точност на изнесените от нас данни, направихме съпоставка между цените на градския транспорт в София и тези в други европейски столици.

Сравнения на номиналната стойност (в червено на графиката) на цените на билетите за градския транспорт би била неуместна, поради разликите както в заплатите, така и в цените в страните членки на ЕС. Причината е, че едно евро не купува същото количество стоки и услуги в различните страни от ЕС. Докато в София за тази сума можете да отидете до центъра и да се върнете, в Лондон няма да можете да си позволите дори едно единствено пътуване. И все пак: в номинално изражение билетът е най-евтин именно в София (0,51 евро).

За да сравним „стойността“ на едно пътуване в София с това в други европейски столици, използвахме последните данни на Евростат за паритетите на покупателната способност (ППС) в страните от ЕС. ППС се използват за превръщане на номиналните разходи в национална валута (лева, евро, паунд и т.н.) в единна условна валута, наричана „Стандарт на покупателната способност” (СПС). Тази условна валута има еднаква покупателна способност във всички страни от ЕС, което позволява да се използва за база на подобни сравнения (за повече информация виж методологическите бележки накрая, както и обяснението на НСИ).

Графика: Цена на билет за градвския транспорт (номинална цена в евро и сравнение на паритета на покупателната способност)

Например: Минималната работна заплата (МРЗ) в Полша през втората половина на 2015 г. е 418 евро, а тази в България – 194 евро. В номинално отношение МРЗ в Полша е 2,15 пъти по-висока от тази в България. Обаче, ако вземем предвид различната цена на стоките и услугите в полската и българската икономика и приложим ППС, минималната заплата в Полша възлиза на 749 СПС, а тази в България – на 401 СПС – разликата се стопява до 1,87 пъти. Тази промяна отразява факта, че цените у нас са по-ниски от тези в Полша и че 1 евро у нас може да закупи повече стоки или услуги, като в крайна сметка този ефект в цените е по-силен от разликата в заплатите. Повече за разликата в нивото на МРЗ в страните от ЕС можете да откриете тук. 

Към момента единствената столица, в която цената на един билет за градския транспорт (в СПС – в син цвят на графиката) е по-ниска от тази в София, е Братислава. Малко по-скъп (както в номинално изражение, така и в СПС) е транспортът в Букурещ.

Сравнението, базирано на покупателната способност, показва, че ако цената на билета в градския транспорт бъде увеличена до 1,50 лв. (приблизително 0,77 евро), неговата стойност в СПС би надминала тази в 10 европейски столици - Вилнюс, Цюрих, Прага, Талин, Любляна, Рим, Атина, Дъблин, Варшава и Букурещ.

Подобен „скок” би бил трудно защитим (особено в условията на рекордно ниски цени на горивата), поради което вероятността да се случи е минимална.

При тълкуването на графиката и данните трябва да имаме предвид следното:

1. Данните за цените на билетите за градския транспорт в европейските столици са взети от сайта priceoftravel.com. Няма как да претендираме за акуратност на предоставените там цени, но те в голяма степен съответстват на личните ни впечатления, както и на тези на българи, живеещи в чужбина, до които се допитахме. При предоставяне на снимков материал от наши сънародници, опровергаващ тези цени за еднократно пътуване (за пътник без привилегии), ще коригираме графиката своевременно.
2. Начинът на организация на публичния транспорт в европейските столици е много различен, поради което понякога е трудно да изберем една цена като „представителна“. В някои столици цената зависи от продължителността на пътуването, а в други - от изминаваното разстояние. За да направим сравнението с България възможно, сме използвали винаги най-ниската предоставена от сайта цена, тъй като у нас разходът на пътуващия за една или десет спирки е един и същ.
3. В някои градове (като Стокхолм) имате възможност да закупите електронна карта, която след това трябва задължително да заредите с определена сума. Цените на билетите варират значително в зависимост от това кога сте ги закупили, начинът на закупуване (карта, СМС или от машина), възрастта ви и т.н. В подобни случаи сме използвали редовната цена на билета за метро за лице без карта и привилегии. 
4. Сравненията на цените на билетите в София и европейските столици се базират на индекса на равнища на цени (ИРЦ) на Евростат за 2014 г. Това предполага известни (но не съществени) отклонения от крайните резултати както поради промените в ценовото равнище в отделните икономики през 2015 г., така и поради различния темп на ръст на възнагражденията и други индикатори. Всички изчисления, правени на база ППС важат за цялата икономика на една страна, поради което не отразяват напълно действителното съотношение на заплатите и цените в самите столици. В общия случай, обаче, както заплатите, така и цените във водещите европейски градове, са по-високи от тези в по-малките населени места.
5. Динамичните сравнения (къде ще попадне София спрямо други европейски столици при увеличаване на цената на билета за градския транспорт до 1,50 лв.) се базират на презумпцията, че цените в останалите столици ще останат без промяна.

Статията е публикувана от Инфограф. Автор: Явор Алексиев.