Връщането на доверието в световната икономика сред големите корпорации все още не се трансформира в очакваните капиталови инвестиции и бизнес комбинации. Това сочи осмото Проучване на доверието към икономическата среда и достъпа до финансиране на Ernst & Young, базирано на изследване сред 1,600 служители с ръководна позиция на управленското ниво в 50 държави.
Покачването на доверието, дължащо се на положителните очаквания за икономически растеж, по-добра рентабилност и налично кредитиране, показва, че понастоящем 87% от компаниите считат световната икономика или за стабилна, или за подобряваща се. 51% в момента вярват, че световната икономика се подобрява категорично – два пъти повече в сравнение с октомври 2012 г.
Това повишено доверие създаде стабилен консенсус между световните корпорации, че броят на сделките ще нараства – 72% очакват броят на сделките в световен мащаб да се увеличи през следващите 12 месеца. Дори и с подновения фокус върху растежа (52% посочват растежа като основна цел), обаче, едва 29% от големите компании очакват да направят придобивания през следващите 12 месеца, като основната стратегия, посочена от техните ръководители, е органичният растеж (45%).
Пип Маккрости, вицепредседател на Глобалния отдел „Сделки” към Ernst & Youn , заявява: „Въпреки че това положително усещане обичайно би намерило изражение в значителни капиталови инвестиции и бизнес комбинации, сегашната ситуация може най-добре да бъде описана като „парадокс на увереността” - планираните дейности противоречат на очакванията. През последните няколко години глобалният брой сделки намаля двойно в сравнение с историческите показатели за сливания и придобивания. Има признаци на подобрение, но предпазливостта остава. Въпреки че почти три четвърти от компаниите очакват повече сделки през следващата година, значително по-малко имат намерение за придобиване. Това всъщност може да създаде предимство на първия за онези, които имат желание да действат веднага и да придобият активи преди конкуренцията.”
Скромното нарастване на броя на компаниите, планиращи придобивания (от 25% през октомври), до голяма степен се дължи на увеличения брой и по-високото качество на инвестиционните възможности. 39% от компаниите заявяват, че съществуват качествени възможности за придобивания, спрямо 30% преди шест месеца. 50% са по-уверени относно броя на съществуващите възможности, спрямо едва 37% преди шест месеца.
Свят на различията
Съществуват отчетливи разлики в нагласите по отношение на сливанията и придобиванията в различните държави – в Бразилия 45% от мениджмънта очакват да придобият компания, докато в Русия едва 12% имат подобни очаквания – илюстрация за различията в един сложен макроикономически климат, дори между развиващите се пазари. В развитите пазари 27% от ръководителите в Обединеното кралство планират придобиване на активи спрямо 29% в САЩ.
Интересът към придобиването на активи на развиващите се пазари продължава като Китай запазва водещата си позиция като инвестиционна дестинация. Индия и Бразилия се нареждат съответно на второ и трето място, а САЩ остава в челната петица. Докато развиващите се пазари остават много важни за растежа, обаче, 60% от компаниите понастоящем заявяват, че преразглеждат стратегиите си на тези пазари, където растежът се е забавил, и ще бъдат по-строги по отношение на инвестиционните решения и процеси.
Най-вероятните сектори, в които ще се реализират придобивания, са: технологии, автомобилна индустрия, медицина и биотехнологии, потребителски продукти и нефт и газ. Най-малко вероятните сектори включват енергетика и комунални услуги, минна индустрия, финансови услуги и диверсифицирани индустриални продукти.
В съответствие с настроенията през последните шест месеца се очаква масовите сделки да са малки като обем, тъй като предпазливостта остава, независимо от рекордните нива на наличен ресурс и подобряващите се условия на кредитиране. Като цяло 88% от компаниите, планиращи придобивания, очакват сделките да възлизат на по-малко от 500 милиона щ.д.
Създаване на стойност чрез продажба на неосновни дейности
Като точен огледален образ на бъдещите купувачи, 29% от компаниите планират продажба на неосновни дейности в следващите 12 месеца, или имат стартиран такъв процес. Причините за продажбите и видовете такива продажби са все по-сложни и не се дължат непременно на традиционната мотивация за набиране на капитал, като фокусирането върху основните активи и повишаването на стойността за акционерите се нареждат на по-челни позиции в обосновката за продажбите.
Маккрости продължава: „Независимо от нарастващия оптимизъм, компаниите в голяма степен се фокусират върху по-ниско рисковите стратегии за създаване на стойност– значително по-предпазливи подходи от това, което може да се очаква, имайки предвид нарастващото доверие и наличие на кредитиране. Освобождаването от неосновни дейности все повече се превръща в стратегическо средство за създаване на стойност, което според мнозина е по-малко рисково в сравнение с придобиването. Тези подходи се превърнаха в „новото нормално” в света след финансовата криза. Компаниите изискват устойчиви показатели за растеж преди да направят големи инвестиции”.
Възможности за първите, които ще предприемат действия
Различията между оценките на купувача и продавача, които често са пречка за сделките, се свиха през последните шест месеца като повечето анкетирани (82%) посочват, че същите са 20% или по-малко в сравнение с 68% през октомври 2012 г.
Очакванията за по-високи оценки, обаче, сега са най-високи в сравнение с предишните издания на Проучването на доверието към икономическата среда и достъпа до финансиране. 44% от компаниите очакват цената/оценките да нараснат през следващата година, спрямо 31% през октомври 2012 г. Едва 7% от компаниите очакват понижение на оценките, в сравнение с 27% преди шест месеца, което предполага стабилизация на пазара.
„Може би се доближаваме до равновесно положение между това, което ще платят купувачите, и това, което ще приемат продавачите”, споделя Маккрости. „Това равновесие е от изключителна важност, тъй като дава индикация, че пазарите са на пределната точка, от която махалото е готово да тръгне в другата посока – към по-високи цени за купувачите и по-рентабилно излизане от инвестициите за продавачите.”
Кога избягването на риск се превръща в риск?
Маккрости заключва: „Предвид повишаването на доверието и добрата среда за сделки, е малко изненадващо, че все още не сме свидетели на повишен апетит за придобивания. Мениджмънтът продължава да чака устойчиво възстановяване, преди да се ангажира с бизнес комбинации. Може би, обаче, се доближаваме до момента, в който тази продължаваща предпазливост се превръща в риск.”
„Доверието в икономиката, условията по кредитиране и оценките – наред със скорошното повишаване на активността на акционерите – всичко това са индикатори за възможност за действие. Въпреки че предпазливостта, дисциплината и управлението са необходимост в тази среда, може би сега е моментът съветите на директорите да приемат дневен ред за по-ускорен растеж. Историята показва, че първите, предприели действия в какъвто и да е икономически цикъл, могат да създадат по-висока стойност и да се позиционират като устойчиви пазарни лидери. Сега може би е подходящият момент за инвестиции за растеж.”