През 2015 г. около 18% от бизнес субектите съобщават, че са били жертва на корупционен натиск от страна на администрацията. Общо за бизнеса и за гражданите, броят на засегнатите от корупционен натиск е около 1,3 млн. души годишно, като 0,01% от тези случаи отиват в съда. Високото ниво на засегнати от корупция показва, че дори и разследващите органи да имат по-добър капацитет и ефективност, то това не може да предотврати голямата част от корупционните деяния. Реформирането и подобряването на работата на разследващите органи и прокуратурата са основната стъпка, която би следвало да изпрати сигнал до обществото, че корупцията не може да бъде норма. Но тя няма да бъде достатъчна.

Три са основните мерки, които могат да ограничат естествено корупцията в администрацията:

1) Ограничаване на правомощията на администрацията. Сладва да погледнем към добре познатия принцип на „малката държава”, проповядван преди 160 години от френския филисоф Фредерик Бастиа. Колкото по-рядко държавните служители се намесвата в икономиката, толкова по-ограничено ще е полето за корупция. Ако 1,3 млн. души са били жертва на корупционен натиск за една година, то е логичен въпросът дали администрацията е по-добра в разрешаването на проблеми или в тяхното създаване?

Според Индекса за глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум България се нарежда на 107-о място от 140 страни по показателя– „Състояние на институциите”. Този показател отчита влиянието на администрацията върху икономическите процеси и административната тежест върху тях.  Следва да бъде направен преглед на административните услуги и регулаторни режими (които към 2015 г.  са 2410), като се работи в посока драстично намаляване на административната тежест чрез премахване на съществуващи регулаторни режими и трансформирането на разрешителни режими в регистрационнни или дори уведомителни, където това е възможно. От една страна това ще намали разходите на фирмите и гражданите, а от друга ще намали корупционния натиск върху тях. Не на последно място трябва да бъде прекратена порочната практика по въвеждане на разрешителни и регистрационни режими, които не са законово установени, но са въведени с подзаконови нормативни актове от местната и централна администрации.

2) Изграждане на завършена и функционална инфраструктура за електронно управление. Изминаха 15 години откакто бе направена една от първите стъпки за развитие на електронното управление - приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис и Постановлението на Министерски съвет за определяне на органите, които не могат да откажат приемането и издаването на електронни документи. Тези нормативни документи задължиха институциите „де юре” да приемат електронни документи, но създаването на единна инфраструктура за практичното приемане и издаване на същите се оказа проблем, който търси своето решение повече от 15 години. След последните промени в Закона за електронното управление от 1 юли 2016 г. е изключително важно да бъде допълнена и завършена тази инфраструктура, която да позволи на физическите и юридически лица да подават и получават необходимите документи през Единния портал за електронно управление и да бъдат освободени от задължението да предоставят документи, които могат бъдат получени по служебен път между самите органи в администрацията. Това значително ще намали административната тежест, а оттам и корупционния натиск.  

3) Прозрачност на административните процеси. Прозрачността  е един от ключовите проблеми в администрацията особено при разпореждане с обществени ресурси. По отношение на законовата рамка и електронната инфраструктура България вече се нарежда сред отличниците в тази област. През 2015 г. Глобалният индекс на отворените данни нарежда България на 16-то място, докато през 2014 г. страната е класирана на 51-во място. Основната причина за този напредък е изграждането на Електронния портал за отворени данни и промените в Закона за достъп до обществена информация. Законово бе променен принципаът за достъп до обществени данни – от „запитване-отговор” към „отваряне” на данните и качването им в единен интернет портал. Проблемите, които в бъдеще следва да бъдат решени във връзка с прозрачността, са най-вече практични и са свързани с това доколко администрацията има капацитет да изпълнява закона.  Важно е задължението за публикуване на регистрите да се спазва ежедневно и информацията да бъде лесна за откриване и използване. На следващо място една от основните цели на процеса по „отваряне” на данните следва да са обществените поръчки. Препоръчително е в Закона за достъп до обществена информация да се ограничи обхватът на случаите, в които информацията за обществени поръчки може да бъде непублична и да бъде използвана за прикриване на нецелесъобразно използвани обществени средства.

Противодействието на високите нива на корупция трябва да бъде осъществено едновременно в две напълно различни направления. От една страна, реформа в съдебната система и най-вече в органите, отговарящи за наказателното преследване на корупционни престъпления. От друга страна, административна реформа, която трябва да бъде насочена към драстично намаляване на административната тежест и прилагане на електронно управление за всички видове административни услуги. Личният контакт между държавните служители може и следва да бъде ограничен с ефективното доизграждане и използване на двата портала – Единен портал за електронни и административни услуги (egov.bg) и Портал за отворени данни (opendata.government.bg). Остава надеждата, че тези два портала няма да са поредните електронни системи с добра законова рамка и инфраструктура, но с ниска практическа ефективност.