През 2020 г. индексът на Кофас за социален и политически риск достигна рекордните нива от 51% в световен мащаб и 55% в развиващите се страни. Експертите по кредитно застраховане прогнозират, че социалните движения ще окажат влияние върху икономическата активност в засегнатите страни и най-вече върху международната търговия. Масовите социални движения имат частично изявено, но перманентно негативно влияние върху износа на страните. Според данни на компанията, в година, в която се случват масови протести, износът в засегнатите страни е средно 4,2% по-нисък от измерения им потенциал. 

Социалните движения със своята интензивност и форма със сигурност ще окажат влияние върху международния пазар и в следващите години. Опитът от предишни пандемии показва, че социалното недоволство се увеличава значително година след възникването на здравната криза. 

„Измереният глобален социален риск от Кофас никога не е бил толкова висок. През 2020 година отчетохме рекордните за този показател 51% за глобалния пазар и 55% в развиващите се страни. Последиците от пандемичната ситуация все повече се усещат – стандартът на живот спадна, а покупателната способност намаля – много хора изгубиха работата си, повиши се инфлацията, както и неравенството по отношение на доходите . Това предизвика недоверие в правителствата на някои страни, както и недоволство от прилаганите мерки за справяне с кризата.“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България. Други завишени данни са отчетени по показателя за социално напрежение, който също отбелязва рекордни стойности, вариращи от 46% до 54% глобално, а за развиващите се страни – 54%-61%.

„Ефектите върху международния пазар можем да обясним с намаляването на индустриалната активност и услугите, както и спада в потреблението. Когато е налице  несигурност, хората се въздържат от непремерени разходи – подхождат с недоверие и ограничават потреблението на стоки и услуги в домакинствата си. В България политическата ситуация е напрегната и това е причината за повишената несигурност в обществото. Опитът ни показва, че в страна, в която такава несигурност е налице, се наблюдава спад в новоизградените пазарни отношения и дори в поддържането на съществуващи такива“, допълва Пламен Димитров.

Мащабите на влиянието върху международния пазар занапред ще зависят изцяло от постоянството, интензивността и исканията на социалните движения. Ако се касае до спонтанна кратковременна проява, последиците за вноса и износа биха били по-скоро маргинални. Ако обаче се появят по-дългосрочни и интензивни такива прояви, латентната политическа нестабилност, несигурността и повишаващите се цени на пазара, ще продължат да ограничават експортния капацитет. В този случай, три години след първата проява на социално движение, износът ще остане средно около 14% под потенциала си.  

Ключова е и значимостта на типа гражданско недоволство. Движенията, които поддържат изцяло политически искания имат значително по-слабо влияние върху вноса и износа. Тези обаче, които включват социо-икономически искания и които е по-вероятно да се появят като последица от пандемията, ще имат по-дълъг и силен ефект. В този случай, в тригодишен план износът остава с 20,7% под потенциала си, а вносът – с 5,6%. Освен това, малкото пространство за маневриране в икономическата политика на развиващите се страни за ограничаване на последиците от социалните вълнения би могло да засили тяхното въздействие върху търговията.