През първото тримесечие на 2024 г. световната икономика се подобрява спрямо предходните години, белязани от пандемията от COVID-19, войната на Русия с Украйна и банковата криза в САЩ. Въпреки това, икономическата активност в САЩ се забавя, а развиващите се страни са двигател на растежа. Глобалните икономически, социални и политически рискове продължават, включително разпускането на френското Национално събрание. Вследствие на това, Кофас коригира оценките си за 5 държави и 26 сектора, като посочва само краткосрочни положителни перспективи.
Кредитният застраховател Кофас повишава прогнозата за глобален растеж за 2024 г. до 2,5%, с очаквания за стабилизиране до 2,7% през 2025 г. Предвижда се умереният растеж в САЩ и Китай да бъде компенсиран от ускоряване в няколко бързо развиващи се икономики.
Въпреки забавянето на икономиката на САЩ, данните за трудовия пазар са се върнали към предпандемичните нива, което показва по-добър баланс между търсенето и предлагането на труд.
В Китай икономическото възстановяване остава неравномерно. БВП надхвърля очакванията през първото тримесечие на 2024 г. благодарение на инвестициите в производството, което изостря опасенията относно производствения свръхкапацитет. Като се има предвид слабото вътрешно търсене, китайските производители ще трябва да намират външни пазари. Постоянният дефлационен натиск може да продължи да ограничава приходите на компаниите и доходите на домакинствата.
Тенденцията показва, че Европа, с ръст на БВП от 0,3% през първото тримесечие на 2024 г. и подобрения, дължащи се на сектора на услугите, излиза от рецесията.
Забавянето на дезинфлацията в Съединените щати потвърждава, че последната крачка в борбата с инфлацията е най-тежка за икономиките. Причината е в трайно високите цени в сектора на услугите и в жилищния сектор. Инфлацията на PCE[1] индексът, който при 2,7% остава над заложените от Федералния резерв на САЩ 2%, потвърждава тази теза.
В Европа инфлацията се възстанови през май до 2,6%, след спад до 2,4% през април в резултат от забавянето в повишаването на цените на непреработените стоки и храни. Очакваното увеличение на заплатите не само ще стимулира потреблението, но и ще забави дезинфлацията. Ако процентът на инфлацията продължи да спада и достигне до 2%, това ще доведе до влошаване на пазара на труда и корпоративните оперативни маржове, с риск от по-нататъшно увеличение на неплатежоспособността.
Пазарите очакват до две намаления на лихвените проценти, което отразява предпазливата позиция на Fed (Федералния резерв на САЩ). Последните прогнози на американските политици, поддръжници на монетаризма, потвърждават, че намаляването на лихвите ще трябва да изчака до края на лятото или дори до края на годината. От своя страна, Европейската централна банка стартира своето парично облекчаване с първо намаление от 25 базисни пункта (bp) в началото на юни.
Забавеният график от Fed означава, че нововъзникващите пазари ще трябва да забавят или отложат собствените си цикли на намаляване на лихвените проценти, за да избегнат риска от внесена инфлация. Например Бразилия намали основния си лихвен процент само с 25 базисни пункта през май, след шест последователни намаления от 50 базисни пункта. Това забавяне от страна на Fed също ще повлияе на паричните политики в Африка и Азия, където централните банки в големите нововъзникващи икономики все още не са започнали облекчаване на паричната политика, ограничавайки мащаба на икономическото възстановяване за 2024 и 2025 г.
Въпреки забавения график, прогнозите сочат, че в много региони ще има положителни икономически показатели. Някои от страните от Югоизточна Азия (Виетнам и Филипините) ще постигнат темпове на растеж над 6%. Индия, въпреки лекото забавяне, се предвижда да отчете растеж от 6,1%. Африка също се очаква да изпревари и надхвърли ръста от 4%, с ускорение във всички големи икономики (Нигерия, Египет, Алжир, Етиопия, Мароко и в по-малка степен, Южна Африка).
На 14 май Съединените щати обявиха рязко увеличение на митата върху вноса на китайски стоки, подчертавайки решимостта си да противодействат на Китай в стратегически сектори. По подобен начин преди две седмици Европейският съюз наложи допълнителни мита до 38% върху китайските електрически превозни средства. Страни като Индия и Бразилия също предприеха подобни стъпки, ескалирайки риска от глобално търговско напрежение. В този контекст Мексико и Виетнам могат да се окажат ключови бенефициенти поради възможността за прехвърляне на китайски продукти между транспортни средства. Докато търговските отношения между САЩ и Китай изглежда са отслабнали, все още е твърде рано да се заключи, че двете сили са се разделили напълно.
Допълнително усложняване на тези развития са предизборните обещания на бившия президент Тръмп за прилагане на глобални мита от 10%, които засилиха опасенията относно търговската политика на САЩ и страховете от фрагментация в световната търговия.
В един все по-несигурен геополитически пейзаж, ескалацията на митническите бариери би довела до по-високи разходи за бизнеса, допринасяйки за риска от по-инфлационно бъдеще.
[1] Индексът PCE (Personal Consumption Expenditures) е предпочитаният инфлационен барометър от Федералния резерв на САЩ. PCE взема предвид данните за цените, предоставени от компаниите, а не от потребителите.
