След оставката на правителството на Русия и назначаването на ново, ситуацията в Русия на първо време изглежда без съществени промени. Както беше обяснено обаче, очакват се промени в конституцията, които ще бъдат инициирани от президента Владимир Путин. В основата си те ще са свързани с прехвърляне на властта от правителството към парламента – това би променило настоящата конституционна позиция, която определя, че президентът назначава министър-председателя, а Думата одобрява решението. Освен това Путин предложи да бъдат дадени повече правомощия на Държавния съвет, консултативен орган, председателстван от него, който в момента няма значително влияние. Въпреки че не се изисква, президентът обяви, че промените в конституцията ще бъдат направени чрез национален референдум.

„Към момента няма конкретни сигнали, но все пак в Кофас смятаме, че политическите рискове в Русия могат да нараснат. Според индекса на политическия риск на компанията ни, оценката на страната е сред най-високите в света показатели за социално недоволство. Обявените мерки и оставката на правителството вероятно ще предизвикат известен спад на рейтингите на институциите в Русия”, отбеляза Пламен Димитров, управител на Кофас България.

Обявените конституционни реформи могат да предизвикат и нова вълна от протести. През лятото на миналата година имаше такива заради корупция и в резултат на нарастващо недоволство от страна на гражданите. Всъщност по-ниските цени на петрола и санкциите на Запада накараха властите да въведат непопулярни мерки, включително увеличаване на данъчната добавена стойност и възрастта за пенсиониране. Това допринесе за стагнация на доходите и потреблението на домакинствата.

Обявените мерки ще включват и нарастването на разходите за развитие на инфраструктурата и мерки в социалната политика. По отношение на последното, Русия, подобно на няколко други източноевропейски страни, преживява намаляваща раждаемост. В допълнение към обявените през изминалата година данъчни облекчения за по-големи семейства, този път Путин обеща държавно финансиране за жените с първо дете, като се стреми да увеличи броя на новородените от средно по-малко от 1,5 на майка до 1,7 в рамките на четири години. Президентът планира също социални помощи да се изплащат и за деца на възраст от три до седем години в семейства с ниски доходи, а за първите четири години в училище да се осигурява безплатно хранене.

Въпросите, свързани с икономиката, ще бъдат на дневен ред преди предстоящите парламентарни избори през 2021 г. и президентските през 2024 г. Тъй като ръководителят на данъчната администрация беше номиниран за премиер, вероятно фискалните мерки ще бъдат важен инструмент. Въпреки това, прогнозите за потенциалните темпове на растеж на Русия са между 1-2% годишно и е малко вероятно икономиката да се ускори значително. След като инфлацията спада до 2,9% през 2018 г. и 3,6% през 2019 г., се очаква тя да достигне 3,8% през 2020 г., което ще позволи по-бавно темпо на облекчаване на паричните потоци през следващите тримесечия. Инвестициите в частния сектор са ниски поради средното равнище на бизнес средата и преобладаващата роля на държавата в икономиката.

Гледайки бъдещето на Владимир Путин в политиката, на този етап може само да се предположи, че неговото президентство ще приключи през 2024 г. Направените промени са намек за бъдещи варианти, в които той може да продължи по-нататък – по-силен министър-председател, а самият той да бъде част от по-влиятелен Държавен съвет, от който да диктува политики.