За трети пореден месец през август консолидираният бюджет отчита дефицити, но управляващите продължават да се хвалят с излишъци. Малката подробност, която удобно пропускат, е че излишъците са натрупани през първите пет месеца на годината, а през последните три месеца се харчат натрупаните резерви. Това се случва на фона на предвиден годишен дефицит от близо 1,3 млрд. лв.
От месечното изпълнение на бюджета се вижда, че дефицитът през август от около 170 млн. лв. се дължи изцяло на дефицит по дейности, финансирани от европейски програми в размер на около 300 млн. лв., докато националният бюджет отчита излишък. През месец август консолидираните приходи са едва с около 100 млн. лв. по-високи в сравнение с август 2014 г., което отново се дължи на постъпленията по европейските програми – със 110 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната година. При данъчните приходи няма изненади – постъпленията от основните приходоизточници (ДДС, акцизи, данък върху доходите на физическите лица и корпоративни данъци) се увеличават. С най-голям принос са акцизите върху горивата и тютюневите изделия, докато ДДС има скромен принос основно заради по-ниските постъпления от ДДС от внос. Направените консолидирани разходи през август са около нивата си от предходната година, като сериозно увеличение се наблюдава единствено при капиталовите разходи, над 90% от които са финансирани с европейски средства.
По отношение на цялостното изпълнение на консолидирания бюджет за периода януари-август се наблюдават няколко особености. На първо място това е структурата на приходите, които са с около 2,3 млрд. лв. по-високи в сравнение с първите осем месеца на 2014 г. Около 2/3 от увеличението се дължи на по-високи постъпления от данъчни приходи и около 1/3 – на приходите по европейски програми. Това е сериозна разлика в сравнение с периода януари-април, когато по-високите приходи се дължаха поравно на увеличени данъчни приходи и помощи от ЕС. По-добрата от очакваната събираемост на данъците може да се дължи както на по-добра работа на приходните агенции, така и на целенасочено подтискане на прогнозните приходи за 2015 г. с цел реализиране на по-добри резултати в края на годината. Управляващите в България имат достатъчно опит в подобни упражнения, поради което Европейската комисия отправяше остри критики до 2008 г.
Друга особеност се наблюдава при разходите, които са с около 440 млн. лв. над нивата си от предходната година. В Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. е предвидено увеличение на разходите през 2015 г. с около 900 млн. лв. в сравнение с изпълнението им за 2014 г. С други думи около половината от по-високите разходи ще са концентрирани в края на годината, което е стара и порочна практика. Освен че предвидените високи разходи в края на годината са традиционно непрозрачни и със съмнителна ефективност, между тях редовно си прокарват път и непредвидени такива. Под претекст, че има „много” на брой и силно недофинансирани сфери в държавната администрация (нещо, за което слушаме от години, независимо от това кой е на власт), всяко ведомство ще си поиска повече разходи. Те обаче не са обвързани с нещо конкретно – реформа или поне част от такава, а попаднат в удобната графа „обезпечаване на дейност Х”. Така хем парите ще се изхарчат, хем няма да е ясно за какво ще се харчат, хем догодина ведомството пак ще си поиска и най-вероятно ще получи, независимо дали ще е за сметка на повечето събрани приходи или на по-малко разходи за сметка на някое реформирана структура.
Може би най-интересното е, че средносрочната програма предвижда увеличение на консолидираните приходи през тази година с около 2,6 млрд. лв. в сравнение с изпълнението им през 2014 г., като само за първите осем месеца на годината постъпленията в бюджета надхвърлят миналогодишните си нива с около 2,3 млрд. лв. На фона на отчетените постъпления за последните четири месеца в периода 2008-2014 г., може да се очаква приходите в периода септември-декември да са с над 400 млн. лв. по-високи от нивата си през предходната година. Иначе казано, може да се очаква преизпълнение не само на приходите в приетия бюджет, но и на по-актуалната прогноза, залегнала в средносрочната рамка. И тук се крие важният въпрос – дали това преизпълнение ще бъде спестено или, напротив, ще бъде изхарчено, както се случва с преизпълнението на приходите през първите осем месеца. Харченето в края на годината традиционно се свързва с непрозрачност, ниска ефективност и т.н. Това се отнася в още по-голяма степен за преизпълненията на приходите, каквито редовно се наблюдаваха до 2008 г.
Преизпълнението на приходите в сравнение с прогнозата за 2015 г. остава както малка надежда за провеждане на по-добра фискална политика, така и сериозен риск. Ако управляващите проявят характер и не се поддадат на натиск за допълнителни разходи, това би било стъпка към свиване на годишния дефицит и по-бързо излизане от спиралата дефицит-дълг, в която България се движи от 2009 г. насам. Ако пък решат, че това са „безплатни” пари, тъй като никой не е разчитал на тях и да ги изхарчат, както се случва в момента, то излизането от дефицитното блато ще се отложи. За съжаление всичко това ще стане известно едва в началото на следващата година, когато изборите ще бъдат отдавна забравени, а дебатите около бюджет 2016 г. ще са приключили. С две думи – твърде късно.
Автор: Калоян Стайков, И.П.И
