След като миналата седмица стана известно, че служебното правителство успешно е емитирало рекорден по размер дълг на международните капиталови пазари за общо 8.5 млрд. лева, бившият финансов министър от правителството на Борисов 1 – Симеон Дянков обяви в ефира на БНР, че това е очаквано.

Той посочи, че по принцип това е било заложено в Закона за бюджета за 2024 г., като е било предвидено да се вземе дълг от около 11 млрд. лева. Ето защо по думите му по план до края на годината трябва да се вземат още 3 млрд. лева – 3.5 млрд. лева дълг. Той отчете, че служебният финансов министър Людмила Петкова е успяла да намери подходящия момент – точно в края на лятото, когато няма много емисии на дълг и че го е направила на четири по-ниска цена от тази, на която го е взем Асен Василев през 2023 година. Дянков обаче подчерта, че независимо от успешната сделка проблемът е, че България има голям дефицит.

Тревожното е, че за първа година – през тази 2024 г. лихвите по българския дълг вече надминават един милиард евро. Така, по думите на Симеон Дянков, ние трябва да плащаме по 4 млн. лева – 5 млн. лева на ден само за покриване на външния дълг и тази сума ще се увеличава с времето.

Симеон Дянков съжали, че вместо с парите от дълга да строим, ние го взимаме, за да си платим лихвата по предишния дълг. Попитан дали това трябва да ни притеснява, предвид факта, че БВП е голям, Дянков отговори, че подобна теза е популизъм. По думите му за тази година прогнозите са, че БВП ще се увеличи с около 1.8%, докато лихвите по дълга скачат с 12% – т.е. 6 пъти повече.

По отношение на подготовката на държавния бюджет за 2025 г., който трябва да се договори през септември с различните министерства, а после – през октомври да влезе в парламента, Симеон Дянков коментира, че ще е необходим доста по-голям дефицит от определения от предишното редовно правителство, който е бил от 3.3% – т.е. над Маастрихтските критерии. Дянков отбеляза, че сега ще проследи дали този процент ще се запази. По думите му, ако той остане в същия размер, България ще трябва да забрави и за Шенген, и за еврозоната, и за финансовата стабилност. Той обаче призна, че служебното правителство по-лесно ще предложи по-нисък процент – примерно 2.9% дефицит.

Във връзка с готовността на България да стане член на еврозоната, Дянков коментира, че са единствено политически приказки твърденията, че това може да стане в средата на 2025 година. По думите му подобно нещо никога не се е случвало. Той добави, че най-ранната дата за приемането ни в еврозоната е януари 2026 година и то при положение, че се справим с инфлацията и отговорим на още едно важно условие според Маастрихтските критерии – стабилна политическа среда.

Симеон Дянков посочи, че преди да започнат политическите драми с трудното излъчване на правителство, в българския парламент е имало доста стабилна политическа коалиция за влизане в Шенген и за членство в еврозоната. Сега според него такава няма. От друга страна Симеон Дянков отбеляза, че ДПС на Пеевски е проевропейски настроено – за Шенген и за влизането в еврозоата. По този повод той даде пример с депутатите от ДПС – Йордан Цонев, Станислав Анастасов и Искра Михайлова, които били правили многократно положителни изказвания по темата. От друга страна – фракцията на Ахмед Доган Дянков определи като проруска, която щяла да бави влизането ни в Шенген и в еврозоната, защото това не било изгодно на Русия.

Бившият финансов министър обърна внимание и на още една тенденция – икономическият ръст за 2024 г. е 1.8%, което според него е доста по-ниско от средноевропейския – нещо, което не би трябвало да е така, защото България е застигаща страна и би трябвало да има по-висок среден икономически ръст. Друг проблем е, че за строителство на публична инфраструктура първоначално се залагат големи суми, но накрая такива инвестиции не се правят и това води до забавяне на икономиката.