ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ
|
По предварителни данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2005 г., възлиза на 8.69 млрд. лева (4.44 млрд. евро), като отбелязва ръст от 6.0% спрямо съответното тримесечие на 2004 г. На човек от населението се падат 1117 лв. (571 евро).
Наблюдаваният ръст на БВП е значително по-висок от ръста в страните от Европейския съюз. През първото тримесечие на 2005 г. страните от ЕС25, успяха да генерират растеж от 1.7%.
Графика 1: Реален ръст на БВП, Q/Q-4 (%)
Източник: Национален статистически институт, Евростат
Създадената брутна добавена стойност (БДС) от икономическите дейности на националната икономика през 2004 г. възлиза на 7.423 млрд. лева по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила със 7.1% спрямо съответния период на предходната година.
Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, млн.лв.
Източник: Национален статистически институт
В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в БДС е секторът на услугите, който увеличава своя относителен дял в БДС с 0.3 процентни пункта до 61.9% през първото тримесечие на 2005 г. Индустриалният сектор увеличава своя относителен дял в БДС от 31.8% през първото тримесечие на 2004 г. на 32.6% през съответното тримесечие на 2005 г. Единствено аграрният сектор намалява своя дял в БДС от 6.6% през първото тримесечие на 2004 г. на 5.5% през същото тримесечие на 2005 г.
Частният сектор създава 66% от БДС, като отбелязва реално увеличение от 12.7% спрямо първото тримесечие на 2004 г. Стопанските субекти от обществения сектор създават 19.4% от БДС, като отбелязват намаление от 8.6% спрямо първото тримесечие на 2004 г.
Графика 3: БВП от страна на търсенето, млн. лв.
Източник: Национален статистически институт
От страна на търсенето значителен ръст отбелязват инвестициите в основен капитал – 9.2% спрямо съответното тримесечие на 2004 г., като увеличават своя относителен дял до 20.3% от БВП. С висок ръст е и крайното потребление - 7.3% за тримесечието. За индивидуално потребление на населението през първото тримесечие на 2005 г. се изразходва 83.7% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя е със 7.3 процентни пункта спрямо съответното тримесечие на 2004 г.
Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно, като вносът на стоки и услуги надвишава с 1.4 млрд. лева стойностния обем на износа. Износът на стоки и услуги е нараснал с 8.8% спрямо съответното тримесечие на 2004 г., а увеличението на вноса на стоки и услуги е 10.8%.
По данни на Националния статистически институт през м. август общото ценово равнище се повиши спрямо предходния месец с 0.6%. Натрупаната инфлация от началото на годината е 1.9%, а за периода август 2004 – август 2005 г. – 4.4%.
През август, спрямо предходния месец, са се повишили цените на хранителните стоки с 0.7%, на нехранителните стоки с 0.9%, на услугите – с 0.1% и на общественото хранене с 0.5%.
През м. август от хранителните стоки по-скъпо са се продавали: яйца – с 5.2%, свинско месо – с 3.2%, хляб – с 2.9%, птиче месо – с 2.4%, сирене – с 2.4%, риба и рибни продукти – с 1.2 %, пресни зеленчуци – с 1.3%, минерална вода – с 0.6%, алкохолни напитки – 0.6 %, тютюневи изделия – 0.4 %.
Поевтинели са: плодове - с 11.8%, картофи– с 3.5%, млечни масла – с 0.2 %.
В групата на нехранителните стоки са поскъпнали: газ пропан бутан за ЛТС – с 10.4 %, автомобилен бензин А 92 Н - с 3.7%, автомобилен бензин А 98Н – с 3.2%, автомобилен бензин А 95H – с 3.0%, дизелово гориво – с 2.3%, течни горива за битови нужди – 1.8%, газообразни горива за битови нужди – със 7.0%, лекарства – с 1.6%.
По-евтино са се продавали: обувки – с 1.2%, домакински текстил – с 0.2%, домакински уреди – с 0.1% и други.
Графика 4: Инфлация, %
Източник: Национален статистически институт
От услугите са поскъпнали: автобусен междуселищен транспорт – с 0.7%, лекарски услуги – с 0.5 %, материали за ремонт и поддържане на жилище – с 0.3%, телефонни, телефаксни и други услуги – с 0.2%.
БЕЗРАБОТИЦА
По данни на Агенцията по заетостта през м. август 2005 г. нивото на безработицата в страната се понижи до 10.77%, като продължава трайната тенденция на спад, започнала от началото на годината. Регистрираните безработни в бюрата по труда през месеца са 399 026 души. В сравнение с предходния месец безработните са с 6 467 души по-малко, а спрямо същия месец на 2004 г. са намалели с 43 164 души. Равнището на безработицата през м. август намалява с 0.17 процентни пункта в сравнение с юли и с 1.17 пункта спрямо август 2004 г.
Графика 5: Безработица, %
Източник: Агенция по заетостта
Намалението на безработицата през м. август се дължи на реализираните програми и мерки за заетост и обучение. През месеца са разкрити и допълнителни работни места за безработни, включени в аварийните групи по Националните програми "От социални помощи към заетост" и "Преодоляване на бедността", които са помогнали за преодоляване на щетите от наводненията в страната.
През месеца в бюрата по труда са заявени 22 293 свободни работни места, като 13 700 (61%) от тях са от частния сектор. На работа са постъпили 19 018 безработни, от които 5 626 (30%) са младежи до 29-годишна възраст. Обучение за професионална квалификация през месеца са започнали 1 470 безработни.
По предварителни данни на НСИ и през м. юли 2005 г. промишленото производство и промишлените продажби продължават да нарастват с високи темпове. Промишленото производство расте с 6.9% спрямо юли 2004 г., а промишлените продажби – с 9.7%.
Ръстът на производството през юли е най-висок при снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 11.5% спрямо съответния месец на предходната година. Следват преработващата промишленост – 9.1% ръст и добивната промишленост - 5.0%.
В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (25.6%), електрически машини и апарати (21.7%), химични продукти (19.0%), леене на метали (18.1%), метални изделия, без машини и оборудване (17.3%).
Графика 6: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг
Източник: Национален статистически институт
С най-голям ръст при продажбите е добивната промишленост - 12.3% спрямо същия месец на предходната година, като най-голям принос за това има добива на метални руди (47.6%). Следват снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 10.2% и преработващата промишленост – 9.5%.
Подотраслите с най-значим принос за растежа на промишлените продажби са производството на електрически машини и апарати (32.8%), метални изделия, без машини и оборудване (24.4%), автомобили, ремаркета и полуремаркета (18.7%), химични продукти (18.0%).
ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС
Текущата сметка за юли 2005 г. се запазва отрицателна. Дефицитът за месеца е в размер на 65.3 млн. евро, при положителна текущата сметка за съответния месец на предходната година в размер на 214.3 млн. евро. За периода януари - юли дефицитът по текущата сметка е 1481.5 млн. евро (7% от БВП), при 747.5 млн. евро (3.9% от БВП) дефицит за същия период на 2004 г.
Търговското салдо продължава да има най-голям принос за влошаването на дефицита по текущата сметка. За разглеждания период то е отрицателно в размер на 2006.7 млн. евро (9.5% от БВП), като се влошава с 575 млн. евро спрямо съответния период на 2004 г. (отрицателно в размер на 1431.7 млн. евро, 7.4% от БВП).
Салдото по услугите за първите седем месеца е положително в размер на 340.9 млн. евро (1.6% от БВП), но е по-ниско със 114.6 млн. евро спрямо същия период на 2004 г. (положително в размер на 455.5 млн. евро, 2.3% от БВП).
Графика 7: Текуща сметка и търговско салдо, млн. евро
Източник: Българска народна банка
Приходите от туризъм възлизат на 1075.5 млн. евро и нарастват с 10.2% спрямо януари - юли 2004 г., когато са били 976.2 млн. евро.
Салдото по статията Доход е отрицателно в размер на 304.8 млн. евро (1.4% от БВП), при отрицателно в размер на 246.2 млн. евро (1.3% от БВП) за съответния период на 2004 г.
Нетните постъпления от текущи трансфери възлизат на 489.0 млн. евро (2.3% от БВП), при 474.9 млн. евро (2.4% от БВП) за съответния период 2004 г., като нарастват с 14.1 млн. евро.
Финансовата сметка е положителна в размер на 1508.9 млн. евро, при положителна в размер на 961.2 млн. евро за същия период на предходната година.
Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари - юли 2005 г. по предварителни данни са 832.0 млн. евро (3.9 % от БВП), при 974.9 млн. евро (5% от БВП) за съответния период на 2004 г. Те покриват 56.2% от дефицита по текущата сметка за разглеждания период на 2005 г. при 130.4% за периода на 2004 г.
Общият баланс за периода е положителен и възлиза на 99.1 млн. евро, при положителен в размер на 279.6 млн. евро за съответния период на 2004 г.
Валутните резерви на страната за януари - юли нарастват с 4.8 млн. евро.
По данни на БНБ търговското салдо за периода януари - юли 2005 г. е отрицателно в размер на 2006.7 млн. евро, като дефицитът се влошава с 40.2% (575 млн. евро) спрямо съответния период на предходната година.
Износът за периода възлиза на 5240.4 млн. евро и нараства с 19% (835.7 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. (4404.7 млн. евро).
Вносът възлиза на 7247.1 млн. евро, като нараства с 24.2% (1410.7 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. (5836.4 млн. евро).
Таблица 1: Търговско салдо, износ, внос, млн. евро
|
Юли |
% изменение |
Януари - Юли |
% изменение |
||
2004 |
2005 |
2004 |
2005 |
|||
Търговско салдо (FOB – FOB) |
-131.4 |
-313.7 |
138.7% |
-1431.7 |
-2006.7 |
40.2% |
Износ (FOB) |
786.7 |
858.7 |
9.2% |
4404.7 |
5240.4 |
19.0% |
Внос (FOB) |
918.1 |
1172.4 |
27.7% |
5836.4 |
7247.1 |
24.2% |
Източник: Българска народна банка
За януари - юли 2005 г. най-силен принос за ръста на износа имат суровините и материалите и инвестиционните стоки – съответно 9.8 и 4.8 процентни пункта.
Износът на потребителски стоки за периода възлезе на 1546.7 млн. евро и се увеличи с 1.9% (29.0 млн. евро) в сравнение със същия период на 2004 г. Основните стокови групи, определящи ръста през периода са храни (19.8%, 34.7 млн. евро) и мебели и домакински обзавеждане (13.1%, 20.6 млн. евро). Намалява износът на цигари (39.2%, 5.5 млн. евро) и на дрехи и обувки (3.3%, 30.7 млн. евро)
Графика 8: Износ, стокови групи, %
Източник: Българска народна банка
Износът на суровини и материали се увеличи спрямо съответния период на 2004 г. с 23% (431.8 млн. евро), като възлезе на 2306.4 млн. евро. Това се дължи основно на нарастване на износа на суровини за производство на храни (близо два пъти, 147.0 млн. евро), на цветни метали (22.3%, 88.5 млн. евро), на чугун, желязо и стомана (7.3%, 32.2 млн. евро), на химически продукти (26.7%, 35.0 млн. евро) и на пластмаси и каучук (33.6%, 35.5 млн. евро).
Износът на инвестиционни стоки нарасна с 35.4% (211.9 млн.евро), като възлезе на 811.0 млн. евро. Този ръст се дължи основно на по-големия износ на транспортни средства (близо два пъти, 83.7 млн. евро), на резервни части и оборудване (33.6%, 44.2 млн. евро) и на машини, уреди и апарати (14.0%, 29.1 млн. евро).
За периода януари – юли 2005 г. износът на енергийни ресурси се увеличи с 39.4% (162.9 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г., като възлезе на 576.3 млн. евро. Най-силно се увеличава износът на петролни продукти – 36.2% (114.4 млн. евро).
С най-голям принос за ръста на вноса (CIF) за януари – юли 2005 г. са инвестиционните стоки и енергийните ресурси – съответно 9.0 и 6.2 процентни пункта.
Вносът на потребителски стоки нарасна с 16.4% (167.9 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г., като достигна 1194.6 млн.евро. Най-силно за периода нарасна вносът на автомобили (36.2%, 69.5 млн. евро) и на храни, напитки и цигари (22.4%, 38.3 млн. евро).
Вносът на суровини и материали за периода е 2964.4 млн. евро, като нараства с 13.8% (358.5 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. Основен принос за това има ръстът на вноса на руди (44.9%, 101.5 млн. евро), на чугун, желязо и стомана (36.8%, 83.8 млн. евро) и на пластмаси и каучук (27.0%, 78.5 млн. евро).
За разглеждания период вносът на инвестиционни стоки е 2177.4 млн. евро и е по-висок с 35.6% (571.3 млн. евро) спрямо същия период на 2004 г. Нарастването се дължи основно на ръста на транспортни средства (52.6%, 224.5 млн. евро) и на машини, уреди и апарати (39.3%, 215.2 млн. евро).
Вносът на енергийни ресурси е 1433.5 млн. евро, като нараства с 38.1% (395.4 млн. евро) спрямо същия период на 2004 г. Вносът на суров петрол нараства с 49.4% (277.0 млн. евро).
Графика 9: Внос, стокови групи, %
Източник: Българска народна банка
По отношение на географската структура износът за Европейския съюз (25)за януари - юли 2005 г. възлезе на 3117.5 млн. евро, като нарасна със 17.9% (474.2 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. Към страните от ЕС (25) е насочен 59.5% от износа, при 60% за същия период на предходната година. Ръстът на износа се дължи основно на Италия (18.6%, 110.9 млн. евро), Гърция (14.4%, 68.9 млн. евро), Франция (29.1%, 59.4 млн. евро) и Германия (11.8%, 55.3 млн. евро). От ново присъединилите се страни-членки най-значимо нараства износът за Кипър (близо 2 пъти, 36.3 млн. евро).
Износът за Европа[1] нараства с 6.2% (10.4 млн. евро) спрямо януари - юли 2004 г. като достига 178.4 млн. евро. Делът на групата в общия износ възлиза на 3.4% при 3.8% за същия период на 2004 г.
За отчетния период износът за Балканските страни нараства с 26.7% (229.5 млн.евро), като достига 1089.3 млн.евро. Към този регион е насочен 20.8% от общия износ на страната при 19.5% за съответния период на 2004 г. Най-силно се увеличава износът за Турция (36.2%, 146.3 млн. евро) и Румъния (11.8%, 21.6 млн. евро).
Износът за Америка за разглеждания период намалява с 12.5% (33.2 млн. евро). Спадът се дължи главно на намалелия износ за САЩ - с 30.8% (59.4 млн. евро), основно на групите петролни продукти и чугун, желязо и стомана. Делът на Америка в общия износ на страната е 4.4%, докато за същия период на 2004 г. относителният дял е 6%.
За отчетния период износът за страните от Азия се увеличава с 25.6% (60.2 млн. евро) и възлиза на 295.9 млн. евро.
Таблица 2: Географска структура на търговията за периода януари – юли (дял, %)
Групи страни |
Износ - FOB |
Внос - CIF |
||
2004 |
2005 |
2004 |
2005 |
|
ЕС (25) |
60.0 |
59.5 |
55.0 |
51.1 |
Европа |
3.8 |
3.4 |
18.6 |
19.0 |
Балкански страни |
19.5 |
20.8 |
9. |