ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ

• През първите шест месеца на годината, страната генерира икономически растеж от 4.1%
• Натрупаната инфлация през периода януари-септември достигна 3.8% в резултат на поскъпването на хляба и брашното
• Индустриалният сектор продължава да расте с високи темпове, преди всичко в резултат на динамичното развитие на преработващата промишленост
• Вносът продължава да расте по-бързо от износа, в резултат на което  търговското салдо е отрицателно и се влошава
• Слабо се покачи нивото на безработицата поради приключване на сезонните дейности
• Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-септември нараснаха с 40.9% спрямо същия период на 2002 г.
• Изпълнява се критерият от Маастрихт – съотношение общ държавен дълг/брутен вътрешен продукт под 60%

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Реалният ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2003 г. достигна 4.4%, сочат последните данни на Националния статистически институт. БВП възлиза на 7.97 млрд.лв. (4.6 млрд.щ.д.), като на човек от населението се падат 1013 лв. (588 щ.д.).

През полугодието на 2003 г. БВП достигна 15.3 млрд.щ.д. (8.6 млрд.щ.д.), като реализираният икономически растеж е 4.1%. БВП на човек от населението е 1940 лв. (1095 щ.д.).

Ръстът на БВП е значително по-висок от този в страните от Европейския съюз, които за първите шест месеца на годината са успели да генерират растеж от 0.5%.

Графика 1: Реален ръст на БВП, %

Източник: Национален статистически институт

Делът на частния сектор в Брутната добавена стойност (БДС) продължава да расте. През второто тримесечие на 2003 г. той е произвел 72.7% от БДС при 71.1% през първото.

Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, %

Източник: Национален статистически институт

Ръстът на БДС в икономиката през второто тримесечие на 2003 г. е 4.4%. В сравнение с първото тримесечие на годината БДС в индустриалния сектор нараства с 1.8%, тази в сектора на услугите с 0.3%, а в селското стопанство се наблюдава спад от 2.1%.

Съществен фактор за растежа през изтеклото полугодие, от гледна точка на търсенето, е ръстът на инвестициите в основен капитал – нарастване с 19.6% спрямо същия период на 2002 г. През последните години инвестициите са най-бързо растящият компонент на БВП.

Потреблението също бележи висок растеж – нарастване със 7.1% на годишна база (ръстът на индивидуалното потребление е 7.3%, а на колективното потребление е 5.7%).

Външнотърговското салдо на стоки и услуги е отрицателно, като вносът през тримесечието надвишава износа с 1030.8 млн.лв. Износът на стоки и услуги е нараснал с 11.7%, докато увеличението на вноса спрямо съответното тримесечие на 2002 година е 18.4%.

ИНФЛАЦИЯ

Според последните данни на Националния статистически институт през месец ноември се наблюдава повишаване на общото ценово равнище с 1.8% спрямо предходния месец. Натрупаната от началото на годината инфлация е 3.8%. Поскъпването през миналия месец е най-високото, отчетено от началото на 2003 г. досега.

Графика 3: Инфлация, м, (дек. пг=100), %

Източник: Национален статистически институт

Повишаването на цените през месеца отново се дължи главно на хранителните продукти (4.7% спрямо октомври 2003 г.), а от началото на годината с 3.2%. При цените на нехранителните стоки е налице увеличение от 0.1% за месеца и 1.2% от началото на годината. Разходите за обществено хранене през ноември нарастват с 0.8% спрямо октомври и с 4.8% от началото на годината. Цените на услугите намаляват с 0.2% спрямо предходния месец, а спрямо декември 2002 г. се повишават с 11.7 %.

През ноември от хранителните продукти значително са поскъпнали хляба (11.2%), брашното (7.1%), зеленчуците (20.4%). При нехранителните стоки поскъпват дизеловото гориво – с 1.8%, течните горива за битови нужди - с 1.5%, въглищата - с 0.7%.

БЕЗРАБОТИЦА

Според предварителните данни на Агенцията по заетостта безработицата в страната през октомври е 12.86% като слабо се повиши спрямо предходния месец  (с 0.1 процентни пункта).  Броят на безработните е 476 326 или с 3712 повече от месец септември. Спрямо месец октомври 2002 г. нивото на безработицата е значително по-ниско – с 4.53 процентни пункта.

Лекото повишаване в нивото на безработицата е резултат от приключването на сезонните дейности характерни за летните месеци. Близо 18 000 души са започнали работа през октомври. Увеличава се броят на безработните, започнали квалификационно обучение, спрямо месец септември. През октомври 5 425 безработни лица са включени в курсове за професионална квалификация (включително и по програми за обучение и заетост).

Графика 4: Безработица, %

Източник: Агенция по заетостта

Равнището на безработицата е под-средното за страната в София-град (3.52%), Габровска (8.05%), Благоевградска (9.25%) и Бургаска (9.38%) област, а най-високо в областите Търговище (28.65%), Монтана (23.86%), Видин (22.12%) и Разград (21.67%). 

ПРОМИШЛЕНОСТ

Според предварителните данни на НСИ и през октомври 2003 г. промишленото производство и промишлените продажби продължават да нарастват с високи темпове. Промишленото производство расте с 17.8% спрямо октомври 2002 г., а промишлените продажби – с 21.2%.

Растежът на производството обхваща всички сектори на промишлеността. Най-голям ръст отбелязва преработващата промишленост (24.2% на база същия месец на предходната година), следвана от добивната промишленост (8.3%) и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода (3.2%). Особено високи са темповете на растеж при производството на каучук и пластмаси (60.4%) и текстил (50.9%), електрически машини и апарати (46.1%) и обработени кожи и обувки (46.1%).

Графика 5: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг

Източник: Национален статистически институт

Ръстът на промишлените продажби се дължи основно на преработващата промишленост (25.6%) и на снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода (4.6%). Продажбите в добивната промишленост намаляват с 0.3%. Спрямо същия месец на предходната година най-бързо нарастват продажбите на радио, телевизионна и далекосъобщителна техника (64.9%), на каучук и пластмаси (61.3%), на дървесна маса и хартия (58.3%) и на електрически машини и апарати (50.9%).

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

През месец септември дефицитът по текущата сметка е 12.2 млн.щ.д. За периода януари-септември дефицитът възлиза на 830.7 млн.щ.д. (4.4% от БВП). През същият период на предходната година дефицитът беше –55.2 млн. щ.д. (0.4% от БВП).

Най-голям принос за влошаването на текущата сметка през периода януари-септември има търговското салдо (84.0% по данни на БНБ). През разглеждания период външнотърговското салдо на страната е -1536.6 млн.щ.д., като се влошава със 73.6% спрямо същия период на предходната година. Влошаването е в резултат на изпреварващото нарастване на вноса над износа. За разглеждания период износът нараства с 32.5%, като възлиза на 5508.3 млн.щ.д., а вносът с 39.5%, като възлиза на 7045.0 млн.щ.д.

Графика 6: Текуща сметка и търговско салдо, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

По-бързото нарастване на вноса се дължи от една страна на повишените международни цени на някои основни импортни стоки, което води до нарастване на стойностния обем на вноса и от друга страна на все още слабото външно търсене в резултата на ниския икономически растеж в страните от ЕС, които са основни търговски партньори на страната.

Салдото на услугите е положително (670.4 млн.щ.д.), като се подобрява с 21.2 млн.щ.д. (3.3%) спрямо януари-септември 2002 г. Приходите от туризъм за периода нарастват с 20.4% на годишна база, като възлизат на 1385.6 млн.щ.д.

Голям принос за нарасналия дефицит по текущата сметка през периода януари-септември 2003 г. има и салдото по сметка "доход", което е отрицателно (-441.3 млн.щ.д.) и се влошава с 241.1 млн.щ.д. Причината за влошеното салдо по сметката е по-високият размер на плащания по облигации на правителството (свързано с преструктуриране на този дълг) и на плащания на дивиденти на чуждестранни собственици.

Финансовата сметка през разглеждания период е положителна (1030.3 млн.щ.д.), като е с 44.0 млн.щ.д. по-ниска спрямо същия период на 2002 г. (1074.3 млн.щ.д.).

Преките чуждестранни инвестиции нарастват с 40.6% на годишна база и достигат 864.2 млн.щ.д. В резултат на това увеличение, съотношението ПЧИ/ дефицит по текущата сметка за разглеждания период е 104.0%.

Общият платежен баланс за периода януари-септември възлиза на 368.0 млн.щ.д., при общ баланс от 420.6 млн.щ.д. за съответния период на 2002 г. Малката разлика в общия баланс въпреки значително влошената текуща сметка се дължи на статията "Грешки и пропуски", която е положителна в размер на 168.7 млн.щ.д., при отрицателна в размер от –598.4 млн.щ.д. за същия период на 2002 г.

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

Според последните данни на НСИ и през месец септември 2003 г. износа и вноса на стоки продължава да нараства спрямо съответния месец на 2002 г. Износът (FOB) през септември 2003 г. възлиза на 586.4 млн.евро, отбелязвайки покачване от 8.5%. За периода януари-септември износът възлиза на 4998.2 млн.евро като нараства с 10.8% спрямо същия период на 2002 г.

Вносът (FOB) през септември 2003 г. възлиза на 720.0 млн.евро (ръст от 15.3% спрямо септември 2002 г.), а за периода януари-септември на 6390.1 млн.евро (ръст от 16.5% спрямо същия период на 2002 г.).

Поради по-високите обеми на вноса търговското салдо за периода януари-септември 2003 г. се влошава  с 418.2 млн.евро спрямо съответния период на 2002 г., като възлиза на 1391.9 млн.евро (7.8% от БВП). По изчисления на БНБ приносът на по-високите цени на суровия петрол и природния газ за влошаването на търговското салдо е 37.8 млн.евро.

Таблица 1: Търговско салдо, износ, внос, млн. евро

Източник: Българска народна банка

Най-бързо нарастване на износа за периода, спрямо януари-септември 2002 г., имат инвестиционните стоки (15.7%). С най-съществен принос за ръста на износа са потребителските стоки, които за разглеждания период отбелязват ръст от 14.1%. Износът на суровини и материали нараства с 9.3% спрямо предходния период, като най-съществен принос за това има износът на чугун, желязо и стомана (46.6% нарастване). Намалява износът на енергийни ресурси  с 0.7%, като това се дължи основно на спада в износа на електричество за Турция.

Графика 7: Износ, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Ръст на вноса се наблюдава във всички основни групи. За разглеждания период с най-съществен принос за растящия внос са суровините и материалите (6.7% принос) и инвестиционните стоки (4.2% принос), които нарастват съответно с 14.8% и 17.0%. Съществен принос за това нарастване имат увеличения внос на руди, текстилни материали, машини и апарати и транспортни средства. Вносът на потребителски стоки нараства най-бързо със 17.7%, а на енергийните ресурси с 9.9% (главно поради нарасналия внос на въглища).

Графика 8: Внос, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Регионалната структура на външната търговия показва, че Европейския съюз продължава да заема водещо място в нея (56.6% от износа и 49.4% от вноса на страната). Водещи търговски партньори по отношение на износа са Италия (14.4% от износа за периода януари-октомври), Германия (10.8%), Гърция (10.3%), Турция (9.4%). Бързо расте износът за Китай (452.3%), Хърватска (283.7%) и Индонезия (257.1%). При вноса най-голям дял има Германия (14.1%), следвана от Русия (12.8%) и Италия (10.2%). Най-бързо е нараснал вносът от Хърватска ( 261%), Литва (247.5%) и Бразилия (245.1%).

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в България през периода януари-септември 2003 г. възлизат на 864.2 млн.щ.д. Увеличението спрямо същия период на 2002 г. е с 250.7 млн.щ.д. (40.9%).

Значително нараства привлеченият нетен друг капитал. През разглеждания период той е в размер на 603.7 млн.щ.д., като нараства с 418.1 млн.щ.д. спрямо съответния период на 2002 г. (185.6 млн.щ.д.) В резултат на това неговият относителен дял в общия размер на ПЧИ се увеличава от 30.3% на 69.9%.

Графика 10: Преки чуждестранни инвестиции, януари-август, млн. щ.д

Източник: Българска народна банка

По икономически отрасъл за деветмесечието най-много са чуждестранните инвестиции в търговията и ремонт – 28.8% от общия размер на ПЧИ, транспорт, складиране и съобщения – 20.7%, преработваща промишленост 20.7%, операции с недвижими имоти 8.9% и финансово посредничество 7.8%.

По страни най-много чуждестранни инвестиции за първите девет месеца на 2003 г. са привлечените от Гърция – 23.5%, Швейцария – 22.4%, Нидерландия – 15.1%, Великобритания – 8.4% и Италия 6.1%.

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

Общият държавен и държавно гарантиран дълг в края на октомври 2003 г. възлиза на 8763.6 млн. евро (48.6% от БВП). Външният публичен дълг е в размер на 7642.1 млн. евро (42.4% от БВП), като намалява с 512.0 млн. евро спрямо края на 2002 г. (8154.1 млн. евро 49.1% от БВП). Вътрешният държавен дълг е в размер на 1121.6 млн. евро и представлява 12.8% от общия държавен дълг.

В края на октомври 45.2% от общия държавен дълг е в щатски долари и 32.4% в евро. Дългът в лева и други валути е съответно 8.4% и 14.0%. По отношение на лихвената структура делът на държавния дълг с фиксирани лихви възлиза на 41.9%, а дългът с плаващи лихви 58.1%

Графика 9: Държавен дълг, % от БВП

Източник: Министерство на финансите

Най-голям относителен дял в структурата на държавния дълг по видове кредитори има дългът в глобални облигации (заменили част от брейди книжата) и еврооблигации – 24.2%, следван от дългът към Лондонския клуб (брейди облигациите) 23.4%, вътрешния дълг (Държавни ценни книжа) 12.8%, дълг към Международния валутен фонд – 11.4% и дълг към Световната банка 10.4%.

Извършените плащания от началото на годината по държавния и държавногарантирания дълг възлизат на 1063.2 млн. евро, от които по вътрешния 385.7 млн. евро (58.7 млн. евро за лихви и отстъпки) и по външния 677.6 млн. евро (368.9 млн. евро погашения по главници). Получените външни заеми за деветмесечието възлизат на 395.1 млн. евро, в резултат на което нетното външно финансиране към края на октомври е 26.2 млн. евро. За периода януари – септември 2003 г. най-големи външни кредитори са Световната банка – 151.2 млн. евро и Международния валутен фонд – 131.2 млн. евро.

Таблица 2: Основни макроикономически показатели, 1996-2002