БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Реалният ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2003 г. достигна 4.3% и 4.2% за деветмесечието, сочат последните данни на Националния статистически институт. През третото тримесечие БВП възлиза на 9.6 млрд.лв. (5.5 млрд.щ.д.), а за деветмесечието е в размер  на 24.9 млрд.лв. (14.1 млрд.щ.д.). На човек от населението се падат 1220 лв. (701 щ.д.) през третото тримесечие и 3160 лв. (1794 щ.д.) за деветмесечието.

Наблюдаваният ръст на БВП е значително по-висок от ръста в страните от Европейския съюз, които през третото тримесечие на годината са успели да генерират растеж от едва 0.6%.

Графика 1: Реален ръст на БВП, %

Източник: Национален статистически институт 

Създадената брутна добавена стойност (БДС) от икономическите дейности на националната икономика възлиза на 8492.9 млн. лева по текущи цени, като отбелязва ръст от 4.0%. Делът на частния сектор в БДС продължава да расте. През третото тримесечие на 2003 г. той е произвел 78.1% от БДС при 77.4% през съответното тримесечие на 2002 г.

Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, %

Източник: Национален статистически институт

В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в БДС е секторът на услугите (52.7%), следван от индустриалния сектор (28.3%) и аграрния сектор (19%). Спрямо третото тримесечие на 2002 г., най-голямо е нарастването на БДС реализирана от индустриалния сектор (8.4%). Секторът на услугите отбелязва ръст от 4.2%, а аграрният сектор отбелязва намаление от -2.7%.

От страна на търсенето сериозен фактор на растежа отново се явява ръстът на инвестициите в основен капитал (16.0%).

Общият размер на инвестициите в икономиката (бруто капиталообразуване) през третото тримесечие на 2003 г. достигна 1923.2 млн. лв.

Външнотърговското салдо от стоки и услуги през третото тримесечие на 2003 г. е положително. Износът на стоки и услуги надвишава със 120,2 млн.лева стойностния обем на вноса. За този период износът на стоки и услуги е нараснал с 4.0% спрямо съответното тримесечие на 2002 г., а вносът с 13.0%.

ИНФЛАЦИЯ

По данни на Националния статистически институт през месец февруари се наблюдава повишаване на общото ценово равнище с 0.3% спрямо предходния месец. Натрупаната инфлация за първите два месеца на годината е 1.7%

Графика 3: Инфлация, м, (дек. пг=100), %

Източник: Национален статистически институт

През февруари най-много са се повишили цените на нехранителните стоки - с 0.9% спрямо януари 2004 г. Хранителните продукти са поскъпнали с 0.3%, а разходите за обществено хранене с %. Цените на услугите са намалели с 0.2%.

За месеца най-много са се повишили цените на тютюневите изделия (11.6%). От хранителните продукти са поскъпнали зеленчуците (3.46%), кашкавалът (2.14%) и сиренето (1.5%), а поевтиняват захар (4.59%), риба (1.53%), яйца (1.41%). От услугите през месеца са поскъпнали пощенските услуги (17.54%) и болничните услуги (2.73%), а съдебните и адвокатските услуги поевтиняват (49%).

БЕЗРАБОТИЦА

По данни на Агенцията по заетостта, безработицата в страната през първия месец на 2004 г. е 14.5% като се повишава с 0.98 процентни пункта спрямо предходния месец.  Броят на безработните е 537137 души или с 36473 души повече от месец декември на предходната година. Спрямо месец януари 2003 г. нивото на безработицата е значително по-ниско – с 3.0 процентни пункта.

Основната причина за това е нарастването на броя на регистрираните безработни с възобновена регистрация, поради сезонния характер трудовите им договори. През януари в Бюрата по труда са обявени 11900 работни места. През месеца 51520 безработни лица са намерили реализация на пазара на труда (с 27 хил. души повече в сравнение с предходния месец).

През януари стартираха новите проекти за 2004 г.  по Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост".

Графика 4: Безработица, %

Източник: Агенция по заетостта

Равнището на безработицата е под-средното за страната в София-град (3.52%), Габровска (8.37%), Благоевградска (9.16%) и Бургаска (10.65%) област, а най-високо в областите Търговище (29.39%), Монтана (24.54%), Видин (23.20%) и Разград (22.79%). 

ПРОМИШЛЕНОСТ

Според предварителните данни на НСИ и през м. януари 2004 г. промишленото производство и промишлените продажби продължават да нарастват с високи темпове. Промишленото производство расте с 13.8% спрямо януари 2003 г., а промишлените продажби – с 11.0%.

Ръстът на производството обхваща всички сектори на промишлеността. Най-голям ръст отбелязва преработващата промишленост – 14.4% на база същия месец на предходната година. Висок ръст отбелязва и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 13.5%.  Най-малък е ръстът в добивната промишленост – 7.3%. В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели (60.8%), на изделия от пластмаси и каучук (47.2%), на метални изделия без машини и оборудване (45.0%).

Графика 5: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг

Източник: Национален статистически институт

Растежът на продажбите обхваща преработващата промишленост и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода, които нарастват съответно с 11.5% и 11.6%. Добивната промишленост отбелязва спад от 2.6%.

В отделните подсектори в съответствие с нарасналото производство се увеличават продажбите на дървен материал и изделия от него, без мебели (55.0%), на изделия от пластмаси и каучук (58.8%), на метални изделия без машини и оборудване (53.9%).

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

През месец ноември дефицитът по текущата сметка е -318.1 млн.щ.д. За 2003 г. той възлиза на -1648 млн.щ.д. (8.7% от БВП), а за предходната година е бил съответно –712.6 млн. щ.д. (4.6% от БВП).

Влошаването на текущата сметка през 2003 г. се дължи основно на отрицателното търговското салдо. По данни на БНБ, търговското салдо има 94% принос на за влошаването на текущата. За 2003 г. външнотърговското салдо (fob - fob) на страната е -2473.7 млн.щ.д. (13.1% от БВП), като се влошава с 55.1% спрямо 2002 г. Влошаването е резултат от изпреварващото нарастване на вноса над износа. За годината износът възлиза на 7438.5 млн.щ.д (30.7% нарастване спрямо 2002 г.), а вносът възлиза на 9912.3 млн.щ.д (36% ръст).

Графика 6: Текуща сметка и търговско салдо, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

Салдото на услугите за 2003 г. е положително (574.5 млн.щ.д.), като се влошава с 19.2 млн.щ.д. (1.0%) спрямо 2002 г. Приходите от туризъм за периода нарастват с 21.6%, като възлизат на 1622.6 млн.щ.д.

Принос за нарасналия дефицит по текущата сметка през 2003 г. освен търговското салдо има и салдото по сметка "доход", което е отрицателно (-438.5 млн.щ.д.) и се влошава с 67.9% (177.3 млн.щ.д). Причината за влошеното салдо по сметката е по-високият размер на плащания по облигации на правителството и на плащания на дивиденти на чуждестранни собственици.

Финансовата сметка за 2003 г. е положителна (1970.2 млн.щ.д.), като е с 246.8 млн.щ.д. повече спрямо 2002 г. (1723.4 млн.щ.д.).

Преките чуждестранни инвестиции нарастват с 50.4% през 2003 г. и достигат 1360.7 млн.щ.д. В резултат на това увеличение, съотношението ПЧИ/ дефицит по текущата сметка за разглеждания период е 82.6%.

Общият платежен баланс за годината възлиза на 732.1 млн.щ.д., при общ баланс от 715.2 млн.щ.д. за 2002 г. Малката разлика в общия баланс, въпреки значително влошената текуща сметка се дължи на статията "Грешки и пропуски", която е положителна в размер на 410.1 млн.щ.д., при отрицателна в размер от –295.5 млн.щ.д. за 2002 г.

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

По последни данни на БНБ и през месец декември 2003 г. износа и вноса на стоки продължава да нараства спрямо съответния месец на 2002 г. Износът (FOB) през декември 2003 г. възлиза на 518.6 млн.евро, отбелязвайки ръст от 8.7%. За 2003 г. износът възлиза на 6662.6 млн.евро като нараства с 9.9% спрямо 2002 г.

Вносът (FOB) през декември 2003 г. възлиза на 822.9 млн.евро (ръст от 2.7% спрямо декември 2002 г.), а за цялата година на 8858.8 млн.евро (ръст от 14.2% спрямо 2002 г.).

Поради по-високите обеми на вноса търговското салдо (Fob-Fob) за за 2003 г. се влошава с 504.3 млн.евро спрямо 2002 г., като възлиза на -2196.2 млн.евро (12.3% от БВП).

 Таблица 1: Търговско салдо, износ, внос, млн. евро

Източник: Българска народна банка

Най-бързо нарастване на износа през 2003 г. имат потребителските стоки (14.3%). Това е и групата с най-съществен принос за ръста на износа (5.0% принос за ръста на износа), който се дължи основно на ръста в износа на дрехи и обувки (15.8% ръст за годината). Износът на инвестиционни стоки през годината нарасна с 13.6%, главно поради увеличения износ на електрически машини (68.1% ръст). Ръста в износа на суровини и материали е 8.7% спрямо 2002 г., като най-съществен принос за това има износът на чугун, желязо и стомана (37.7% нарастване). Износът на енергийни ресурси през 2003 г. намаля с 5.8%, поради намаленият износ на електричество.

Графика 7: Износ, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Ръст на вноса се наблюдава във всички основни групи. За разглеждания период с най-съществен принос за растящия внос са суровините и материалите (6.3% принос за ръста на вноса) и инвестиционните стоки (4.2% принос), които нарастват съответно с 18.1% и 16.6%. Съществен принос за това нарастване имат увеличения внос на руди, текстилни материали, машини и апарати и транспортни средства.

Вносът на потребителски стоки нараства със 17.0%, а на енергийните ресурси с 1.0% (главно поради нарасналия внос на масла – с 58.8% и въглища – с 13.3%).

Графика 8: Внос, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

В географската структура на търговията през 2003 г. няма съществени изменения. Запазва се водещото място на Европейския съюз (56.6% от износа и 49.5% от вноса на страната). Водещи търговски партньори по отношение на износа са Италия (с 14.0% дял от износа за 2003 г.), Германия (10.8%), Гърция (10.3%), Турция (9.1%). Бързо расте износът за Китай (486.3% изменение спрямо 2002 г.) и Хърватска (267.9% изменение). При вноса най-голям дял има Германия (14.3%), следвана от Русия (12.6%) и Италия (10.2%). Най-бързо е нараснал вносът от Литва (236.4%), Хърватска (214.9%) и Китай (203.1%).

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в България за 2003г. възлизат на 1360.7 млн.щ.д., като нарастват с 50.4% спрямо 2002 г.

Най-голям дял в ПЧИ през 2003 г. има привлеченият дялов капитал – 53.7%, като възлиза на 731.2 млн.щ.д. Привлеченият дялов капитал от приватизационни сделки, отчетен за 2003 г. е 370.1 млн.щ.д., а от други сделки е 361.1 млн.щ.д.

През 2003 г. привлеченият нетен друг капитал е в размер на 571.9 млн.щ.д. като значително нараства спрямо 2002 г. – със 145.8% (339.2 млн.щ.д.). В резултат на това неговият относителен дял в общия размер на ПЧИ се увеличава от 25.7% на 42.0%.

Графика 10: Преки чуждестранни инвестиции, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

От общия размер на преките чуждестранни инвестиции за 2003 г. най-голям е делът на тези от Унгария – 27.0%, Гърция 16.4%, Нидерландия – 11.9% и Швейцария – 8.7%.

По икономически отрасли най-много са чуждестранните инвестиции във финансово посредничество (32.6% от общия размер на ПЧИ), преработваща промишленост (20.0%), търговия и ремонт (15.1%), транспорт, складиране и съобщения (13.3%), операции с недвижими имоти (6.6%).

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

Общият държавен и държавно гарантиран дълг в края на януари 2004 г. възлиза на 8554.8 млн. евро (44.1% от прогнозния БВП за 2004 г.).

Външният публичен дълг е в размер на 7362.8 млн. евро (37.9% от БВП), като се увеличава с 109.7 млн. евро спрямо края на 2003 г. (7299.2 млн. евро, 41.4% от БВП). Вътрешният държавен дълг е в размер на 1192.0 млн. евро и представлява 13.9% от общия държавен дълг.

В резултат на извършените погашения, в началото на годината, настъпиха известни изменения във валутната структура на дълга. В края на януари делът на дълга в щатски долари е 42.0% като намалява с 0.36 процентни пункта. Делът на задълженията в евро се повиши до 35%. Дългът в други валути възлиза на 13.9%, а в лева на 9.2%. По отношение на лихвената структура делът на държавния дълг с фиксирани лихви възлиза на 43.3%, а този с плаващи лихви 56.7%.

Графика 9: Държавен дълг, % от БВП

Източник: Министерство на финансите

Най-голям относителен дял в структурата на държавния дълг по видове кредитори има дългът в глобални облигации (заменили част от брейди книжата) и еврооблигации – 24.0%. Следват дълга към Лондонския клуб (брейди облигациите) - 22.1%, вътрешен дълг (ДЦК) - 13.9%, дълга към Международния валутен фонд – 11.2% и дълга към Световната банка - 10.5%.

Извършените плащания през януари 2004 г. по държавния и д.г. дълг възлизат на 225.0 млн. евро, от които 49.6 млн. евро по вътрешния и 175.4 млн. евро по външния дълг. Валутната композиция на извършените плащания по дълга през януари 2004 г. регистрира превес на плащанията в щатски долари – 110.2 млн. евро (преизчислени в евро), следвани от тези в евро – 65.1 млн. евро, а тези в лева са 49.7 млн. евро.

Получените външни заеми през януари 2004 г. възлизат на 23.2 млн. евро, в резултат на което нетното външно финансиране към края на месеца е отрицателно -26.2 млн. евро. Кредитори през този период са Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Таблица 2: Основни макроикономически показатели, 1996-2002