ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ

• През 2004 г. страната ни генерира висок растеж от 5.6%. Тази тенденция се запази и в началото на 2005 г., като икономиката отбеляза ръст от 6.0% през първото тримесечие на настоящата година
• През м. юни общото ценово равнище спрямо предходния месец се понижи с 1.3%. Натрупаната инфлация от началото на 2005 г. е 1.2%
• Нивото на безработица през м. юни 2005 г. спадна до 11.11%. Спрямо предходния месец безработицата е намаляла с 0.42 процентни пункта, а спрямо съответния месец на 2004 г. - с 1.1 процентни пункта
• Промишленото производство през м. май 2005 г. по предварителни данни нараства с 9.9% спрямо май 2004 г., а промишлените продажби с 14.6%
• Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за периода януари - май 2005 г. е в размер на –1261.7 млн. евро (6% от БВП), като се влошава с 33.8% спрямо съответния период на  2004 г.
• Вносът и износът за януари - май 2005 г. се увеличават с 22%. Търговското салдо (fob - fob) се влошава спрямо съответния период на предходната година с 22%
• Преките чуждестранни инвестиции за януари - май 2005 г. възлизат на 426.1 млн. евро (2.6% от БВП), при 483.2 млн. евро (2.6% от БВП) за съответния период на предходната година
• Съотношението общ държавен дълг/БВП към април 2005 г. е 35.4%, като продължава да се изпълнява критерият от Маастрихт – съотношение общ държавен дълг/ БВП под 60%                                           

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

По предварителни данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2005 г., възлиза на 8.69 млрд. лева (4.44 млрд. евро), като отбелязва ръст от 6.0% спрямо съответното тримесечие на 2004 г. На човек от населението се падат 1117 лв. (571 евро).

Наблюдаваният ръст на БВП е значително по-висок от ръста в страните от Европейския съюз. През първото тримесечие на 2005 г. страните от ЕС25, успяха да генерират растеж от 1.7%.

Графика 1: Реален ръст на БВП, Q/Q-4 (%)

Източник: Национален статистически институт, Евростат

Създадената брутна добавена стойност (БДС) от икономическите дейности на националната икономика през 2004 г. възлиза на 7.423 млрд. лева по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила със 7.1% спрямо съответния период на предходната година.

Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, млн.лв.

Източник: Национален статистически институт

В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в БДС е секторът на услугите, който увеличава своя относителен дял в БДС с 0.3 процентни пункта до 61.9% през първото тримесечие на 2005 г. Индустриалният сектор увеличава своя относителен дял в БДС от 31.8% през първото тримесечие на 2004 г. на 32.6% през съответното тримесечие на 2005 г. Единствено аграрният сектор намалява своя дял в БДС от 6.6% през първото тримесечие на 2004 г. на 5.5% през същото тримесечие на 2005 г.

Частният сектор създава 66% от БДС, като отбелязва реално увеличение от 12.7% спрямо първото тримесечие на 2004 г. Стопанските субекти от обществения сектор създават 19.4% от БДС, като отбелязват намаление от 8.6% спрямо първото тримесечие на 2004 г.

Графика 4: БВП от страна на търсенето, млн. лв.

Източник: Национален статистически институт

От страна на търсенето значителен ръст отбелязват инвестициите в основен капитал – 9.2% спрямо съответното тримесечие на 2004 г., като увеличават своя относителен дял до 20.3% от БВП. С висок ръст е и крайното потребление  - 7.3% за тримесечието. За индивидуално потребление на населението през първото тримесечие на 2005 г. се изразходва 83.7% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя е със 7.3 процентни пункта спрямо съответното тримесечие на 2004 г.

Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно, като вносът на стоки и услуги надвишава с 1.4 млрд. лева стойностния обем на износа. Износът на стоки и услуги е нараснал с 8.8% спрямо съответното тримесечие на 2004 г., а увеличението на  вноса на стоки и услуги е 10.8%.

ИНФЛАЦИЯ

По данни на Националния статистически институт през м. юни общото ценово равнище се понижи спрямо предходния месец с 1.3%. Натрупаната инфлация от началото на годината е 1.2%, а за периода юни 2004 – юни 2005 г. – 5.06%.

През юни, спрямо предходния месец, са се повишили цените на нехранителните стоки с 0.5%, на услугите – с 0.4% и на общественото хранене с 0.1%. Хранителните стоки понижават своите цени с 3.9%.

От хранителните стоки през м. юни по-скъпо са се продавали: праскови, кайсии и зарзали – с 54.6%, моркови - с 25.8%, ябълки - с 14.5%, грозде – с 3.4%, дини и пъпеши – с 3.4%, краставици - с 3.2%, птиче месо – с 2.9%.  Поевтинели са: зеле - с 52.2%, картофи и картофени продукти – с 42.6%, пипер - с 35.3%, домати – с 33.5%, яйца – с 8.6%, кашкавал - с 1.9%, сирене– с 1.6%, свинско месо – с 1.4%, хляб "Добруджа" – с 0.7% и други.

В групата на нехранителните стоки са поскъпнали: дизелово гориво – с 9.1%, автомобилен бензин А 92 Н - с 8.1%, автомобилен бензин А 95 – със 7.2%, газообразни горива – с 1.5%, персонални компютри – с 1.2%, цигари твърда опаковка – с 0.9%, Поевтинели са: градинарство и цветарство – с 10.6%, мобилни телефонни апарати – с 9.9%, отоплителни уреди – с 2.8%, дърва за отопление - с 0.8% и други.

Графика 3: Инфлация, %

Източник: Национален статистически институт

От услугите са поскъпнали: комплексни услуги за почивка и туризъм – с 3.5%, ремонт на инструменти, машини и оборудване – с 2.6%, кина, театри и други – с 0.5%, топлинна енергия за подгряване на вода – с 0.4%, лекарски услуги – с 0.4%. Поевтинели са: бръснаро-фризьорски услуги – с 0.3%, поддръжка и ремонт на ЛТС – с 0.3%.

БЕЗРАБОТИЦА

Нивото на безработица през м. юни 2005 г. се понижи до 11.11% по данни на Агенцията по заетостта. Броят на безработните през месеца е 411 586 души.

През юни 2005 г. безработицата в страната е намаляла спрямо предходния месец - с 0.42 процентни пункта или с 15 612 души. Спрямо май 2004 г. нивото на безработицата е значително по-ниско – с 1.1 процентни пункта или с 40 842 души.

Графика 4: Безработица, %

Източник: Агенция по заетостта

Спадът на безработицата през месеца се дължи на характерните за летния период активни дейности (в строителството, туризма, селското стопанство). През юни в бюрата по труда са обявени 21 465 свободни работни места. Заети са 21 703 работни места, включително и обявени през предходни периоди, като усвояемостта на работните места е 101.1%. Новоразкрити са над 4000 работни места, предимно в сферата на преработващата промишленост (1200), на търговията (1000), на хотелиерството и ресторантьорството (420), на недвижимите имоти и бизнес-услугите и на аграрния сектор (по 300). От заявените места на първичния пазар 14 871 са от частния сектор.

По програми за заетост са обявени 4168 места, като най-много са по програмата "От социални помощи към заетост" – 2105 и по програмата "Опазване на реколтата" – 639. Продължава и започналото през предходния месец увеличение на включените в обучение за професионална квалификация безработни. През юни в обучение са включени 3128 души. Обучение за придобиване на професионална квалификация са завършили 2617 безработни. Стажуването при работодател след завършване на професионално обучение са започнали 1152 души.

През юни се наблюдават положителни промени при заетостта на младежите до 29-годишна възраст. На работа са постъпили 6514 млади хора (28.3% от всички започнали работа през месеца безработни).

ПРОМИШЛЕНОСТ

По предварителни данни на НСИ и през м. май 2005 г. промишленото производство и промишлените продажби продължават да нарастват с високи темпове. Промишленото производство расте с 9.9% спрямо май 2004 г., а промишлените продажби – с 14.6%.

Ръстът на производството през май обхваща преработващата промишленост – 11.5% спрямо същия месец на предходната година и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 10.0%. Добивната промишленост отбелязва спад от – 8.3%.

В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (52.2%), други превозни средства (50.7%), електрически машини и апарати (44.8%), обработени кожи без косъм (27.6%), радио, телевизионна и далекосъобщителна техника (26.0%), издателската и полиграфическата дейност (24.2%).

Графика 5: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг

Източник: Национален статистически институт

Ръстът на продажбите обхваща преработващата промишленост – 15.9% спрямо същия месец на предходната година и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 8.3%. Добивната промишленост отбелязва спад от – 4.4%.

В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при продажбите на електрически машини и апарати (59.2%), автомобили, ремаркета и полуремаркета (58.6%), други превозни средства (38.9%), радио, телевизионна и далекосъобщителна техника (31.0%), издателската и полиграфическата дейност (25.0%), метални изделия, без машини и оборудване (23.4%).

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

Текущата сметка за май 2005 г. се запазва отрицателна. Дефицитът за месеца е в размер на 278.3 млн. евро, като се влошава с 27.3% спрямо май 2004 г. (59.7 млн. евро). За периода януари - май дефицитът по текущата сметка е 1261.7 млн. евро (6% от БВП), като се влошава с 33.8% спрямо същия период на 2004 г. (943.1 млн. евро, 4.9% от БВП).

Търговското салдо има най-голям принос за влошаването на дефицита по текущата сметка. За разглеждания период то е отрицателно в размер на 1324.1 млн. евро (6.3% от БВП), като се влошава с 238.8 млн. евро спрямо съответния период на 2004 г. (отрицателно в размер на 1085.3 млн. евро, 5.6% от БВП).

Салдото по услугите за първите пет месеца е отрицателно в размер на 79.8 млн. евро (0.4% от БВП), като се влошава със 74 млн. евро спрямо съответния период на 2004 г. (отрицателно в размер на 5.8 млн. евро, 0.4% от БВП).

Графика 6: Текуща сметка и търговско салдо, млн. евро

Източник: Българска народна банка

Приходите от туризъм възлизат на 440.6 млн. евро и нарастват с 6.7% спрямо януари - май 2004 г., когато са били 412.8 млн. евро.

Салдото по статията Доход е отрицателно в размер на 176.4 млн. евро (0.8% от БВП), при отрицателно в размер на 163 млн. евро (0.8% от БВП) за съответния период на 2004 г.

Нетните постъпления от текущи трансфери възлизат на 318.6 млн. евро (1.5% от БВП), при 311.1 млн. евро (1.6% от БВП) за съответния период 2004 г., като нарастват със 7.5 млн. евро.

Финансовата сметка е положителна в размер на 1239.2 млн. евро, при положителна в размер на 1072.2 млн.евро за същия период на предходната година.

Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари - май 2005 г. по предварителни данни са 421.6 млн. евро (2 % от БВП), при 483.2 млн. евро (2.5% от БВП) за съответния период на 2004 г. Те покриват 33.4% от дефицита на текущата сметка за разглеждания период на 2005 г. при 51.2% за периода на 2004 г.

Общият баланс за периода е положителен и възлиза на 353.4 млн. евро, при положителен в размер на 338.5 млн. евро за съответния период на 2004 г.

Валутните резерви на страната в края на май нарастват с 284.5 млн. евро в сравнение с края на 2004 г.

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

По данни на БНБ търговското салдо за периода януари - май 2005 г. е отрицателно в размер на 1324.1 млн. евро, като дефицитът се влошава с 22% (238.8 млн. евро) спрямо съответния период на предходната година.

Износът за периода възлиза на 3561.6 млн. евро и нараства с 22% (642 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. (2919.6 млн. евро).

Вносът възлиза на 4885.7 млн. евро, като нараства с 22% (880.8 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. (4004.9 млн. евро).

Таблица 1: Търговско салдо, износ, внос, млн. евро

За януари - май 2005 г. най-силен принос за ръста на износа имат суровините и материалите и инвестиционните стоки – съответно 12.4 и 4.8 процентни пункта.

Износът на потребителски стоки за периода възлезе на 1038.6 млн. евро и се увеличи с 2% (20.7 млн. евро) в сравнение със същия период на 2004 г. Основните стокови групи, определящи ръста през периода са храни (21%, 23.6 млн. евро) и мебели и домакински обзавеждане (12.8%, 13.6 млн. евро). Намалява износът на цигари (31.6%, 2.8 млн. евро) и на дрехи и обувки (3.2%, 19.7 млн. евро).

Графика 7: Износ, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Износът на суровини и материали се увеличи спрямо съответния период на 2004 г. с 28.7% (361.7 млн. евро), като възлезе на 1620.7 млн. евро. Това се дължи основно на нарастване на износа на суровини за производство на храни (близо три пъти, 111.6 млн. евро), на цветни метали (30.8%, 81.1 млн. евро), на чугун, желязо и стомана (15.5%, 48 млн. евро) и на химически продукти (33.7%, 30.1 млн. евро).

Износът на инвестиционни стоки нарасна с 34.2% (140.1 млн.евро), като възлезе на 549.9 млн. евро. Този ръст се дължи основно на по-големия износ на транспортни средства (143.9%, 49.9 млн. евро), на резервни части и оборудване (35.3%, 31.5 млн. евро) и на машини, уреди и апарати (13.4%, 18.9 млн. евро).

За периода януари – май 2005 г. износът на енергийни ресурси се увеличи с 51.3% (119.5 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г., като възлезе на 352.3 млн. евро. Най-силно се увеличава износът на петролни продукти – 54.3% (87.5 млн. евро).

С най-голям принос за ръста на вноса за януари - март 2005 г. са инвестиционните стоки и енергийните ресурси – съответно 8.5 и 6.0 процентни пункта.

Вносът на потребителски стоки нарасна с 15.4% (108.3 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г., като достигна 813.6 млн.евро. Най-силно за периода нарасна вносът на автомобили (44%, 54 млн. евро) и на храни, напитки и цигари (21.7%, 25 млн. евро).

Вносът на суровини и материали за периода е 2027.1 млн. евро, като нараства с 11.4% (207 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. Основен принос за това има ръстът на вноса на чугун, желязо и стомана (43.1%, 67.7 млн. евро), руди (28.4%, 48.1 млн. евро) и на пластмаси и каучук (26.2%, 50.7 млн. евро).

За разглеждания период вносът на инвестиционни стоки е 1465.6 млн. евро и е по-висок с 33.8% (370.1 млн. евро) спрямо същия период на 2004 г. Нарастването се дължи основно на ръста на транспортни средства (54.9%, 159.8 млн. евро) и на машини, уреди и апарати (29.7%, 109.5 млн. евро).

Вносът на енергийни ресурси е 944.2 млн. евро, като нараства с 38% (260.1 млн. евро) спрямо същия период на 2004 г. Вносът на суров петрол нараства с 57.3% (194.1 млн. евро).

Графика 8: Внос, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

По отношение на географската структура износът за Европейския съюз (25)за януари - май 2005 г. възлезе на 2117 млн. евро, като нараства с 19.2% (340.7 млн. евро) спрямо съответния период на 2004 г. Към страните от ЕС (25) е насочен 59.4% от износа, при 60.8% за същия период на предходната година. Ръстът на износа се дължи основно на Италия (28.6%, 109.8 млн. евро), Гърция (15.5%, 51.5 млн. евро), Белгия (16.7%, 29.2 млн. евро) и Германия (9.7%, 30.9 млн. евро). От новоприсединилите се страни-членки най-значимо нараства износът за Кипър (над 2 пъти, 23.7 млн. евро).

Износът за Европа* нараства с 13.2% (14.8 млн. евро) спрямо януари - май 2004 г. като възлиза на 127.1 млн. евро. Делът на групата в общия износ възлиза на 3.6% при 3.8% за същия период на 2004 г.

Износът за Балканските страни нараства с 30.6% (176.1 млн.евро), като достига 750.8 млн.евро. Най-силно се увеличава износът за Турция (38.4%, 102.5 млн. евро) и за Румъния (14.5%, 17.8 млн. евро).

Износът за Америка за разглеждания период нараства с 0.5% (0.7 млн. евро), а за страните от Азия с 30.2% (46.2 млн. евро).

Географска структура на търговията за периода януари - май (дял, %)

Източник: Българска народна банка

Вносът от ЕС (25) за януари - май 2005 г. нараства с 16.1% (378.7 млн. евро) спрямо съответния период на предходната година и достига 2733.9 млн. евро. За ръста на вноса най-голям принос имат Германия (19.2%, 115.5 млн. евро), Франция (27.1%, 60.8 млн.евро) и Италия (17.2%, 73.7 млн. евро). От новите страни членки най–силно се увеличава вносът от Полша (29.3%, 18.3 млн. евро).

Вносът от Европа нарасна с 26.6% (207.2 млн. евро) спрямо януари - май 2004 г., като достига 986.2 млн. евро. За ръста на вноса основно допринесе по-високият внос от Русия (25.4%, 140 млн. евро) и от Украйна (49.7%, 76.5 млн. евро).

Вносът от Балканските страни се увеличава с 37.8% (157.9 млн. евро) за отчетния период. Нарасналият внос се дължи предимно на Румъния (58.9%, 69.1 млн. евро) и на Турция (28.1%, 73.5 млн. евро).

Вносът от Америка се увеличава със 7.2% (25.2 млн. евро), като нараства вноса от Бразилия ( 26.6%, 24.8 млн. евро) и САЩ (7.8%, 9.3 млн. евро).

Вносът от Азия нараства значително - с 40.3% (153.4 млн. евро). Това нарастване се дължи на увеличения внос от Казахстан (над два пъти, 28.9 млн. евро), Китай (50.6%, 68.1 млн. евро) и Япония (7.8%, 4.4 млн.евро).

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в България за периода януари - май 2005 г. възлизат на 421.6 млн. евро (2.6% от прогнозния за 2005 г. БВП), при 483.2 млн. евро (2.6% от БВП) за същия период на 2004 г.

Привлеченият през периода дялов капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, отразени по пазарна цена) възлиза на 185.7 млн. евро (44.0% от общия размер на ПЧИ), като е по-висок с 89.9 млн. евро, спрямо капитала, привлечен през първите пет месеца на 2004 г. (95.8 млн. евро). От привлечения дялов капитал за периода, няма капитал от приватизационни сделки.

Графика 10: Преки чуждестранни инвестиции, млн. евро

Източник: Българска народна банка

Привлеченият през периода януари - май 2005 г. нетен друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е в размер 166.8 млн. евро, при 334.6 млн. евро за периода януари - май 2004 г.

Реинвестираната печалба (представляваща частта на нерезидентите в неразпределената печалба или загуба на предприятието) възлиза на 69.2 млн. евро, при 52.8 млн. евро за същия период на 2004 г.

От общия размер на ПЧИ за първите пет месеца на 2005 г. най-голям е делът на тези от Австрия – 32.9%, Швейцария 15.5%, Великобритания – 11.3%, Гърция 9.7%, Унгария– 6.2% и други.

По икономически отрасли най-много ПЧИ за първото тримесечие на 2005 г. са привлечени в отраслите Други дейности, обслужващи обществото и личността (169.2 млн. евро), Финансово посредничество (129.4 млн. евро), Търговия, ремонт и техническо обслужване (60.8 млн. евро) и Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги (44.9 млн. евро).

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

Общият държавен и държавно гарантиран дълг в края на май 2005 г. възлиза на 7 483.2 млн. евро (35.4% от прогнозния БВП за 2005 г.). Външният държавен дълг е в размер на 6 067.9 млн. евро (28.7% от БВП и 81.1% от общия държавен дълг), а вътрешният е в размер на 1415.3 млн. евро и представлява 19.9% от общия държавен дълг и 6.7% от БВП.

Валутната структура на дълга в края на м. май по същество се запазва. Размерът на задълженията в евро намалява в края на май до 42.67% (при 43.17% през април). Делът на задълженията в долари в края на май се повишава на 28.86% (28.01% през април), делът на дълга в лева е 14.29% (14.26% през април), а в други валути 14.18% (14.56 през април).

В лихвената структура на дълга също не се наблюдават съществени изменения - делът на задълженията с фиксирани лихви се запазва по-голям от този на задълженията с плаващи лихви. През май задълженията с фиксирани лихви са 53.99% (при 53.7% през април), а тези с плаващи лихви намаляват от 46.3% на 46.01%.

Графика 9: Държавен дълг, % от БВП

Източник: Министерство на финансите

Извършените през периода януари - май 2005 г. плащания по държавния и държавногарантиран дълг възлизат на 1 205.1 млн. евро, от които 126.1 млн. евро по вътрешния (35.9 млн. евро плащания по лихви и отстъпки) и 1 078.9 млн. евро по външния дълг (901.6 млн. евро погашение на главници и 177.3 плащания по лихви).

В следствие на обратно изкупуване на брейди облигации през януари от тип IAB в размер на 937.5 млн. щ. долара, валутната композиция на извършените плащания по дълга от началото на 2005 г. регистрира превес на плащанията в щатски долари, които преизчислени в евро възлизат на 838.3 млн. евро. Следват плащанията в евро – 184.5 млн. евро, а тези в лева възлизат на 126.1 млн. евро.

Таблица 2: Основни макроикономически показатели, 1999-2004