Малко повече от осем месеца след буквалното „избухване“ на явлението "Окупирай Уолстрийт", което разтърси не само американското, но и глобалното общество, нещата за движението никак не изглеждат добре. След като сложи успешно фокус върху неравномерните доходи и закова израз, който обиколи целия свят - „Ние сме 99%“ (останалият 1% е „елитът“), "Окупирай" постепенно започна да залинява и в момента не би било напълно грешно да се каже, че е едно отслабващо явление, граничещо с изчезването.
Медиите са го изоставили, намерили са нови свои любими теми, публичната подкрепа преживява пълен срив, финансовата помощ вече е сведена до една малка „струйка“. Сблъсъците, заплахите за безредици и хаос и двата съобщени плана за „терористични актове“ пък изострят отношението на полицейските органи спрямо протестиращите. Виртуалното пространство също свири отбой, като социалните мрежи – символ на младежките движения, също не споменават "Окупирай" сред популярните теми.
И докато наистина постигна забележителен успех с привличането на гражданското внимание към финансовата неравнопоставеност по света, то "Окупирай" се провали на друго място, дори и според негови върли симпатизанти – да се адаптира и да промени своите тактики, за да „израсне“. Един от най-важните тестове, пред който биват изправени гражданските движения в един или друг етап от своето развитие.
Бил Добс, който е част от ПР екипа на "Окупирай Ню Йорк" си позволява един по-оптимистичен поглед над нещата. Той сравнява движението и неговата борба с движенията за граждански права от XX век – бавни, мъчително разгръщащи се, но с широки цели, които ще променят коренно американското общество. Според него първата цел, първата стъпка, която трябва да се постигне, е заспалият дух на американците да бъде събуден.
Но действително – нестройните и хаотични протести биха ли успели да променят една нация?
Теда Скокпол, професор в Харвард, избрала доктрината на либерализма, е на обратния полюс в сравнение с Добс – според нея с движението вече е свършено. Скокпол се фокусира върху друг феномен – този на „Чаеното парти“, и очертава няколко важни разлики между него и "Окупирай".
Докато „чаените“ активисти са принципно прехвърлили 45-годишната възраст и много от тях са около 60-те, "Окупирай"-популацията се отличава със своите млади демонстранти.
„Чаеното парти“ успява да се преориентира и да пребори проблема с адаптацията и започва да участва в местния и националния избирателен процес, основавайки местни клонове, които да осъществяват
„чаената“ дейност. "Окупирай" се проваля именно тук, главно поради недолюбването на традиционния политически модел и йерархична структура от страна на активистите. В резултат „Чаеното парти“ вече
има силно влияние в политическите кръгове, докато "Окупирай" нямат никакъв по-сериозен отзвук на политическата сцена.
"Ройтерс" продължава нишката на анализа си като посочва сравнение между информационното покритие на явлението "Окупирай Уолстрийт" преди и сега. Миналия октомври месец, когато движението бе във вихъра си, целият Зукоти Парк в Манхатън бе обхванат от енергично настроение, настоявания за „хоризонтална демокрация“, алтернативни и атрактивни форми на протест и блестяща контракултурна демонстрация.
Над 12 хиляди статии месечно дискутираха или споменаваха "Окупирай", анализират социолозите Патрик Рафаил и Джеки Смит. Двата най-популярни хаштага в Twitter - #occupy и #OWS, са се срещали между 20 и 60 пъти в минута според SocialFlow. Същинският бум е настъпил след масовите арести на активисти в района на Бруклинския мост на 1 октомври. Тогава тези хаштагове са били споменавани с шокиращата интензивност от 1500 споделяния в минута.
До 2 ноември щабът на "Окупирай" в Ню Йорк е събрал общо 500 хиляди долара като дарения, а до края на годината средствата са възлизали на близо 750 хиляди долара.
Зимните месеци се оказват голямото изпитание пред движението. Подкрепата постепенно спада, същото важи и за медийното отразяване. Когато протестиращите се завръщат и окупират Зукоти парк на 17 март като отбелязване на половингодишнината от зараждането на "Окупирай", полицията се намесва бързо и арестува демонстрантите. Отзвукът е в пъти по-слаб от есенните месеци на 2011 година. През април проучване на NBC News и Wall Street Journal, макар и субективно, посочва, че 71% от попълнилите го не подкрепят "Окупирай". Споменаванията на движението спадат и не успяват да преминат границата от хиляда на месец.
Twitter също се е успокоил. Едва пет туийта с присъщите хаштагове минават на минута през социалната мрежа. Общият фонд на "Окупирай Ню Йорк" вече е 31 хиляди долара. Лагерите и палатките, които станаха символични за характера на движението, намаляват, хората се разотиват. Срещите, изпълнени със симпатизанти и желаещи да предложат промяна хора, също намаляват, докато накрая започват въобще да не се състоят. Поради недоверието си към политическата система, "Окупирай" не се включват в политиката и така процесът им на залязване се ускорява значимо.
„Като общност, в която решенията се взимат след поне 90% мнозинство, никога не бихме могли да се съгласим да излъчим едноличен кандидат“, посочва Джъстин Стоун, активист от нюйоркския клон на "Окупирай". Той все още продължава да участва в ежеседмичните "спящи протести" в града – в най-общия случай опъване на палаткови лагери на тротоара и пребиваване там.
След последния по-значим "Окупирай"-активизъм по време на протестите на 1 май, както и демонстрациите около срещата на НАТО в Чикаго, следващата очаквана по-масивна поява ще бъде на 4 юли във Филаделфия.
*Заглавието в оригинал е "Can Occupy Wallstreet survive?", автор на анализа е Крис Франческани, Ройтерс.
