Макар и популярни, кредитните карти се оказват все още недостатъчно добре познати на българските потребители. Познаването на този банков продукт е от особено значение, тъй като кредитната карта е от онези банкови продукти, при които начинът на употреба определя разходите и цялостното оскъпяване за потребителя.
По този повод употребата й може да бъде отъждествена с изразът „a sweet deal if played right“ (прев. „сладка сделка, ако си изиграеш правилно картите“). Именно поради това, през последните няколко години банките все по-активно насочват усилията си, целящи да образоват не само клиентите си, но и изцяло потребителите на банкови услуги.
Банковите институции все повече осъзнават, че усилията им трябва да са насочени не само към привличане на нови клиенти, но и към задържане на вече съществуващите такива, се казва в анализ на "Моите
пари", изготвен с подкрепата на Пощенска банка.
Сред най-често допусканите грешки сред потребителите са:
1) Теглене на суми в брой
Една от най-често срещаните грешки, които потребителите допускат при използване на кредитната карта е като теглят често суми в брой от картата. Потребителите трябва да са наясно, че кредитната
карта е вид електронен платежен инструмент, който е предназначен за покупки.
Теглейки пари в брой от картата, за потребителя съществува потенциален риск да изпадне в невъзможност да обслужи впоследствие задължението към банката, което е в резултат от неправилното й използване. Теглейки пари в брой, освен лихва, потребителят дължи и такса за теглене на суми в брой, която варира в зависимост от това дали сумите се теглят от банкомат на банката – издател или от чужд банкомат.
Стандартно таксите за теглене са по-ниски, ако средствата се усвояват през банкомат на банката, издала картата. Въпреки, че през последната година някои банки започнаха да предлагат промоции под формата на „без такса за теглене на суми“ размерът на тази такса често се пренебрегва, което е сериозна грешка.
За да бъдем по-детайлни и приемем, че лимитът по картата е 3000 лв. и тези пари бъдат изтеглени на 8 части (7 пъти по 400 лв. и веднъж по 200 лв.) се оказва, че размерът на тази такса варира в
широк диапазон при различните оферти. Поставяйки нещата в тази ситуация се оказва, че таксата за теглене от банкомат на банката варира между 20 и 80 лв., като в най-масовия случай тя се равнява на
50-60 лв. Таксата за теглене най-често представлява фиксирана сума, плюс процент от сумата, която се тегли, като в някои случаи има и долна граница, например – 2 лв. + 1,5%, мин. 3лв.
Може би най-големият недостатък на тегленето на суми в брой от картата е, че не може да се ползва гратисния период по нея. Както може би вече знаете, гратисният период е фиксиран от банката
календарен период от време, в рамките на който банката не начислява лихва върху извършените покупки.
Към настоящия момент повечето от банките предлагат безлихвен период по картата само при покупки с нея. Продължителността на гратисния период също е важен фактор при избор на карта, тъй като от него се определя времето, през което може да бъде ползвана картата като безлихвен заем. При различните карти гратисният период варира между 40 и 60 дни.
При равни други условия, игнорирайки останалите фактори (лихва за покупки, теглене на суми в брой, такса за теглене, годишна/ месечна такса за обслужване), по-изгодна е онази карта, която е с
по-дълъг гратисен период. Само по себе си обаче това не бива да е единствен критерий за избор на карта, като трябва да бъдат взети предвид и останалите по-горе фактори. За това ще стане дума малко
по-надолу.
Преди известно време наш потребител беше отговорил на въпроса как използва кредитната си карта по следният начин: „Изтеглих сумата наведнъж и сега само плащам“. Ето това е пример не само за това
как не бива да бъде използвана картата, но и за недостатъчно добро организиране на личните финанси.
Дори и да се наложи по една или друга причина да бъде изтеглена сума от картата, заплащането на минимални месечни вноски също не е решение, защото ако потребителят не заплати цялата усвоена сума , той най-вероятно няма да може да използва гратисния период по картата.
Минималната погасителна вноска всеки месец е между 3 и 5% най-често върху усвоения кредитен лимит, увеличен с начислената лихва за базовия месец, както и просрочени лихви (ако има такива) и
главница. Стандартно, както споменахме, за да се ползва гратисния период е необходимо до края на текущия месец (до определено от банката падежно число) клиентът да погаси задълженията, формирани до
края на предходния месец.
Съветът ни тук е: операциите, свързани с теглене на суми в брой от картата да бъдат сведени до минимум и избягвани.
2) Не се сравнява Типичния годишен процент на разходите
Тази грешка се допуска от голяма част от потребителите при избор на оферта. Макар и да има своите недостатъци, Типичният ГПР е добър ориентир за оскъпяването, макар и самият показател да е условен.
Трудностите при сравняване на общото оскъпяване (ГПР) по картата произтичат от това, че тя е гъвкав кредитен продукт, без предварително установен размер и срок на изплащане.
Лимитът по картата е строго индивидуален и се определя в зависимост от платежоспособността (доходи, имущество и др. фактори) на всеки клиент. За нуждите на съпоставимостта обаче, Законът за
потребителския кредит дава указания. Когато срокът и размерът на кредита не могат да бъдат установени, се приема, че той е от 3000 лв. и ще се издължава на 12 равни месечни погасителни
вноски.
Така при равни други условия изгодната за потребителя оферта е тази с най-нисък ГПР. Основно предимство на този показател е, че отчита всички разходи по конкретната карта - лихвени проценти (при
покупки и теглене на суми в брой), такси (за одобрение, издаване на карта, годишна или месечна такса за обслужване, такса при теглене на суми в брой и дори за обслужване на сметка по картата).
Грешката, която се допуска често от хората, които избират кредитна карта е като сравняват поединично или по няколко от следните разходи:
- Продължителност на гратисния период
- Лихва при покупки
- Лихва при теглене на суми в брой
- Годишна/месечна такса за обслужване
- Такса при теглене на суми
Един от основните недостатъци на ГПР като показател е, че не отчита отстъпките и бонусите по картата, както и програмите за лоялност. Тези предимства от ползване на картата трябва да бъдат
проверявани поотделно. Това означава, че за потребителите ще бъде изгодна онази оферта, която е с най-ниско ГПР и при която отстъпките и бонусите са най-високи.
Съветът ни тук е: Като избирате оферта сравнявайте ценовия показател ГПР, но задължително обърнете внимание и на отстъпките, бонусите и програмите за лоялност, които Ви се предлагат.
Следва продължение.
