Не е възможно например да има едновременно успешно здравеопазване с активна роля на държавата в собствеността и управлението на здравните заведения, разпределението на средствата за тях, здравното осигуряване и профилактиката, а паралелно с това да се развива изцяло частна индустрия, търговия и услуги, основани на идеята за оттегляне на държавата и свобода на пазарните отношения.

Този драстичен пример е необходим, за да обоснове изброяването в следващите редове на виждането за цялостната политическа среда, в която трябва да се развива икономиката през следващите пет години, за да могат реформите в икономическата сфера да са ефективни и успешни.

• Необходимо е да бъде създадена и развита конкурентна среда в развитието на всички сфери на обществения живот. Там, където държавата има естествен монопол (сигурността, отбраната, външната политика) трябва да се гарантира постоянно участие и контрол на гражданите и заинтересованите страни в изработването, прилагането и оценката на решенията.
• В рамките на следващите пет години окончателно трябва да бъдат демонополизирани и приватизирани всички държавни днес предприятия от инфраструктурата – енергетика, транспорт, топлофикация, съобщения – което ще гарантира по-високо качество и разумни пазарни цени на услугите в рамките на един либерализиран пазар с истински независими регулатори.
• Инициативата в икономиката трябва да остава в ръцете на хората. Държавата има задача само да създава среда и не диктува приоритети в икономиката. Държавни гаранции и инвестиции се допускат само в публичната инфраструктура, а всички останали инвестиции, външни и вътрешни, трябва да бъдат осигурявани от частния сектор.
• Необходимо е продължаване на структурната и реална децентрализация на властта и средствата по посока на общините, както и продължаване процеса на промяна на законодателството с реално включване на гражданите в решенията на общинско ниво. Време е за създаване на второ ниво на изборни областни управи и намирането на устойчив модел на местни референдуми по основните въпроси, с цел приобщаване на гражданите към вземането на решения. Една от най-важните задачи е промяната на баланса на политическата и финансовата власт между централните и местните власти в полза на местните, така че проблемите да се решават там, където възникват, където има заинтересованост и където има желание и ресурси това да стане по най-бързия и добър начин.
• Реалната децентрализация ще доведе до реформиране на централната администрация и свиването и до разумни граници, със създаване на условия и механизми на реално участие на гражданите както в процеса на законотворчество, така и в процеса на изготвяне на политиките на Министерствата, включително лицензионните и разрешителните режими.
• Безработицата трябва да бъде сведена под 10 % в рамките на следващите пет години, чрез стимулирането на работодателите за създаване на работни места и непрекъснатата квалификация на работещите, както и от подкрепата за активно търсещите работа за сметка на пасивно получаващите помощи.
• Необходимо е да се понижи още ставката на личния подоходен данък за всички граждани, а корпоративният да слезе до възможния за функционирането на бюджета минимум. Същевременно не трябва да се допускат никакви експерименти с непреки данъци, които работят добре, като например ДДС.
• Трябва да бъде стимулирано развитието на потребителското кредитиране и кредитирането на бизнеса до достигане до съпоставими нива с другите страни-членки на ЕС, при строг контрол на обезпеченията и създаване на цялостна информационна система на национално ниво за неизправни длъжници към всички класове кредитори.
• Необходимо е да се ускори развитието на пазара на земята, чрез опростяване на административните процедури, облекчаване на процедурите на комасация и стимулиране използването на земята за земеделско производство.
• Устойчивото развитие изисква законова регламентация на всички участници в процеса на производство, преработка и пазарна реализация на аграрните продукти, трайни и предвидими икономически връзки между стопанските субекти, наличие на работеща пазарна среда. От изключителна важност е ограничаването  и в рамките на следващите пет години пълното премахване на "сивия сектор" от земеделието, хранителната промишленост и търговията със земеделски и хранителни продукти.
• Ключов елемент за успеха на икономическата политика развитието на ефективна данъчна и митническа администрация, съчетано с опростяване на процедурите в данъчната и митническата сфера.
• Необходимо е по-бързо развитие на съдебната система, което да гарантира спазването на договорите, защитата на собствеността и равнопоставеността пред закона на всички юридически и физически лица, както и разумна скорост на съдебното производство. 
• Специално внимание трябва да бъде насочено към преформулиране задачите на полицията, с цел освобождаването и от несвойствени дейности, които отнемат ценен ресурс в борбата срещу престъпността и насърчаване сътрудничеството на полицията с гражданите, НПО, обществените организации и институциите, за да бъде отстранена корупционната среда най-напред и най-вече сред тези държавни сектори, които трябва да гарантират сигурността на гражданите и спазването на законите.
• Необходим е закон за националната сигурност, който да регламентира ясно правата, задълженията и отговорностите на специалните служби и да създава механизми за стриктен парламентарен контрол над тяхната дейност.
• Независимо дали ни харесва, трябва да приемем демографската ситуация като даденост и да настроим социалния ни модел спрямо нея. Ясно е, че в следващите 20 - 25 години ще бъдем свидетели на увеличаването на относителния дял на възрастните хора. Именно към тази ситуация трябва да се адаптира пазарът на труда и системите за квалификация.
• Новият български пенсионен модел трябва да продължи да се изгражда и това ще продължи още няколко години. Необходимо е всякакви изменения на действуващото пенсионно законодателство да бъдат насочени към развитие на пенсионния модел, като създадат така очакваните реални условия за постепенно и значително намаляване на осигурителната тежест. Развитието на модела не трябва да нарушава баланса между трите стълба, който е заложен в стратегията на пенсионната реформа. Трайно и последователно трябва да се насърчават инвестициите на гражданите в допълнителното и доброволното пенсионно осигуряване, както и частните пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор, включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в реалната икономика и в социалната сфера.
• Наложително е бързо оптимизиране на училищната мрежа, за да се разходват финансовите средства към повишаване качеството на образованието. Държавата и общините трябва да се оттеглят постепенно от управлението на училищата и да оставят това на учителите, учениците, родителите и общностите. В училищата трябва да се преподава по съвременни учебни програми, задължително да се изучава английски език плюс втори чужд език. За такова образование са необходими квалифицирани и добре платени учители. Затова в рамките на следващия период е необходимо цялостна промяна на статута и подготовката на учителите.
• Важно е да се стимулират предприемчивостта и пазарните механизми в образователната сфера. Спешно е необходимо създаването преди всичко на общодостъпна информационна система за възможностите за избор на учебно заведение и специалност у нас и в чужбина, както и на модерна система за дългосрочно кредитиране на образованието, независимо от мястото на обучението, както и финансиране/субсидиране образованието на най-даровитите деца на България.
• Нужна е нова система от законодателни и административни мерки за подкрепа на научноизследователската дейност във висшите учебни заведения, както и за създаване на преки и взаимноизгодни връзки между авторите на интелектуален продукт и потребителите им от средите на бизнеса, което ще позволи създаването на нова финансова автономия на университетите.
• Държавата трябва да създаде условия за поддържане и насърчаване инвестирането в образование и професионална квалификация на всеки български гражданин по време на целия негов активен живот. За да бъде българската работна сила адекватна на изисквания на модерния пазар на труда, е необходимо без отлагане да се сложи началото на  национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация. На законодателно и на управленско ниво трябва да се предостави водеща роля на работодателите и техните организации при определяне на стандартите на професионалното обучение
• Успехът на реформата в здравеопазването се основава на по-нататъшното увеличаване на независимостта на НЗОК и на обществения контрол върху нея. Затова е необходимо делът на здравеопазването в БВП да се увеличи в разумни граници за периода на следващия мандат. През следващите няколко години трябва да се извърши окончателното приватизиране на доболничната помощ. Необходима е смяна на модела на мениджмънт на болниците при по-висока ефективност с по-малка леглова база, като голяма част от болничната база премине в частни компетентни ръце. Така ще се даде възможност за установяване на ефективна конкуренция на лекари и лечебни заведения и висококвалифицираният лекарски труд ще получи адекватно стимулиране.
• Необходимо е премахване на прякото държавно администриране на българската култура и създаване на специални държавни и общински фондове за нейното финансиране с широко гражданско участие.

Видно е от изброените дотук задължителни параметри на цялостната държавна политика в следващия петгодишен период, колко решаващо е да има адекватна и последователна икономическа политика. Затова България има остра нужда от формулиране на нова ясна икономическа платформа за развитие на страната в средносрочен план. Тази необходимост се обусловя от следното:

• Очакваното приемане на България през 2007 изисква преосмисляне на икономическата политика от гледна точка на конкретните предизвикателства на европейските пазари, институции и регулации. Поетите ангажименти на България трябва да бъдат изпълнени своевременно, но и с най-малко загуби от необмислени и непоследователни мерки. Икономическият растеж и конкурентноспособността на икономиката трябва вече да се търсят плътно в контекста на тенденциите в икономическото и социалното развитие на голяма Европа.
• Българският бизнес премина през детския си период и поставя нови сериозни изисквания пред държавата. Тези изисквания, когато са в посока към уточняване на правилата за равнопоставена и честна конкуренция, към намаляване на административните бариери, към обща подкрепа за развитие на инфраструктурата, към държавна подкрепа за преодоляване на проблемите на европейската интеграция и използване на възможностите, които тя дава, трябва да бъдат отчетени в една обща платформа, зад която да застанат основните работодателски организации, частния капитал и формиращото се мениджърско съсловие. Заедно с това такава платформа трябва ясно да показва мерките за ограничаване на сивия бизнес, корупцията, клиентелизма, злоупотребата с монополно положение.
• Българските граждани са уморени от реформи, но голяма част от тях вече виждат плодовете на пазарната икономика и свободното предприемачество. Те са готови да подкрепят едно ново усилие за подобряване на условията за честен бизнес в страната и за постигане на устойчиво висок икономически растеж, като условие за по-бързо сближаване с другите европейски страни по доходи и качество на живота. За да го направят, обаче, трябва да бъдат убедени от професионален и честен подход към натрупаните проблеми.

Днешната икономическа политика е ориентирана преди всичко към запазване на стабилността и не очертава работещи пътища за задълбочаване на реформите и ускоряване на растежа. Това се дължи както на липса на политическа воля, така и на ясно формулирана  икономическа политика. Формулирането на платформа около която да се обединят експерти, представители на бизнеса и политически партии ще даде възможност да се изгради и развие основа за постигане на икономически растеж и конкурентноспособност на българската икономика.

Рамка на макроикономическата политика

Рамката на избраната макроикономическа политика следва да отговори преди всичко на въпроса за ролята на държавата при осъществяване на една нова стратегия за икономическо развитие до 2010 година. След 1990 година и началото на икономическия преход у нас бързо се наложи консенсусът за избор на пазарно стопанство и отдалечаване от модела на централно планиране. Този избор обаче не беше дебатиран и доразвит в различни варианти на икономическа политика, които поне да зададат перспективата за избор на един от трите модела на пазарно стопанство,– направлявано, модифицирано или социално пазарно стопанство.

По принцип намесата на държавата в икономиката се определя от несъвършенствата на пазара - пазарните механизми в някои случаи не са приемливи за обществото, тъй като не успяват да се справят с рационалното, ефективно и справедливо използване на ресурсите.

Държавата се намесва в икономиката по три основни линии:

• за рационално използване на ресурсите, които често пъти са ограничени,
• за ефективно използване на ресурсите
• за справедливо използване на ресурсите.

Изборът на модел /линия на интервенция/ се определя от поставените приоритети. В зависимост от това каква линия на намеса е избрана можем да разпознаем три типа пазарно стопанство:

1.     Направлявано пазарно стопанство - намесата на държавата произтича от недоверието във възможността пазарните сили сами да се справят с разпределението на ресурсите - държавата се намесва за по-рационално разпределение на ресурсите. Това се постига чрез активна индустриална политика, при която се определят основните насоки /приоритети/ на развитие /пример за такъв тип икономики – Япония, Франция/. Появява се необходимост от институционален механизъм, който да определя приоритетите – например Министерство на икономиката и търговията /Япония/, Комисариат по планиране /Франция/.

При този модел се провежда активна индустриална политика. Акцентът се поставя върху едрия бизнес, който определя параметрите и насоките за развитие на малкия и среден бизнес. Особено ефективна е такава политика, ако се фокусира върху преработващата промишленост. В този случай държавата използва различни инструменти за въздействие - данъчни, кредитни облекчения и т.н.. Съществуват два типа активна индустриална политика – микроиндустриална политика, насочена към отделните стопански субекти, и второ макроиндустриална политика, насочена към определяне на приоритетни отрасли.

2.     Модифицирано пазарно стопанство. - При този модел става дума за ефективно използване на ресурсите. Цел на държавната интервенция – създаване на най-благоприятни условия за повишаване на ефективността от използване на ресурсите /пример за такава икономика – САЩ, Великобритания/.

Тук се предполага, че пазарът е способен да се справи с рационалното разпределение на ресурсите, а ролята на държавата е да осигури спазването на конкурентно поведение. Инструменти за намеса – антимонополно законодателство, което създава условия за ефективна конкуренция на пазара; осигуряване на качествени публични услуги; насърчаване на иновативния подход във фирмите.  Целта е създаване на максимално добри условия за функциониране на бизнеса, което осигурява ефективно използване на ресурсите в частния сектор.

3.     Социално пазарно стопанство. - Намесата на държавата е с цел справедливо използване на ресурсите и осигуряване на заетост. Държавната намеса е най-активна по отношение политиката на разпределение на доходите /примери – Германия, Швеция/. Държавата интервенира на пазара на труда, намесва се в областта на здравеопазването и образованието – социални програми насочени към равнопоставеност, държавни субсидии в образованието и здравеопазването; силни синдикати.

И при трите типа пазарно стопанство е необходима стабилност на институциите и създаване на благоприятна среда за функциониране на бизнеса.

В действителност икономическите реформи, включително при фактическото им осъществяване след 1997 година, следваха по-скоро логиката на една наложена отвън (главно от страна на международните финансови институции) матрица. Тази логика замени собствения избор на икономическа стратегия, отчитаща едновременно местните характеристики, условията на глобализация и евроинтеграция и дългосрочните икономически интереси на страната. Външната матрица на икономическото развитие следваше в най-голяма степен т.нар. "Вашингтонски консенсус", така както той през 1990 година беше дефиниран от Джон Уилиамсън. "Вашингтонският консенсус" тогава систематизираше политиката, препоръчвана от международните финансови институции на страните от Латинска Америка: фискална дисциплина, преориентиране на публичните разходи, данъчна реформа, валутна и лихвена либерализация, търговска либерализация, свобода за преките чуждустранни инвестиции, приватизация, дерегулация и защита на имуществените права.

България, особено след 1997 година, се опитваше да следва подобна схема на икономическа политика. Приложимостта на такава политика в страните в преход несъмнено изисква определено адаптиране, но такова не винаги беше налице – не само в България, но и в останалите страни от региона на Централна и Източна Европа. Обръщането към принципите на "Вашингтонския консенсус" беше извършено главно поради отсъствие на алтернативен опит, подходящ именно за условията на преход в тази част на Европа.

Така икономическата политика на прехода беше подчинена на една рамка, която не предполагаше нищо повече от адаптиране и прилагане на местна почва на вече подготвени варианти на икономическа политика. Когато това беше извършвано успешно, икономическите реформи носеха резултат. Нещо повече, по отношение на редица отрасли, институции и сфери на дейност днес вече може да се твърди, че икономическият преход в България е завършен.

Изискванията на икономическите реформи на прехода оставиха за по-късен етап решението за избор на модел на пазарно стопанство у нас. Днес, наред с приключване на основните икономически реформи, пред България се очертават перспективи от ново естество. Проблемите на прехода отстъпват пред въпросите на евроинтеграцията, а икономическите реформи постепенно следва да се насочват в посока на изпълнения на новите стратегически цели. Сред тези цели се откроява ускоряването на икономически растеж, при запазена макроикономическа стабилност, и интегрирането в общото европейско икономическо пространство, на фона на приоритетите на Лисабонската стратегия.

Тази изходна позиция предполага дефиниране на нова рамка на макроикономическата политика, съответно – на новата роля на държавата. Подобна нова рамка означава разработване на ясна политика в няколко основни направления:

• Валутна политика – Валутен борд, излизане от валутния борд, влизане в Икономическия и валутен съюз, бъдеще на лева, бъдеща структура и задачи на БНБ
• Бюджетна политика – Философия и структура на държавния бюджет, фискална децентрализация, общински бюджети
• Политика по дълга – Външен дълг, вътрешен дълг, излизане на международните дългови пазари
• Брутен вътрешен продукт и икономически растеж – възможни темпове на растежа, фактори за ускоряване на растежа, влияние на външната среда
• Политика към предприятията – защита на конкуренцията, административни и регулативни бариери, малки и средни предприятия, обществени поръчки, търговска политика, привличане на инвестиции, предприемаческа среда, корпоративно управление
• Секторна политика – формиране на приоритети, ангажименти на държавата, институционална подкрепа
• Икономика на знанието – високи технологии, информационни технологии, връзка с научно-развойните центрове и университетите, продължаващо образование
• Финансова система – банки, кредитен пазар, небанкови финансови институции, регулация, капиталов пазар
• Земеделска политика – регулация в контекста на Общата европейска земеделска политика, стимулиране, модернизация

Дискусията по тези теми очертава и конкретните измерения на новата рамка на макроикономическа политика. Тези измерения представляват ясните граници на възможната (и необходима) държавна намеса в икономиката.

Трябва да се подчертае, че всички теми и области на новата стратегия за икономическо развитие на България, следва да бъдат съобразени с горните аспекти на новата рамка на макроикономическа политика – особеностите на периода след реформите на прехода, необходимостта от избор на модел на пазарно стопанство, автономия на стопанските решения в рамките на Европейския съюз, и не на последно място граница на държавната намеса.

Никой не може да замени държавата при определени нейни функции в икономиката – създаване и поддържане на конкуренцията и защита на собствеността, както и задължението да осигурява качествена инфраструктура, образование и социални услуги, там където пазарът не може да ги създаде.

Никой не може да замени държавата в нейната отговорност да създаде благоприятна хранителна среда за появата и развитието на субектите на "новата" икономика, на малките и средни предприятия, реализацията на инвестиционни проекти, включително и най-вече на т.н. "проекти" на зелено. В редица от тези случаи неудачен вариант за реакция е "пазарно фундаменталисткият" – равна дистанция, неутралност, пасивност. Отказът от отговорност за дефицити в бизнес средата, създадени в значителна степен от самата държава, в условията на високи непроизводствени разходи, е равнозначно на пряко противодействие на развитието на пазарната икономика, т.е. бюрократично-държавния апарат се превръща в конкурент на бизнеса. Той реализира своите привилегии именно чрез поддържане и възпроизводство на дефицитите в публично-частното взаимодействие.

Заедно с рационализацията на икономическата структура, подобна трансформация трябва да претърпи и административната структура. Възраждането на "новата" икономика е невъзможно без ефективно публично-частна стратегия на икономическо развитие, взаимодействие и споделяне на права и отговорности при нейната реализация.

След отстраняването на държавата от лостовете на въздействие в икономиката, ключово значение придобива освобождаването на държавата от функции по държавното управление, които могат да бъдат предадени на публично-частни институции. Така например цял кръг от правителствени структури могат да бъдат изведени от орбитата на чисто държавните структури и да станат основа на подобни публично-частни съюзи. Това се налага и от актуалните тенденции в развитие на политическата и стопанска демокрация, включително конвергенцията между държавно и корпоративно управление. Реализацията на подобна задача ще повиши капацитета за саморегулация на обществото, което е глобален параметър на развитието.

Богатството има нужда от дисциплина и сигурност. Революционните призиви не само са вредни, но по същество регенерират една изключително нестабилна социална база на реформата, която консумира и ражда популизъм.

Към едрия капитал трябва да има ясно послание – политика на равната дистанция и реалната подкрепа - подкрепа /външна и вътрешна/, но и успоредно с това налагане на правила и безкомпромисна борба със сенчеста икономика и закононарушението.

Аргументът, че ще се стесни социалната база, ако се определят социалните ориентири на реформата – средната класа и двигателите на развитието - трябва да се приема с известен резерв, тъй като обществените стереотипи за средна класа са доста подвижни. Второ, важни са социално активните слоеве, а не воденето на популярна или масова политика. Политиката на висок растеж не може да бъде масова и популярна политика, но може да се ползва са значима обществена подкрепа. Трето, хората са склонни да приемат по-висок социален статус, когато промените са бързотечни и вътрешносоциалната миграция е висока.

Постигането на главната цел на развитието – скъсяване на дистанцията с развитите икономики в областта на доходите и балансираното развитие - не е само и толкова функция на линейните усилия по повишаване на производителността на труда, увеличаването на инвестициите, подобряване на конкурентноспособността на производството и като резултат увеличаването на БВП, а увеличаване на капитализацията на българската икономика, т.е. повишаване на видимостта и признанието/оценката на стопанските активи от гледна точка на международните капиталови и финансови пазари.

Ако по класическият път на догонващо развитие на българската икономика ще бъдат необходими няколко десетилетия за достигане на равнището на развитие на страните в ЕС, то съвременните глобални тенденции и най-вече растящата виртуализация на капиталовите и финансови пазари, при които оценката на корпоративните активи се откъсва от балансовите стойности, дава възможност за изключително ускорени темпове на развитие, при условие, че в центъра на внимание на българската икономическа политика застане контролираното привързване към потребностите на новата икономика. Нещо повече, ние нямаме друг изход, освен да възприемем водещите модели икономическа политика, включително подчинението на корпоративната и държавна политика на законите на капиталовите и финансови пазари.

Основание за подобен подход дава ниската изходящата база на оценка на корпоративните активи в българската икономика и високите растежни възможности, особено в контекста на получения инвестиционен рейтинг. Напълно е възможно оценката на тези активи в рамките на 3-5 години да нарасне в пъти /особено на фирмите от новата икономика и на т.н. Blue chips/, при което да се постигне двуцифрен ръст на БВП и ръст на доходите над прогнозираните. Новата икономическа политика следва да се опре на два основни кита – компаниите на новата икономика /двигателите на растежа и заетостта/ и рекапитализацията на българската икономика. Ключова роля в реализацията на подобна теория на преминаването от трансформационни - специфично преходни - към глобални критерии на развитие, има изграждането на институции и провеждане на политика на ускорено глобално съвместяване – фондови и финансови пазари, освобождаване на инвестиционната енергия на социално осигурителните и здравни дружества, включително и чрез пряко стимулиране /включително данъчно/ на проинвестиционното поведение на българските спестители.

Преглед на състоянието на икономиката в началото на 2005

Когато се опитваме да очертаем политиката на държавата в икономическата сфера за периода 2005 – 2010 година, задължително е да видим изходната позиция на икономиката в началото на 2005 година. Това е необходимо, за да се отчетат положителните тенденции в развитието на икономиката и да не се допускат "революционни" промени в секторите и политиките, които показват устойчиво положително развитие. Там е необходимо да се положат усилия за разкриване на потенциала за по-бързо и плодотворно развитие, без да се разрушава постигнатото и да се започва от нула.

Продължава като цяло положителното, но не достатъчно бързо,  развитие на икономиката на България, характерно за последните години. На фона на запазената макроикономическа стабилност се реализира относително висок ръст на брутния вътрешен продукт и подобрение на показателите в редица стопански сектори.

Същевременно в определени сектори и области на икономическата политика продължава забавянето или липсата на развитие и на реформи. Икономическият растеж още не е достатъчен за категорична промяна в доходите и заетостта. Конкурентоспособността на отраслово и фирмено ниво се подобрява, но България остава недостатъчно подготвена за икономическите последици от евентуално членство в Европейския съюз.

От 1998 година насам БВП показва относително постоянен растеж, който в последните четири години се стабилизира между 4 и 5.5 на сто. Няма причини, при запазване на сегашната политика, тази тенденция да бъде драстично променена. Същевременно такъв ръст на БВП не е достатъчен за "догонването" дори и на новите 10 страни в ЕС.

Инфлацията остава сравнително ниска, въпреки че се покачва на 6.1 на сто за 2004 г., след 2.3 на сто за 2003г. спрямо средногодишните цени от предходната година. Последните години се характеризират със сравнително спокойна ценова динамика, в която най-съществен принос за покачването на потребителските цени имат промените на административните цени, а ефектите на международните цени взаимно се компенсират. Сравнително високите темпове на растеж водят до нарастване на заетостта и намаляване на безработицата. След 2002 г. безработицата бързо намалява. Като резултат през 2004 г. средногодишния брой на регистрираните безработни е с над 220 хиляди по-малко в сравнение с 2000 година. Наблюдението на работната сила също потвърждава тази тенденция. Само за три години коефициентът на безработица (по НРС) значително намаля (от 19.2 на сто през 2001 на 11.9 на сто от работната сила за 2004 г.), по-близо е до равнищата на безработица в ЕС15 (8.1%) и ЕС25 (9%) и е вече под средната стойност  за 10-те нови страни-членки (14.1%) през 2004 година.

През 2004 година дефицитът по текущата сметка (1 813  млн.долара или7.5на сто от БВП) намаля спрямо 2003 г. (1855.9 млн.долара или 9.3 на сто от БВП), когато надхвърли над два пъти дефицита за 2002 година (съответно 826.7 млн. долара или 5.6 на сто от БВП). Най-голям принос за задържането на дефицита има значителното нарастване на нетния приток на текущи трансфери (от 696 млн.долара през 2003 на 1094 млн.долара през 2004 г.), които наред с нарастването на салдото по услугите (от 593 на 897 млн.долара) и подобряването на салдото по платените доходи (-626 на –431 млн.долара)  успяват да компенсират продължаващото влошаване на търговския баланс.

На фона на бавно растящата европейска икономика експанзията на външната търговия на България през 2004 година (нарастване с над 20 на сто в стойностно изражение в евро) може да бъде оценена като положително явление. Тази динамика на стокообмена и продължаващото ускоряване на темповете на нарастване демонстрират способността на икономиката да се справя с неблагоприятното въздействие на външните фактори (високите цени на нефта и ниския курс на долара). В този смисъл сериозна заплаха за икономиката би представлявало само евентуално ново забавяне на растежа в еврозоната.

Продължаващото нарастване на обема на отрицателното салдо предизвиква опасения за състоянието на текущата сметка и възможностите за финансиране на дефицита. Нарастването на вноса се обуславя от високата инвестиционна активност и засиленото вътрешно търсене в резултат на увеличените нетни доходи, намалената безработица и банковото кредитиране. Промишленото производство показва стабилно нарастване, което води до увеличаване на вноса на инвестиционни стоки и на суровини и материали с по-бързи темпове от общите. Този внос не заплашва местните изделия с изместване от пазара. Увеличаването на заетостта, сравнително стабилните доходи и нарастването на отпуснатите потребителски кредити, както и излизането "на светло" на част от нелегалния внос, стимулират потреблението, но достигнатите равнища все още не представляват реална заплаха.

Наблюдаваната динамика на външнотърговския стокообмен вероятно ще се запази. Очакваното стабилно (макар и с не високи темпове) развитие на световната икономика и оставащата все още благоприятна конюнктура на международния пазар ще подкрепят българския износ на суровини и полуготова продукция. Утвърдената вече специализация и нарастващата конкурентоспособност на предприятията от леката промишленост, както и увеличените инвестиции в промишлеността и земеделието, представляват стабилна основа за осигуряване растящ обем експортна продукция. Импортоемкостта на експортното производство, по-нататъшното технологично обновление на икономиката и засиленият приток на чуждестранни инвестиции ще стимулират търсенето на импортна продукция. Всичко това ни дава основания да предполагаме, че досегашните темпове на нарастване на стокообмена ще се задържат.

Очаква се постигане на по-висок икономически растеж на основата на растящ обем инвестиции. Привличането на преки чуждестранни инвестиции е показател за привлекателността на икономиката и нейния потенциал за развитие, както и важен елемент от процеса на догонване на европейската икономика. Те са източник на ресурси за финансиране на дефицита по текущата сметка и за увеличаване възможностите на икономиката да произвежда повече продукция, да създава повече доход и да осигурява експортен ресурс. След ежегодния приток от около 1 млрд. долара в периода 2000-2002 година през 2003 обемът на преките чуждестранни инвестиции беше увеличен на 2 млрд. долара. Очакванията са през 2004 г. да бъде поставен нов рекорд - по наши оценки около 3 млрд. долара. Заявените инвестиционни проекти дават основание да се смята, че обемът на преките чуждестранни инвестиции ще се запази на сравнително високо равнище и през 2005 година.

Валутна политика

За периода 2005-2010 валутната политика трябва да бъде ориентирана преди всичко към стабилност.

Първо, Валутният борд трябва да бъде запазен на всяка цена. Стабилността на борда изисква от своя страна дисциплина от държавата (правителството) и от банковата система. В момента в който се появи дори капка съмнение във Валутния борд, може да се получи катастрофална верижна реакция в следната последователност: (1) масово обръщане на левовете в по-стабилни валути, предимно в Евро, (2) срив в стойността на лева, (3) срив в държавните финанси, (4) неплатежоспособност на длъжниците във валута (5) сътресения,а по-всяка вероятност и срив, в банковата система и (6) общоикономическа криза. При тези обстоятелства, излизането от валутния борд, както и промяната на валутния паритет (курс лев-евро) е недалновидно и несериозно, както сега, така и в бъдеще.

Второ, особено важно е валутната ни политика да отразява процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. Предимствата за България във валутната сфера далеч надхвърлят недостатъците, като основното предимство е, че държавата (правителството) ще изгуби контрола си върху валутата си и няма да има алтернативата да печата пари в кризисна ситуация. Това означава, че членството ни в Европейския съюз ще наложи значително по-сериозна дисциплина върху правителството и върху изкушението да се злоупотреби с контрола върху валутата за сметка на народа.

Трето, важно е да се гарантира по един смислен и убедителен начин, че валутния паритет ще бъде запазен при влизането в Европейския съюз и изваждането на лева от обръщение. В противен случай, това би означавало де-факто срив на Валутния борд и може да се задвижи верижната реакция, описана по-горе.

Четвърто, политиката за влизане в Евросъюза може да се подпомогне и съпътства с активна политика на "доларизация" на икономиката ни. Доларизация означава възприемането на чужда валута в обръщение, включително и от правителството, и право на избор от страна на продавача да котира в съответната валута и да изисква плащане в нея. Доларизацията, разбира се, ще бъде в Евро, като изрично уточняваме, че не става въпрос за използване на Шатския Долар, а само за един анахроничен термин, който вече е възприет в световната литература. Този процес на доларизация на една икономика е сравнително безболезнен. Необходимо е да уточним, че пазара ни за недвижими имоти е де-факто доларизиран, отчитайки че котировките на пазара, както и разплащанията, се извършват вече почти изцяло в евро. Този процес не вреди никому, а дори спомага за общата стабилност на икономиката.

Пето, от казаното по-горе, става ясно, че политиката ни до 2010 година трябва да планира изтегляне на лева от обръщение и замяната му в евро.

Шесто, необходимо е запазване на текущата структура на БНБ и на Валутния борд до приемането ни във Еврозоната. Основната политика на БНБ трябва да включва синхронизиране на банковото ни законодателство с Европейското, и реално съобразяване с техните регулаторни механизми. Що се отнася до текущите високи темпове на кредитен растеж, БНБ трябва да предприеме по-пазарни мерки за ограничаване на кредитната експанзия, както и по-крути административни действия срещу нарушителите на правилата за кредитиране.

Бюджетна политика

Основна цел на бюджетната политика на една държава е създаването на стабилна среда за средносрочното и дългосрочно развитие на икономиката, като балансира потребностите на обществото за поддържане на определени социални нужди.

Оптималният държавен бюджет е обвързан с изразходването на държавни средства единствено в тези сфери, които частният сектор не може да обслужва достатъчно ефективно. Това води до намаляване на разходите в секторите, които се обслужват ефективно от частния сектор, но имат подчертана роля в социалната политика на държавата. Основната стратегия на една разумна бюджетна политика трябва да се фокусира именно върху намаляване ролята на държавата в тези сектори, като това ще спомогне да се намали и данъчното бреме на тези сектори.

За 2003 година, държавните разходи възлизат на 14 071 млн. лв., а като част от БВП представляват 41%. За 2004 година разходите възлизат на 15 200 млн. лв., отчитайки годишен растеж от 8%, докато растежа на БВП не надхвърля 6%. При тези обстоятелства се забелязва тенденция за покачване на държавния сектор през 2004 година в общия дял на икономиката, надхвърляйки 42%.

Делът на разходите на държавния сектор трябва да се разглежда на фона на развитие на икономиката на държавата. Една напреднала, добре развита държава може да понесе един подобен дял от 40-50%, докато една все още бедна държава като България, трябва да има относително малък държавен дял. С други думи, една богата държава може да си позволи да преразпределя значителен дял от националния си продукт, докато това е немислимо за една бедна държава. При тези обстоятелства, бюджетната политика на България трябва да цели общото намаляване на държавния дял от размера на икономиката до един по-умерен размер от 30-35%, като основният инструмент за постигане на подобна цел може да бъде единствено намаляване на бюджетните разходи или като минимум задържането има на фона на една добре растяща икономика.

Бюджетната политика трябва адекватно да адресира и проблема с външнотърговските дефицити на страната чрез планиране и реализиране на бюджетни излишъци, които да се използват за погасяване както на външните, така и на вътрешните задължения на държавата. Една разумна политика трябва да наблегне както на запазването на нивото на данъците, така и на намаляване на бюджетните разходи, целейки бюджетни излишъци, които да посрещат погасяването на държавните задължения, което допълнително ще намали разходите по лихви и облекчи бюджетните разходи.

Намаляването на бюджетните разходи за периода 2005-2010 година трябва да се фокусира в следните направления.

Първото целево перо за намаление трябва да бъдат държавните субсидии. По своята икономическа същност, субсидиите представляват преразпределение на доходи от рентабилни сектори на икономиката към нерентабилни сектори на икономиката, като нерентабилните сектори не създават икономическа стойност, а потребяват вече създадена стойност. В дългосрочен аспект оттеглянето на държавата от собствеността, управлението и субсидирането на нерентабилните предприятия ще доведе до повишаване на ефективността и конкурентността на икономиката, макар и в краткосрочен аспект да е необходимо по-скорошно преструктуриране и преориентиране на работната сила в други, по-доходоносни отрасли на икономиката. В този смисъл, оздравяването, преструктурирането или доброволното ликвидиране на субсидираните предприятия трябва да се възприема като благоприятстващо икономиката ни. Ежегодното намаляване на субсидиите в размер на 20-25% би намалило (кумулативно за 5 години) с около 2/3 размера на държавните субсидии.

Второто целево перо, подходящо за съкращаване на разходите е училищното образование. Световната практика е доказала, че качеството и ефективността на частните училища надхвърля многократно тези на държавните училища. Образованието влиза в спектъра на общо-икономическите конкурентни ефекти и конкуренцията в образованието от частния сектор винаги е имала оздравителен ефект върху качеството на държавното образование.

Основният механизъм за съкращаване на бюджетните разходи по образованието е раздържавяване на част от училищата ни и закриването на друга част. Ясно изразената, дълготрайна и стабилна демографска тенденция на намаляване на подрастващите у нас дава възможност за ежегодно съкращаване на 2% от училищата, тъй щото до 2010 година броят на училищата да бъде съкратен с около 10%. Освен това, допълнително раздържавяване на 20-30% от останалите училища и трансформирането им в частни училища ще облекчи допълнително държавния бюджет, като част от спестените средства се използват за повишение на заплатите и персонала на останалите учители и държавни служители с около 10-15%. Важно е да се разбере, че в случая не става въпрос за масови съкращения на учители, тъй като частния сектор ще поеме голяма част от компетентните учители и служители. В крайна сметка, намаляването на броя на учениците ще доведе неизбежно и до намаляването на броя учители, но частния сектор ще даде възможност на най-компетентните да продължат да упражняват професията си, при това с нарастване на доходите им. Освен това, родителите ще имат реалната алтернатива между избор на частно училище или безплатно образование в държавно училище.

Третото целево перо за съкращаване е социалното и пенсионно осигуряване. България е бедна държава и не може да си позволи щедра социална политика. Тук основно трябва да се предпазваме от сериозни сътресения в системата и да се търси плавен подход. Плавността може да се постигне по един и същ начин в две различни направления. Първото направление е постепенното покачване на пенсионната възраст. Стандартът в Западна Европа е по-висок, свързан с по-ниска възраст на пенсиониране, но и там тенденцията за повишение на възрастта е икономическа необходимост, свързана с демографските тенденции на "Стария Свят". Второто направление е свързано с намаляване периода на помощи за безработните първоначално с един месец, а впоследствие с още един, като се запази нивото на обезщетение.

Несъмнено четвъртото перо, подходящо за съкращение, е здравеопазването. Здравеопазването, както и образованието, е подходящ сектор за смесено държавно-частно обслужване. Продължаването на тенденцията за изграждане на нови частни клиники и болници и приватизирането на държавните лечебни институции трябва да стане част от държавната политика на Правителството.

Необходимостта от своевременни реформи в Западноевропейското, Американското и Канадското здравеопазване демонстрират убедително, че съвременните модели на здравеопазване не работят удовлетворително. Опита на тези страни показва, че нарастването на финансирането на здравеопазването не само не решава здравните проблеми на населението, но даже ги и задълбочава. Обяснението за това е съвсем просто: растящите държавни разходи в сектора не се използват за повишаване на количеството и качеството на медицинските услуги, а за обогатяването на лекуващия медицински персонал под формата на изкуствено раздути доходи/заплати и за нарояването на непроизводителната здравна администрация.

Решението на проблемите в здравеопазването трябва да се търси не в нарастване на бюджетните разходи, а в нарастване на конкуренцията от частния сектор. Решението предполага приватизация, без държавата да поддържа частния сектор. Държавната поддръжка на частния сектор обикновено се изражда в множество злоупотреби и корупция, целящи източване на държавния бюджет. Безкрайната серия от подобен род скандали в САЩ е достатъчно да убеди всеки в това. Подчертаваме още веднъж, че както при образованието,  продължаването на приватизационния процес в здравеопазването няма да лиши никого от здравни услуги, а може само да подобри тяхното качество и да снижи себестойността им, по този начин намалявайки крайната цена за потребителя.              

Петото перо за съкращение може да се намери в системата на държавната администрация. Сред основните структури има множество дейности, които могат да се управляват и от частния сектор, без намеса на държавата. От упоменатото множество, можем веднага да посочим почивни станции, хотели, ведомствени столове и бюфети, ведомствени болници. Също така, неясна е и целесъобразността за държавна издръжка на научно-изследователските институти, учебните центрове, и спортните бази.

Шестото перо, подходящо за съкращение, са така наречените разходи по "издръжка". Това са административните разходи по министерства, ведомства, учреждения и институции. Тук става въпрос както за неефективната администрация и служители, така и за общите оперативни разходи. Това включва възнаграждения и плащане за персонала, храна, медикаменти, вода, горива и енергия, външни (консултантски и транспортни) услуги, текущ ремонт, канцеларски и други материали.

Всъщност, перото което се нуждае от нарастване на разходите, както правилно отбелязва Министерство на Финансите в приоритетите си, е пътната инфраструктура. Икономическата природа на шосетата и пътищата е такава, че макар и построяването и поддръжката им да се реализира добре и от частния сектор, финансирането им подлежи най-добре от държавния сектор. Трудно е всяко шосе да бъде частно и частникът да налага пътни такси за всяко преминаване през шосето. Това би било доста неикономично и неефективно. Шосетата са публична собственост още от Римско време, а в исторически план частния модел е доказан да работи добре само за магистрали или достатъчно дълги магистрални отсечки. Държавният модел работи в този конкретен случай по-добре от частния, което е основната причина за тази препоръка.

Макар че има очаквания за финансиране от страна на Европейския Съюз от предприсъединителните и структурни фондове, те едва ли ще са достатъчни за цялостно обновяване на пътната ни мрежа. Освен това, по-важно е не самото количество на финансите, отпуснати за тази дейност, а фокуса на Правителството върху ефективното и прозрачно усвояване на тези средства, така че договори и контракти да се дават на най-ефективните бизнеси, предлагащи реални пазарни цени, а не родствени или собствени бизнеси на раздути цени, с цел лично обогатяване от печалби или от рушвети.

В заключение е необходимо да изкажем и основният принцип въз основа на който смятаме, че трябва да се построи бюджетната политика на Правителството ни за периода 2005-2010 година. В случаите, когато един обществен проблем може да се разреши успешно от семейството или от частния сектор, например образованието на децата, пенсиите на възрастните, незаетостта на трудоспособния или здравето на отделен член от семейството, правилната стратегия на Правителството е свързана с намаляване и съкращаване на разходите в тези области. Валидно е и обратното, когато семейството не може да разреши самостоятелно и е безпомощно пред социален проблем, какъвто е например изграждането на шосе, или раздаването на правосъдие, или отбрана на националната територия, тогава стратегията на Правителството трябва да е свързана с доставяне на тези обществени услуги в достатъчно количество и качество.  

Данъчна политика

При системата на паричен съвет (валутен борд), които се очаква да продължи до приемането на страната в ЕС и замяната с общия паричен съвет на Общността, въпросът за данъчната политика ще е от изключително значение, с оглед провеждане на ефикасна държавна политика, постигане на икономически растеж и реализиране на националните приоритети.

През последните две години ( 2003 и 2004 г.) беше отчетен рекорден излишък по консолидираната фискална програма, като съществен принос за това има доброто изпълнение на данъчните приходи. Политиката на правителството беше насочена към понижаване на данъчните ставки при преките данъци , с оглед стимулирането на икономическата активност и икономическия растеж.

 Основните промени са свързани с :

• намаляване на ставката на корпоративния данък до 15 на сто
• облагане на дивиденти и ликвидационни дялове със 7 на сто, а в някои случаи и с нулева ставка
• увеличаване на амортизационната норма на някои активи
• скалата за облагане на доходите на физическите лица се променя в съответствие с инфлацията и реалното нарастване на доходите , като най-ниската ставка е 10 на сто, а най-високата – 24 на сто
• въвеждат се елементи на семейното подоходно облагане на базата на годишен данъчен кредит за всяко дете от семейството
• намалява се срока за възстановяване на ДДС от 45 на 30 дни при фирми-износителки
• определен е редът и начинът на администриране на местните данъци и такси от общинските администрации

Данъчната политика в средносрочен план ще бъде изправена пред решаването на три основни задачи.

Първата задача е свързана с хармонизацията с данъчното законодателство на ЕС, обуславящо се от целите на Общността, а именно:

• реализация на четирите основни свободи, посочени в Договора за създаване на Европейската общност – свободно движение на стоки, хора , услуги и капитали
• изграждане на икономическа зона, която да има същите характеристики като вътрешен национален пазар

Със затварянето на глава 10 "Данъчна политика " за присъединяването на страната към ЕС, се поемат ангажименти  за въвеждането и прилагането достиженията на правото на ЕС е областта на данъчното право, с изключение на случаите , в които са поискани преходни периоди или дерогации.

Конкретно данъчната политика по отделни закони ще следва следните тенденции:

1. При облагане с Данък върху добавената стойност:

• премахване на ограничението , регламентирано в чл.29 , ал.5 от ЗДДС, лимитиращо данъчната основа при продажба на стоки, поради това, че същия текст противоречи на Шеста директива на ЕС
• правните услуги следва да се третират като облагаеми доставки ( в момента те се третират като освободени , което противоречи на Шеста директива на ЕС)
• въвеждане на преходен режим за облагане с ДДС на доставки на стоки и услуги между страни-членки

2. При облагане с акциз:

• ограничаване на обектите на облагане с акциз – алкохол и алкохолни напитки; тютюневи изделия и минерални масла
• въвеждане на нови понятия като: лицензиран складодържател, акцизен склад , отложено плащане на акциз и др.
• промяна  в датата на настъпване на данъчното събитие и изискуемостта на акциза , както и промяна на данъчно задължените лица
• въвеждане на лицензионен режим на складодържатели
• въвеждане на облагане на бензина , газъол и керосина в лв./1000 л
• увеличаване на акцизните ставки за пиво , спиртни напитки , цигара , бензин , газьол и керосин.

3. При  прякото облагане :

• прилагане на принципите на Кодекса за облагане на юридическите лица относно отмяната и неприемането на вредни данъчни мерки
• прилагане на принципите на Директивата за общата система за облагане при сливания, разделяния, прехвърляне на активи и обмяна на акции между компании от различни държави-членки
• прилагане на принципите на Директивата за общата система за облагане при компании майки и дъщерни компании от различни държави-членки
• прилагане принципите на Директивата за взаимното сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки в областта на преките и косвените данъци.

Втората задача пред данъчната политика е свързана с търсене на възможности за намаляване на данъчното бреме, с цел постигане на устойчив икономически растеж и стабилност, в рамките на данъчната автономност, която ще има страната ни в рамките на общата данъчна политика на ЕС.

От особена важност ще е  успешната реализация на програмата за финансова децентрализация. На общините трябва да се дадат по-големи правомощия по отношение на определяне и администриране на данъци и такси, което ще доведе до адаптиране на данъчните бази (ставки) към местните условия. По този начин ще се развива успешна данъчна политика не само на национално, но и на местно ниво, която ще доведе до конкуренция между общините, като успешната данъчна политика на местно ниво ще позволи привличането на инвеститори и създаване на благоприятни условия за икономическо развитие.

За целта е необходимо да бъдат направени някои промени в Конституцията на страната, с цел законово гарантиране на процеса на финансова децентрализация. 

Третата задача , която трябва да реши успешно данъчната политика, е свързана с развитие на данъчната администрация, комбинирана с опростяване на административните процедури и нарастване на услугите , които се предлагат по Интернет.

През 2006 г. ще започне да функционира ефективно Национална агенция по приходите. Агенцията, която ще интегрира събирането на данъци и социално-осигурителни вноски, трябва да повиши събираемостта на вземанията и ще подобри обслужването на данъкоплатците при редуциране на данъчните измами и намаляване разходите за издръжка на администрацията.Успешното функциониране на същата агенция ще позволи изработването на програма за усъвършенстване нивото на обслужване на данъкоплатците, заедно с нарастване на услугите, извършвани по Интернет.

Разработване на програми за усъвършенстване на компетенциите на данъчните служители, с цел нарастване нивото на обслужване и повишаване на доброволното и принудително събиране, ще са в основата на успешната данъчна политика.

Растеж

В периода 2005-2010 година не може да се очаква България да достигне дори и новите страни-членки на Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Същевременно днешните темпове на икономически растеж, дори и при увеличаването им до около 6% годишно, вещаят продължаване на изоставането. Затова е необходима целенасочена политика за ускоряване на растежа до 8 – 10 % в следващите 5 години.

Към настоящия момент икономиката на България вече е достигнала макроикономическия си потенциал, основан на днешното качество на материалните активи и човешките ресурси. Затова основни двигатели на ускоряването на икономическия растеж ще бъдат качественото преструктуриране на инвестициите в нова техника и технологии, както и придобиването на нови знания, квалификации и умения от работещите.

За постигането на ускорен икономически растеж могат да се дефинират две групи фактори – външни и вътрешни. Външните фактори включват:

• запазване на политическата стабилност и отсъствие на военни конфликти в регионален и континентален план;
• продължаващо възстановяване на световната икономика и запазване на темповете на нарастване на външното търсене, особено важно тук е ускоряването на растежа на европейската икономика;
• приблизително запазване в периода 2005-2010 година на сегашното ниво на валутния курс долар/евро;
• плавни промени на цените на горивата на световните пазари;
• плавно нарастване на лихвените равнища на световните капиталови пазари;
• изпълнение на критерия за 2% средногодишна инфлация в рамките на Европейския съюз.

За разлика от тези външни фактори, на които България не може да влияе, вътрешните фактори на растежа до голяма степен зависят от политиката на правителствата у нас в периода 2005-2010. Те включват:

• запазване генералния курс на водените икономическа, социална и пр. правителствени политики при гарантиране на политическа, социална и етническа стабилност;
• запазване на валутния борд до приемането ни в Еврозоната;
• демонополизация на досегашните инфраструктурни монополи и възможна максимална степен на приватизация в тези сфери;
• нарастване на мястото на малките и средните предприятия не само като дял от заетите, но най-вече във формираната добавена стойност;
• намаляване на сивата икономика, основано на либерализация на предприемаческата дейност и отстраняване на административните бариери;
• намаляване на бремето на социалното осигуряване върху бизнеса;
• стабилно развитие на сектора на финансовите услуги;
• активна иновационна политика;
• намаляване темповете на растеж на вноса на стоки и услуги и същевременно увеличаване на износа;
• подобряване работата на съдебната система и полицията при защитата на собствеността и спазването на договорите в бизнеса;
• намаляване на енергийните разходи и увеличаване на енергийната ефективност.

За достигане на икономически растеж в рамките на 8-10 % от БВП необходимо е да се увеличи външното търсене, а също така, в по-малка степен, потреблението и инвестициите. Потреблението ще има устойчив растеж, особено при очаквания реален растеж на доходите. Основната част от приноса ще се дължи на частното потребление, което ще следва увеличението на обема на потребителски кредити и разполагаемия доход. При съблюдаване на строга фискална политика и балансиран бюджет, правителственото потребление не би могло да нараства значително. Ключова за растежа е ролята на инвестициите, които би трябвало да нарастват през следващия петгодишен период, ако се следва политика на технологично обновление и модернизация на икономиката.

Финансов сектор – Банкова система, Капиталов пазар

Финансовият сектор и финансовото посредничество в България са доминирани от банковата система. На територията на България оперират 35 банки, като 29 от тях са банките с лиценз за извършване на сделки в страната и чужбина и шест са клоновете на чуждестранни банки. Активите на банковата система в края на 2004 година надхвърлиха 26 млрд.лева.

През последните години банките рязко подобриха обема и качеството на финансовото посредничество в резултат на завършилия процес на приватизация, навлизането на чужд капитал и мениджърски опит. Активизира се кредитирането на частния нефинансов сектор и физическите лица, като в резултат на нарастващата конкуренция постепенно спадат лихвените проценти и намаляват изискваните обезпечения. При това банковата система остава стабилна. Надзорът върху банките трябва, обаче,  да бъде достатъчно строг, за да се избегне по всякакъв начин възможността за нов срив в тази система, която е опора на финан