На 1 март 2004 г. Комисията за частния сектор и развитието представи на генералния секретар на ООН Кофи Анан изготвения от нея доклад, "Насърчаване на предприемачеството: импулсът за бизнес в услуга на бедните", призовавайки за целенасочени реформи в политиките и за инициативи, които ще стимулират развитието на местния бизнес, който е фактор от особено значение за премахването на бедността в развиващия се свят.

Комисията, която се съпредседателства от канадския премиер Пол Мартин и бившия президент на Мексико Ернесто Зедильо,  беше свикана от генералния секретар преди девет месеца като част от усилията за набелязване и работа по законовите, финансови и структурни пречки, спъващи разширяването на местния частен сектор в развиващите се нации и особено в най-бедните региони и общности на тези страни.

Както отбелязват съпредседателите на комисията Пол Мартин и Ернесто Зедильо в предисловието си към настоящия доклад, в началото генералният секретар отправи към тях предизвикателство да дадат отговор на два основни въпроса:

"Как може да се отприщи потенциалът на частния сектор и предприемачеството в развиващите се страни?

Как може съществуващият частен сектор да бъде ангажиран в отговора на това предизвикателство?"

Докладът, отправя предложения, основани на експертните познания на всичките 15 членове на комисията. Сред тях са международно признати лидери в бизнеса, развитието и правителствените институции, както от индустриализирания, така и от развиващия се свят. Целта на комисията е препоръките да бъдат приложени на практика, отприщвайки пълния икономически и социален потенциал на малките и средни предприятия, които наемат на работа и доставят услуги на бедните от цял свят.

"Както знаете, времето е критичен фактор в нашата битка с бедността и в работата ни за достигане на Целите на хилядолетието за развитие," заяви генералният секретар на ООН. "Затова съм обнадежден, че представянето на доклада ще бъде последвано от план за действие и набор от инициативи, които да се разработят по-нататък, като катализатори за действия по основните препоръки на комисията."

Инициативите, които ще бъдат оповестени през идните месеци, включват проекти, ръководени от ООН, и други начинания, замислени и управлявани от членове на комисията, частния сектор и международните институции за развитие.

Отвъд мултинационалните компании: един нов акцент

Насърчаването на частните инвестиции е от изключително значение за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, признава и Глобалният договор на генералния секретар на ООН, инициатива която изгради нови партньорства за развитие с големите мултинационални корпорации.

Институциите за международно развитие работят за увеличаване на притока на преки инвестиции към развиващите се страни и за подобряване на техните възможности за международна търговия.  Същевременно към днешна дата в политиките за международно развитие се акцентува твърде слабо върху експертната помощ и регулаторните реформи, насочени към местните предприятия от малък мащаб, които в повечето страни са основният двигател за създаване на заетост и вътрешна търговия.

През юли 2003 г., когато генералният секретар за първи път оповести сформирането на комисията за частния сектор и развитието, той подчерта в изявлението си: "Опитът ни показва, че голяма част от работата за постигане на развитие се отнася до това да се подготви почвата за достатъчно голяма дейност на частния сектор, за да осигурява работните места и доходите, необходими за изграждането на по-справедливо и проспериращо общество.  До сега ООН само частично е впрягала силата, която може да се извлече от ангажирането на частния сектор в работата за развитие."

Няколко принципни разбирания спомогнаха да се оформи работата на комисията:

• Силното разширяване на инвестициите на частния сектор е основният двигател на ускорения икономически растеж, който от своя страна е от съществено значение за намаляването на бедността и постигането на бърз напредък към реализиране Целите на хилядолетието за развитие.
• Националните частни инициативи и предприемачество, особено на малките и средни предприятия и неформалния сектор, имат огромен потенциал, но в по-голямата част от случаите работят в неблагоприятна бизнес среда. 
• Необходимо е правителствата да създадат благоприятен бизнес климат, за да се развива конкурентноспособен частен сектор, включително върховенство на закона и равни възможности за всички.
• Подтиквани от пазарни стимули, действащите лица от частния сектор демонстрират капацитет да допринесат за постигането на важни цели на развитието; мултинационалните компании, най-вече, са в положение да получат полза от насърчаването и изграждането на връзки с местни предприемачи и по-малки компании.
• За да се обезпечи напредъкът към постигане Целите на хилядолетието за развитие е необходимо всички заинтересовани страни — правителства, институции в сферата на развитието, частния сектор и гражданското общество — да се сътрудничат по-ефективно и да разширят използването способностите на частния сектор.

Канадският премиер Пол Мартин, който през изминалото десетилетие не веднъж е имал пионерска роля в ключови инициативи за международно икономическо развитие, заяви: "Идете в най-малкото градче в най-бедната страна в пазарен ден и ще видите този стартиращ частен сектор в действие. Комисията има за цел да постави амбициите на тези местни предприятия в центъра на световната стратегия за развитие."

За Ернесто Зедильо, съпредседател на комисията, който понастоящем стои начело на изследователската работа в Проекта на хилядолетието на ООН по търговски и финансови въпроси и оглавява Центъра за изследване на глобализацията към Университета Йейл, предизвикателството е ясно: "Не е възможно да има развитие н на човека без икономически растеж, а частният сектор е основен елемент на растежа."

Разбиране за проблема, измерване на потенциала

Комисията не си постави за задача да провежда основни проучвания, а вместо това се насочи към интегриране на съществуващите разработки, вече изготвени от всички части на коалицията за развитие — големи агенции за развитие, частни фондации, академични институции, организации на бизнеса, гражданското общество и трудещите се — в рамката, представена в петте глави на доклада.  Авторите бяха силно повлияни от гласовете на предприемачи, изразени чрез техните действия и техните отговори на широкомащабни изследвания, провеждани с цел да се установи кое се отразява на техните възможности за продуктивност и ръст.

Три са причините поради които докладът се фокусира върху вътрешния частен сектор в развиващите се страни:

• На първо място, вътрешните ресурси са много по-големи от действителните или потенциални външни ресурси. През 90-те години на миналия век вътрешните частни инвестиции като средна стойност се равняваха на 10–12% от БВП, спрямо 7% за вътрешните публични инвестиции и 2–5% за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
• На второ място, когато се изследват неформалните ресурси, като потенциалната стойност на земята, вътрешните активи, които могат да бъдат обхванати, са много по-големи от кумулативните ПЧИ или потоците от частни инвестиционни портфейли.
• На трето място, отприщването на вътрешните ресурси, финансови и предприемачески, в една икономика се очаква да създаде по-стабилен и устойчив модел на растеж.        

Четири милиарда души в основата на пирамидата

Както отбелязва докладът, бедните на света също са консуматори — консуматори, живеещи в скъпи икономики. В Мумбай, жителите на бедните квартали в Дхарави плащат 10 пъти повече за лекарства и над три пъти повече за вода  в сравнение със средната класа, населяваща другия край на града по бул. Бхулабхай Десай.

"По света четири милиарда — хората, печелещи под 1 500 щ. д. годишно — съставляват тези пазари от дъното на пирамидата," заяви C.K. Пхралад, член на комисията. Качеството на стоките, които купуват хората от основата на пирамидата е по-ниско от стандартното —независимо дали става дума за храна, вода или финансови услуги. Често пъти неформален частен сектор запълва празнотите със стоки на по-висока цена и с непостоянно качество. Той отговаря на една важна потребност, тъй като неформалните икономики поддържат болшинството бедни семейства в много страни. Но предимствата, които дават икономиите от мащаба и обхвата отсъстват от живота на хората от основата на пирамидата.

Как може частният сектор да смекчи бедността? Според комисията, като допринесе за ръста на икономиката и овласти бедните, предоставяйки им по-широк избор на стоки и услуги на по-ниска цена. Първото, застъпва тезата комисията, създава заетост и ръст на доходите. Второто подобрява качеството на живот. А по-голямото взаимодействие между тези от основата на пирамидата и частния сектор създава възможности за пряко участие в пазарната икономика.

Ернандо де Сото, член на комисията, акцентира, че усилията на частния сектор трябва да бъдат движени основно от стимули за разширяващи се пазари и нови бизнес възможности. "Не забравяйте какъв е размера на активите в този пазар от основата на пирамидата," заявява Де Сото и се позовава на скорошни проучвания в Египет които "заключават, че страната има голяма и жизнеспособна  екста-законова икономика, в която работят над осем милиона души — около 40% от работната сила — като активите й са на обща стойност прибл. 250 млд щ. д., 30 пъти над пазарната стойност на всички компании, регистрирани на фондовата борса в Кайро."

Според Де Сото прибл. 9,3 трилиона щ. д.  под формата на земя, преобладаващо намираща се в  ръцете на бедните по цял свят, лежи неизползвана като обезпечение, което да даде тласък на инвестициите и растежа. Тава положение на нещата контрастира със ситуацията в Канада, САЩ и по-голямата част от Западна Европа, където един скромен дом, малък парцел земя или солидна кредитна история могат да бъдат достатъчни за осигуряване на заем. В развиващите се страни малки кредити се получават трудно и там често пъти отсъства необходимата институционална обезпеченост, например кредитни агенции и ясни права на собственост.  За преобразуването на неформалните активи в обезпечение са необходими мащабни реформи.

Въвеждането на неформалния стопански сектор в основния правен и икономически поток е тема основен фокус на доклада. В повечето развиващи се страни да бъдеш официален струва скъпо. Официалните действащи лица често пъти плащат прекалено високи данъци (порочен кръг, тъй като тяхното прекомерно облагане се дължи на това, че малко на брой официални компании понасят по-голямата част от данъчната тежест). Регистрирането на компания понякога е дълго и скъпо начинание (в Ангола процедурата отнема 146 дни и стойността й се равнява на осем пъти дохода на глава от населението).  Нормативната база и правителствените изисквания са сложни, а изправността струва скъпо. Заедно със сложността на нормативните изисквания се увеличават и възможностите за подкупи, като незащитени остават малките играчи, които не разполагат с правни ресурси да се отбраняват.

В доклада три допълнителни фактори се посочват като неотменни за разцвета на предприемачеството и частния сектор в една национална икономика: достъп до финанси, знания и умения, като може би най-значимият от трите фактора е равен терен за фирмите, конкуриращи се на вътрешния пазар. Това ще позволи на предприемачеството и на частния сектор да процъфтяват, смятат авторите на доклада, като същевременно предупреждават, че равен терен може да се създаде единствено от система от правила и механизми за нейното прилагане, които са честни, надеждни и ефективни.

Докладът посочва, че за равния терен важен елемент е опростяването на нормативната база, имаща отношение към влизането и излизането на частните компании на пазара и тяхната дейност.  Авторите дават примера с прекомерните процедурни изисквания за регистрация на компании и лицензиране на производители, които увеличават себестойността на влизането във формалния сектор и "накланят" терена в много развиващи се страни. Например според оценката на изследването на Световната банка, озаглавено "Колко струва да се прави бизнес?" [Cost of Doing Business] основаването на компания в Ангола струва 5 531 щ. д. (което е над осем пъти дохода на глава от населението) и приблизително 28 щ. д. в Нова Зеландия (много под 1% от дохода на глава от населението). Тежките процедури за излизане на пазара пряко корелират с по-ниската производителност. Класирани по лекота на стартиране на бизнес в най-горния квартил се нареждат страни, които имат производителност на труда от приблизително 40 щ. д. на работник, което е почти двойно стойността на най-долния квартил. По-дългите процеси за регистрация се асоциират пряко с по-високи нива на корупция.

Предприемачите от страните с високи доходи понасят по-малък товар при регистрация

Подходът към разрешаването на тези въпроси е прост, а опитът е удачно демонстриран  — това, което е необходимо, е волята за осъществяване на промяна. Основните стъпки е един такъв подход обхващат възприемането на добри практики за регистрация на фирми, за промяна на собственост и закриване и за управление на транзакциии. Сред включените като илюстративни примери в доклада са и следните програми за действие:

• Специализираните павилиони и обслужването на едно гише в улеснение на бизнес регистрацията и регистрацията на собственост водят до повишена ефективност, като по-добрата прозрачност минимизира корупцията на всички нива. В Танзания Агенцията за бизнес регистрация и лицензиране скъси периода, необходим за регистрация на фирма, от 90 на приблизително три дни. В щата Андра Прадеш в Индия електронното регистриране на собственост скъси процеса от 7–15 дни до само няколко часа.
• Единичните разрешителни за извършване на търговска дейност позволяват на правителствата да конослидират регистрацията на фирмите, така че на предприемачите да е необходимо само едно разрешително за собственост и извършване на дейност във фирмата, вместо различни документи на всяко ниво на управление (местно, регионално и национално). В Кения единното разрешително за търговска дейност намали цената за дребните предприемачи и увеличи постъпленията за държавата с 30–40%.

Докладът хвърля светлина върху широк кръг от други добри практики, показващи как способностите на частния сектор могат най-добре да се впрегнат за каузата на развитието и облекчаване на бедността.Сред тях са успешни подходи, водещи началото си от традиционните действащи лица в сферата на развитието, като многостранните институции за развитие и двустранните агенции за помощ. По-многобройни обаче са по-малко известните, но иновативни подходи, реализирани от частния сектор  — и от страна на компании, и от страна на организации на гражданското общество.

Тези подходи почиват на пазарни механизми и на стимули за частния сектор и поради това в много по-голяма степен се поддават на мултиплициране и на повторяемост в по-голям мащаб, два необходими елемента според комисията. Едно от основните наблюдения на комисията е непознанаването на добрите практики и огромната нужда от по-трайно проучване и анализ на работещите и неработещите механизми.

Докладът отправя предизвикателство към правителствата да действат като модератори за развитието на частния сектор и да избягват действия, които го препятстват. Правителствата и междуправителствените агенции, посочва докладът, могат да способстват развитието на частния сектор  единствено като насърчават правилно функциониращите конкурентни пазари.

Комисията застъпва твърдо позицията, че правителствата в развиващите се нации следва да:

• Осигуряват благоприятна среда за инвестиции и за работа на бизнеса, в която всички частни предприятия (национални, чуждестранни, свързани политически или по друг начин) могат да процъфтяват без страх и без покровителство. Тук се включва и цялостният обществен контекст, политически стабилен и предсказуем, с подобаващи правила за конкуренция и тяхното ефективно приложение, здрави макроикономически основи, включително фискална политика, благоприятна за развитието на официалния частен сектор и адекватна аз финансирането на необходимата човешка и физическа инфраструктура.
• Създадат добре функционираща правна и съдебна система за защита на собствеността и разрешаване на договорни спорове — системи, на чиято работа се гледа като на ефективна и будеща доверие.
• Улесняват движението на всички видове частен капитал, не само преки чуждестранни инвестиции, чрез прогресивното развитие на националните капиталови пазари и техните връзки с регионалните и глобални капиталови пазари. Либерализацията на финансовите капиталови потоци обаче изисква голяма предпазливост. Преди да се премине към пълна либерализация е нужно да съществува стабилна финансова система с добра законова база и добро прилагане на правната уредба.
• Да повлияват благоприятно националното, регионално и глобално възприемане на риска чрез по-добро разпространяване на информация в реално време (вместо само чрез маркетинг на инвестиционните възможности) и да насърчават държавническо поведение, което окуражава и подкрепя, а не обезсърчава инвеститорите, независимо дали вътрешни или външни.
• Целеви субсидии и данъчни стимули там където са ясно необходими, за да се преодолеят несъвършенствата на пазара и да се избяга от по-широко осланяне на мерки, които в краткосрочен план могат да бъдат политически привлекателни, но в дългосрочна перспектива предизвикват обратен ефект спрямо стабилното развитие на частния сектор.
• Осигурят основната инфраструктура (електроенергия, вода, далекосъобщения, транспорт) или дадат възможност за частно й осигуряване чрез публично-частни партньорства, иновативни регулаторни модели и други средства, гарантиращи, че частните предприятия не търпят конкурентен недостатък.

Действия в трите фокус области

Комисията е решена да приложи на практика своите препоръки. Според комисията наличните енергии и възможности често пъти остават неоползотворени, защото нуждите в развиващите се страни не са правилно сравнени с ресурсите и интересите по света. Поради това предложената от комисията програма за действие е разработена с оглед да катализира силен отговор от частния сектор, което е и основната цел на нейната работа.

С цел да насърчава напредъка, комисията се обърна с молба към ООН да подкрепят проследяването напредъка на частния сектор. Един ежегоден доклад за постигнатия напредък ще поддържа на преден план препоръките на комисията и ще гарантира, че ще последва ангажимент за работа по много от набелязаните въпроси.  Докладът ще бъде една възможност да се отбележи достойно постигнатият напредък и да се разкрият спънките пред развитието на частния сектор. В изготвянето на доклада ще участват международните институции за развитие, като своята подкрепа ще дадат и няколко от членовете на комисията и техните организации.

Комисията констатира явна нужда да се създаде допълнителен капацитет с цел да се способства преодоляването на пазарните дисфункции и информационната асиметрия, да се осигури практическа оперативна подкрепа, да се запълнят празнотите и да се намерят неутрални посредници между конкуриращи се интереси. Комисията предвижда да бъде в състояние да използва целенасочените експертни познания, за да получи резултати и да овласти бедните пряко да създават свой бизнес.  Постигането целите на комисията ще изисква значителна промяна в структурата на политическото и икономическото взаимодействие в много развиващи се страни. Днешните фрагментирани и конфронтационни взаимоотношения трябва да бъдат заместени от модели на сътрудничество, при които действията на всяка от участващите страни са повлияни и променени от по-широките предизвикателства и от способностите на останалите.

Администраторът на ПРООН Марк Малок Браун заяви: "Това върху което се съсредоточаваме е втората част, твърде нетипична за една комисия. По време на нея ще дадем старта на серия от постижими инициативи, които да улеснят промените в отделните страни и да дадат на правителствата и на частния сектор инструментите, с които да допълнят наличните средства и да започнат с бързи темпове да осъществяват програма от промени. Комисията приканва широкия кръг от заинтересовани страни, идентифицирани в този доклад, да обърнат внимание на нашия призив и да работят с ускорени темпове за превръщането на тези идеи в конкретни бизнес планове, които след това да могат да бъдат стартирани през идните шест месеца.

"Нашето послание гласи: "Присъединете се към нас". Само ако успеем да генерираме настойчиво чувство за продължаване на нашата първоначална работа можем да се надяваме да отприщим предприемаческата енергия на бедните като сила за растеж."

Пълният текст на Доклада можете да намерите на английски език на адрес:https://www.undp.org/cpsd

За повече информация:

ПРООН България: Ралица Германова, Връзки с обществеността, тел. (+3592) 96 96 161, е-mail: ralitza.germanova@undp.org, www.undp.bg

Глобален договор в България: Ан-Моник Суирис, Консултант, тел.: (+359 2) 96 96 133, e-mail: anne-monique.Souyris@undp.bg, www.undp.bg/globalcompact