В глобализираната икономика, където и капиталът и пазарът на труда са много мобилни, а технологиите се развиват бързо, развитието на институциите, които са ангажирани с работната сила, играе ключова роля за постигане на по-висок просперитет и стандарт на живот. Анализът на двигателите за икономическо развитие на местно ниво показва, че човешките ресурси са фундаментален източник за развитие в икономиката, базирана на знанието. Политиците в сферата на пазара на труда и квалификацията трябва да допринесат съществено не само за овладяване на необходимия набор от умения за икономиката на местно ниво, но и да насърчат иновациите, предприемачеството и социалното сближаване. Институциите на пазара на труда могат да се справят с широк кръг от проблеми на местно ниво, от привличането и задържането на талантливи кадри до наваксване на липсващите умения, през интегрирането на имигрантите, включването на хората в неравностойно положение в обучения и в заетостта, подобряване на качеството на работното място, както и повишаване на конкурентоспособността на местните фирми. Те имат уникална възможност да дадат своя принос, в зависимост от обема на своите програми и услуги, както и с присъствието си в националната икономика, и на различни нива в администрацията.

Въпреки това, целта на политиката на трудовия пазар е относително тясно формулирана в миналото, като повечето публични институции по заетостта се ограничават до предлагането на подходящи работни места на търсещите работа и до осигуряването на основна квалификация, осигуряваща непосредствено наемане на работа; квалификационните организации не винаги са отговаряли актуално на нуждите на бизнеса и на стратегическата ориентация на местно ниво. За да се оптимизира потенциалният принос на институциите, свързани с развитието на работната сила за постигане на просперитет, трябва да бъде поставена нова по-всеобхватна цел за развитие на работната сила: Цялостно управление на човешките ресурси, така че да задоволят по-добре нуждите на глобалната икономика, както на национално, така и на местно ниво, чрез подобряване на икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване.

На практика опитите за постигане на тази цел неизбежно се сблъскват с множество пречки. Една от тях е трудността да се ускорят промените в местната образователна и квалификационна система, така че да се предоставят търсените квалификационни умения. Другата е свързана с преодоляването на фрагментацията при вземането на решения на местно ниво, що се отнася за човешките ресурси; имиграционните политики, политиките за интеграция и квалификация често са разработвани от различни хора в разлбични институции. Ситуацията се влошава и поради отделянето на икономическото развитие от политиките на пазара на труда, които често се предоставят в „силози". Липсата на желание да се разглеждат проблеми в дългосрочен план е друга пречка пред хармонизирането на местните и национални проблеми свързани с прилагането на квалификационните и трудови политики.

Институциите, които са ангажирани с развитието на работната сила, не могат да работят сами за постигането на своите цели. За да се насърчи развитието на човешките ресурси по начин съответстващ на днешната икономика, е важно да се подобри местното управление за развитие на работната сила. Особено важно е да се постигне по-висока степен на координация на политиките, по-добра адаптация към местните условия и по-висока степен на участие на бизнеса и гражданското общество в очертаването на мерките.

Прегледът на опита на ОИСР и примерите в контекста на седемте включени в изследването държави, насочват вниманието към необходимостта от постигане на по-добра координация и по-ефективен баланс между усилията на политиците на национално и местно ниво. Макар да съществува необходимост от повече диференциация и експериментиране на местно ниво, е важно и да се поддържа ефективността и отчетността в цялостната рамка на политиката. Изводите, направени в резултат на този трансграничен сравнителен анализ, могат да бъдат обобщени в следните насоки:

1. Въвеждане на гъвкавост в управлението. Би трябвало да е възможно на местно ниво да се реши и да се осигурят стратегически насоки за изпълнението на публични програми и услуги, освен изпълнението на предварително определените цели. В една рамка за целево управление и развитие на работната ръка това означава, че поставените на централно ниво политически цели ще трябва да се договорят и на местно ниво, като се вземат предвид съществуващите местни стратегически приоритети.
2. Създаване на цялостна рамка на управление, която включва и гъвкавост на местно ниво. Политиката за развитие на работната сила трябва се управлява по начин, който стимулира по-голяма диференциация на местно ниво, като се обръща и внимание на съвкупното влияние на национално ниво. Процесът на договаряне на целите с хората на местно ниво трябва да бъде поставен в работна рамка, която да гарантира, че целите на общата национална политика ще продължат да бъдат следвани.
3. Изграждане на стратегически капацитет. Развитието на компетенциите на местно ниво се оказва особено важно в този контекст, тъй като стратегиите за развитие на човешките ресурси трябва да бъдат интегрирани и да съответстват на икономическата реалност по места. Персоналът в институциите, свързани с пазара на труда, трябва добре да познава местните бизнес практики, местните икономически условия, развитието на местните отрасли и подходящите методи за идентифициране на липсващите квалификационни умения и пропуските в местните икономически сектори. Също така тези институции трябва да развият необходимите аналитични умения, за да използват това знание като основа за разработването на широки стратегически насоки на местно ниво.
4. Създаване на местна база данни и информация. Изграждането на разбиране  за условията на икономическия и трудов пазар изисква, като предпоставка, управление на подробни бази данни и разнообразна експертиза в различни области. Възможността за събиране на данни на местно ниво и организирането им по начин, който позволява обучения по стратегическо планиране е много важна. Националното ниво може да подкрепи този процес чрез дезагрегация на тези данни на местно ниво и чрез разработване на достъпни аналитични инструменти, които могат да бъдат приспособени към местните обстоятелства.
5. Подобряване на механизмите за управление. Институциите, ангажирани с пазара на труда, трябва да си сътрудничат ефективно с бизнеса, просъюзите, гражданското общество, висшите учебни заведения, изследователските центрове, агенциите за икономическо развитие и местните власти. Няма механизъм за управление, който да съответства на всички институционални рамки, но партньорството е от голямо значение, за да се съберат всички участници в процеса и да развият подходящи и реалистични стратегии.
6. Подобряване на административните процеси. Регулирането на политиките чрез институционална реформа, като например децентрализацията, е трудно предизвикателство. В големите държави със сложно разпределение на властта, пълното взаимодействие може би винаги ще изглежда невъзможно. Необходим е широкомащабен преглед на начина, по който администрациите функционират, сътрудничат си и реализират политики, за да се подобри връзката между различните административни нива и между различните институции. Това е особено важно, като се има предвид, че новите, по-мащабни цели, свързани с развитието на човешките ресурси, засягат много и различни области на политиката.