Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика

Тази седмица темата отново излезе на преден план около публикуването на данните от индекса S80/S20 на Евростат за 2016 г., който измерва разликата в средния доход между най-горния и най-долния квинтил по доходите.

Повечето статии по темата обаче се ограничиха само с посочването на новата стойност на индекса и отбелязването, че тя нараства постепенно през последните години, което неминуемо навежда на извода, че България е изправена пред значителен социален проблем с неравенството в доходите. Тук ще опитаме да разгледаме по-подробно значението на индекса и да го поставим в по-широк контекст.

Първият факт, който се пропуска, е, че данните от последното изследване на доходите и условията на живот (SILC), въз основа на които се изготвя S80/S20 индексът, не са сравними с тези от предишния период, благодарение на разширяването на извадката. Заради включването на 1300 нови домакинства в изследването, последната стойност на индекса най-вероятно е по-прецизна от тези от предишни години, но е и несравнима с тях. Т.е. на база на тези данни не може да се твърди, че има нарастване на неравенството в доходите. На практика, тазгодишната стойност на индекса представлява ново начало на динамичния ред, вследствие на което ще сме в състояние да установим тенденция към нарастване или спад чак при публикуването на данните от SILC 2017, който също ще ползва по-голямата извадка; всякакви други заключения са прибързани.

S80/S20 индексът се интересува само от различията между най-богатите и най-бедните – въпреки че това представлява полезно представяне на най-полярните разлики в дадено общество, то оставя 3/5 от домакинствата извън картинката. Друг индикатор за подоходно неравенство, коефициентът на Джини, взема именно доходите на цялото население. Той се измерва в ЕС отново чрез нетния разполагаем доход на домакинствата на скала от 0 или напълно равни доходи до 100, където целият национален доход е съсредоточен в едно домакинство. За България коефициентът на Джини е претърпял минимална промяна през последните осем години – през 2008 г. е бил 35,9, през 2015 – 37. Новото, по-точно измерване го поставя на 38,3 при 30,8 средно за ЕС.

Интересното е, че лек спад в коефициента се наблюдава в периода по време и след икономическата криза, най-вероятно в резултат на по-голям спад на доходите на по-богатите при свиването на икономиката. С други думи, намаляването на неравенството не е непременно знак за подобряване на състоянието на икономиката и изпреварващ ръст на доходите на по-бедните – тъкмо обратното, то може да означава че всички са обеднели, но някои са обеднели повече от други.

Различните показатели за неравенство обаче не казват нищо за самите доходи. По тази причина си струва да разгледаме динамиката в годишния разполагаем доход на лице от домакинството, предоставяни от НСИ. Динамиката на доходите за периода, за който се ползва една и съща извадка, сочи, че между 2008 и 2015 г. те са нараснали средно с 37%. Ръстът е разпределен доста равномерно между отделните децилни групи, като е малко по-бавен при най-бедните и най-богатите 10% от населението (съответно с 26% и 32%), а е най-бърз при „средната класа“, която условно можем да търсим в четвъртия, петия и шестия децил.

При разглеждането на доходите не бива да се пренебрегва и сравнението с останалите европейски държави. Сравнението по покупателна способност сочи, че доходите на българите постепенно стопяват разликата с останалите европейски държави и въпреки че сме далеч от паритет дори с централноевропейските нива, сближаването не може да бъде отхвърлено с лека ръка.

Сами по себе си данните за подоходното неравенство не са повод за притеснение. Ако, подобно на периода на кризата, те бяха комбинирани и със спад на доходите, то тогава би наистина имало основание за тревога. Това, което наблюдаваме днес, обаче е най-вече продукт както на подобрения метод за отразяване на структурата на доходите, така и на обстоятелството, че икономическият подем не облагодетелства всички по равно, но всички се облагодетелстват от него.