На основата на поуките, извлечени от изпълнението на Лисабонската стратегия в продължение на пет години, Европейският съвет взе решение през март 2005 г. за коренно ново начало. Постигна се съгласие за пренасочване на приоритетите към работните места и растежа в съответствие със Стратегията за устойчиво развитие чрез мобилизиране в по-голяма степен на всички подходящи национални и общностни ресурси. Освен това бе постигнато съгласие за нов цикъл на управление на основата на партньорството и собствеността.

В Хамптън Корт държавните и правителствените ръководители дадоха нов политически тласък на подновената стратегия, като най-вече подчертаха начина, по който европейските ценности могат да послужат за основа на модернизацията на нашите икономики и общества в глобализирания свят.

Накрая, постигнатото от Европейския съвет през декември 2005 г. споразумение за финансовите перспективи 2007 – 2013 г. представлява важна стъпка напред в осигуряването на ЕС с необходимите средства за изпълнение на неговата политика, включително онези средства, които допринасят за ефективното изпълнение на обновената Лисабонска стратегия. На тази основа Европейският съвет подчертава значението на подписването във възможно най-кратки срокове на ново споразумение между институциите за изпълнение на договореностите от Европейския съвет през декември 2005 г. и за бързо приемане на необходимите правни инструменти.

Обстановката в Европа се характеризира със засилена конкуренция отвън, застаряващо население, по-високи енергийни цени и необходимост да се гарантира енергийната сигурност. От края на 2005 г. се наблюдава постепенно икономическо възстановяване, като растежът се очаква да се върне към потенциалните си равнища през 2006 г. Очаква се ЕС да създаде шест милиона нови работни места през тригодишния период от 2005 г. до 2007 г., което ще помогне безработицата да спадне от най-високото си равнище от 9 % в края на 2004 г. до приблизително 1 % през 2007 г. Но по-нататъшното намаляване на безработицата, повишаването на производителността и засилването на потенциалния растеж продължават да бъдат основни предизвикателства за ЕС.

Двата главни фактора за структурните реформи ще бъдат подготовката за застаряването на населението и стремежът да се оползотворят пълноценно предимствата от глобализацията. Необходими са по-нататъшни структурни реформи, за да се повиши конкурентоспособността на Европа и да се постигне устойчив растеж, което ще допринесе за повишаването на жизненото равнище и създаването на нови работни места. Същевременно подходящата макроикономическа политика е ключът към пълноценното оползотворяване на предимствата от структурните реформи от гледна точка на растежа и заетостта. Укрепването на доверието на фирмите и потребителите ще допринесе за трайно повишаване на темповете на растеж до потенциалните им равнища. Решителната бюджетна консолидация ще затвърди още повече условията за създаване на повече работни места и за растеж.

Икономическото възстановяване създава големи възможности за изпълнение на енергични структурни реформи в съответствие с националните програми за реформи, както и за засилена бюджетна консолидация съгласно обновения Пакт за стабилност и растеж. В този контекст конкретните цели и графици са полезно средство за ускорено изпълнение на предвидените реформи и за постигане на по-добри резултати от гледна точка на растежа и заетостта.

Европейският съвет приветства съобщението на Комисията, озаглавено “Време да се премине на по-висока скорост”, извършената от Съвета работа и обстоятелството, че всички държави-членки бързо разработиха своите национални програми за реформи (НПР) на основата на комплексните насоки за работа. НРП са съобразени със специфичните потребности и особености на държавите-членки. Съветът приветства също така напредъка по отношение на Лисабонската програма на Общността.

Европейският съвет отбелязва също така голямата близост във вижданията, изразени в НПР, по ключовите предизвикателства. Той отбелязва също така, че НПР съдържат голямо богатство от многообещаващи политики, които могат да се споделят и изучават. Същевременно обаче Европейският съвет отбелязва становището на Комисията, че някои НПР биха могли да включват по-конкретни цели и графици и също така биха могли да бъдат по-подробни по отношение на конкуренцията и премахването на пречките за достъпа до пазара. Следва да се предоставят повече подробности за бюджетните аспекти на планираните реформи.

Държавите-членки положиха реални усилия за ангажиране на националните парламенти и представители на регионалните и местните власти, както и социалните партньори и други заинтересовани страни от гражданското общество, в разработването на техните НПР. Съветът приветства също така инициативите на Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет за по-голяма съпричастност на общностно равнище. Той насърчава Европейския икономически и социален съвет и Комитета на регионите да продължат работата си и отправя молба за обобщени доклади в подкрепа на партньорството за растежа и заетост в началото на 2008 г.

Европейските граждани трябва да бъдат по-активно въвлечени в процеса, за да се разбере по-добре как своевременно и правилно осъществените реформи ще допринесат за постигане на по-голямо и по-добре споделено благоденствие. Ефективното обновено партньорство за работни места и растеж ще изисква активен принос и отговорност на социалните партньори. В тази контекст ценен инструмент ще бъде неотдавна съгласуваната им многогодишна работна програма. Европейският съвет приветства намерението на финландското председателство да проведе тристранна социална среща на най-високо равнище.

Европейският съвет признава особеното значение на засилените структурни реформи в държавите-членки от еврозоната и подчертава необходимостта от ефективно съгласуване на политиката в тази област, включително като изискване за по-ефективно преодоляване на асиметричното икономическо развитие в рамките на валутния съюз.

След разработването на НПР съществено значение има поддържането на набраната скорост чрез осигуряване на тяхното ефективно, своевременно и цялостно изпълнение и при необходимост чрез укрепване на съгласуваните в НПР мерки в съответствие с рамката, процедурите и задълженията за отчетност, определени от Европейския съвет през март 2005 г., и приетите през юни 2005 г. насоки за работа. Съответно Европейският съвет:

- призовава държавите-членки да докладват през есента на 2006 г. предприетите мерки за изпълнение на техните НПР съгласно посочените в тях приоритети, като отчитат оценката на Комисията и на Съвета в контекста на многостранното наблюдение, а също така и изброените по-долу съгласувани приоритетни действия, както и да вземат предвид НПР, когато разработват своите стратегически референтни рамки за сближаване;

- приканва Съвета, Комисията и държавите-членки да организират обмен на опит на практическа основа и Комисията да обърне особено внимание в доклада си с оглед на Европейския съвет през пролетта на 2007 г. на напредъка в изпълнението на НПР, на приоритетните действия и на предложенията за евентуални допълнителни мерки.

Европейският съвет потвърждава, че комплексните насоки за работа за периода 2005 – 2008 г. за създаване на работни места и растеж запазват своята актуалност. В тези рамки Съветът дава съгласието си за:

-        конкретни области за приоритетни действия във връзка с инвестициите в знания и иновации, потенциала на фирмите - особено на МСП, и използването на приоритетни категории (вж. Част І), както и разработването на енергийна политика за Европа (вж. Част ІІ);

мерки, които да бъдат предприети във всички области за запазване на набраната скорост по всички стълбове на партньорството за растеж и заетост (вж. Част ІІІ).

ПЪРВА ЧАСТ

КОНКРЕТНИ ОБЛАСТИ ЗА ПРИОРИТЕТНИ ДЕЙСТВИЯ

Европейският съвет дава съгласието си със следните конкретни области за приоритетни действия, които да бъдат изпълнени до края на 2007 г. в контекста на обновеното партньорство за растеж и заетост.

(a)    Повече инвестиции в знания и иновации

С оглед на значението на научноизследователската и развойната дейност за бъдещия растеж и за осигуряването на решения за редица проблеми, пред които се изправя съвременното ни общество, Европейският съвет потвърждава поетия в Барселона ангажимент, приветства постигнатия напредък по отношение на определянето на конкретни национални цели и призовава всички държави-членки да утвърждават политика и действия, насочени към цялостно постигане на целта за 3 % до 2010 г., като отчита различното изходно равнище в отделните държави-членки (вж. Приложение І). За да осигурят повече и по-добри ресурси за научни изследвания и иновации, държавите-членки следва да преориентират обществените разходи към научните изследвания и иновациите, както и да насърчат научноизследователската и развойната дейност в частния сектор, особено чрез усъвършенстване на набора от инструменти за подкрепа.

Европейският съвет призовава за бързо приемане на Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност и на новата Програма за конкурентоспособност и иновации. Той призовава за бързо изграждане на Европейския изследователски съвет, който да работи на основата на критерии, насочени към още по-голямо усъвършенстване на високите резултати на най-добрите изследователски екипи в Европа. Действията по изследователската рамкова програма следва да бъдат по-добре съгласувани с други европейски и национални действия за насърчаване на публично-частните партньорства, включително междуправителствени инициатива като например “Еврика”.

Европейският съвет призовава ЕИБ да подкрепи иновациите и да засили дейността си в научноизследователската и развойната дейност чрез кредитни средства за финансиране при поделен риск, които да бъдат уточнени във възможно най-кратки скокове. Европейският съвет очаква до 30 млрд. евро под формата на рисков капитал и гарантирани банкови заеми да бъдат привлечени чрез новите финансови инструменти на основата на бюджетното съфинансиране от ЕИБ и ЕС за периода до 2013 г. и участие на частния сектор.

Изграждането на динамична среда следва да се насърчава чрез създаване на привлекателни клъстъри. Държавите-членки се призовават да създадат единен, отворен и конкурентен европейски пазар на труда за изследователи, особено чрез преодоляване на оставащите пречки за географската и междуотрасловата мобилност, чрез подобряване на условията за заетост и труд на изследователите, както и чрез привличане на млади изследователски таланти към научна кариера. Трябва да се засилят сътрудничеството и трансферът на технологии между изследванията в обществения сектор и индустрията в отделните страни и през националните граници и също така да се създават условия за насочване на изследователи към индустрията.

Един комплексен подход към иновационната политика може да се постигне чрез подкрепа за пазарите на иновационни стоки и услуги и високи постижения в изследванията в новите технологии, включително информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и екоиновациите. Това изисква, между другото, определяне на най-добрите практики в иновационната политика, които биха имали най-голям потенциал за създаване на реална добавена стойност и повишаване на производителността. По-нататък следва да се укрепят връзките между научноизследователската и развойната дейност, иновационните системи и икономическата среда, за да се подобри ефективността на иновационния процес и да се съкрати времето, необходимо за съзряване на иновациите и за тяхното внедряване в търговски продукти и услуги. Европейският съвет съответно призовава за иновационна стратегия за Европа на широка основа, която преобразува инвестициите в знания в стоки и услуги. В този контекст Европейският съвет отбелязва значението на Доклада Ахо за изграждането на иновационна Европа и приканва Комисията да направи оценка на неговите препоръки и следващото председателство да докладва да напредъка до края на 2006 г.

Образованието и обучението са фактори от първостепенно значение за развитие на дългосрочния потенциал на ЕС за конкурентоспособност и социално сближаване. Първостепенно значение има стремежът към най-високи постижения и иновации на всички равнища на образованието и обучението, по-конкретно чрез по-тесни връзки между висшето образование, изследванията и предприятията. Трябва да се засилят реформите, за да се гарантират висококачествени образователни системи, които са както ефективни, така и равноправни. Националните стратегии за учене през целия живот следва да дадат на всички граждани необходимите им компетенции и квалификации, като все повече се подкрепят на общностно равнище от програми за образование и обучение като “Еразъм” и “Леонардо”. За да се постигне по-голяма мобилност и ефективен пазар на труда, следва да се постигне също така напредък по Европейската квалификационна рамка (ЕКР).

Инвестициите в образованието и обучението имат висока възвращаемост, която значително надхвърля разходите, а резултатите се простират далеч след 2010 г. Те следва да се насочат към области, където икономическата възвръщаемост и социалните резултати са големи. Образованието и обучението трябва да заемат централно място в Лисабонския дневен ред за реформи, като в този контекст съществено значение има Програмата за учене през целия живот за периода 2007 – 2013 г. Европейският съвет призовава държавите-членки да улеснят в съответствие с националната си практика достъпа на университетите до допълнителни източници на финансиране, включително частни, и да премахнат бариерите пред публично-частното партньорство с деловите среди. Освен това той подчертава първостепенната роля на университетите и техните изследователи в разпространението и трансфера на резултатите от научните изследвания сред деловата общност и оттам необходимостта от развитие на управленски умения и компетенции на участващите. Европейският съвет очаква с нетърпение доклада на Комисията за висшето образование, който ще се спре по-конкретно на триъгълника “образование – изследвания – иновации”, както и на връзките между университетите и деловите кръгове.

Европейският съвет отбелязва значението на съобщението на Комисията за Европейския институт по технологиите и ще разгледа по-нататък идеите, за да укрепи заедно с останалите действия изграждането на мрежи и синергичния ефект от водещи изследователски и иновационни общности в Европа. Европейският съвет признава, че един Европейски институт по технологиите на основата на мрежи от световна класа, отворени за всички държави-членки, ще представлява важна стъпка за запълване на съществуващите празноти между образованието, изследванията и иновациите, заедно с останалите действия изграждането на мрежи и синергичния ефект от водещи изследователски и иновационни общности в Европа. Европейският изследователски съвет следва да изиграе водеща роля в тази връзка. Европейският съвет приканва Комисията да представи предложение за по-нататъшните стъпки до средата на юни 2006 г.

(б)     Разгръщане на потенциала на предприятията, особено на МСП

Налице е консенсус за общото значение на една силна и конкурентна индустриална база в Европа и следователно - за необходимостта от модерна и стройна концепция за промишлеността в ЕС. Европейският съвет подчертава значението на постигането на правилно съотношение между хоризонталните и секторните подходи и се позовава на необходимостта от подобряване на последователността в политиката, за да може в по-големи мащаби да се използват предимствата от потенциалната синергия. Европейският съвет призовава държавите-членки активно и изпреварващо да разработят национални стратегии и да изпълнят мерки за засилване на конкурентоспособността, иновациите и производителността чрез политика, която отчита социалното измерение и потребностите на отделните граждани в процеса на интернационализация и структурни промени.

Европейският съвет признава първостепенното значение на създаването на по-благоприятна икономическа среда, особено за малките и средните предприятия (МСП), които са гръбнакът на европейската икономика. Постигнат е значителен напредък на общностно равнище, особено чрез задълбочените и балансирани оценки на Комисията за въздействието на новите предложения и тяхното измерение във връзка със засилената конкурентоспособност, както и непрекъснатата програма за опростяване. За да ги допълни на национално равнище, Европейският съвет призовава държавите-членки да транспонират, приемат и изцяло да изпълнят законодателството на Общността, така че потребителите, работниците и предприятията да могат да се възползват от предимствата на вътрешния пазар.

МСП играят първостепенна роля в създаването на растеж и по-добри работни места в Европа. Необходимо е да се разработи комплексна политика за подкрепа на МСП от всички видове, както и регулаторна рамка, която е опростена, прозрачна и лесно приложима. Принципът “отначало да се мисли в скромни мащаби” трябва да се прилага систематично и да се превърне в ръководен принцип за цялото законодателство по тази тема - в Общността и на национално равнище. Съответно, Европейският съвет приканва Комисията да предложи конкретни разпоредби, които да насърчават растежа и развитието на МСП, като например по-дълги преходни периоди, намалени такси, опростени изисквания към отчетността и облекчения. Европейският съвет освен това очаква Комисията да подпомогне държавите-членки в приспособяването на тяхната политика спрямо МСП и да насърчи по-нататъшния диалог с всички заинтересовани страни.

Комисията се приканва да започне да измерва административните разходи във връзка с правилата на ЕС в конкретните области, като обърне особено внимание на МСП и на въпроса кои разходи произтичат пряко от законодателството на ЕС и кои разходи възникват от различното възприемане на правилата на ЕС в отделните държави-членки. Тези действия следва да се съгласуват с продължаващите национални инициативи. На тази основа Комисията се приканва да проучи възможностите за определяне на измерими цели в конкретни сектори за намаляване на административното бреме и да докладва пред Съвета за напредъка до края на 2006 г. Европейският съвет приветства ангажимента на Комисията за по-нататъшно намаляване на статистическото бреме за МСП.

До 2007 г. държавите-членки следва да изградят обслужване на едно гише или мерки с равностоен ефект за бързо и опростено създаване на търговски дружества. Държавите-членки следва да предприемат адекватни мерки за значително намаляване на средния срок за стартиране на бизнес, особено за МСП, с цел до края на 2007 г. срокът да се сведе до една седмица навсякъде в ЕС.

Таксите за новосъздадени фирми трябва да бъдат колкото е възможно по-ниски и назначаването на първия работник или служител не бива да изисква контакт с повече от една административна точка.

Европа се нуждае от повече предприемачи, които притежават необходимите умения успешно да се конкурират на пазарите. Затова Европейският съвет подчертава необходимостта от създаване на цялостен положителен предприемачески климат и подходящи рамкови условия, които улесняват и насърчават предприемачеството и следователно приканва държавите-членки да засилят съответните мерки, включително чрез образование и обучение по предприемачество на подходящите образователни равнища. Комуникациите и медиите, както и творческата индустрия като цяло също могат да изиграят важна роля в утвърждаването на предприемачеството и насърчаването на хората да се насочат към предприемаческа кариера. Освен това в НПР и докладите следва изрично да се посочат мерките за подобряване на икономическата среда за МСП и за насърчаване на повече хора - особено жени и младежи, да станат предприемачи.

Напълно интегрираният финансов пазар и достатъчният достъп до финансиране имат първостепенно значение на растежа на малките и средните предприятия. Ако тези въпроси не се решат правилно, липсата на финансови средства ще продължи да спъва иновациите в МСП. На общностно равнище източниците на финансиране ще се предоставят чрез финансовите инструменти по предстоящите програми на Общността, особено чрез Седмата рамкова програма за изследванията и Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ). В допълнение към това Съветът призовава държавите-членки пълноценно да използват потенциала на структурните фондове чрез традиционни и нови финансови инструменти като например “ДЖЕРЕМИ”. Нещо повече, потенциалът на МСП по отношение на правата на интелектуална собственост (ПИС) заслужават по-голямо внимание. Също така достъпът на МСП до пазарите ще се подобри чрез улесняване на техния достъп до пазарите на обществени поръчки и стандартизация, както и чрез подкрепа за тяхната интернационализация.

Европейският съвет приветства намерението на Комисията изцяло да отчете необходимостта от разглеждане и евентуални изменения на действащите правила за държавните помощи във връзка с МСП и от опростяване на административните процедури, включително чрез предоставяне на по-широки групови облекчения, като същевременно поддържа целта държавните помощи да се по-малко и по-целенасочени. В този контекст Съветът отбелязва възможностите за помощи за инвестиции и заетост до 15 млн. евро за МСП, без да се налага уведомяване. Той също така приветства намерението на Комисията да провери възможността за удвояване на размера на минималния таван, като същевременно напълно отчита продължаващите консултации и се съобразява с Договора и съществуващата съдебна практика. По-общо казано, като взема предвид външните аспекти на конкурентоспособността, Съветът смята, че прегледът на държавните помощи следва да насърчи високи равнища на инвестиции в Европа и да превърне Европа в привлекателно място за бъдещи инвестиции.

(в)     Увеличаване на възможностите за заетост за приоритетните категории

Увеличаването на заетостта в Европа продължава да бъде основен приоритет за реформите. Предприетите през последните години реформи на пазара на труда вече започват да дават плодове. Ключова цел е да се активизира участието на пазара на труда, особено на младежи, жени, по-възрастни работници, хора с увреждания, законни емигранти и малцинства. За да се постигнат тези цели, е необходимо да се работи в тясно сътрудничество със социалните партньори.

Като се използват подобрените икономически перспективи на Европа за създаване на повече и по-добри работни места, сега трябва да се положат повече усилия за изпълнение на Европейската стратегия за заетостта и трите приоритетни насоки на действие: привличане и задържане на повече хора на работа, засилено предлагане на пазара на труда и модернизиране на системите за социална защита, подобряване на приспособимостта на работниците и предприятията и увеличаване на инвестициите в човешкия капитал чрез по-добро образование и умения. По-добрата организация на работата, качеството на трудовия живот и непрекъснатото повишаване на квалификацията на работещите са фактори, които следва да се анализират от гледна точка на повишаването на производителността на труда.

С оглед на сегашното постепенно икономическо възстановяване са необходими по-нататъшни активни мерки за увеличаване на заетостта в Европа с най-малко 2 млн. работни места годишно до 2010 г. като следваща стъпка за постигане на целите по отношение на заетостта в рамките на партньорството за създаване на работни места и растеж.

Европейският съвет призовава държавите-членки:

-                да разработят подход към работата на основата на жизнения цикъл, като улеснят бързия преход в заетостта през целия трудов живот и увеличат общия брой на отработените часове в икономиката, и като повишат ефективността на инвестициите в човешкия капитал;

-                да се ориентират към активна и превантивна политика, която насърчава и помага на хората да намерят платена работа;

-                да насочат по-добре мерките към хората със слаби умения и ниско заплащане, особено към хората в периферията на пазара на труда.

Спешно се налага подобряване на положението на младите хора на пазара на труда и съществено намаляване на младежката безработица. За целта Европейският съвет подчертава, че в съответствие със съгласуваната цел за 2010 г. следва да се активизират усилията за намаляване на отпадането от училище до 10 % и гарантиране, че минимум 85% от 22-годишните са завършили пълния среднообразователен курс. Към края на 2007 г. на всеки безработен младеж, завършил училище, трябва да се предложи работа, чиракуване, допълнително обучение или друга мярка за повишаване на шансовете за заетост в шестмесечен срок и не повече от четиримесечен срок до 2010 г.

С оглед на повишаването на привлекателността за по-възрастните работници да останат на работа по-дълго време, Европейският съвет подчертава необходимостта от изпълнение на стратегии за активно стареене. В този контекст следва да се разгледат инициативи за удължаване на трудовия живот, постепенно пенсиониране, работа на непълен работен ден, подобряване на качеството на работното място и целеви стимули, които да гарантират, че броят на по-възрастните работници, които участват в обучение, расте по-бързо, отколкото расте броят на обучаващите се в работната сила като цяло.

Признавайки, че политиката за равенство между мъжете и жените има жизненоважно значение за икономическия растеж, благосъстоянието и конкурентоспособността, Европейският съвет подчертава, че е настъпил моментът за твърд ангажимент на европейско равнище за изпълнение на политика за насърчаване на женската заетост и за гарантиране на по-добро съотношение между работата и личния живот. За целта Европейският съвет одобрява Европейския пакт за равенство между мъжете и жените (вж. Приложение ІІ) и изразява съгласие да се увеличи предлагането на грижи за децата в съответствие със собствените национални цели на държавите-членки.

Европейският съвет подчертава необходимостта от по-системно разработване в НПР на комплексни политически стратегии за подобряване на приспособимостта на работниците и предприятията. В този контекст Европейският съвет отправя молба към държавите-членки да обърнат специално внимание на ключовото предизвикателство, наречено “гъвкавосигуряване” (балансиране на гъвкавостта и сигурността): Европа следва да използва положителната взаимозависимост между конкурентоспособността, заетостта и общественото осигуряване. Затова държавите-членки се приканват в съответствие с положението на пазара на труда във всяка от тях да извършат реформи на този пазар и да изпълняват социална политика в рамките на комплексен “гъвкавосигурителен” подход, адекватно съобразен с конкретната институционална среда и с отчитане на сегментацията на пазара на труда. В този контекст Комисията съвместно с държавите-членки и социалните партньори ще проучат разработването на набор от общи принципи на “гъвкавосигуряването”. Тези принципи биха могли да послужат като полезна отправна точка за постигане на по-открити и отзивчиви пазари на труда и по-производителни работни места.

Съветът също така отбелязва предложението на Комисията за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, който да е достъпен за всички държави-членки, за да се осигури допълнителна подкрепа за съкратените работници в резултат на големи структурни промени в моделите на световната търговия и да се подпомогнат тези работници в усилията им за преквалификация и търсене на работа, и приканва Съвета, Европейския парламент и Комисията да предприемат подходящи мерки за задействането на фонда във възможно най-кратки срокове, за предпочитане на 1 януари 2007 г.

ТРЕТА ЧАСТ

ПОДДЪРЖАНЕ НА СКОРОСТТА ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ

(a)    Осигуряване на стабилни и устойчиви публични финанси

В момента 12 държави-членки на ЕС имат твърде голям дефицит, а в няколко държави-членки равнището на дълга е над 60 % от БВП. На този фон Европейският съвет призовава държавите-членки да използват възможностите, предлагани от разгръщащото се икономическо възстановяване, за да се насочат към бюджетна консолидация в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. В контекста на продължаващото възстановяване държавите-членки следва да отбележат бърз напредък към средносрочната си цел, докато държавите-членки с прекомерен дефицит следва да се придържат към амбициозна бюджетна консолидация, така че във възможно най-кратки срокове да сложат край на големия дефицит.

В редица държави-членки са необходими по-нататъшни комплексни реформи за подобряване на устойчивостта на техните системи за социално подпомагане и за преодоляване на икономическите и бюджетните последици от застаряването. В този контекст Европейският съвет приветства доклада за въздействието на застаряващото население върху публичните разходи и потвърждава отново трояката стратегия, насочена към намаляване на публичния дълг, увеличаване на заетостта и производителността и реформи в пенсионните системи и здравеопазването. Следва да се утвърждават мерки за намаляване на ранното оттегляне от работната сила и за съкращаване на пенсионните разходи. Освен това Европейският съвет приканва Комисията да извърши комплексна оценка на устойчивостта на публичните финанси на държавите-членки до края на 2006 г., като използва общоприетата рамка, която впоследствие да бъде обсъдена от Съвета.

Европейският съвет подчертава необходимостта от по-нататъшно подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи и данъци, за да се повиши качеството на публичните финанси и да се насърчат дейностите за увеличаване на растежа и заетостта в съответствие с приоритетите на партньорството за растеж и заетост.

Валутната интеграция поражда по-силен ефект, който се разпространява между държавите-членки. Членството в еврозоната дава допълнителни предимства на ефективното съгласуване на политиката за гарантиране на бюджетна дисциплина и гъвкавост за преодоляване на асиметричните шокове и за продължаване на структурното приспособяване, необходимо примерно за преодоляване на отклоняващите се тенденции в конкурентоспособността. В тази връзка по-нататъшната бюджетна консолидация и засилените структурни реформи на пазарите на стоки, услуги, труд и недвижими имоти имат особено значение в държавите-членки от еврозоната и изискват ефективна координация на политиката в еврозоната.

(б)     Доизграждане на вътрешния пазар и насърчаване на инвестициите

Разширяването и задълбочаването на вътрешния пазар са ключов елемент за постигане на целите на обновената стратегия. Европейският съвет съответно призовава за:

-       окончателно споразумение по пакета РИЧ (REACH) до края на 2006 г., както и – при условие че може да бъде постигнато споразумение между Европейския парламент и Съвета на първо четене – по-тясно свързан с него регламент във връзка с класификацията и етикетирането на опасни вещества и смеси;

- доизграждане на ефективна правна рамка на ЕС и международно равнище на защита на правата на интелектуална собственост;

- по-нататъшен напредък в опростяването и модернизацията на ДДС и митническите системи;

- утвърждаване на изцяло интегриран и добре функциониращ финансов пазар и по-добър достъп до финансиране, особено чрез изпълнение на мерките в Програмата за оценка на финансовия сектор и на работната програма на Комисията, очертана в Бялата книга за политиката в областта на финансовите услуги (2005 – 2010), постигане на напредък в сделките за клиринг и сетълмент на ценните книжа, създаване на единно пространство за разплащания в ЕС, укрепване на рамката за трансграничен надзор на финансовия сектор и управление на кризи и взаимно признаване на счетоводните стандарти със САЩ.

Като припомня своите заключения от март 2005 г. и заключенията на Съвета по конкурентоспособността от 13 март 2006 г., Европейският съвет подчертава, че вътрешният пазар на услугите трябва да задейства пълноценно, като същевременно се запази европейският социален модел чрез осигуряване на широк консенсус по Директивата за услугите. Европейският съвет приветства гласуването в Европейския парламент и очаква измененото предложение на Комисията. Европейският съвет отбелязва специално намерението на Комисията да постави предложението за изменения и допълнения главно на основата на резултата от първото четене в Европейския парламент и изразява надежда, че институциите ще успеят бързо да приключат законодателния процес.

Европейският съвет приветства представянето на съобщението на Комисията за функционирането на преходното споразумение за свободното движение и отбелязва съдържащата се в него оценка. На този фон и в светлината на опита държавите-членки ще уведомят Комисията за своите намерения съгласно относимите разпоредби на Договора за присъединяване от 2003 г.

Европейският съвет призовава държавите-членки да транспонират, да приемат и изцяло да прилагат законодателството на Европейската общност, което дава възможност на потребителите, работниците и предприятията пълноценно да се възползват от предимствата на конкурентните пазари без граници.

Европейският съвет припомня Хагската програма от ноември 2004 г., съгласно която законната миграция може да изиграе важна роля в укрепването на икономиката на основата на знанието в Европа и в засилването на икономическото развитие, като по такъв начин допринесе за реализацията на партньорството за растеж и заетост. Той отбелязва плана на Комисията за политика в областта на законната миграция, представен през декември 2005 г.

Като отчита надлежно принципа на субсидиарност и пропорционалност и значението на зачитането на достиженията на правото на Общността, Европейският съвет подчертава важността, която отдава на по-доброто регламентиране на национално и европейско равнище като същностен елемент за постигане на целите на партньорство за работни места и растеж, и призовава всички институции и държави-членки да изпълнят поетите от тях ангажименти, включително използване на енергични и балансирани оценки на въздействието с измерване на административните разходи и изпълнение на непрекъснатата програма за опростяване в приоритетните отрасли – отпадъци, строителство и автомобилостроене. Ненужното бюрократично бреме спъва предприемаческата динамика и представлява значителна бариера за по-новаторската икономика с по-голяма интензивност на знанията. Подобно бреме вреди особено много на малките и средните предприятия, в които се намират две трети от работните места в Европа.

Европейският съвет приветства намерението на Комисията да представи анализ на постигнатия досега напредък, откъдето трябва да продължи работата за по-нататъшен напредък във всички области за по-добро регламентиране: опростяване, оценка на въздействието, изтегляне и оттегляне, кодифициране, отраслови анализи, намаляване на административното бреме, участие на деловите среди, малки и средни предприятия (МСП). Европейският съвет припомня, че по-доброто регламентиране също така означава, че държавите-членки следва да го възприемат във вътрешния законотворчески процес и в транспонирането на общностното право и потвърждава отново своя ангажимент да се постигне напредък във всички тези области.

Европейският съвет признава значението на активната политика в областта на конкуренцията, регулаторната рамка, която облекчава достъпа до пазара и реформата на държавните помощи като ключови инструменти на политиката за създаване на стимули за иновации и ефективно разпределение на производствените ресурси. Той признава важната роля на конкуренцията при ефективното осигуряване на мрежовите индустрии в Европа. Съветът призовава държавите-членки да предприемат действия в тези области.

Европейският съвет признава първостепенното значение на партньорството за работни места и растеж за по-производителното използване на информационните и комуникационните технологии в стопанските и административните организации в целия Европейски съюз. Целенасочената, ефективна и комплексна политика в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) на европейско и национално равнище има съществено значение за постигане на целите на стратегията – икономически растеж и производителност. В този контекст той отбелязва значението на намаляването на таксите за роуминг по отношение на конкурентоспособността. Затова Европейският съвет призовава Комисията и държавите-членки енергично да изпълняват новата стратегия i2010. Като се има предвид значението на ИКТ, Европейският съвет приканва следващото председателство да представи вижданията си по въпроса до края на 2006 г.

В подкрепа на доизграждането и задълбочаването на вътрешния пазар се изискват по-нататъшни усилия, за да се постигне напредък в разширяването, усъвършенстването, взаимосвързаността и оперативната съвместимост на европейската инфраструктура. Европейският съвет подчертава значението на изпълнението на проектите ТЕН (TEN) в областта на транспорта и енергетиката и на определянето на правилните стимули за инфраструктурни инвестиции от държавите-членки и европейските институции.

Европейският съвет приветства приноса на групата на ЕИБ към насърчаването на растежа и заетостта, който на основата на Европейското действие за растеж с новите финансови инструменти, съчетаващи многогодишните ресурси на ЕС и ЕИБ, ще насочи качеството на дейността на банката към по-високи равнища на добавената стойност и риска, като по такъв начин привлекат частен капитал за съществено увеличаване на наличните средства за финансиране на ориентирани към растежа инвестиции в научноизследователската и развойната дейност, МСП, инфраструктурата и енергийната сигурност в Европа.

Европейският съвет приканва съответните субекти да предприемат незабавно необходимите последващи стъпки, като отчитат окончателното споразумение по финансовите перспективи и зачитат съгласуваната рамка за капитала на ЕИБ (т.е. без увеличаване на капитала преди 2010 г. и самофинансиране чрез резервите) и потребността за изпълнение на нейните задачи съгласно Договора. Той също така подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между ЕИБ и Комисията, както и между ЕИБ и ЕБВР, за да се използва пълноценно функцията им на катализатор по отношение на икономическия растеж и заетостта.

Европейският съвет по-нататък подчертава значението на гарантирането на открити и конкурентни пазари във и извън Европа. Един амбициозен и балансиран изход от преговорите в рамките на СТО – дневният ред за развитие от Доха може да допринесе значително към европейския растеж.

(в)     Засилване на социалното сближаване

Новата стратегия за работни места и растеж осигурява рамка, в която икономическата, трудовата и социалната политика взаимно се подсилват, като се гарантира успоредно напредък в създаването на работни места, конкурентоспособността и социалното сближаване в съответствие с европейските ценности. За да бъде устойчив европейският социален модел, Европа тр