През последните седмици обществото, или поне част от него, е разтърсено от скандали в съдебната власт. Казваме част от обществото, защото се чуха и публични гласове, които изразиха недоволство, че се обръща внимание на „СМС-и“ и на това защо и как Висшият съдебен съвет (ВСС) сменя своя представляващ.
Нека припомним какво предизвика общественото внимание: по време на заседание на ВСС на 14 януари 2016 г., на което се обсъжда развитието на проверката по тъй нар. казус „Двете каки“ или „Яневагейт“, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов прочита току що получено от него текстово съобщение, което гласи: “Lozan Panov otnovo predloji da Vi vikame vav VSS po zapisite za dvete kaki. Ne go priehme.” Председателят на ВКС казва, че съобщението е изпратено от министър-председателя Бойко Борисов. По-късно Лозан Панов показва СМС-ът на медиите и заявява с притеснение, че може да тълкува този СМС като форма на натиск. Няколко дни по-късно, Милка Итова, един от членовете на съвета предлага представляващият съвета Соня Найденова да бъде освободена и на нейно място да бъде назначен Димитър Узунов. Предложението е включено като извънредна точка в дневния ред за това заседание.
В следващите редове ще разгледаме пет възможни нарушения на Конституцията и законодателството при казуса със СМС-ите от и към министър-председателя и председателя на Върховния касационен съд на заседанието на ВСС от 14 януари.
1. Нарушаване на чл. 8 от Конституцията: „Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.“
Министър-председателят е изпратил текстово съобщение до председателя на Върховния касационен съд, което може да бъде тълкувано като натиск върху вътрешното убеждение на член на орган управляващ независимата съдебна система. За българските граждани, които оспорват актове на държавни органи – кметства, регионалните дирекции и др., би изникнал съвсем резонния въпрос „Ако министър-председателят изпраща СМС-и на председателя на Върховния съд отнасящи се до конкретна проверка, какво пречи на кмета или на съответния ръководител в администрацията да изпрати СМС на съдията във връзка с моето дело?“ Неслучайно, най-голямата съдийска организация в страната – Съюзът на съдиите в България публикува отворено писмо от 21.01.2016г. до министър-председателя с искане да бъде преустановена неправомерната намеса и публичен натиск от страна на изпълнителната власт към съдебната. В писмото си още веднъж съдиите призовават премиера да разкрие кой е членът на ВСС изпратил въпросното текстово съобщение. Нарушаването на принципа за разделение на властите компрометира идеята за независим съд и справедлив съдебен процес.
2. Нарушаване на чл. 117, ал.2 от Конституцията: „Съдебната власт е независима“
Член на Висшия съдебен съвет засяга независимостта на съдебната власт като по време на проверка на данни за корупция и злоупотреба с власт се отчита на:
· Лице, което е проверявано и за което има данни за указван неправомерен натиск върху съдии и прокурори. Единственият отговор досега на министър-председателя по този казус е, че „записите са незаконни“. Но такова твърдение не от компетенциите на извънсъдебен орган. Единствено съдът може да постанови дали един таен аудио или видеозапис е законен или незаконен, независимо дали е извършен със специални разузнавателни средства (чл. 172 и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс) или записът е направен от гражданин. Нещо повече, Европейският съд по правата на човека в Страсбург вече се е произнасял, че тайни записи, извършени от граждани с цел записването/заснемането на нарушения или престъпления, могат да се използват в съда, тоест не са незаконни (виж дело №10764/09 Хосе Луис срещу Испания - De La Flor Cabrera v. Spain (no. 10764/09).
· Лице, което е висш представител на изпълнителната власт. Лицето, на което е изпратено текстовото съобщение е ръководител на изпълнителната власт, а лицето от което произхожда съобщението е висш представител на органа, който назначава съдии във Върховния административен съд. От друга страна, стои правният принцип от най-висш порядък, закрепен в чл. 6 отЕвропейската конвенция за защита правата на човека: „Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд“. Въпросът е как може един съд да е независим и безпристрастен, ако органът, който назначава съдиите проявява форма на отчетност пред представител на изпълнителната власт? Например, назначените от ВСС съдии във Върховния административен съд следва да проверяват „оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите“, чл. 132, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс.
3. Незипълнение на основна отговорност от страна на Висшия съдебен съвет - „орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост“ (чл. 16 от ЗСВ). Когато председателят на Върховния касационен съд твърди, че е възприел изпратеното съобщение от страна на министър-председателя като форма на натиск, то има достатъчно основания самият ВСС да се произнесе и да изпълни своята функция на гарант на независимостта на съдебната власт.
4. Нарушение на чл. 13 от Административно-процесуалния кодекс: принципа на последователността и предвидимостта. Като продължение на казусите „Яневагейт“ и СМС-ите е освобождаването на Соня Найденова като представляващ ВСС и назначаването на Димитър Узунов на нейно място. Промяната се извършва след като е добавена извънредна точка в дневния ред по време на самото заседание и въпреки, че шестима членове на съвета са били против подобно вземане на решение, при което липсват мотиви и изслушване на досегашния представляващ Соня Найденова и предложения кандидат Димитър Узунов. Това е в пълно противоречие с процедурата, която ВСС изпълнява при избора на самата Соня Найденова. По случая имаше публикувано становище на БИПИ от 21.01.2016 г.), както отворено писмо на Съюза на съдиите в България – до Висшия съдебен съвет от 20.01.2016г., в което се критикува начинът, по който бе назначен Димитър Узунов за представляващ ВСС. Съдиите напомниха на Съвета - „в качеството Ви на членове на орган, конституиран и с гласовете на магистрати, и с избор от Народното събрание, дължите отчетност и прозрачност за всички Ваши действия както на професионалната общност, така и на обществото. В този смисъл Ви призоваваме да обявите съображенията си да смените досегашния представляващ съвета, по този извънреден начин, както и да изберете конкретно Димитър Узунов за нов представляващ ВСС“.
5. Нарушение на етичния кодекс на българските магистрати. Налице са достатъчно основания да се счита, че членът на ВСС, който е изпратил текстовото съобщение е нарушил Кодекса за етично поведение на българските магистрати, който е задължителен и за членовете на Висшия съдебен съвет: „Кодексът за етично поведение е приложим към всички съдии, прокурори и следователи, членове на Висшия съдебен съвет, инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, наричани за нуждите на този кодекс – магистрати.“. Този член на съвета е изпратил текстовото съобщение до председателя на Министерски съвет, с което е нарушил основен принцип, визиран в Раздел I на Кодекса, а именно: „Независим по смисъла на Кодекса е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система.“
Ако са налице системни и продължаващи нарушения на основни принципи, върху които е устроена правовата държава, както и нарушения на разпоредби от основния закон (Конституцията), то обществото действително следва да бъде притеснено от това и да обсъжда и критикува подобни нарушения. В тази връзка активността на правните организации и съсловната организация на съдиите (ССБ) е повече от положително явление и следва да бъде подкрепена от обществото, доколкото отговорност на всеки от нас е да поощрява защитата на правовата държава и да порицава атаката срещу нейните устои.
Автор: Любомир Авджийски, ИПИ
