По време на преговорите за правителство БСП заяви, че има голям шанс за отлагане на бъдещото членство на страната ни в Европейския съюз. Изглежда това е общо настроение.

Доколкото обаче членството от 2007 г. е обявен приоритет и причина за подкрепа на новото правителство, следва да се оценят евентуалните стопански ефекти от отлагането му с една година.

До голяма степен обаче самите ефекти зависят от това как се схваща ЕС. От цялото разнообразие тълкувания и гледни точки има смисъл да се отделят две - тези на политическите водачи и държавната администрация и тези на т.нар. среден избирател, на отделните хора.

Понякога при нормално функционираща представителна демокрация "средният избирател" може да влияе върху политиката на водачите и бюрокрацията. Такова влияние се получи след референдумите във Франция и Холандия.

Разликата между общественото мнение за ЕС в старите страни членки и това в новите и присъединяващите се страни е много проста. При първите хората си въобразяват, че повече взимат, отколкото дават на правителството, а вторите знаят от опит, че това не е възможно.

Може да се предполага, че в България мненията следват що-годе същия шаблон. Вижданията на водачите и бюрокрацията общо взето изглеждат така:

1."ЕС е система за международни трансфери за "икономическа взаимопомощ."

2."ЕС взима решения, които са или винаги правилни, или срещу тях нищо не може да се направи, това ни спестява мисленето за това какво да се прави."

3."ЕС има правителство (комисията), което, макар и не избрано, е квинтесенция на политическите влияния във и на страните членки, то именно използва трансфери, за да провежда политиката си (например социални помощи и земеделските субсидии)."

4."ЕС е отговорен за разпределянето на тези трансфери и когато те не са достатъчни или въобще няма подпомагане на определени групи в обществото, то ЕС е виновен; това позволява да се обвинява ЕС като "външна сила" и за леви, и за десни политики според нуждите."

Общият знаменател е възгледът за международните трансфери. Вижданията на средния избирател в новите и присъединяващите се страни, са:

1."ЕС означава по-високи доходи, благополучие."

2."ЕС е защита от произвола, експериментите и некадърността на местните управници." 3. "Барозо не може да е по-лош от Ширак или Първанов, какво оттук нататък прави правителството на ЕС (комисията) е трудно да се разбере и не ме интересува."

4."ЕС е свободна търговия и движение на хора, ако покрай това падне и някоя субсидия от данъкоплатци на друга страна - още по-добре."

Общото в тези мнения е, че ЕС е възможност за благополучие и защита от местните избраници.

Стремежът към членство е най-силната причина за извършване на реформи в страната независимо колко жертви и разходи е необходимо да се направят. Свидетели сме как много непопулярни мерки се въвеждат и колко промени се извършват с оправданието "така е договорено с ЕС".

Разбира се, има абсолютно безсмислени регулации. Много от положителните промени обаче не биха били възможни иначе.

Ако членството на България и Румъния бъде отложено с една година, то:

1. Фирмите ще имат повече време за съобразяване с изискванията на ЕС, с множеството стандарти и регламенти. Ще се случи отлагане на фалита на неефективните фирми с една година. Фирмите ще могат да се поучат от опита за бизнеса в страни като Полша (където проблемите през 2004 г. бяха най-много).

Бюрокрацията може би също ще има шанс да се поучи от лошия пример на Унгария, която увеличи заплатите в бюджетната сфера без реформи и профука увеличението през инфлация и дефицити.

2. Ако междувременно се намалят данъците и особено социалните осигуровки, предприемачите ще могат да инвестират в нови технологии и оборудване, както и да посрещнат разходите по сертифициране и категоризиране, за да могат да участват на европейския пазар.

Намаляването на данъците в страните членки от 2004 г. и частичното намаляване и задържане на държавните разходи (при общо взето по-големи от България бюджетни дефицити) се обяснява много просто.

Няма друг начин да се смекчат шоковете, освен да се прилагат инструментите, намиращи се в разположение на самото правителство - а това са преките данъци, осигуровките и квазиданъците.

Намаляването на данъците ще предотврати фалита на част от неефективните фирми и ще позволи на хора, които по ред причини не са виждали смисъл да започнат бизнес, да опитат силите си.

3. Въпреки че ще бъдат спестени някои разходи по съобразяването с изискванията на ЕС за период от една година, не е лошо да се помни, че разходите са наложени предимно от безсмислието на местните регламенти и неефективността в администрирането на живота от местната бюрокрация.

Трудно е да се предвиди какви ще са развитията в тази област. Водачите на сегашното управление са с патерналистки възгледи за държавата и нейната роля в обществото и икономиката, но те не биха направили нещо съществено по въпроса с квазиданъците, защото бесепарите и депесарите са много, а местата в бюрокрацията - малко.

4. Ще се случи и отлагане на конкуренцията на пазара на труда и българските граждани няма да могат да работят във Великобритания, Ирландия, Швеция, Малта и Кипър.

Губи се поне една година за много български граждани, които в момента работят там, да имат почти всички права на трудещи се и така за тях да отпадне несигурността на неформалната заетост.

От гледна точка на България парите, които емигрантите изпращат официално на роднини тук, са значителна част от издръжката на населението - около 340 000 средни годишни заплати.

5. Не може да се каже точно колко, но една съществена част от чуждестранните инвестиции се свързва с политическата стабилност, която сякаш се осигурява от ЕС. Тук е по-важен предполагаемият факт на бъдещето членство, а не самото формално събитие.

Ако перспективата се запази, чуждестранните инвестиции най-вероятно също ще се запазят, защото страната е привлекателна с това, от което си мисли, че страда - ниски разходи за труд и цени на живота.

6. С една година ще бъде отложена и по-интензивната търговия с ЕС. Ще бъдат запазени и някои местни монополи. Това също ще задържа инвестиционния процес. Фермерите ще започнат да взимат по-малко субсидии, отколкото ако страната смогне да се присъедини към ЕС през 2007.

Това не е чак толкова лошо, колкото може да изглежда на пръв поглед. Ще бъдат спестени административни разходи по разпределението на субсидиите. Ще бъдат избегнати изкривявания на цените, произтичащи от тези субсидии.

За правителството пък ще бъдат отложени с една година възможностите за самокорумпиране, свързани с тези субсидии.

Проявяването на посочените ефекти зависи значително от политическата стабилност в страната. Ако има воля на управляващите да подобрят бизнес средата и да приключат по-скоро с важните реформи, те биха срещнали подкрепата на избирателите.

В тази връзка най-важната стъпка към подобряване на условията за правене на бизнес е намаляване на общата данъчна тежест. Това би имало най-голям и всеобхватен ефект върху икономиката и би компенсирало в значителна степен евентуално негативни ефекти от отлагане на членството на страната в ЕС.

Но разликата във възгледите на гражданите и политиците за ЕС показва също, че точно такъв сценарий е доста невероятен. Независимо от заявената приоритетност на членството в ЕС или по-скоро тъкмо поради ирационалността на възгледа на политиците./www.evroportal.bg