След изборите във Франция (вчера, 6 май) вече е факт, че страната има нов президент. Франсоа Оланд успя да надвие в битката за поста на държавен глава действащия президент Никола Саркози.
След вота на французите цената на петрола стремително тръгна надолу, борсите се сринаха, а еврото поевтиня. Вчерашните парламентарни избори в Гърция също дадоха своето отражение върху негативната реакция на пазарите.
В момента анализатори изказват предположенията си за бъдещето на еврозоната, политическия курс на Франция и съюза с Германия. Съществуват опасения, че социалистът Оланд ще води не толкова строга бюджетна политика, основаваща се на свиване на разходите, а общата политика с Берлин няма да просъществува по същия начин.
Двете политически партии – дяснориентираната на Саркози и Социалистическата партия на Оланд, заедно с обществеността, не са склонни да се изправят пред факта, че огромната разточителност на държавата трябва да бъде поставена под контрол, пише Джеймс Бонд в електронното издание „Сиикинг Алфа“. Общо казано, Саркози е про-бизнес ориентиран, а Олад има социални настроения. И двамата обаче подкрепят силната роля на държавата.
Десните във Франция, включително партията „Съюз за народно движение“ (СНД) на Саркози, не са много положително настроение нито към пазарите, нито към глобализацията. Те настояват за по-голяма икономическа самостоятелност, независимост на отбраната и външната политика. Вижда се, че по време на мандата си, Саркози поддържа тези възгледи, като провежда курс, насочена към развиване на индустрията, както и протекционистична търговска политика.
Основната партия в ляво – Социалистическата партия на Оланд, също е подозрителна спрямо пазарите. Социалистите защитават централната роля на държавата, данъчно облагане на богатите и програми, даващи гаранции за достъп до социални блага.
Обществото във Франция, както и неговите политици, не залага много на свободния пазар. Изследване на канадската организация GlobeScan показва, че през март 2012 г. между 55% и 70% от хората във Великобритания, Китай, Германия и САЩ смятат, че свободният пазар отразява най-добрата икономическа система. Само 31% от французите обаче са на същото мнение. Същевременно населението на Франция се наслаждава на изключително щедра здравна система и много добра социална политика, високи заплати и работна седмица от 35 часа.
По време на изборите обаче нито един от двамата кандидати не каза на избирателите, че нещата ще се променят. Икономическият растеж, който се наблюдава след Втората световна война, в момента е финансиран най-вече чрез публичния дълг. Според Джеймс Бонд сегашната система е нестабилна, а откакто съществува еврото, разходите на държавата надвишават приходите. В момента размерът на държавният дълг е 89% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Франция не може да си позволи да игнорира нуждата от дълбоки реформи. Докато държавата споделя обща валута с Германия, тя няма да стане конкурентноспособна, ако не реформира трудовия си пазар и намали публичните разходи, смята Бонд.
Въпреки опасенията, че връзката между Белин и Париж ще се промени, в германските медии се появяват мнения, които не отдават толкова негативно значение на спечелването на изборите във Франция от социалист.
Оказа се, че и за Меркел е вероятно Оланд да е по-добрия кандидат. Съюзът Меркел-Оланд има добри шансове да се справи с препятствията, стоящи пред Европа, пише от Стефан Улрих за германския в. „Зюддойче Цайтунг“.
Французите трябва да си кажат: „Сбогом избори. Здравей реалност“, казват от германското издание. Френският социален модел трудно вече може да бъде финансиран, а държавата, въплътена в президентската институция, не може да се справя с конкуренцията на Китай, Индия и Бразилия.
Франсоа Оланд е първият социалист на президентския пост след повече от 20 години. Когато Франсоа Митеран печели изборите през 1981 г., социалистите известно време прокарват разточителна социална политика – по-малко работа и по-високи пенсии. Чак през 1983 г. Митеран започва да свива разходите и променя леко социалния курс.
Новоизбраният френски държавен глава обаче няма толкова време, тъй като финансовото състояние на държавата е плачевно. Европейският съюз, както и инвеститорите от целия свят, ще реагират бързо, ако Франция си позволи да достигне преразход.
Хай Карнефи от "Файненшъл таймс" споделя мнението, че проблем пред Оланд ще бъде обсъждането на общата политика между Франция и Германия с канцлера Ангела Меркел. На 14 май в Берлин новоизбраният президент ще трябва да разговаря с Меркел преди срещата на високо равнище между страните от Г8 и НАТО в САЩ.
Ще има някои болезнените моменти с Оланд, заявява Роланд Нелес от германското списание „Шпигел“. Разбираемо е, че на Меркел ще ѝ бъде трудно да преговаря с него, той обаче също ще види, че тя също може да бъде „труден събеседник“. Той настоява за икономически стимули, а тя за фискална дисциплина. Ако са достатъчно умни, ще стигнат до съгласие, тъй като нямат интерес от взаимна блокада на политиките си, казват от „Шпигел“.
Дори ако Европа иска да ги избегне, мерките за икономии нямат друга алтернатива. Рейтинговите агенции винаги ще накажат сурово политики, насочени към увеличаване на дълга. От гледна точка на Ангела Меркел изборът на Оланд за президент не е за предпочитане. Това обаче може да се понесе. Тъй като тя подкрепяше Саркози по време на изборите, то на срещата между нея и Оланд ще има някои спънки, но и това ще премине.
Според други Оланд ще бъде класически френски президент, който ще бъде в тясно съдруничество със САЩ, но не така емоционално обвързан като Саркози. Той обеща изтегляне на френските войски от Афганистан до края на 2012 г. и постави под въпрос връщането към командната структура на НАТО, инициирана от Саркози. Съществуват и противоречия между него и Меркел относно европейската дългова криза на фона на факта, че Германия е най-големият търговски партньор на Франция, пише агенция "Блумбърг".
