В периоди на икономически възход за компаниите, предлагащи луксозни стоки и услуги, е лесно. Хората с по-големи финансови възможности се увеличават, разходите им – също.

Логично е човек да си помисли, че при криза луксозните марки малко или много ще пострадат. И някои от тях наистина имат затруднения. Но истината е, че тези трудности не произтичат толкова от липсата на пари.

На практика големите количества пари, дори и да намалеят малко, продължават да бъдат големи количества пари. Харченето им обаче изведнъж се превръща в проблем.

От една страна, инвестиционните възможности като че ли се свиват, от друга – показното разточителство вреди на имиджа (на компанията, директора, инвеститора) и говори за несъобразяване със средата. Така един евентуален бизнес партньор би могъл да си помисли, че не умеете да се държите адекватно при ситуация на всеобщо затягане на разходите и съответно – че не заслужавате доверието да се прави бизнес с вас.

Когато нещата вървят нагоре, всеки иска да изглежда възможно най-успешен. Тогава не е учудващо да разберем, че човекът, с когото имаме среща в лобито на луксозен хотел, всъщност е отседнал на съвсем друго място по време на посещението си в града/страната. Например в далеч по-евтините три звезди няколко преки по-надолу.

Но пристигайки в уречения час, за да се срещне с вас, той не само върви с уверена крачка в петзвездното фоайе, но си прави и труда да пристигне малко по-рано, за да може да се качи няколко етажа по-нагоре и внушително да слезе с лъскавия асансьор пред своите бизнес партньори.

Този тип поведение е примерен. Може да не става дума точно за хотел или за конкретно този тип показност, с която илюстрира мисълта си американският публицист Брус Шонфилд в материал за маркетинга при луксозните хотелски брандове. В текста си за списание Entrepreneur той посочва, че сега много по-честа практика е пътуващият бизнесмен, дори и да разполага с добри възможности, да предпочете да отседне в по-скромен хотел. Именно за да се впише в новия морал, наложил се масово като корпоративна политика.

Общо взето се оказва, че новата показност е липсата на показност. Трябва да бъде демонстрирано, че се чувстваме еднакво добре и при свръхлуксозни, и при по-скромни обстоятелства.

За Шонфилд обаче примерите с преструващите се бизнесмени са всъщност прелюдия към въвеждането в променените маркетингови стратегии на компаниите за луксозни стоки и услуги. Той в частност описва хотелските вериги, но като че ли стратегията, която прокарва, би сработила и за други бизнеси.

Обобщено накратко, авторът набляга на факта, че луксозните марки могат да предложат толкова качествено различни удобства, бързина и коректност на обслужването, че, ако човек ги използва, плащайки по-високата им цена, той всъщност прави огромна услуга на своята компания. Защото си спестява време и средства за допълнителни услуги, които са включени в цените на луксозния бранд.

На показ могат да се извадят едни от най-досадните моменти за пътуващия бизнесмен, избрал по-евтините варианти - от чакането на такси (вместо някой да се погрижи колата да се озове пред вратата на хотела точно в момента на излизането) до пътуването в „обикновена“ бизнес класа (вместо полета със собствения бизнес самолет).

А мотото на луксозните брандове спокойно би могло да бъде: „Когато не ни използвате, вие губите повече пари, отколкото спестявате“.

Хубавото при новия морал на непоказност и спестовност е, че няма големи затруднения за следването му. Изчисленията за спестените или похарчените средства винаги могат да се окажат в полза на лукса, особено ако в уравнението се включат моралните щети, безценното време, скъпоценното удобство и задължителната за постигане концентрация на мениджъра.

Така, ползвайки дори най-скъпите услуги, той спокойно може да каже, дори и пред себе си, че този стандарт е чисто и просто необходимост, за да не затъне компанията му от загуба на по-ценни ресурси.

Единственото, за което би трябвало евентуално да внимава, е да не бъде забелязван публично да използва свръхскъпи услуги или продукти.

„С времето успешните хора ще искат всеки да знае колко са успешни“, коментира изпълнителен директор на една от световните луксозни хотелски вериги. „Веднъж да се върнем към това положение, ще станем свидетели на завръщането на директорите към традиционните луксозни марки. Тогава това, което сега изглежда като недостатък за тези марки, отново ще се превърне в предимство“.

Изводът е, че, ако досега ни е хрумвало да се притесняваме за компаниите за луксозни стоки и за намаляващите им клиенти... - било е излишно. Клиентите са си там. А кризата не е решаващият фактор за положителното или отрицателното развитие на луксозния сегмент в даден бизнес. Както и при други обстоятелства, решаващо значение имат самите продукти. Ако даден луксозен бранд не се справя добре, той не може да търси извинение в качеството на средата, а в своите собствени достойнства.

Както и хората, свикнали да живеят, работят и пътуват в лукс, ще запазят стандарта си, независимо дали на останалите им се струва морално или скромно. Или на тяхно място се появяват други хора, бързо привикващи към същото. А пък моралът е доста гъвкаво понятие, като маркетингът и новите автори, говорещи за бизнес, са способни да вършат чудеса.