За втората половина на 2014 г. Народното събрание е приело най-малко закони в сравнение с предишните анализирани периоди. Това може да се обясни с липсата на парламент през по-голямата част от разглеждания период заради предсрочните избори през октомври 2014 г. и конституирането на ново Народно събрание едва в края на октомври.

От всичките 41 приети закона, 4 са нови, 17 са закони за изменение и допълнение и 20 са ратификации, показват данните от десетия брой на Юридически барометър. Гражданската инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България.

Три от новите четири закона уреждат държавния бюджет и бюджетите на НОИ и НЗОК за 2015 година. За цялата 2014 г. Парламентът е приел 89 закона, което е с 10 по-малко спрямо 2013 г. и с 85 по-малко спрямо 2010 година. За последните 5 години това е най-малкият брой приети закони.

Леко увеличение се наблюдава при относителния дял на законите, изменени повече от веднъж в рамките на второто полугодие на 2014 г. – 9 от 16 или около 56%. За предходния период (януари – юни 2014 г.) техният дял е бил 50%. Тази тенденция на  многократно допълване и изменение на законите свидетелства за липсата на далновидност у законодателя и недостатъчна задълбоченост по отношение на разглежданата проблематика.

Броят на законите, изменени и допълнени още през първата година след обнародването им, бележи подобрение – 38%. През предходния период техният дял е бил 50%, а преди това - съответно 55% и 84%. Зад тази положителна тенденция през втората половина на 2014 г., обаче, е много вероятно да виждаме отново ефектите от липсата на парламент между юли и октомври.

Законът за ДДС е посочен като пример за продължаващата практика по изменения на закони още преди влизането им в сила – той е бил изменян и допълван 3 пъти.

Едно от негативните явления, които продължават да се наблюдават и през този период, е отклонението от принципа за влизане в сила на нормативните актове, а именно 3 дни след обнародването им. През разглежданото шестмесечие се забелязва ръст на законите, които влизат в сила от деня на обнародването им, до 43% от всички приети закони, след леко намаление на този дял през предходните две шестмесечия. Освен това през разглеждания период по 3 от законите е предвидено част от разпоредбите да влязат в сила с обратно действие.

От влизането им в сила, законите, предмет на изследването, са изменяни и допълвани общо 370 пъти или средно между 18 и 19 пъти всеки, при средна продължителност на действието им около 15 години. При средния брой на измененията се отчита намаление спрямо предходните 5 шестмесечни периода.

Законът за устройство на територията е с най-голям средногодишен брой изменеия и допълнения от влизането му в сила - близо 5 пъти годишно. Законът за държавния бюджет на Република България за 2014 има цели 4 изменения и допълнения. Последното е ясна индикация за недостатъчно доброто планиране на бюджетната политика на страната.

Законите, предмет на анализа, предвиждат приемането на общо 180 подзаконови нормативни акта или средно по 9 акта на закон. Това е най-малкият среден брой подзаконови актове за всички изследвани периоди.

Въпреки това проблем остава разпръсването на конкретния закон в твърде много подзаконови актове и подходът с предходните и заключителните разпоредби да се правят съществени изменения в други закони. Сред законите с най-много нормативни актове по прилагането им са: Закон за устройство на територията, Законът за рибарството и аквакултурите и Законът за автомобилните превози.

За периода юли-декември 2014 са внесени общо 124 законопроекта, което е повече от предходния 6-месечен период и равно с аналогичния период на 2013 година.

Автор: Наталия Николаева, И.П.И