Пенсионната система на България е в практически фалит. Разходите за пенсии вече достигат 10% от БВП на страната, а дефицитът в Държавното обществено осигуряване гони 5 млрд. лв., посочват икономистите от И.П.И. На фона на този огромен товар и на неизбежния дългосрочен хоризонт на всяка пенсионна реформа, България е поела определени ангажименти към своите европейски партньори в преследване на целите по стратегия Европа 2020. Тези ангажименти следва да са в унисон с препоръките на Европейската комисия към България. Припомняме, че те са в следната посока:

·         Покачване на пенсионната възраст и изравняване на възрастта за мъжете и жените;

·         Ограничаване на ранното пенсиониране;

·         Затягане на критериите и контрола за отпускане на инвалидни пенсии;

·         Преосмисляне на модела на минималните осигурителни доходи.

Това са препоръките на Комисията, които имат директно отношение към пенсионната система, адресират основните ѝ проблеми и търсят решения именно на тези предизвикателства в посока на:

·         по-дълго оставане на пазара на труда и по-късно пенсиониране (т.е. мерки, касаещи пенсионната възраст);

·         свиване на разходите и ограничаване на източването (мерки, касаещи ранното пенсиониране и инвалидните пенсии);

·         покачване на заетостта сред нискоквалифицираните и младите, съответно покачване на приходите в държавното обществено осигуряване (мерки, касаещи минималните осигурителни доходи и пречките пред навлизането на пазара на труда).

България е разписала в своята Национална програма за реформи (виж тук) ангажименти по отношение на възрастта за пенсиониране, ранното пенсиониране и инвалидните пенсии, но продължава да отбягва темата за минималните осигурителни доходи. Въпреки това Комисията вече отбеляза, че през последната година страната ни изостава от пенсионните си ангажименти.

На фона на всичко това, предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване будят недоумение, тъй като отстъпват от вече поети ангажименти и са насочени в съвсем друга посока, тоест не кореспондират нито със стратегическите цели пред страната, нито с препоръките на европейските партньори.

Предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване залагат изключително бавно покачване на пенсионната възраст, а се фокусират върху покачването на осигурителната тежест и прехвърлянето на партиди и осигурителни вноски от частните пенсионни фондове към НОИ. Всички тези идеи са контрапродуктивни на фона на реалностите пред пенсионната система. Вместо да стимулира заетостта и личните спестявания, тази политика ще оскъпи труда и ще разруши модела на допълващи се солидарен и капиталов стълб.

ИПИ категорично застава зад позицията си за отмяна на пенсионната "реформа" от края на 2014 г. и премахване на всяка възможност за прехвърляне на лични пенсионни спестявания (партиди) към солидарния стълб. Твърдо против сме и идеите за покачване на осигурителната тежест, които най-вероятно ще пречупят крехкото възстановяване на пазара на труда от 2014 година. Считаме, че фокусът на реформата трябва да е върху:

·         ограничаване на разходите (адекватно покачване на възрастта в рамките на по-кратък времеви хоризонт, ограничаване на ранното пенсиониране и инвалидните пенсии);

·         повече заетост и съответно повече осигурени лица (премахване на минималните осигурителни доходи);

·         стимули за лични пенсионни спестявания (развитие на втория стълб).

Приложени към това становище са материали на ИПИ, които показват текущото състояние на пенсионния модел и коментират направените предложения през последните месеци.