Множество кризи, започващи преди да е приключила предишната, водят към мрачен край на 2022 г. за пазара на труда по света, като последните три месеца на годината ще бъдат белязани от рязко забавяне на заетостта и растяща несигурност за работните места. Още не е приключила COVID кризата и в Китай продължават да блокират градове и райони с многомилионно население, а тя вече се припокрива с най-високата от десетилетия инфлация, затягането на паричната политика чрез повишаване на лихвите и поскъпване на кредитирането, трупането на дългове и топящо се доверие на потребителите. Световната икономика още не е в рецесия, но икономическото забавяне вече започва да унищожава работни места.

Това е оценката в поредния бюлетин на Международната организация на труда (МОТ), която предупреди, че този път се стеснява и пространството за икономически и политически мерки за защита на тежко засегнатите работници и предприятия.

От МОТ напомнят, че предстои ръст на безработицата, защото опитът от предишната глобална криза (2008-2009) показва, че между данните за свиване на БВП и реалното влошаване на заетостта има забавяне от около 2-3 тримесечия. Иначе казано, показателите за забавяне на растежа на икономиката в България през есента и края на настоящата година би трябвало да се усетят като загуба на работа от хиляди хора през пролетта или в средата на 2023 г. и след това.

На базата на данни за отработени часове в МОТ изчисляват, че през третото тримесечие на 2022 г. те все още са били под нивото от края на 2019 г. - последното "нормално", преди да избухне пандемията през 2020 г. А това се равнява на недостиг 40 милиона работни места на пълен работен ден.

Отново темпото на растеж неформалната заетост, която бързо дава някаква алтернатива на безработните, но е свързана с несигурност и липса на осигуровки, изпреварва това на работата "на светло", като официалната заетост още не е наваксала загубите от пандемията.

Това е процес, наблюдаван предимно в развиващите се икономики, но и в развитите, където през първото полугодие бяха достигнати и надхвърлени докризисните нива на заетостта, има структурна особеност. Там по-силно възстановяване има при висококвалифицираните професионалисти (мениджъри, специалисти и техници), а не при работещите със средна или ниска квалификация - при услуги и търговия работещите остават под нивото от 2019 г.

Най-големият шок преживява Украйна, където руската агресия според изчисленията на МОТ ще унищожи през тази година 2.4 млн. работни места спрямо 2021 г. (или 15.5% от местния пазар на труда). Освен че в чужбина избягаха около 7 млн. украинци - мнозина от тях жени в работоспособна възраст - дефицитът в украинския бюджет възлиза на милиарди евро всеки месец. Това означава, че милиони хора в страната са зависими от помощи и заеми от чужбина, а опитите да се преместват предприятия, докато армията на Владимир Путин бомбардира енергийна и водна инфраструктура с ракети и ирански дронове, не могат да постигнат много и да осигурят работа.

33.4% загуба на икономическо производство очакват за тази година от националната банка на Украйна

$114.5 млрд. са консервативните сметки за нанесени щети

$198 млрд. ще са най-малкото необходими средства за възстановяване (почти колкото целия БВП за 2021 г.)

$82.9 млрд., или 72% от всички щети, са само от разрушения по жилищни сгради и обществена инфраструктура

$9.7 млрд. са загубите на физически активи на предприятията

$4.3 млрд. са загубите на аграрния сектор.

"Свръхпредлагането на търсещи работа украинци в региони, които са приели много от вътрешно разселените лица, изостря кризата на пазара на труда и е вероятно да предизвика намаляване на заплатите, които и без това са под натиск поради загуби на доходи и заетост и инфлация, която се очаква да достигне 30 процента до края на годината", пише в доклада.

Всичко това е много вероятно да се усети и в съседните на Украйна и Русия държави, напомнят авторите, имайки предвид, че много граждани на централноазиатски републики работеха в руските градове и пращаха у дома пари.

Световната банка изчислява, че в Таджикистан БВП ще се свие с 1.8% тази година основно заради свиване на вътрешното потребление, предизвикано от срив с 40% на приходите от гастарбайтери в Русия. В Киргизстан ще е още по-болезнено - свиване на БВП с 5% заради намалени преводи от чужбина и на инвестициите.

Най-много украински бежанци има в Полша, Германия и Чехия, като на полския и чешкия пазар на труда те са около 1.8% от работоспособните. Данни на ООН от август и септември обаче показват, че само 28% от тях са си намерили работа със заплата или се издържат като самонаети в страните, където са се установили. Това е доста под нивата на заетост на техните сънародници по тези места преди войната и сред ключовите посочвани причини са нивото на умения и квалификация, достъпът до езикови курсове и детски градини.