И през третото тримесечие на 2015 г. българската икономика е продължила да създава работни места. Въпреки това под повърхността на добрите данни все по-ясно прозират проблеми, които застрашават по-нататъшния ръст на заетостта. 

Икономическата активност спира да нараства

Третото тримесечие на 2015 г. е първото от края на 2011 г. насам, в което икономическата активност на населението в работоспособна възраст (15-64 г.) не се увеличава спрямо предходната година. Това означава, че икономически активните лица (заети + безработни) представляват същия дял от населението в периода юли-септември 2015 г., както през юли-септември 2014 г. Основната разлика е в разпределението – в сравнение с миналата година по това време през третото тримесечие на 2015 г. заетите са с 42,8 хиляди повече, а безработните – с 89,5 хиляди по-малко.

Тази тенденция не означава, че безработицата ще спре да намалява, а заетостта – да расте, но предполага ограничения пред по-нататъшното подобрение.

Този извод се налага по три причини: увеличаване на относителния дял на дългосрочно безработните, намаляваща икономическа активност сред младежите и задълбочаващите се структурни характеристики на безработицата. Тъй като за структурната безработица писахме съвсем скоро, тук ще се концентрираме върху другите два проблема.

Все по-голям дял от безработните са дългосрочно безработни

Лицата, които са безработни от 2 и повече години, съставляват все по-голям дял от общия брой на безработните лица. Този дял се увеличава от 24% през третото тримесечие на 2010 г. до над 43% през третото тримесечие на 2015 г. Това предполага по-бавен преход на текущо безработните към заетост, освен ако не станем свидетели на увеличаване на търсенето за нискоквалифициран труд (какъвто в огромната си част предлагат дългосрочно безработните). Шансовете на дългосрочно безработните да си намерят работа зависят и от повишаването на минималната работна заплата до 420 лв. от 1 януари 2015 г. Ако едно лице не е могло да си намери работа при минимална работна заплата от 310 лв. през 2013 г. и 340 лв. през 2014 г., шансовете му да го стори при 420 лв. през 2015 г. не изглеждат особено обещаващи.

Икономическата активност на младежите е ниска, а заетостта е на дъното

Преди три месеца изведохме ниската икономическа активност сред младежите като една от основните пречки за по-бързо увеличаване на заетостта в страната. От третото тримесечие на 2013 г. до третото тримесечие на 2015 г. тяхната икономическа активност спира да следва общите тенденции и започва рязко да намалява, като единственото изключение е първото тримесечие на 2015 г. (най-вероятно заради програмите за младежка заетост).  

Младежите са важна група в случая (и тяхната ниска икономическа активност е проблем), защото именно те би трябвало да са носители на „новото” на пазара на труда. Те, обаче, са единствената възрастова група на пазара на труда, в която заетостта намалява през третото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година.

С други думи – широко прокламирания от МТСП спад на младежката безработица през последните година и половина се дължи не на това, че по-голяма част от младежите работят, а на намаляващата им икономическа активност (т.е. отказът им дори да търсят работа). Това се вижда и в данните за заетостта за предходни години. Второто и третото тримесечие на 2015 г. са най-слабите от 2006 г. насам по отношение на заетостта при младежите.

Повишаването на младежката заетост и реинтеграцията на дългосрочно безработните на трудовия пазар са до известна степен уравнения с общ знаменател – наличието и качеството на образованието и покачващата се цена на труда. Въпреки че броят на дългосрочно безработните постепенно намалява, те съставляват все по-голям дял от хората, които все още са без работа. Младежите, от своя страна, на практика не участват в процеса на възстановяване на пазара на труда през последните две години.

Предвид прогнозите за по-бавен спад на безработицата след 2015 г., перспективите пред тези две групи не изглеждат обещаващи. Опитите на правителството да съчетае политиката за по-високи доходи с подкрепата на уязвимите групи на пазара на труда засега изглеждат обречени на провал.

Автор: Явор Алексиев, ИПИ