За четвъртото тримесечие на 2011 г. растежът на икономиката няма да надхвърли 2 на сто и така за цялата година ще е около 2 на сто. Това е прогнозата на експертите от Центъра за икономическо развитие (ЦИР), които днес представят доклада си "Икономиката на България, януари 2012 г."
От средата на 2010 г. реалният обем на брутния вътрешен продукт (БВП) на българската икономика започна отново да расте на годишна база, тоест възстанови се тенденцията на растеж. И досега обаче той продължава да е слаб, въпреки че за третото тримесечие на 2011 г. съвсем леко се ускори в сравнение с растежа за второто тримесечие, се посочва в доклада.
Достигането на предкризисния обем на БВП е вероятно да се очаква през четвъртото тримесечие на 2012 г., прогнозират експертите от ЦИР.
Забавянето на растежа в основните икономически партньори на България продължава и това е водещо основание да очакваме краткосрочно забавяне на растежа и у нас - през последното тримесечие на 2011 г. и поне до средата на 2012 г., допълват от ЦИР.
Динамиката на инвестициите не се подобрява. За третото тримесечие на 2011 г. те имат спад и на годишна и на тримесечна база, при това последният е доста дълбок. Няма особени основания да се надяваме, че през четвъртото тримесечие на 2011 г. този спад ще се обърне в растеж и така за цялата година се очертава спад, макар и по-слаб в сравнение с този за за четвъртото тримесечие на 2011 г. Крайното потребление вероятно ще има растеж на годишна база, но по-слаб отколкото през второто и третото, и вероятно ще остане с около 7% по-ниско от предкризисния си максимум. За годината като цяло растежът ще е под 2 %.
За цялата 2011 г. текущата сметка ще бъде положителна, вероятно 0.8-1 млрд. евро. За 2012 г. може да се очаква да остане положителна, но в доста по-малък размер. Външната търговия продължава да се представя учудващо добре на фона на силно ограничения икономически растеж в еврозоната и свитото вътрешно потребление в основните ни икономически партньори. За единадесетте месеца на годината общият стокообмен се увеличава номинално с 25 на сто като ръстът на търговията със страните от ЕС изпреварва този с трети страни. Общият износ (FOB) нараства с 30.6 на сто и достига близо 18.5 млрд. евро, а вносът (CIF).
Темпът на нарастване на износа ще отслабне значително поради спад в търсенето на българска експортна продукция в проблемните страни от еврозоната. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за цялата 2011 г. вероятно няма да надхвърлят 1 млрд. евро при очаквани от правителството 1.5 – 2 млрд. Тенденцията на оттегляне на чуждестранни компании от националния пазар вероятно ще продължи и през 2012 г., макар че някои анализатори очакват през второто полугодие паричните потоци към страната да започнат постепенно да нарастват.
Средногодишната инфлация за 2011 г. (4.2%) е по-висока от тази за 2010 г. (2.4%). При положение, че европейската и нашата икономики се активизират през втората половина на годината, може да се очаква, че натрупаната инфлация за 2012 г. ще достигне около 2,5-3%.
За 2012 г. едва ли може да се очаква съществено свиване на коефициентите на безработица. Такова най-вероятно ще настъпи едва следващата година, когато от ЦИР се надяват да се ускори икономическия растеж.
Въпреки че като цяло банковата система продължава да е стабилна и с висока ликвидност, негативно продължават да й влияят силно намалялото търсене на кредити, както и продължаващото влошаване на качеството на кредитните портфейли на банките - последица от понижената кредитоспособност на заемополучателите. Предвид несигурната икономическа среда не би могло да се очаква подобряване на състоянието на банковата система в краткосрочен план.
Що се отнася до усвояването на евросредства по мнение на представители на правителството България се движи със средните за ЕС темпове на изпълнение на оперативните програми. Страната ни е договорила 57% от общия ресурс, а са разплатени 18% от предвидените средства. До края на 2013 г. трябва да бъдат усвоени минимум 40% от европейските фондове.
Независимо от полаганите усилия, България е на предпоследно място по усвояване на средства от ЕС. По-зле се справя само Румъния. Продължават да съществуват сериозни проблеми при използването на европейските средства. Съществува сериозна разлика между договорените и разплатените ресурси. Това означава, че са налице процеси на задлъжняване и спиране на реални средства от хазната и икономиката.
Изпълнението на оперативните програми е неравномерно. Най-успешно се изпълнява ОП "Транспорт" със 718 млн. евро. Повишаване на праговете за договаряне има също при ОП "Развитие на човешките ресурси" – 146 млн. евро, при останалите програми ръстът е почти незабележим. Най-сериозни са проблемите при ОП "Конкурентоспособност", където се наблюдава намаление в усвояването спрямо предходното правителство с 293 млн. евро (30% от бюджета на програмата) и в ОП "Административен капацитет", която беше първенец по усвояемост (в момента има спадане с 37 млн. евро).
През следващия програмен период България има амбицията да се бори за около 14 млрд. евро, но това вероятно няма да се случи, според анализаторите на ЦИР. Страната ще получи по всяка вероятност около 8 млрд. евро.
Пълният текст на доклада можете да намерите в прикачения файл.
