Както показахме в началото на април, износът на стоки от България е важна част от икономиката на страната и стои в основата на икономическия растеж през последните няколко години. Интересно е да се погледнат данните и от другата страна на търговския баланс, а именно вносът на стоки в България.

В първата графика е представена в номинално изражение динамиката на вноса на стоки за периода 1995-2015 г. За този период вносът скача с над 500% като относителният ръст е най-висок при вноса на потребителски и инвестиционни стоки - съответно над 15 и над 8 пъти. Това не трябва да ни учудва предвид факта, че българската икономика има ниско ниво на капитал през 90-те години, докато относителната отвореност на икономиката позволява вносът на разнообразни стоки, които да задоволят нуждите на потребителите.

Вносът на суровини и материали представлява най-голям дял от вноса на стоки през 2015 г. (37%), докато вносът на енергийни ресурси бележи значителен спад през последните 2 години, най-вероятно поради срива на цените на петрола и свързаните с него енергийни стоки на световните пазари. Вносът на стоки показва значителен ръст в годините на икономически бум, и по-плавен ръст през последните няколко години, след като стойността на вноса се възстановява до предкризисните си нива през 2012 г. Не на последно място, в графиката с линия е представена динамиката на съотношението износ/внос, според което във всяка една година от изследвания период, вносът на стоки надвишава износът, което генерира така наречения търговски дефицит. Поради бума в консумацията и инвестициите преди кризата, това съотношение дори доближава 50% през 2008 г. (т.е. търговският дефицит е висок), докато през последните няколко години се движи в диапазона между 80-90% (търговският дефицит намалява).

Във втората графика са представени 15-те стоки с най-висока стойност на вноса през 2015 г. Суровият петрол и природният газ са лидери в тази класация, което се свързва основно с преработвателната дейност на рафинерията на Лукойл и вносът на синьо гориво от Русия. На второ място по стойност на внос се нареждат машните, което е добър признак за инвестициите в продукти с висока добавена стойност, докато вносът на суровини и материали заема трето място в класацията.

В третата графика, може да се проследи динамиката на растежа на вноса на стоки през годините както и приносът на основните категории към този растеж. За периода 1996-2015 г. година, вносът на суровини и материали има най-голям принос към растежа следван от вноса на инвестиционни стоки, а през последните няколко години ниските цени на петрола водят до негативен принос за вноса на енергийни ресурси.

В четвъртата графика, е представена динамиката на вноса на стоки за периода 1995-2015 г. Очаквано, ЕС отговаря за най-големия дял от вноса през 2015 г. (52,9%), докато най-значителния растеж в процентно изражение за целия период бележи вноса на стоки от Балканите – ръст от над 17 пъти. Значителен е и ръстът на внос на стоки от страни в Азия (почти 13 пъти), като вноса от този континент в момента представлява почти 15% от целия внос на стоки в страната.

В петата графика, може да се видят 15-те страни с най-висока стойност на вноса на стоки през 2015 г. Лидер е Русия поради вноса на природен газ и суров петрол от страната. На второ и трето място са Германия и Италия, които също заемат челни места в класацията за износ на стоки, докато четвъртото място се заема от Китай, която все повече се утвърждава като основен търговски партньор на България.

В последната графика е представен вносът на основните категории стоки според географския регион, от който идват тези стоки през 2015 г. Вносът от ЕС е умишлено „скрит“, поради неговата голяма стойност. Абстрахирайки се от вноса на стоки от ЕС, който единствено не е лидер при вноса на енергийни ресурси, се забелязват няколко интересни факта.

Вносът на потребителски стоки идва основно от Азия, което едва ли изненадва някого предвид огромното количество износ на потребителски стоки от Китай и някои други държави в източния континент. Вносът на суровини и материали е сравнително равномерно разпръснат по всички региони (без да броим ЕС), докато вносът на инвестиционни стоки отново идва основно от Азия, където развити страни като Япония и Южна Корея най-вероятно имат голям принос. За енергийните ресурси не трябва да ни изненадва факта, че Русия е лидер във вноса, както вече споменхме в текста по-нагоре.

Статията е публикувана от Инфограф. Автор: Методи Цанов.