Бързият ръст на заплатите в масовите сегменти на пазара на труда през 2008 г. ще продължи. Това се отнася за базовите (неквалифицирани) позиции и средните позиции (тези, които изискват определен набор от умения, но не задължително специализирано знание). Тези два сегмента на пазара на труда са около ¾ от цялата заетост в България. Това се казва в прогнозния анализ за икономиката и политическия риск в България през 2008 г. със заглавие: "Готови за бизнес 2008", изготвен от Industry Watch, с помощта на данни от изследвания на "Витоша Рисърч".

Разликите между най-големите градове остават значителни, като София ще продължи да предлага най-скъпия труд. Все пак по-отношения на "базовия труд" постепенно разликите се стопяват – нетните заплати ще са 350-400 лв. за неквалифицирани работни позиции. В същото време разликите в сегмента на "средните" позиции остават чувствителни – докато в Пловдив и Бургас ще може да се намери персонал за около 500 лв., в София ще са нужни поне 650 лв. нетна заплата, допълват анализаторите.

Валутният борд предпазва българския лев от обезценка от българските парични власти. Потребителите в България трябва да са спокойни, че ако има обезценка на парите им през 2008 г., тя ще е в синхрон с тази на резервната валута на лева – еврото. Все пак две важни разлики ще усещат българските потребители. Първо, цените на услугите за крайни потребители ще продължават да растат по бързо в сравнение с еврозоната. Причината е в по-бързото номинално поскъпване на труда в България. Същото се отнася и за други трудно-търгуеми продукти като жилищата (съответно наемите). Второ, политически определяните цени – основно в ютилитис сектора – могат да изненадат българските домакинства. Най-силно значение от тях върху местната инфлация имат цените на природния газ и електроенергията. При по-кротка година за цените на енергоносителите по света не би следвало да има силен натиск за увеличаване на регулиране цени в България. Все пак това остава част от политическия риск. Като цяло от Industry Watch не прогнозират инфлация (според индекса на потребителски цени) по-голяма от 5% през 2008 г.

След средата на 2007 г. процесът на трайно намаляване на лихвите по кредитите, на който бяхме свидетели от няколко години, започна да обръща своята посока. Това беше свързано с проявлението на комбинация от вътрешни и външни фактори. Във вътрешен план, централната банка предприе курс към провеждане на активна парична политика, като повиши минималните задължителни резерви (МЗР) на банките от 8% на 12% от привлечения ресурс. Тъй като тези резерви представляват своеобразен данък върху депозитите, е обяснимо защо част от банките коригираха слабо лихвените си нива, опитвайки се поне частично да прехвърлят този “данък" върху цената на активните си операции, т.е. върху лихвата по кредитите. В случай че през 2008 г. БНБ предприеме ново повишаване на МЗР (каквато готовност демонстрира през последните месеци), то ефектът върху лихвените нива вероятно ще бъде по-осезаем. Извън влиянието на паричната политика на БНБ, пазарната конюнктура както във вътрешен, така и в международен план също предполага ако не увеличаване, то поне задържане на лихвите около сегашните нива. Цената на вътрешния ресурс постепенно нараства. От една страна, налице е тенденция към покачване на лихвените нива на междубанковия пазар.

От Industry Watch прогнозират още, че цените на жилищата в България през 2008 г. вероятно ще растат по-бавно, отколкото през 2007 г. Задържащи фактори за цените  ще са лекото покачване на лихвите по ипотечните кредити и увеличеното предлагане в най-големите градове. Друг "коректив" ще са нивата на наемите, които не могат да растат с темпове, значително по-високи от средното нарастване на разполагаемия доход. От друга страна, продължаващата миграция към някои градове като Варна и особено – София – увеличават търсенето на имоти както за покупка, така и за ползване под наем. От анализаторската компания прогнозират среден ръст на цените на жилищата от 15 - 20% за цялата 2008 г.


Анализът съдържа следните теми:

1. Цени за потребители
2. Цена на труда
3. Цена на парите
4. Цените на жилищата
5. Финансовите пазари
6. Богатството на българите
7. Данъци, публичен сектор и бизнес среда

Бихте могли да изтеглите пълния текст на анализа (в PDF-формат) от тук