Природният газ съставлява 24% от енергийния микс на Европа и участва с 23% в производството на електроенергия. Домакинствата потребяват 500 млрд. куб. метра годишно, а най-голям дял от вноса се пада на Русия, отбеляза Антонио Ериас, депутат от испанския парламент. Според него Европа трябва да преосмисли третия енергиен пакет и да търси повече сътрудничество с Русия.

В момента Москва води преговори с Брюксел по регулаторната рамка на проекта, като искането на руската страна е газовите съоръжения с нейно участие да бъдат третирани като изключение от правилата на третия пакет, но няма изгледи скоро да бъде постигнато съгласие.

Не по-малко съществено е, че до момента - буквално месеци преди стартирането на проекта в България, все още няма яснота за финансовия модел, което прави невъзможно да се направи коректен анализ икономически изгоден ли е проектът за България или не е.

След като още не е определен размерът на транзитните такси, как може да се изчисли икономическата ефективност на газопровода, питат експерти. След като ще вземем кредит от Газпром за покриване на участието на БЕХ, при какви условия ще бъде отпуснат той. Какво се случва, ако компанията няма достатъчно приходи и не разпределя дивидент - как ще плащаме заема на руската газова компания?

Скептицизъм сред бизнеса и анализатори

За разлика от сравнително високата подкрепа сред широката общественост, позицията на анкетираните заинтересовани групи /преподаватели, инвеститори, правителствени служители, политици, НПО в сферата на околната среда и експертно-аналитичен център/ е смесена, а по някои от въпросите и противоречива.

Предстовителите на бизнеса, администрацията и неправителствения сектор като цяло смятат, че газът играе важна роля в бъдещето енергийно разнообразие в България, но са раздвоени по проекта "Южен поток".

Причините за подкрепата са основно три: убеждението, че това ще осигури по-голяма енергийна сигурност; потенциалните икономически ползи, като например работни места и приходи за бюджета от транзитни такси, както очакването за нарастване на международното влияние на България. Основната причина за неодобрение е опасението, че "Южен поток" ще доведе до по-голяма зависимост от Русия и "Газпром", а другите притеснения са свързани с околната среда.

Мнението на повечето заинтересовани страни е, че "Газпром" е много влиятелно разширение на руското правителство. Въпреки приетия вече ОВОС, запитаните споделят съмнения, че има достатъчно гаранции, че ще бъде опазена околната среда.

Ниско е доверието в организациите, участващи в проекта. Голяма част от запитаните се съмняват в способността на българските управляващи да представляват ефективно националните интереси при преговорите, а БЕХ получава критики и се разглежда като податлив на корупция.

В крайна сметка остават открити въпросите: Ще засили ли влиянието на Русия в България "Южен поток"?, Как "Газпром" и българското правителство могат да гарантират осезаеми икономически ползи от проекта?, Как обществеността да бъде убедена в безопасността и въздействието на газопровода върху околната среда?

Проектът е уникален, но и особено труден в онази част, която предвижда прокарването на тръбата по дъното на Черно море. Досега подобна операция не е изпълнявана, тъй като полагането на тръбата ще е на дълбочина от 2250 метра, коментира Сиромятин. Представителят на "Газпром" отхвърли твърденията, че компанията няма да има ресурс за запълване на тръбата. Основни източници ще са находищата на газ в Северен Тюмен и полуостров Ямал, но и всички други в страната, коментира Сиромятин.