Безработицата изпревари инфекциозните заболявания като проблем пред мениджърите по света – това сочи доклад на Световния икономически форум (СИФ), оповестен преди броени дни. Фискалната криза, която беше посочена като основен проблем през 2019 г., сега заема трето място в проучването за тази година, проведено сред бизнес-лидери от различни региони по света, включително Източна Азия и Тихоокеанския регион, Евразия, Европа, Латинска Америка и Карибския басейн, Близкия Изток и Северна Африка, Северна Америка, Южна Азия, Африка на юг от Сахара.
Проучването предлага списък от 30 глобални риска, от които бизнес лидерите избират петте най-сериозни, които, според тях, представляват най-голямото към момента предизвикателство за бизнеса и ще бъдат определящи през следващите 10 години.
Всяка година Световният икономически форум провежда изследването сред хиляди световни бизнес лидери. Въпросите са разработени в сътрудничество с Marsh & McLennan Companies, Zurich Insurance Group и SK Group. Тази година проучването беше проведено между януари и юли, точно в разгара на COVID-19 в световен мащаб. Въпросите за най-сериозните рискове получиха 12 012 отговора от лидери от 127 държави.
Президентът на Световен икономически форум Бьорге Бренде обобщи предизвикателствата, пред които е изправен светът: глобалната икономика е изправена пред синхронизирано забавяне, последните пет години са най-топлите в историята и се очаква кибератаките да се увеличат тази година, докато гражданите протестират срещу политическите и икономическите условия в своите страни и изразяват опасения относно системите, които изострят неравенството.
Всъщност нарастващата осезаемост на споделените икономически, екологични и обществени рискове сигнализира, че хоризонтът се е съкратил за предотвратяване или смекчаване на някои от най-тежките последици от глобалните рискове, коментира Бренде. Глобалната търговия е стълб и двигател на растежа, но миналата година бяха поставени значителни ограничения върху световната търговия.
Икономиките на Г-20 имат рекордно високи нива на дълга и относително ниски нива на растеж. Липсващите резерви в борбата с потенциалната рецесия създават възможност за продължителен период с нисък растеж, подобен на 70-те години, ако липсата на координирани действия продължи. В допълнение, потенциалното отделяне на най-големите световни икономики, САЩ и Китай, е причина за допълнително безпокойство. Въпросът, на който не може да се даде утвърдителен отговор, е дали в условията на продължително забавяне на глобалното развитие сме позиционирани по начин, който ще насърчи устойчивостта и просперитета. Влошава се и околната среда, включително сме свидетели на рекорден темп на намаляване на видовете. Респондентите в нашето проучване за възприемане на глобалните рискове също бият тревога, класирайки изменението на климата и свързаните с него екологични проблеми като първите пет риска. За първи път в историята на проучването една категория заема всичките пет челни места, посочва още Бренде. Според него, добрата новина е, че прозорецът за действие все още е отворен, макар и не за дълго, а бизнес лидерите по целия свят дават сигнали за своя ангажимент да актуализират своите приоритети в спешен порядък.
Какво сочи 15-тият доклад на СИФ?
Обобщената рамка показва, че мощните икономически, демографски и технологични сили формират нов баланс на силите. В момента геополитическият пейзаж изглежда неуреден –държавите поставят под въпрос стойността на дългогодишните рамки, приемат повече националистически позиции в преследване на индивидуални програми и преценяват потенциалните геополитически последици от икономическото разделяне.
Последното издание на доклада предупреждава за натиск върху световната икономика от макроикономическата нестабилност и финансовото неравенство. Този натиск продължи да се засилва през 2019 г., увеличавайки риска от икономическа стагнация. Ниските търговски бариери, фискалната предпазливост и силните глобални инвестиции - някога възприемани като основи за икономическия растеж - се размиват, когато лидерите акцентират върху националистическите политики. Маржовете за парични и фискални стимули също са по-малки, отколкото преди финансовата криза 2008–2009 г., което създава несигурност за това колко добре ще работят антицикличните политики. Икономическият климат и през 2020 г. е белязан с икономически конфронтации и вътрешнополитическа поляризация.
На фона на тази мъглява икономическа перспектива се втвърдява недоволството на гражданите от това, че няма насърчаване на напредъка. Неодобрението на начина, по който правителствата се справят с дълбоките икономически и социални проблеми, предизвиква протести по целия свят, потенциално отслабвайки способността на правителствата да предприемат решителни действия в случай на спад. Без икономическа и социална стабилност на страните може да се стигне до липса на финансови ресурси, политически капитал или социална подкрепа, необходими за противопоставяне на ключови глобални рискове. Изменението на климата е много по-силно и по-бързо, отколкото мнозина очакваха. Последните пет години са на път да се превърнат в най-топлите в историята, природните бедствия стават все по-интензивни и по-чести, а миналата година станахме свидетели на безпрецедентно екстремно време по целия свят.
Тревожно е, че глобалните температури са на път да се повишат с поне 3°C към края на века – два пъти повече от предупреждението на експертите по климата като граница за избягване на най-тежките икономически, социални и екологични последици. За първи път в изследването рейтингът на природните бедствия бележи ръст със седем позиции в сравнение с миналата година, а рейтингът на екстремалните метеорологични явления – с пет пункта. Всичките пет екологични риска, включени в проучването, се изкачват нагоре в класацията и са посочени сред първите 10 нарастващи глобални опасения за бизнеса. Все още е тревожно неясно как и дали много правителства ще внедрят зелени политики в своите планове за възстановяване.
Ограниченията в публичните финанси, електоралните стимули и популистките дискурси рискуват да засилят погрешната вяра, че трябва да има компромис между икономическия растеж и действията по климата. Като използваха риска COVID-19 някои правителства отпуснаха, прекратиха или отмениха разпоредбите за опазване на околната среда, за да стимулират индустриалната активност, но тези политически решения рискуват да станат постоянни и да доведат до сериозен спад в устойчивостта в дългосрочен план, изразяват загриженост от СИФ.
Към най-значимите промени се отнасят още предполагаемите заплахи от антропогенни екологически катастрофи, сривовете в градското планиране и терористичните атаки.
Повече от 50% от населението на света вече е онлайн, приблизително един милион души влизат в мрежа за първи път всеки ден, а две трети от световното население притежават мобилно устройство. Докато цифровите технологии носят огромни икономически и обществени ползи за голяма част от световното население, въпроси като неравен достъп до интернет, липсата на глобална рамка за управление на технологиите и киберсигурността представляват значителен риск. Геополитическата и геоикономическата несигурност - включително възможността за фрагментирано киберпространство - също заплашват да попречат на пълния потенциал на технологиите от следващо поколение да бъдат реализирани. Респондентите в проучването оценяват "разбиването на информационната инфраструктура" като шестия най-въздействащ риск през годините до 2030 г.
"Прекъсванията в заетостта, предизвикани от пандемията, ръстът на автоматизацията и преминаването към по-зелена икономика променят коренно пазара на труда", коментира Саадия Захиди, управляващ директор на СИФ. "COVID-19 отклони вниманието ни от определени дългосрочни рискове, които ще съществуват и след разрешаването на текущата криза, - подчертава Питер Гигер, директор по рисковете в Zurich Insurance Group. - Но пандемията има и положителен ефект, принуждавайки ни да преразгледаме своите приоритети. Надявам се, че това ще обнови стратегиите на компаниите за устойчивост към рисковете и ще доведе до решителни действия в борбата с такива екзистенциални рискове, като климатичните промени."
Здравните системи по света са изложени на огромен риск заради новите уязвимости, произтичащи от променящите се обществени, екологични, демографски и технологични модели. Незаразните болести - като сърдечно-съдови и психични заболявания – вече заменят инфекциозните заболявания като водеща причина за смърт, докато увеличаването на дълголетието и икономическите и социални разходи за управление на хроничните заболявания поставят системите за здравеопазване в много страни в стрес. Напредъкът срещу пандемиите се подкопава и от колебанието за ваксините и резистентността към лекарства.
Ако светът успее да преодолее COVID-19 и се пребори с глобалната пандемия, ще разполагаме с възможността за продължаване на глобалния преход към зелена икономика. Промените в политиките ще бъдат ключово предизвикателство, коментират бизнес лидерите.
Спирането и забавянето на икономиките заради пандемията оказа въздействие върху живота и работата на хората, което изисква от повечето правителства да разширят значително ролята си в своите икономики. Повече от всеки друг момент в историята след Втората световна война действията на правителствата вероятно ще доведат до постоянни структурни промени в националните, регионалните и глобалните икономики.
