За българите най-ценното европейско право остава свободата на придвижване, работа и живот в Европейския съюз (ЕС). 87% одобряват тази европейска политика, а веднага след нея се нареждат политиките по отбраната и сигурността (72%) и миграцията (68%).

На това мнение са и 81% от жителите на всички страни членки – поне две трети от жителите на всяка от 28-те страни членки подкрепят възможността за мобилност в рамките на общността.

Това показва последното проучване на "Евробарометър", проведено в края на 2016 г.

Непроменена остава и склонността на българите да вярват повече на европейските институции, отколкото на националните.

Половината (49%) от българските граждани имат доверие на Европейския съюз, докато 34% изпитват недоверие, а 17% не могат да преценят.

Така страната ни се нарежда на шесто място сред всички страни членки по степен на доверие към съюза след Литва (55% доверие), Малта (52%), Румъния (52%), Люксембург (51%) и Финландия (51%). Средното за Европа ниво е 36%.

Еврото, енергетиката и общата отбрана

72% от българите и 75% от европейците като цяло са за общата политика за отбраната и сигурността на страните членки.

Най-голяма е разликата в мненията на българи и европейци по отношение на нагласите към приемането на еврото като единствена валута – в подкрепа на тази мярка се обявяват едва 38% от българите, а 50% са против (вероятно заради опасения от влошаване на покупателната способност на населението).

За сравнение, над половината (58%) от жителите на ЕС като цяло подкрепят приемането на еврото в целия съюз. Подкрепата за тази мярка е в силна зависимост от това дали държавата е в еврозоната или не – 70% от жителите на държави в еврозоната подкрепят приемането на еврото навсякъде, а извън нея "за" се обявяват над двойно по-нисък дял – 33%.

Друг аспект, по който българите са малко по-предпазливи, е приемането на обща енергийна политика на държавите членки. Въпреки че над половината (62%) от българските граждани са за общата енергийна политика, подкрепата у нас е с над 10 процентни пункта под средното за ЕС28 (73%).

Разширяване на ЕС

Половината (48%) от българите над 15-годишна възраст се обявяват за по-нататъшното разширяване на Европейския съюз.

По този въпрос българите са по-положително настроени от средното обществено мнение в ЕС28 – подкрепата на ниво ЕС28 е с 9 процентни пункта по-ниска. Най-отворени към разширяване са жителите на Литва (65%), Хърватия (62%) и Румъния (61%).

В другата крайност са жителите на Австрия (24% подкрепа, 71% против), Германия (25% за, 68% против) и Франция (28% подкрепа и 65% против).

Младите вярват повече на Евросъюза

Младите българи между 15- и 24-годишна възраст (които са прекарали голяма част от живота си като жители на Европейския съюз) са групата от българското общество, която най-широко споделя доверие в него – над две трети (67%).

По-високо от средното за страната е и доверието на българите между 25 и 44 години (около 60%), като дяловете, доверяващи се в ЕС, намаляват с нарастване на възрастта на населението (в групата над 75-годишна възраст доверие в ЕС имат само 32%).

Очаквания за бъдещето

43% от българското население споделят мнението, че нещата в общността се развиват в правилната посока, докато на обратното мнение са – 30%. По-висок дял одобряващи посоката на развитие на нещата в ЕС от българите са единствено жителите на Ирландия (47%) и Румъния (46%).

Българите не са така положително настроени към развитието на нещата в страната – по-малко от една четвърт от сънародниците ни намират посоката на националното развитие за правилна, докато две трети са по-скоро критично настроени.

Нагласите на българите са близки, но малко по-критични от тези на средния европеец по отношение на собствената страна (29% оптимизъм и 56% песимизъм са средните показатели за Европа).