Като цяло в страните от ОИСР има малка промяна в нивото на подпомагане на селскостопанските производители от края на 90-те години насам. To e паднало от 37% от постъпленията в сектора за периода 1986 - 88 година до 30% през 2002-04 година, но това ниво на подпомагане е достигнато още в периода 1995 - 97 година. Годишните колебанията в нивото на подпомагане са най-вече свързани с мерки ограничаващи влиянието на промените в международните цени върху тези на вътрешните пазари. Реформата в политиката се фокусира върху промяна в начина на подпомагане на производителите, като се съкращават значително мерките свързани с продукцията. Макар това съкращение да стане факт в следващите години, в повечето страни все още доминират субсидиите за производители, свързани със стимулиране производството, като деформират търговията и допринасят за по-ниски световни цени на селскостопанските стоки. В добавка някои продуктови сектори  засега остават относително незасегнати от тези реформи и има силна нужда този недостатък да се изглади. Въпреки намаляването на мерките за продуктово-ориентирани помощи е направена съвсем скромна крачка към политики насочени към ясно дефинирани цели и бенефициенти. Необходими са по-нататъшни усилия за да се осигурят политики с прозрачно действие, обвързани с конкретни резултати и гъвкаво реагиращи на променящите се приоритети.

Селското стопанство в ОИСР продължава да се отличава с висока степен на субсидиране, с големи разлики между отделните страни.

През 2004 година сумата на всички субсидии към производителите в ОИСР е оценена на 279 млрд. долара или 226 млрд. евро. В процентно изражение измерените с използване на еквивалент субсидии за производителите /PSE/ са в размер на 30% от постъпленията в сектора, на същото ниво както и през 2003 г. Като се включи и подпомагането за обслужващите дейности към селското стопанство - научноизследователската работа, инфраструктурата, инспекция, маркетинг и пласмент - субсидиите за селскостопанския сектор възлизат на 1,2% от БВП на ОИСР за 2004 г.

В рамките на ОИСР субсидиите за селскостопанските производители за периода 2002 - 2004 година са под 5% от постъпленията в сектора в Австралия и Нова Зеландия. В Канада, Мексико и САЩ - 25%,  в Турция - средно около 20%. Нивото от 34% в ЕС те са по-високи от средните за ОИСР 30%. Субсидиите за производители в Япония и Корея  са били около 60%, а в Исландия, Норвегия и Швейцария - около 70%.

От периода 1986-88 година, нивото на субсидиите за производители е паднало в повечето страни, оставайки непроменено в Норвегия, но увеличено в Турция. Най-голям спад е регистриран в Канада, а значително намаление - в Мексико (от 1991-93 г.) и в Нова Зеландия. Сред страните с най-висок дял на субсидиране най-голям спад бележи Швейцария. Като цяло подпомагането на селското стопанство в рамките на ОИСР е спаднало от 2.3% до 1.2% от БВП между 1986-88 г. и 2002-04 г. Тенденцията важи за всички страни-членки на ОИСР с изключение на Турция, където делът на помощите изразен като процент от БВП е нараснал.

Направени са много усилия за промяна на начина по който помощите се предоставят на производителите, но в някои сектори реформите са твърде малки.

Делът на формите на субсидиране с най-деформиращ ефект върху производството и търговията - базирани на влагани ресурси или крайна продукция - е отбелязал спад от 91% от общата сума на субсидиите за производители през 1986-88 година до 74% през 2002-04 година. Спадът в субсидиите на база крайна продукция е видим и в намалената разликата между производствените цени и тези на износ. През 1986-88 година средната производствена цена в рамките на ОИСР като цяло е била с 60% по-висока от износната; през 2002-04 година разликата е спаднала до 30%. Най-голям спад бележат Швейцария, ЕС и Норвегия, страни чието ниво на субсидиране е над средното за ОИСР. Повечето спадове са регистрирани преди края на 90-те години. Намаляването на  тези форми на подпомагане е съпроводено с увеличение на плащанията базирани на площ, брой животни или на плащания от предишен период, което ограничава влиянието на субсидиите върху постъпленията на производителите, като някои плащания са свързани с изпълнението на определени изисквания.

В периодите 1986-88 г. и 2002-04 г. разликите в субсидирането на отделни видове стоки намаляват за всички страни, като най-малко са намалели в ЕС, Япония и Корея, а най-много - в Канада и Швейцария. Най-голям спад в нивото и най-силно подобрение в структурата на подпомагане са реализирани при овчето месо и зърнените култури (без ориза). Захарта, оризът и млякото остават най-високо субсидираните стоки.

Разширяването на ЕС е значителен процес както за старите, така и за новите страни членки.

От 1 май 2004 г. десет нови страни-членки се присъединиха към ЕС, включително четири страни от ОИСР - Чехия, Унгария, Полша и Словакия.  В  резултат  на предприсъединителните споразумения, търговският поток между страните от ЕС 25 отбеляза значително нарастване и се очаква да продължава да расте. Единствено в зърнения сектор има страни извън ЕС,  които са значителни източници на внос към новите десет страни-членки на ЕС. За тези нови членки на ЕС процесът на присъединяване доведе до прогресивно нарастване на нивото на субсидиране както на производителите, така и на обслужващи дейности в селското стопанство. Въпреки че нараства, нивото на субсидии на производителите в новите страни-членки остава по-ниско от това в ЕС 15. Затова се оценява, че разширяването на ЕС е довело до спад с един процентен пункт в средното ниво на субсидиране на производителите.

Взети са решения как да се прилагат схемите за единно плащане на производителите в рамките на ЕС.

Като част от реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2003 г., мнозинството от страните в ЕС 15 решиха да започнат да прилагат Схемата за единни плащания /СЕП/ през 2005 г., а останалите (Финландия, Франция, Гърция, Холандия и Испания) - да започнат през 2006. Германия, Ирландия, Италия, Люксембург и Великобритания избраха да приложат в най-голяма степен, а Франция - в най-малка схемата за плащания на единица площ. Мнозинството от страните-членки ще приложи плащанията на базата на регистрирани площи докато Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Швеция и Великобритания използват смесица от регистрации и регионални плащания. С изключение на Малта и Словения новите страни-членки приложиха схемите за плащания за единица площ (SAPS) през 2004, използвайки плоска тарифа (средно 48 евро/хектар за осемте страни), като и десетте предвиждат допълнителни плащания за достигане на максималните нива. Това допринесе за увеличение на прихода от селско стопанство във всички нови страни-членки, с изключение на Кипър, Малта и Словения. След преходната SAPS фаза, новите страни-членки ще прилагат схема с плащания на единица площ на базата на регионалния модел.

През 2004г, в програмата за подпомагане на селскостопанските производители се имаше значими събития.

В САЩ по-ниските цени на зърнените храни доведоха до значително увеличение в подпомагането предвидено чрез предоставянето на пазарни заеми и програми за противодействие на цикличността в икономиката. ЕС реши плащанията ориентирани към основни продукти като слънчогледовото олио, хмела, памука и тютюна да бъдат постепенно включени в схемите за плащания на единица площ от 2006 г. (2005 г. за хмела). Канадската "Програма за стабилизиране на дохода от земеделието" замени няколко мерки за подпомагане, а застрахователните програми бяха разширени в Франция, Италия, Корея и Испания. Няколко страни намалиха данъците или предложиха субсидии, за да компенсират по-високите цени на горивото. В много страни бяха предоставени извънредни плащания за компенсация на щети от  природни бедствия.

Важен компонент на швейцарската селскостопанска програма от юли 2004г. е постепенното премахване на квотите за млечни продукти. САЩ обявиха премахването на квотите за тютюн  от 2005 г., замествайки ги с плащания по десетгодишна квота за изкупване. В Япония беше постигната по-голяма гъвкавост в урегулиране на производството на ориз, като правителствените покупки сега се определят на база на цени на търг, а не на фиксирани цени. Норвегия увеличи възможностите за частно търгуване на квотите за мляко.

Продължава разработването на политики за агро-екология и безопасност на храната.

Австралия, Канада, Мексико и САЩ въведоха мерки за подобряване на водното разпределени и/или използване. Норвегия установи рамка за по-добро координиране и насочване на агро-екологичните плащания. Условията за съобразяване с околната среда по помощните плащания станаха задължителни за ЕС и бяха въведени в Япония. Дания и Норвегия увеличиха данъците върху земеделските замърсители. Няколко страни приложиха системи за проследяване, включително за генетично модифицирани организми, или преструктурираха хранителни правилници и разпоредби.

Търговските споразумения и разискванията по земеделските въпроси в експертните групи на Световната Търговска Организация ще повлияят на процеса на реформи.

През 2004 г. почти всички страни от ОИСР бяха ангажирани за приключване или започване на прилагането на двустранни или регионални търговски споразумения. Макар, че те обикновено включват земеделски компонент, по-чувствителните продукти често биват изключвани от ангажименти за либерализация на пазара. След забавянето през септември 2003 г., Кръгът на преговори от Доха по "Дневния ред за развитие" (DDA) беше подновен през 2004 г. Беше постигнат напредък в установяването на рамка за земеделието, но много от важните подробности тепърва ще се обсъждат. Докато двустранните/регионалните споразумения могат да ускорят приспособяването на някои политики, необходим е прогрес на международно ниво, за да се засили земеделската реформа.