На близо 22,6 млрд. лева възлизат несъбраните данъчни вземания у нас за периода 2008 – 2016 г. Това показа проучване на Българската стопанска камара (БСК) за измененията в сивата икономика, като оттам уточниха, че става дума дори за занижени оценки.

От 2007 до миналата година изменението на обема на сивата икономика е средно 3,1 на сто. Най-драматичен е бил ръстът през 2010 г. (над 5,02 на сто), като той постепенно намалява в следващите години, сочи изследването, което е базирано на числови данни на НСИ, Евростат и др.

Индикатор за нарастването на сивия сектор е фактът, че увеличението на данъчните приходи е много по-малко, отколкото би трябвало да бъде при съществуващото нарастване на базови икономически параметри.

Символично изменение например има на приходите от акцизи, въпреки че акцизните ставки са се вдигнали значително - от 12 на 33 на сто за горивата, над 20 пъти за цигарите, увеличения има и при природния газ, алкохола и др. „Акцизите са върху обемите, не върху стойността, а у нас обемите са много големи в последните години – значи би трябвало да има страхотни приходи. А ги няма“, коментира Данев.

Пропастта между данъчни приходи и БВП според него означава, че или бизнесът не плаща данъци, или администрацията не ги събира.

Особено тревожна е тенденцията на намаляване на дела на ДДС и данък „печалба“ в приходната част на бюджета (от 34,1% на 32,9% за ДДС и 9,5% на 8% за ДП от общо данъчните приходи за 2007 и съответно 2016 г.).

По думите на Данев не става въпрос за контрабанда, а за укриване на средства. Механизмите за укриване на данък „печалба“ са няколко и се ползват масово – завишаване стойността на активите и намаляване на облагаемата печалба, надуване на инвестиционните разходи, трансфериране на цени и изнасяне на печалбата на навън. Председателят посочи, че топ 50 на българските компании по приходи почти нямат печалби, а в същото време много от тях правят сериозни инвестиции.

Според БСК митът, че няма промяна в данъчните и осигурителните параметри, може лесно да бъде разрушен, като се отчетат повишаването на минималната заплата, тавана на облагаемия осигурителен доход, ставката на здравната вноска и т.н, което при намалена ефективност на данъчната администрация води до увеличение на сивия сектор.

„Преди време НАП си купи за огромна сума софтуер за откриване на данъчни измами – нещо да е открила?“, попита Данев.

Той за пореден път заяви, че всички работодатели са срещу определянето на МОД и попита, дали има заведено дело след криминализирането на неплащането на осигурителните вноски три години след промяната.

По отношение на измамите с осигуровки обаче Данев побърза да оправдае част от работодателите.

„В някои сектори служителите масово не искат трудови договори и да бъдат осигурявани на реалната сума, която получават, а на минималната заплата. Така работодателите – поради нуждата от кадри – се принуждават да действат против закона“, смята Данев.

От Камарата предлагат различни мерки за намаляване на обема на сивата икономика. Сред тях са ускоряване на въвеждането на директивите на ЕС за по-бързото възстановяване на ДДС, въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на неосигурените, проверка на осигурителните плащания в държавните и общинските структури, осигуряване на възможност за извършване на разплащания чрез ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства и др.