Наскоро бяха публикувани данните за бедността за 2014 г. или т. нар. "индикатори за бедност и социално включване". Данните не предизвикаха особен интерес, като в общественото пространство основно се преповтори наблюдението, че всеки пети българин попада под линията на бедност - нещо, което с малки отклонения се вижда в данните от последните седем години и реално не представлява новина. По-детайлният поглед към изследването на НСИ обаче показва интересни наблюдения. Ето някои от тях:

Средната класа подобрява положението си

В периода 2009-2012 г. линията на бедност у нас се задържаше в рамките на 280-290 лв. - това е средномесечен размер на дохода на едно лице. Тази линия представлява 60% от медианния доход, който практически разделя домакинствата на две - половината са отгоре, другата половина са под него. Именно затова медианният доход може да се разглежда като референтен за състоянието на средната класа у нас - той може да се променя само с промяна в доходите на домакинствата в средата на доходното разпределение, без да се влияе от крайностите. През 2013 г.[1] линията на бедност нараства до близо 324 лв. или с над 13%, което автоматично следва от ръст с над 13% на медианния доход. Подобен скок в доходите на средната класа се наблюдава за пръв път от началото на кризата.

Графика 1: Линия на бедност (годишен доход на лице в лева)

Източник: Национален статистически институт

Делът на хората, които живеят с материални лишения, се свива

Традиционно у нас делът на хората, живеещи с материални лишения, е в рамките на 40-50% от населението. За пръв път през 2014 г. се наблюдава сериозен спад на този показател, като делът на населението, живеещо с материални лишения, спада до 33% или с около 10 процентни пункта спрямо 2013 г. Причините за това обаче не са само икономически, а са обвързани и с по-строго прилагане на методологията на изследването, както и по-положителни нагласи у самите хора. Измерването на материалните лишения се базира на девет въпроса, свързани с различни ограничения пред домакинството - четири от въпросите отчитат обективни факти (притежание на кола, телефон, перална машина и т.н.), а останалите са обвързани по-скоро с усещанията на хората (ограничава ли се домакинството в отоплението, може ли да пътува или да посрещне неочаквани разходи за ремонт, например). При конкретните въпроси за притежание няма голямо подобрение, докато при тези, свързани със субективна преценка, се наблюдава голяма промяна, особено във възможността да се пътува и да се посрещнат неочаквани разходи за домакинството. Тези промени говорят и за методологически момент - последното изследване представя по-точно реалностите, като комуникира (през контролни въпроси и инструкции към анкетьорите) по-качествено същността на въпросите, касаещи усещанията за ограничения.

Таблица: Брой лица с ограничения

Източник: Национален статистически институт

Структурата на бедността показва проблеми

Разбивките на бедността разкриват някои важни структурни промени, които биха помогнали за по-добро насочване на социалната политика. Наблюдава се, например, ръст на бедността преди всякакви социални трансфери. Като прибавим пенсионните плащания обаче, този ефект се изчиства. Това означава, че значението на пенсиите за напускането на групата на бедните се покачва. В групата, която е по-малко зависима от пенсионни и социални плащания - работоспособното население, се наблюдава лек ръст на бедността. Най-рисковата възрастова група вече отчетливо са децата, което също е огромен проблем. Казано с други думи, отново се потвърждава наблюдението, че голяма част от бедността се формира в трудоспособното население - предимно това са хора с основно или по-ниско образование, където не толкова социалната политика, а образованието/квалификацията и състоянието на пазара на труда, са ключови.

Графика 2: Относителен дял на бедните по възрастови групи

Източник: Национален статистически институт

Ако трябва да обобщим трите наблюдения, то имаме ръст в доходите на средната класа, което автоматично покачва и линията на бедността. По-високата линия е компенсирана за пенсионерите чрез покачването на пенсиите от 2013 г., но оставя по-висок дял от населението в трудоспособна възраст и децата под прага на бедност. Последното говори за тежки структурни проблеми на пазара на труда, тъй като в тази група заетостта е ключовия фактор. Рязкото свиване на делът на хората, живеещи с материални лишения, е добра новина, която в някаква степен следва по-високите доходи на средната класа, но не засяга домакинствата в дълбока бедност, тоест тези, които са далеч под линията на бедността. Рискът при безработните остава значително по-голям от този при заетите - на практика всеки втори безработен е под прага на бедност. В период на покачване на линията на бедност социалната политика трудно може да поддържа неработещото или нискоквалифицирано работоспособно население над прага на бедност. Единствено уменията и новите работни места могат да направят това.

Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика. Автор: Петър Ганев.