СТРАТЕГИЯ ЗА ДОГОНВАЩО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ДО 2020 ГОДИНА

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ[1]

В това разширено резюме - около 10% от пълния текст на изследването, представяме най-важните изводи и препоръки на вниманието на читателите.

В пълния текст на изследването има стотици изводи и препоръки. Не е възможно всички да се включат в резюмето. По понятни причини, тук не е отделено място на аргументацията. Тя се намира в основния текст.

Не са включени и таблиците за световния опит в икономическото сближаване през отминалите столетия и десетилетия, а също и таблиците за икономическото, социалното и екологичното развитие на България до  2010 и 2020 година, а по някои от тях и до 2050 година. За тези 29 таблици също трябва да се прибегне до пълния текст.

Част първа. Догонващо развитие – същност, необходимост, възможности, цели и източници

Анализът дава основание да се направят следните най-важни изводи и препоръки:

НАПЛАСТЯВАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРОЦЕСИ

Напластяването на няколко фундаментални процеса и едновременното решаване на няколко фундаментални задачи в България и в страните от югоизточна Европа доведоха до забавяне на реформите. Те затрудняваха решаването на всички задачи – преодоляването на изостаналостта, провеждането на пазарна трансформация и подготовката за интеграция в ЕС. И всичко това в допълнително усложнените условия на глобализацията и на големите загуби и пропуснати ползи от България поради ембаргови операции на ООН срещу Ирак и Югославия. Въпреки че в България нямаше етнически и военни конфликти, наличието им в съседни страни хвърляше върху нас сянка на несигурност и създаваше допълнителни затруднения.

ПОГРЕШНА ФИЛОСОФИЯ НА РЕФОРМИТЕ

Международните финансови институции прилагаха погрешна философия на реформите и непригодни за българските условия стандартни схеми. Те отдаваха далеч по-голямо значение на ниската инфлация, ниския бюджетен дефицит и други подобни пред фундаментални целеви критерии като растеж, заетост, доходи, потребление, социална справедливост, екологични последствия и т.н. Пренебрегваха и обстоятелството, че в България нямаше чист процес на пазарна трансформация. Тя трябваше да се съчетава с преодоляването на икономическа, социална, институционална и друга изостаналост.

В тази сложна комбинация делът на проблемите на изостаналостта у нас беше по-малък в сравнение с африканските и азиатски страни и Албания, но по-голям в сравнение с реформите в Чехия, Словакия, Словения и Унгария. Това се пренебрегваше при настройката на моделите за реформи. То също затрудняваше нашата пазарна трансформация и повишаваше социалната й цена.

НОРМАЛНО ДЕЙСТВАЩА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Преждевременно е да се твърди, че в България има нормално действащо пазарно стопанство! У нас все още няма пазари за земя и за капитали, а паричният, стоковият и трудовият пазар са в началните фази на своето развитие, съпътствано с големи деформации и престъпни отклонения! Поради ниското качество на проведените реформи и роднинско-партизанско-приятелския характер на приватизацията, България е осеяна с икономически мини със закъснител. Те ще избухват винаги, когато бъдат засегнати интересите на съответните икономически групи.

В кратко- и средносрочна перспектива България не ще има нормално функционираща и конкурентоспособна пазарна икономика. Конкурентоспособността е въпрос на по-далечното бъдеще. Нормалните механизми на взаимоотношения между стопанските субекти често се подменят с престъпни инструменти за "уреждане на сметки" – заплахи, изнудване, пожари, убийства. Това ще създава социално-икономическа и психологическа обстановка, противопоказна за нормална стопанска дейност в продължение на много години.

Изборът е ясен – или догонващо развитие при разчистен от престъпност и корупция терен или трайна стопанска и социална агония в условията на престъпност и корупция.

ДВЕ ТРАЕКТОРИИ НА РАЗВИТИЕ

България може да избира между две крайни траектории на развитие до 2020 и до 2050 година:

- изоставащо развитие с около 2% средногодишен темп на прираста на БВП или бавно развитие с около 3%. При сегашните цени и паритетни курсове и при очаквани средногодишни темпове на прираста на БВП в ЕС-15 около 2.0-2.5% това би означавало към средата на столетието по първия сценарий да имаме 30-35% БВП на човек от населението от средното тогавашно ниво на ЕС-15 или 40-45% по втория сценарий. България ще бъде обречена на социално-икономическа стагнация с тежки стратегически последствия.

- догонващо или бързо догонващо икономическо развитие с 5.0-7.0% средногодишен прираст на БВП. Ще бъде желателно ако през първите десетина години се постигне средногодишен растеж от 6-8%, през следващите десетина години 5-6%, през по-следващите десет години 4-5% и през останалите - 3-3.5%. Разбира се, това развитие няма да е гладко. От гледна точка на икономическото догонване е важно нашият растеж да изпреварва 2.5-3.0 пъти растежа в страните от ЕС-15. В този случай към 2020 г. бихме постигнали БВП на човек от населението 50-55%, а към 2050 г. – 75-80% от тогавашното ниво на ЕС-15. Такава благоприятна перспектива за България е на границата между възможното и невъзможното. Тя изисква пълна мобилизация на националната енергия и благоприятни външни условия. Световната стопанска история показва, че подобна щастлива комбинация рядко се случва.

УНИВЕРСАЛНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗСЛОЕНИЕ

В света няма безспорна тенденция към трайно всеобщо икономическо сближаване. Тя не се проявява дори между трите главни полюса на развитие - САЩ, Япония и ЕС (таблици 2.2. и 2.3.). Различното ниво между бедни и богати страни създава потенциална възможност бедните да се развиват по-бързо и да намаляват разликата с богатите. Тази  възможност се реализира само при наличието на комплекс от икономически и други условия. Създаването на такива условия е трудно и се постига рядко. Твърденията на западни автори, че средната скорост на сближаването е 2 процентни пункта средногодишно се проявяват понякога само между развитите  страни. Много често сближаването е по-бавно или изобщо липсва. Особено между развитите и слабо развитите икономики.

Емпиричните доказателства не потвърждават хипотезата за универсално икономическо сближаване, вградена в неокласическите модели. Няма ясна тенденция за по-бързо развитие на бедните страни в сравнение с богатите. Тенденцията е към нарастващи различия в нивата на производителността и в брутния продукт на човек от населението (таблица 2.1.). Дори когато относителните различия между тях  намаляват, абсолютните растат. Единственото значимо изключение са няколко страни в източна и югоизточна Азия (таблица 2.5.).

Съвременното развитие е далеч по-сложно от представите на Вашингтонския консенсус. Япония, страните от източна и югоизточна Азия и други новоиндустриализирани държави постигнаха впечатляващо икономическо и социално развитие през последните 50 години, без да прилагат предписанията на Вашингтонския консенсус. Нещо повече,  действаха противно на тези догми. Никому не е позволено  да пренебрегва с лека ръка развитието на Япония, Китай, редица страни в източна и югоизточна Азия, Чили и други развиващи се страни, които постигнаха забележителни резултати, прилагайки подходи, анатемосвани от Вашингтонския консенсус. Като цяло, страните, които не прилагаха предписанията на Вашингтонския консенсус, постигнаха по-интензивно икономическо и социално развитие, в сравнение с онези, които се придържаха към тях.

Няма универсална икономическа конструкция, валидна за всички времена и за всички страни. Аспиринът може да лекува еднакво успешно по всички континенти, но инструментите на икономическата политика не действат еднакво ефикасно в различни страни с различни икономически, социални, етнически, религиозни, психологически и други характеристики. Инструментите на икономическата политика не действат еднакво ефикасно дори в една и съща страна, но в различно време и променени условия.

ИНТЕГРАЦИЯ И ИКОНОМИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ

Теорията не е категорична дали интеграцията винаги води до икономическо сближаване. Това личи, когато най-стриктните презумпции на неокласическия модел се направят по-гъвкави.  Особено презумпцията, че производствените технологии са еднакви и екзогенни за всички страни. Непредпазливото отваряне за търговия и свободно движение на капитали и труд между развити и слабо развити страни може да се превърне в източник за нарастващи различия. В някои варианти на ендогенните модели за растежа интеграцията, макар че по принцип води до положителни общи ефекти, може да породи и разслоение между страните по БВП на човек от населението.

Опитът на най-бедните страни в ЕС (Ирландия, Испания, Португалия и Гърция) показва, че присъединяването към Общността не води до автоматично сближаване. То съществува като възможност, която може да бъде използвана (Испания, Ирландия, до известна степен - Португалия), но може и да не бъде използвана – Гърция (таблица 2.6.). Нейната реализация предполага комплекс от предпоставки, между които активна икономическа и друга политика на страните членки на национално ниво. Но и тогава сближаването изисква не години, а десетилетия.

"ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЧУДЕСА" НЕ МОГАТ ДА СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАТ

Нито икономическата теория, нито стопанската практика са открили лесни решения и практически рецепти за бързо икономическо сближаване. Световният опит показва, че досегашните "икономически чудеса"  са резултат от неповторима комбинация на специфични за съответната страна благоприятни условия, агресивна икономическа, институционална социална и друга политика, подходящо географско разположение и случайно съвпадение на обстоятелства в конкретен исторически контекст.

Прогресът в икономическото сближаване е уникален резултат за всяка страна. Не е възможно да се копира от други страни и в друго време. "Икономическите чудеса" могат да се обясняват постфактум, но не и да се възпроизвеждат. Новите "икономически чудеса" могат да извличат поуки от предишните, но винаги ще съдържат уникални новаторски елементи. В противен случай те няма да се състоят! Всяка страна, която желае "икономическо чудо" трябва да си го "изработи".

ПРОТИВОРЕЧИВИ ТЕНДЕНЦИИ В ЦИЕ

Противоречиви са тенденциите и в ЦИЕ - както през 40-те години на централно планиране, така и през 15-те години на трансформацията. Няма тенденция към трайно сближаване (таблици 2.7 и 2.8.). Преобладава тенденцията към изоставане от най-развитите страни, стагнацията и вътрешното разслоение между ЦИЕ страни. Само някои ЦЕ страни постигат бавно икономическо сближаване с развитите икономики на ЕС-15. България изостава както от най-развитите страни от ЕС, така и от централно-европейските страни.

ПРОТИВОРЕЧИВИ ТЕНДЕНЦИИ В РЕГИОНАЛНОТО СБЛИЖАВАНЕ

Тенденциите в междурегионалното сближаване също са противоречиви - както спрямо средното ниво в ЕС, така и към средното за отделните страни членки. В страните членки има бавно сближаване между регионите в най-развитите страни, но продължава регионалното разслоение в по-бедните страни. В ЦИЕ има големи регионални различия, които дори нарастват през последното десетилетие. Макроикономическото сближаване на по-бедните страни към средното ниво на ЕС се съпътства с повишение на вътрешните регионални различия и обратното. Колкото по-високи са темповете на растеж в дадена страна, толкова по-бързо растат нейните вътрешни регионални различия. Така беше през изминалите десетилетия. Така ще бъде и през следващите.

УВЕЛИЧЕНИЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛЯРИЗАЦИЯ

Ускореният икономически растеж в света се придружава с още по-бързо увеличение на социалната поляризация. В 1960 г. БВП на човек от населението в 20-те най-богати страни по паритетни стандарти е бил 18 пъти по-висок от този в 20-те най-бедни страни. Към 2000 г. тази разлика е 40 пъти.

Не е достатъчно да се постигне бързо икономическо развитие. То трябва да ползва възможно най-голяма част от хората - в глобален, регионален, национален и вътрешно-регионален мащаб. Не може да бъде успешно и трайно увеличение на брутния продукт, което ползва само едно малцинство. Историята го е потвърдила многократно. Тази истина трябва да се помни и днес, защото, макар че историята никога не се повтаря буквално, тя често го прави до известна степен – и то в най-важното.

ДВИЖЕЩИТЕ СИЛИ НА РАСТЕЖА

Най-важните движещи сили на растежа и икономическото сближаване през последните десетилетия са били инвестициите в човешки и физически капитал, а напоследък - в информационно-комуникационни технологии (ИКТ); научни изследвания и иновации; вътрешна и външна либерализация; секторно, отраслово и продуктово преструктуриране; развитие на финансовата система; конкуренция и предприемчивост; финансова стабилност; активна макроикономическа политика, институционална модернизация. Географската близост до големите развити страни и мощните вътрешни центрове на развитие също играе важна роля.

Движещите сили формират едно или друго ниво на растеж и икономическо сближаване (разслоение) чрез производителността на труда, използването на трудовия потенциал и общата факторна производителност. И трите фактора играят важна роля, макар и в различна степен в различните страни и през различни периоди (таблица 2.9.).

РАЗВИТИЕТО Е ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

Според най-модерните парадигми за развитието, то не се свежда до технически промени – натрупване на физически и човешки капитал, финансова стабилност, по-висока производителност на труда, конкурентоспособност и други подобни. Развитието се изразява в трансформация на обществото. Съвременното разбиране на развитието включва не развитие изобщо, а интензивно, демократично, справедливо и устойчиво развитие. Развитието към модерност, обаче не трябва да разрушава наследените от векове традиционни културни и други ценности.

Важно е да се произвежда не изобщо, а  от здрави, високообразовани, свободни хора, които живеят достойно , способни да управляват своята съдба в обстановка на лична и имуществена сигурност. Хора, знаещи, че при крайно неблагоприятна ситуация могат да разчитат на помощта на колектива в който живеят, на обществото в лицето на държавата. Тези хора трябва да живеят в обстановка на отвореност, прозрачност, партньорство, лична ангажираност към общите идеали, да участват в решаването на колективните и обществените дела.

Както твърди Дж. Стиглиц, развитието като трансформация изисква нещо повече от подходяща икономическа политика и подходящи институции. Новите теории за развитието като трансформация на обществото, наред с институциите, подчертават и значението на разпределителните процеси. Проблемите на нормалното разслоение или социалната поляризация имат голямо значение не само като цел на развитието - справедливост, но и като средство за по-ефикасно функциониране на икономиката. Бедните хора страдат не само поради недостиг на средства за насъщни потребности. Те са безгласни, безпомощни, несигурни за себе си и за семействата им, излишни и отхвърлени от обществото. При такава социална обстановка не е възможно нормално развитие на обществото! Още по-малко – догонващо развитие!

ФУНКЦИИ, СЪСТАВНИ ЧАСТИ И РЕСУРСНА ОСИГУРЕНОСТ НА СТРАТЕГИЯТА

Стратегията за развитие на обществото има няколко важни функции: да определя приоритети; да осъществява координация; да допринася за постигане на национално съгласие; да служи като катализатор за всеобхватни промени в обществото; да бъде носител на идеи за трансформация, породени от вътрешни потребности, а не натрапени отвън; да култивира съпричастност и съучастие; да осигурява сътрудничество между държавата и пазара, а не да ги противопоставя.

Стратегията трябва да обхваща всички съставни части на обществото: развитие на частния сектор; на обществения сектор; на регионалните общности; на семейството; на отделната личност. Стратегията трябва да ги третира като неделими части на обществото. Не е възможно трайно развитие на обществото ако липсва такова, дори в една от важните му съставки!

Стратегията е сериозен документ само ако е ресурсно осигурен. Това включва физически, човешки и финансови ресурси; ефикасно макро- и микроикономическо управление; увеличение на капитала от знания; секторни, отраслови, регионални и други стратегии; социален и организационен капитал.

ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИОРИТЕТИ

Главна задача на стратегията в областта на приоритетите е да покаже в какви най-важни направления на икономическата, социалната, институционалната, екологичната и друга политика да се насочва вниманието на държавата и на обществото.

В изследването са набелязани 10 фундаментални приоритетни направления в бъдещото социално-икономическо развитие на България: подобряване на здравеопазването и осигуряване на всеобщ достъп до здравни услуги; повишаване на качеството, разширяване на обхвата и подобряване на достъпа до образование; придобиване на повече и по-съвременни знания, водещи до създаване на "общество, основано на знанието"; развитие на научните изследвания и развойната дейност; структурна и технологична модернизация на икономиката; създаване на съвременна инфраструктура; относително равномерно развитие на регионите; ограничаване на социалната поляризация; опазване и подобряване на околната среда; създаване на съвременни държавни и недържавни институции и ефикасна държавна администрация. Тези приоритети подлежат на конкретизация чрез програми, за да придобият оперативен характер.

ЧОВЕКЪТ – ГЛАВНА ЦЕЛ НА СТРАТЕГИЯТА

Целеполагането заема централно място във всяка стратегия за развитие. Главна цел на стратегията трябва да бъде човекът. Качеството на неговия живот е основанието да се прави една или друга стратегия и да се провежда една или друга икономическа политика.

Подобряването на качеството на живота на хората е главен критерий за правилността на стратегията и на икономическата политика. При липса на подобрение причините трябва да се търсят в дефекти на стратегията и на икономическата политика.

В традиционните стратегии единствена цел на развитието е увеличението на БВП. БВП, обаче не отразява достатъчно пълно качеството на живота на хората. Той е много важна предпоставка за високо благосъстояние, но не е надежден измерител на благосъстоянието. Такъв измерител е показателят за устойчиво развитие, който включва икономически, социални и екологични измерения. Икономическите, социалните и екологичните цели си взаимодействат и се подсилват. В резултат на това се постига мощен синергичен ефект, който е по-голям от простата сума на трите съставки на устойчивото развитие.

СИСТЕМА ОТ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕТО

Въпреки недостатъците, БВП е много важен обобщаващ показател за качеството на развитието. По-добър показател за оперативни нужди засега не е известен. Опитите за конструиране на обобщаващ показател за устойчиво развитие още не са доведени до успешен край.

За компенсиране недостатъците на БВП използваме пирамидална система от аналитични показатели. На върха на пирамидата е БВП. На средния етаж са четирите най-важни агрегирани цели: икономическо развитие, социално развитие, здравословна околна среда и стабилна демокрация. В основата на пирамидата са голям брой цели, които конкретизират четирите групи обобщени цели.

ЦЕЛИ И СРЕДСТВА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

Главна цел на догонващото развитие е подобряване качеството на живота на хората, изразено чрез БВП и системата от икономически, социални и екологични показатели.

Средства на догонващото развитие са макроикономическата, микроикономическата, институционалната, социалната и друга политика, които съдействат за постигане на целите. Средства за постигане на стратегическите цели са паричната, бюджетната и външноикономическата политика, политиката по заетостта и доходите, структурната, инвестиционната, научно-техническата, образователната и здравната политика, модернизацията на инфраструктурата и т.н.

Казано още по-конкретно, ниската инфлация, балансираният бюджет, балансираната търговска и текуща сметка, стабилният валутен курс, задоволителният  валутен резерв, умерената задлъжнялост и други подобни са важни инструменти на икономическата политика, а не нейни цели.

Ако бюджетният дефицит се поддържа нисък чрез намаление на инвестициите за инфраструктура и на разходите за здравеопазване, образование и наука, това се отразява негативно на растежа в средно- и дългосрочен хоризонт с произтичащите неблагоприятни последствия за заетостта, доходите, потреблението, здравеопазването, образованието, научните изследвания и в крайна сметка - качеството на живота! Така се постига бюджетно равновесие, но се заплаща скъпо - в България расте полуздраво и полуобразовано поколение. А здравето и образованието на хората са по-висши ценности от временно балансирания бюджет!

Във всички страни, където МВФ имаше stand by споразумения през последните десетилетия беше проведена мащабна подмяна на целите със средствата на развитието и на икономическата политика. Българските правителства споделяха същата философия на трансформацията. Подмяната на целите със средствата на икономическата политика води до самозаблуди, забавя и оскъпява трансформацията и има тежки последствия за живота на хората.

СЦЕНАРИИ ЗА РАСТЕЖА

Приемаме (с посочените условности), че БВП на човек от населението е много важен обобщаващ показател за икономическото развитие и до известна степен – за качеството на живота на хората. Жизненото ниво зависи в голяма степен (но не изцяло) от динамиката на растежа на БВП на човек от населението.

Съставени са шест сценария за средногодишния растеж на БВП на човек от населението до 2020 г., а за познавателни цели и до 2050 година: 3%, 4%, 4.5%, 5.0%, 5.5% и един раздвижен сценарий с висок оптимизъм (5.5%) до 2020 г., затихващ постепенно до 3% за 2041-2050 година (таблица 4.1. и фиг. 4.1.).

Препоръчваме на властите вариантите с 5.0-5.5% средногодишен растеж до 2020 година. При една и съща изходна база  през 2000 г. при средногодишен темп на прираста от 5.0% (и за ЕС-15 - 2.0% до 2010 г. и 2.5% от 2011 до 2020 г.), през 2020 г. България може да достигне около 50% от очакваното ниво на БВП на човек в ЕС-15 през същата година. При 5.5% средногодишен растеж България може да достигне към 2020 г. около 55% от тогавашното ниво на ЕС-15 по този показател. Такава задача е изключително трудна. Тя е на границата между възможното и невъзможното, но е достижима при пълна мобилизация на националната енергия и благоприятни външни условия.

Новата стопанска история на България (1950-1990 г.) подсказва, че средногодишни темпове от 5.0-5.5% за 20 годишен период не изглеждат толкова трудни (таблица 2.7.), както ги оценяваме през призмата на сегашните ни критерии, повлияни от дълбоката криза на трансформацията. Тези съпоставки, обаче трябва да се правят внимателно. Между двата периода има обстоятелства, които затрудняват постигането на трайно високи темпове сега. Има и такива, които го улесняват. Трудно е да се каже кои ще надделеят!

ЦЕЛЕВИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

Целеполагане, основано само на прираст на БВП съдържа голям риск за стратегически грешки. За компенсиране недостатъците на БВП препоръчваме система от целеви аналитични икономически и свързани с тях показатели и прогнозираме величините им към 2010 и 2020 година (таблици 4.2.-4.9). Те са: производителност, конкурентоспособност, заетост на работната сила, доходи и потребление, образование и квалификация, повишаване на дигиталната грамотност, смекчаване на последствията от демографската криза, регионално развитие и местно самоуправление, свободна миграция, трудова мобилност. По всеки от тях препоръчваме по няколко (5-7) допълнителни целеви аналитични показатели и правим количествени и качествени прогнози на техните величини и/или тенденции на хоризонта на 2010 и 2020 година.

ЦЕЛЕВИ СОЦИАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ

За компенсиране недостатъците на БВП, препоръчваме  система  от целеви социални и свързани с тях показатели с прогнози до 2010 и 2020 година (таблици 4.10-4.11). Те са: справедливо разпределение, относителна социална еднородност, достъп до качествени здравни услуги, социална защита на нуждаещите се, защита на правата на потребителите, социално приобщаване, създаване на здравословна трудова среда, високо качество на работата и гъвкав професионален живот, осъзнаване и подготовка за трансформацията в семейството и за промените в стила на живот. За тези, които се поддават на количествен израз препоръчваме по няколко (3-6) аналитични целеви показатели и прогнозираме техните величини и/или тенденции на хоризонта на 2010 г. и 2020 година. За останалите правим описание на очакваните процеси.

В наше време преуспява само общество, което създава условия на своите членове да получават според заслугите си: трудолюбивият и знаещият създават повече блага и трябва да получават повече от некомпетентния и пасивния. Всяко нарушение на този фундаментален принцип потиска стимулите за труд, знания, умения, предприемчивост. А без тези качества обществото е осъдено на стагнация и фатален край. Нормалното социално-икономическо развитие предполага умерено доходно и имуществено разслоение, но не и поляризация. Социалната поляризация прави невъзможно интензивното икономическо развитие, докато умереното социално разслоение го подпомага.

ЦЕЛЕВИ ЕКОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Като имаме предвид, че опазването на околната среда е третият основен стълб на устойчивото развитие, споделяме идеи и препоръчваме целеви показатели (таблица 4.12.). Характеризираме екологичната ефективност и нейното значение. Показваме връзката между растежа на БВП, използването на суровините, енергията, водата, транспортните услуги и освобождаваните вредни емисии.

Предложени са пет групи мерки за разкъсване на функционалната връзка между БВП и използваните суровини, енергия, вода и транспортни услуги и облекчаване на екологичния натиск. Показано е, че екологичните ресурси са и през следващите десетилетия ще бъдат още по-дефицитен производствен фактор от традиционните ресурси - труд и капитал.

Това е толкова по-необходимо, като се има предвид, че деградацията на околната среда е достигнала мащаби, които застрашават бъдещето ни. Привидното облекчение на екологичния натиск през последните 15 години се дължи главно на намалена стопанска активност, а не на ефикасна екологична политика. С очакваното повишение на стопанската активност през следващите години и десетилетия, макар и с по-модерни  структури и технологии, екологичният натиск ще нарасне отново до опасни граници.

България се нуждае от дългосрочна стратегия за опазване и подобряване на околната среда като съставна част на съвременното устойчиво развитие. 

КАЧЕСТВО НА СТАТИСТИЧЕСКАТА ИНФОРМАЦИЯ

Има множество въпросителни по важни икономически параметри и по качеството на статистическата информация в България. Има ли наистина растеж на БВП и ако има какъв е той? Какъв е  вложеният в производството труд, измерен със средногодишно заети лица, човекодни и човекочасове? Каква е масата и структурните характеристики на действащия основен капитал и размерът на годишното му изхабяване? Българската статистика не публикува такива данни вече 15 години, а тези, които публикува не са точни. Това прави невъзможно използването им за сериозен анализ и за управленски цели.

В България не е възможно  да се изчислява производителност на труда със задоволителна надеждност, понеже липсват данни за отработените човекодни и човекочасове, а публикуваните данни за броя на заетите не са верни. Това ни лишава от възможността да правим съответни изводи за икономическата политика.  Не е възможно да се изчислява производителност на капитала и важни коефициенти като капитал/БВП или прираст на капитала/прираст на БВП, от които също могат да се правят полезни изводи за икономическата политика. При тези условия не е възможно да се изчислява и обща факторна производителност.

Не е възможен надежден факторен анализ на растежа, основан на производствената функция от типа Коб-Дъглас или по модела на Р. Солоу. Още по-малко надеждни са анализите на факторите на растежа с по-сложни иконометрични модели. Резултатите от такива анализи засега не могат да служат за оперативно стопанско управление на макро- и микроикономическо ниво. Още по-малко за средно- и дългосрочно стратегическо управление.

ТРУДОВА АКТИВНОСТ, ЗАЕТОСТ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Трудовата активност се променя бавно. Населението на България ще намалява и през следващите десетилетия. Заедно с него ще намалява и населението в трудоспособна възраст. Дори при  стабилизиране на коефициента на трудова активност ще се ограничават възможностите за прираст на брутния продукт при неизменно използване на работното време и неизменна производителност на труда. При умерено намаление на коефициента на трудова активност влиянието му върху потенциалния икономически растеж ще бъде още по-негативно. То ще се засилва от влошаването на  възрастовата структура на работната сила.

България може не само да задържи, но и чувствително да увеличи броя на заетите до към 2020 г. и известно време след това чрез повишаване на коефициентите на участие и на заетост (таблица 5.1.). Такова увеличение по екстензивен път ще бъде най-активно през първото десетилетие и първата половина на второто десетилетие. То ще затихва към края на второто десетилетие със свеждане на безработицата до нормални предели. Към началото на третото десетилетие този потенциал ще бъде изчерпан, а с това и благоприятното му въздействие върху икономическия растеж. Негативното въздействие на намаляващия брой на заетите след това може да се компенсира само чрез по-добро използване на работното време на заетите и по-висока производителност на труда. За същото може да помогне и евентуална имиграция на работна сила.

До към 2020 г. и през следващите десетилетия, България ще разполага с голям потенциал за увеличаване фонда на отработеното време. Това означава и потенциал за растеж, дори при неизменна производителност на труда. Като се има предвид, че и тя ще расте, страната ще разполага със значителен потенциал за икономически растеж от гледна точка на разполагаемото работно време в дни и часове на заето лице, макар и при намаляващ брой на заетите през следващите десетилетия. Използването на този потенциал ще зависи от икономическата политика. Макар и намаляваща по брой, при подобрено използване по време, работната сила няма да затруднява догонващото икономическо развитие на България през следващите десетилетия.

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА

До 2020 г., а и през следващите десетилетия България ще разчита на многократно повишение на производителността на труда като главен фактор за социално-икономически прогрес. Докато влаганото работно време ще се увеличава с проценти, повишението на производителността на труда ще бъде в пъти. Ако БВП на човек от населението нараства средногодишно с 5.5% до 2020 г. и ако 60% от този прираст се постигне от по-висока производителност на  труда, тя трябва да расте средногодишно с 3.3% и до края на периода – 1.9 пъти (таблица 5.2.). Ако средно за периода производителността на труда осигурява 70% от прираста на брутния продукт, до към 2050 г. тя може да нарасне около 6 пъти в сравнение с 2000 година.

Като се държи сметка за очертаващата се демографска и миграционна ситуация главните източници за екстензивен растеж чрез работната сила ще бъдат "изстискани" до към 2025-2030 година. При запазване на сегашните демографски тенденции, през следващите години и десетилетия основният и дори единствен източник за догонващо развитие ще бъде по-високата производителност на труда. Тя ще запази решаващата си роля дори при съществен обрат в миграционните потоци след 2020-2025 година. Връщането на част от квалифицираните емигранти може дори да ускори този процес.

Възможни са различни варианти на взаимна заменимост между труд и физически капитал. В страните с висока цена на труда има тенденция към замяната му с капитал чрез бързо повишение на капиталовъоръжеността на труда. В България няма икономически предпоставки за форсирана заменимост през първото, а навярно и през второто десетилетие, поради ниската цена на труда. Естествено, с годините цената на труда ще расте, едновременно с повишаването на неговото качество и производителност, но до към 2020 г. едва ли ще достигне размерите, които да ускорят замяната му с физически капитал. Този процес ще се активизира през третото и следващите десетилетия. Това ще бъде технико-икономическата основа за още по-бързо повишаване на производителността на труда.

ОБЩА ФАКТОРНА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

Общата факторна производителност ще играе нарастваща роля за поддържане на догонващ икономически растеж през първото и особено през второто и следващите десетилетия. При сценарий за 5.5% средногодишен прираст на БВП до 2020 г. може да се разчита, че  около 30-40% ще бъде осигурен от общата факторна производителност. През първото десетилетие този дял ще бъде по-нисък - 15-20%, а през второто 40-50% (таблици 5.3. и 5.4.). През следващите десетилетия може да се стабилизира на 55-65%. Очакваните технически и други новости и по-нататъшното изостряне на демографската криза могат да позволят и дори да наложат през отделни периоди по-висок дял на общата факторна производителност в прираста на БВП.

Някои хора считат, че при ориентация към високотехнологичен тип на развитие, например ИКТ, биотехнологии и други подобни, съчетан с нетехнологични елементи, интензивният растеж ще последва незабавно.

Това не е така просто. Необходим е продължителен период на икономическо "узряване" докато се почувстват резултатите от модерния тип икономическо развитие. В икономическата литература е добре известен т.нар. "парадокс на Солоу".

От този "парадокс " обаче следва важен извод за икономическата политика на България. Ако са необходими 30-40 и повече години за появата на забележими резултати след въвеждането на технически и други новости, трябва да се действа бързо. И ако това е вярно за най-развитите  страни, то е още по-вярно за малка и недобре организирана икономика като нашата.

За да се печели време технологичната, структурната,  институционалната и всякаква друга модернизация на България трябва да започнат по-скоро и в по-големи мащаби. Колкото по-скоро се започне, толкова по-скоро (след обективно необходимия лаг) ще се почувстват резултатите. За разлика от развитите страни, България не може да скъси периода на икономическо "узряване". Може, обаче да го отлага чрез забавени действия. Засега не личи това да се осъзнава от хората, които чертаят икономическата и техническата политика на България.

В съвременните условия България едва ли ще трябва да чака още 30-40 години докато в нашата икономическа статистика се почувстват резултатите от внедряваните технически новости. Ако искаме това да се почувства, макар и слабо, през второто и третото десетилетие и да осигури догонващо икономическо развитие, трябва да се действа сега - през 2004-2007 г. и в нарастващи мащаби през следващите години.

МЕНЮ НА ФАКТОРИТЕ НА РАСТЕЖА

При изработването на оперативната стратегия за догонващо икономическо развитие на България е много важно какво меню на факторите на растежа ще се избере между труд, капитал и обща факторна производителност. Единият краен вариант може да бъде пълна заетост. Това ще осигури съществен дял на труда, скромен дял на капитала, при умерено повишение на производителността на труда и на общата факторна производителност. Другата крайност може да бъде максимално възможно повишение на общата факторна производителност и на производителността на труда при умерено повишение на заетостта, със запазване на съществена безработица (таблица 5.4.).

Най-рационалното  е някъде между двете крайности. За същото ще допринесат ограничените възможности за инвестиции, умереният потенциал за внос и използване на най-високи технологии при скромна квалификация, трудови навици, дисциплина и други предпоставки. Трябва да се държи сметка и за социалните измерения - да се осигурява заетост на всички, които желаят и могат да се трудят ефективно.

Част втора. Приоритетни направления на икономическата политика за постигане на стратегическите цели

Анализът дава основание да се направят следните най-важни изводи и препоръки:

ТРАНСМИСИОННИ МЕХАНИЗМИ ОТ ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА КЪМ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

По логически път може да се заключи, че финансовата стабилност, техническите и други новости, квалификацията на работната сила, преструктурирането, конкуренцията и други фактори влияят позитивно върху икономическия растеж. Това е добре, но не е достатъчно. Желателно е тези зависимости да бъдат емпирично потвърдени. Такива задълбочени изследвания с безспорни резултати у нас не са правени главно поради ненадеждна и недостатъчна информация.

В настоящото изследване е включен опит за моделиране на икономическия растеж в България, който потвърждава наличието на такава причинно-следствена зависимост. Този проблем, обаче се нуждае от още изследвания, за да се правят категорични изводи за България.

Изходът е в използването на доказателствени данни от други страни, където са правени такива изследвания. Ако условията между другите страни и нашата са сходни това дава основание да се очаква, че подобни причинно-следствени връзки съществуват и у нас. Ако се окаже, че дадени причинно-следствени зависимости се проявяват в десетки други страни, няма основание да се мисли, че България ще бъде изключение.

Без да се държи непременно, че силата на връзката у нас трябва да е същата, може да се приеме, че е налице подобна причинно-следствена връзка. Важното е зависимата променлива да реагира на сигналите на независимата променлива.

По пътя на такъв анализ се установява набор от производствени фактори, които влияят върху производителността и брутния продукт. Ако регресионният анализ потвърди наличието на причинно-следствена връзка икономическата политика трябва да се насочи към активизиране на тези производствени фактори.

Като зависими променливи се приемат прирастът на БВП,  производителността на труда, общата факторна производителност,  икономическото сближаване. За независими променливи се използват инвестициите, наличието на физически и/или човешки капитал, преструктуриране на икономиката,  разходи за изследвания и разработки, държавни разходи в бюджета, данъци, инфлация, финансово развитие, отвореност на националния пазар, дерегулация, конкуренция и други подобни.

Анализът дава основание да се приеме, че приоритетни направления на икономическата политика за постигане на догонващо развитие в България през следващите десетилетия могат да бъдат:

• поддържане на макроикономическа стабилност;
• регулация, дерегулация, конкуренция и предприемчивост;
• отвореност на икономиката  към  световните пазари;
• инвестиции във физически и човешки капитал;
• висока заетост и добро използване на работното време;
• подходяща политика на доходите;
• толериране на социално разслоение, но не и на социална поляризация;
• смекчаване на последствията от демографската криза;
• разгръщане на иновациите;
• развитие на ИКТ и други нови научно-технически направления;
• модернизация на потребителските и производствените структури;
• развитие на финансовата система и повишаване способността й да мобилизира ресурси;
• подходяща институционална политика;
• ефикасна екологична политика;

РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА

Главна роля на държавата е да създава подходяща икономическа, институционална, социална и политическа среда за стопанските субекти. Не е нужно тя да е стопански субект, освен в редки случаи. Държавата създава подходящ климат за стопанска дейност чрез икономическата, институционалната, социалната и друга политика. Тя изработва законите и следи за безусловното им прилагане. Световният опит потвърждава, че никой не може да изпълнява тези функции по-добре от държавата.

Държавата упражнява своите функции в сътрудничество с пазара, а не срещу него. Отношенията между тях имат характер на взаимна допълнимост, а не на заменимост. Трябва да се прилага конструктивният принцип "и държава и пазар", а не наивните деструктивни схеми за "държава или пазар". Такава примитивна конструкция не е проработила никъде по света!

Държавата трябва да създава еднакви условия за дейност на частния и държавния сектор. Те следва да работят в конкурентна пазарна среда и равнопоставеност пред законите. Главното условие за просперитет на компаниите е  конкурентоспособността, а не формата на собственост. Потребителите се интересуват от качеството и цената на стоката, която купуват, а не от формата на собственост на фирмата производител.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Традиционното разбиране за "приоритетни направления" в  стратегиите за икономическо развитие от времето на централното планиране беше да се очертае пряко или косвено какво, колко, как и къде да се произвежда, кому и на какви цени да се изпраща. Определяше се какви отрасли, подотрасли и производства да се развиват; кои повече, кои по-малко; какви технологии и методи за организация на производството и на труда да се прилагат и т.н. Времето на такива стратегии отмина, заедно с отказа от централно планиране и прехода към пазарно стопанство.

Ние не споделяме такова разбиране за приоритетите. Нито пък сегашния избор по интуиция на някакви приоритетни направления от рода на нови технологии, туризъм, земеделие, инфраструктура. Тези приоритети са твърде общи, за да имат стопанско значение.

Под приоритетни направления на икономическата политика разбираме създаването на подходящи икономически, институционални, социални и други условия за стопанска предприемчивост и научно-техническо творчество с ясно определени "правила на играта". Тези правила включват лоялна  конкуренция, стандарти за здравето на хората, социална справедливост, екологична целесъобразност, лична и имуществена сигурност на гражданите, равнопоставеност пред закона, национална сигурност и други висши национални ценности.

Учените могат да установят определени тенденции, да предложат  вероятни сценарии за целите и държавна политика за тяхното постигане. Държавните институции, съвместно със социалните партньори и с организациите на гражданското общество ги обсъждат и приемат. Държавата установява  стратегическите цели, правилата на играта и институциите, които ще ги налагат.

По-нататъшното формиране и изпълнение на стратегията за развитие с нейните приоритети зависи от пазара и от измененията във вътрешната и външната среда. В тези рамки действащите пазарни субекти решават какво, колко, как, къде и кога да се произвежда, на кого и как да се продава, как да се организира производственият процес и взаимоотношенията между стопанските, социалните и други партньори. Конкретизирани стратегии и приоритети от този род – на подотраслово, фирмено и продуктово ниво следва да се изработват от компаниите, а държавата да им помага в реализацията чрез създаване на подходяща икономическа и институционална среда.

Държавата ще наблюдава този процес и ще се намесва само от гледна точка на законосъобразност. Целесъобразността е грижа на стопанските субекти, които действат от свое име, за своя сметка и на своя отговорност.

Държавата може да стане инициатор за формулиране на приоритети чрез свои компетентни институции. Тя следва да обсъжда идеите си с бизнеса и другите социални партньори, с представители на науката, регионалните общности и организациите на гражданското общество. На тази основа се вземат решения по приоритетите: равнище на формулиране и изпълнение (държавно, отраслово, регионално, фирмено); междинни и крайни цели; финансово, кадрово, институционално и друго осигуряване; държавно подпомагане и т.н. Всяко равнище само взема съответните решения, като държи сметка за общодържавната стратегическа рамка. То, разбира се, е свободно да се отклонява от нея за своя сметка и на своя отговорност.

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ

Макроикономическата стабилност включва стабилност на производството и на финансовата система. Стабилността на производствената система е сърцевина на макроикономическата система. Финансовата стабилност е производна на стабилността на производството. Не е възможна трайна финансова стабилност без траен стабилен растеж. Разбира се, вярно е и обратното, но в корена на макроикономическата система и нейната стабилност е производствената макро- и микро- система и нейната стабилност. Причинно-следствените връзки между тях са двупосочни, но доминиращи са импулсите от производствената към финансовата система.

В крайна сметка, финансовата система обслужва производството на блага, а не обратното. Крайна цел на производството е задоволяване потребностите на хората. Ниската инфлация, бюджетният баланс, уравновесената текуща сметка, стабилният валутен курс, валутният резерв, публичната задлъжнялост и други подобни са само средства за постигане на целта. Целта на стопанската дейност е производството на продукти и услуги за хората, а не "производството" на ниска инфлация, стриктно балансиран бюджет, солиден валутен резерв или стабилен валутен курс.

През следващите 20 години България трябва да провежда политика по цените, която съчетава поне три изисквания: стабилност и предвидимост; подходяща среда за растеж; постепенно сближаване с ценовото ниво на ЕС. Не е трудно да се прецени, че това ще бъде висока инфлация по критериите на неокласиците и ще оказва съответно въздействие върху лихвената политика, политиката по доходите и по валутния курс. От тази гледна точка, сегашната ниска инфлация или дефлацията са по-скоро недостатъци на системата, отколкото признаци за дълготрайна устойчивост.

При оценка на допустимата инфлация през следващите 20 години трябва да се имат предвид още две важни обстоятелства: Първо, това ще бъде период на висок растеж, а той обикновено е съпроводен с по-висока инфлация. Второ, това ще е период на сближаване с ЕС по всички важни икономически показатели, в т. ч. по средно ниво на цените и доходите. При очаквана средногодишна инфлация в ЕС през следващите десетилетия около 2%, у нас следва да се допуска инфлация между 8 и 10%, за да се повиши средното ни ценово ниво около 3 пъти в продължение на 20 години, т.е. да се постигне относително изравняване с ценовото ниво в ЕС.

Икономическата теория и стопанската практика са доказали, а българският опит през последното десетилетие потвърди, че свеждането на инфлацията до нулево ниво не е оправдано, защото има висока икономическа и социална цена. Трайното толериране на принудителна двуцифрена безработица в името на ниска едноцифрена инфлация има много висока обществена цена. Тя се изразява в лошо използване на наличния физически и човешки капитал, допълнено от нарастващо социално и политическо напрежение. Съвкупната икономическа, социална и политическа цена, която обществото плаща в такива случаи е многократно по-висока от "цената", изразяваща се в умерено висока инфлация, съчетана с нормална безработица около 4-6%.

Икономическата политика на България през следващите десетилетия трябва да се стреми едновременно към възможно най-ниска безработица при възможно най-ниска инфлация. В крайна сметка е нужен компромис между тях, а не жертване на заетостта в името на ниската инфлация или обратното! Това заключение важи за България и страни със сходни условия. Обстановката в развитите европейски страни е различна и при тях равнищата и съотношенията между инфлация и безработица са други. За изследване на тази зависимост се използват т. н. "крива на Филипс" и "индексът на мизерията", предложен от А. Оукън.

Придържаме се към по-гъвкаво разбиране за балансиран бюджет. Това е бюджет, балансиран в дългосрочен хоризонт с допустими годишни колебания до ±2-3%. В години на икономически спад може да се допуска дефицит от няколко пункта, а в години на висок растеж да се поддържа баланс и/или положително салдо от няколко пункта. В екстрени ситуации през отделни години могат да се допускат и по-големи дефицити, при условие, че е осигурено неинфлационно финансиране и не се повишава публичната  задлъжнялост до опасни размери.

Уравновесена текуща сметка на платежния баланс е тази, която е около нулата. Допустими са отклонения през отделни години с дефицит от 3-5-6%. Те могат да се толерират и по-продължително, когато главна причина за това е вносът на инвестиционни стоки и/или когато има други стабилни източници за компенсация.

Продължителното поддържане на голям дефицит по текущата сметка обаче е опасно, понеже повишава външната задлъжнялост и дестабилизира бюджета. Това е толкова по-деликатно за България поради сегашната висока външна задлъжнялост и предстоящите големи вътрешни разходи и внос за подготовка на присъединяването към ЕС. Трябва да се търси компромис между тях в името на догонващия растеж.

Важна роля при намирането на това трудно решение ще играе и валутният курс. България вече страда от продължително фиксирания курс на лева към еврото (марката) – от юли 1997 година. Фиксираният курс става особено опасен при трайно поскъпващо евро. Загубите ще нарастват до мащаби, които трудно могат да се понесат при сегашното състояние на икономиката.

На пръв поглед загубите от скъпия лев по линия на износа се балансират от изгодите при вноса и обслужването на външния дълг. Но  субектите на износа, вноса и бюджета са различни. Това, което губят производителите на стоки за износ не им се компенсира от ползите за вносителите и за бюджета. И обратно. Стагнацията и дори фалитите на фирми-износители от реалния сектор поради скъпия лев ще поставя под въпрос бъдещите постъпления в бюджета и в текущата сметка, а следователно и тяхната стабилност.

Ако трае продължително, поскъпването на лева може да причини фалити на фирми износители, дестабилизация на икономиката и потискане на растежа. Това е цената, която България вече плаща за продължителното  придържане към фиксиран курс. Евентуално забавяне на присъединяването към ЕС след 2007 г. ще отложи присъединяването към Икономическия и валутен съюз. Това може да има още по-сериозни последствия за бизнеса и за потребителите, в т. ч. и от шоков характер, непосредствено след присъединяването.

Политиката по бюджета и текущата сметка ще определя до голяма степен политиката по задлъжнялостта. Това следва да бъде политика на умерена обща  задлъжнялост. От една страна, България има нужда от външни инвестиционни заеми и преки чуждестранни инвестиции за ускорена модернизация на производствения апарат, на инфраструктурата, за опазване на околната среда и други сфери на дейност. От друга страна, трябва да се държи сметка за сегашната външна задлъжнялост. Това налага търсенето на компромисни решения между тях, но пак в името на догонващия растеж.

Политиката на макроикономическа стабилност през следващите 20 години следва да се изрази в поддържане на средногодишен темп на прираста на БВП около 5.0-5.5%, нивото на безработица да бъде сведено до към 4-6% в края на периода, средногодишна инфлация 8-10%, средногодишен бюджетен дефицит около 1-1.5%, средногодишен дефицит  по текущата сметка около 5%, обща задлъжнялост - 50-65% (таблица 7.1.).

РЕГУЛАЦИЯ И ДЕРЕГУЛАЦИЯ

Догонващо развитие на българската икономика през следващите десетилетия не е възможно без съществена дерегулация на стопанската дейност. Но то не е възможно и без поддържане на необходимата минимална доза регулация там, където дерегулацията не е достатъчно дисциплиниращ механизъм, конкуренцията е все още слаба, където се засягат легитимни жизнени интереси на участници в стопанската дейност, здравето на хората и природата и когато се налага от важни национални интереси. В наше време модерна е тази икономика в която има висока степен на дерегулация с ограничена по обхват, но ефикасна регулация.

КОНКУРЕНЦИЯ И ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ

Фундаменталните принципи на съвременната икономика предполагат частна собственост и конкуренция като условия за ефикасна стопанска дейност. В България досега липсваха и двете. Те са в процес на създаване. Ударението, обаче се поставя само върху частната собственост.

Поставянето на приватизацията във фокуса на трансформацията се аргументира с мотивацията. Смята се, че приватизацията е единственият механизъм, способен да породи икономическа мотивация за ефикасна стопанска дейност. Това е вярно за семейната фирма, но не е  вярно  за средните и големи компании в които има разделение между функциите на собствеността и на управлението. Приватизация е необходима, но тя сама не е достатъчна, за да създаде ефикасен мотивационен механизъм.

Основен двигател сега е качеството на управлението, а управленците могат да бъдат съсобственици, но могат и да не  са такива. А доходите им като високо квалифицирани наемни служители – заплата и премии може да превишават доходите им като съсобственици –  дивидент.

Управленците действат в пазарна среда, в която никой не се интересува от вида на фирмата производител на стоката. За купувача са важни само качеството и цената на стоката. А те зависят главно от конкурентната среда в която протича производството и реализацията. Купувачът купува дадена стока не защото предпочита един или друг вид собственост на фирмата производител, а понеже приема качеството и цената на нейната стока.

Световната практика предлага хиляди примери на добре управлявани държавни фирми и лошо управлявани частни фирми. Също толкова вярно е и обратното. Фирмите фалират не поради вида на тяхната собственост, а заради лошо управление. Естествено, между собствеността (shareholders) и качеството на управлението има причинно-следствена връзка, но тя е по-слаба от причинно-следствената връзка между натиска на конкурентната среда и качеството на управлението. И най-добрата частна фирма е склонна към злоупотреба с монополното си положение.

Взаимоотношенията между собствениците и управителите на средните и големите фирми и способността им за взаимно влияние винаги са били сложни. В епохата на глобализацията те се усложняват още повече и границите между тях избледняват. Нараства ролята на управляващите за съдбата на фирмите, особено за големите компании и гигантските международни корпорации.

Върху качеството на управлението въздейства и натискът на мотивирани групови или обществени интереси (stakeholders)  - работещите във фирмата, живеещите в района, общинските власти в същия район, профсъюзите, бюджетът - като получател на данъци и осигурителната система - като получател на осигурителни плащания. Доставчиците на фирмата и другите й партньори също са заинтересовани тя да работи добре и упражняват конструктивен натиск върху нейните ръководители.

В съвременната икономика няма прости, еднозначни и завинаги валидни връзки. Важно е наличието на частна собственост, но не по-малко важно (дори нарастващо по важност) е наличието на конкурентна среда.  Частната собственост и конкуренцията трябва да се допълват, а не да се противопоставят. Отношенията между тях са на взаимна допълнимост, а не на заменимост. Конкуренцията е мощен двигател на съвременната икономика, какъвто е и частната собственост. В името на висшите национални интереси конкуренцията се нуждае от частна собственост, както и частната собственост - от конкуренция. Разделянето и противопоставянето им затруднява нормалното функциониране на икономиката.

Икономика, основана на частен сектор, не може да се развива без конкуренция, защото частният монопол я задушава, "купува" правителствата и депутатите в парламента, изостря социалната поляризация. Световният опит предлага многобройни примери на социално-икономическа стагнация и хронична политическа нестабилност в централна и Латинска Америка, Африка и Азия при пълна доминация на частния сектор, но слаба държавност и липса на конкуренция.

Икономика със силен държавен сектор и подходяща конкурентна среда може да се развива успешно, ако държавните органи не се намесват в оперативната дейност на фирмите и не ги пазят от фалити. Най-добре се развива смесената икономика със силен частен сектор и простор за конкуренция.

Ако се съди от европейския опит, опита на Япония, Китай, източна и югоизточна Азия и новоиндустриализираните държави, най-съществените характеристики на модерната икономика са две: смесена икономика (с преобладаващ частен сектор) и конкурентна среда. Такава следва да бъде и българската икономика, за да постигне успешно догонващо развитие.

ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Отвореността е типична характеристика на българската икономика, но през годините на прехода, за разлика от други ЦИЕ страни, тя не прояви необходимата адаптивност към изискванията на международните пазари.  Причината е в недостатъците на провежданата вътрешна и външноикономическа политика, изразява се в забавяне на развитието и има пряко отношение към бъдещото членство в ЕС. Това налага политика на ускорено външноикономическо догонващо развитие. Тази политика трябва да осигурява изпреварващи темпове на растеж на външната търговия в сравнение с БВП, а също и по-високи темпове от тези на другите ЦИЕ страни-кандидатки.

Бъдещата политика в областта на либерализацията на търговията следва да бъде подобрено продължение на настоящата и да допринася за ефективно използване на вече създадените благоприятни условия за достъп на българската експортна продукция до външните пазари. Като цяло, политиката ще се определя от глобалните тенденции за осъществяване на международна търговия и ще бъде свързана с преодоляване на строгите нетарифни ограничения.

Политиката по стимулиране на търговията се свежда до насърчаване н