Преди няколко дни парламентарната комисия по образованието и науката набързо гласува една нова алинея към законопроекта за предучилищното и училищното образование, която с лека ръка успя да опорочи добрата идея държавната субсидия да следва децата, независимо дали те учат в държавни градини и училища или в частни. Според този текст (добавен като ал. 4 в чл. 10 на законопроекта и непубликуван никъде към момента), частните училища ще бъдат задължени да обучават 20% от учениците си безплатно, ако решат да се възползват от държавната субсидия. Макар и да не може никъде да се намери точният текст на спорната алинея, по коментари в медиите, включително и от членове на парламентарната комисия, се разбира, че училищата ще решават сами кои точно ученици да попадат в тази квота. Според депутата Борислав Великов (заместник-председател на комисията) замисълът е тези 20% да бъдат за даровити деца или пък деца със специални образователни потребности.
Проблемите с този текст са няколко. Първият сериозен проблем е вменяването на допълнителни задължения на частните училища и поставянето на достъпа им до държавно субсидиране „под условие”. Т.е. в случая имаме едно открито дискриминационно третиране на частните градини и училища спрямо държавните, тъй като в държавните субсидията не се обвързва с никакви условия, а зависи единствено от броя ученици, които се обучават в тях.
По-сериозният проблем, обаче, произтича от мъглата около начина, по който ще се определя кои точно деца да попадат в безплатната квота. Не е трудно човек да си представи как там се озовават децата на видни политици и общественици след нечие обаждане на директора. Тази 20%-на квота отваря вратата за корупция, изнудване (на директорите с проверки и санкции), злоупотреба с положение и прочие добре познати практики от действителността в страната.
Има доста възможни обяснения защо тази безплатна опция за частните градини и училища е добавена към законопроекта. Реално тя представлява едно негласно признание, че обучението в частни градини и училища започва да измества по качество това в държавните. Разбира се, има и изключения – частни училища със слаби резултати и държавни училища с много високи резултати. Факт е, обаче, че през последните години на външното оценяване след 4-ти и след 7-и клас присъствието на частните училища е все по-многобройно в Топ 20. Ето например, класацията по оценки на матурата по български език и литература след 7-и клас в София показва, че сред първите 20 училища 11 са частни. На матурата по математика в София след 7-и клас от първите 20 училища 9 са частни. Предвид това, че частното образование тепърва настъпва и се утвърждава в България, много е вероятно този положителен тренд да продължи в следващите години. Тогава, защо да не дадем възможност на „наши хора” да се възползват от по-добрите бази, условия на обучение (вкл. ранно чуждоезиково обучение), дисциплина и обща среда, ако поискат?
Предвид това, не е изненада, че първата реакция на частните училища към добавения текст беше негативна, т.е. ако този текст се запази, те надали изобщо ще се възползват от държавната субсидия. В противен случай биха дали възможност за директно вмешателство в дейността си или пък изнудване. Да не говорим, че прокарването на това първо „условие”, прикачено към държавната субсидия, е много вероятно да бъде последвано от други, с което постепенно да се обезсмисли бизнес моделът на частните училища, а именно – да предлагат алтернатива на държавното образование.
Тук дори няма да коментираме проблема с неизлизането на сметките на някои от частните училища. Ако те решат да се възползват от държавната субсидия, това би означавало, че частните училища масово ще трябва да увеличат таксите за всички платени ученици, т.е. другите 80%. Това е така, защото средно в момента годишната такса за дете е около 8000 лева в частно училище. Дори и с 20 деца на паралелка, частните училища ще са на загуба. Това е така, защото те биха получили субсидия от държавата за тези 20 деца от 28 740 лева (при сегашния държавен стандарт за издръжка на 1 ученик в общообразователно училище от средно 1437 лв. за 2015 г.), а биха загубили (от 20%-ната безплатна квота) приход за 4 деца от около 32 000 лева. Т.е.тази разлика от над 3 200 ще трябва да се поеме или като загуба от училището, или да се прехвърли под формата на повишение на таксата за платените 16 ученика, т.е. по около 200 лева на дете. Броят на децата в една паралелка в частно училище обаче рядко надвишава 15-16 деца – масово дори са и по-нисък брой.
Сметката не излиза с никакъв брой ученици в паралелка при средна такса в частно училище от 4000 евро, т.е. ако трябва да задели 20% безплатна квота, винаги ще трябва да се поеме загуба от училището или да се увеличат таксите на другите, платените ученици. Тази мярка финансово не би ощетила единствено частни училища с доста по-ниски от средните такси. Предвид това, че таксите в частните училища следват стабилен възходящ тренд последните години, а новите законови текстове трябва да влязат в сила от 2018 г., то тези училища ще са все по-малко.
Какъв би бил смисълът да се задели 20% безплатна квота за „даровити” деца може само да се гадае, ако се познават практиките за прием в редица от частните училища. Според представители на парламентарната комисия по образование, училищата ще могат да си повишат реномето с такива деца и трябва да прегърнат идеята. Защо държавните училища не се очаква да обучават даровити деца и защо се предполага, че родителите на даровити деца (без нужните финансови средства) биха се насочили към частни училища са само част от въпросите без отговор към момента.
Тук е мястото да се отбележи, че част от частните училища прецеждат кандидатите за предучилищна или за 1-ви клас през много тясно сито с изпит за училищна готовност, като се класират само най-добре представилите се (най-даровитите?). Т.е. така или иначе в най-популярните частни училища има сериозен подбор и се класират най-добре подготвените деца. Тогава как едно частно училище би се възползвало (репутационно и финансово) от възможността да обучава 1/5 от тези „даровити”деца без такса?
Недомислиците около новия текст, както се вижда, са много, като може би най-сериозният проблем с държавната субсидия „под условие” е отворената врата за вмешателство в частните образователни институции, натиск и изнудване за обучение на „наши деца” безплатно. Появата и гласуването на този текст в последния момент (без текстът да е публикуван никъде официално до момента), след като законопроектът се писа години и се обсъжда в парламента още от пролетта е илюстрация на едни от най-порочните практики в българското законотворчество. Сред тези практики е добавянето на лобистки, юридически неиздържани или просто недомислени текстове в последния момент, като това обикновено се случва между 1-во и 2-ро четене в зала. Така първоначалните становища и обществени обсъждания по проекта се обезсмислят, а първоначалният замисъл на съответния законопроект се опорочава. В момента сме свидетели именно на такова „законотворчество”, което не решава, а създава проблеми в обществото.
Автор: Десислава Николова , И.П.И
