По целия свят иновациите и глобализацията са двата основни източника на икономическо развитие. Те пряко влияят на производителността, на създаването на работни места и на благосъстоянието на гражданите и дават възможност за решаване на някои от глобалните предизвикателства, като например здравеопазването и околната среда. Тъй като тяхната роля е все по-видима, характеристиките им стават по-ясни, а политиките трябва да бъдат адаптирани към тях.

Настоящото осмо издание на Състояние на науката, технологиите и промишлеността изследва новите разработки в областта на науката, технологиите, глобализацията и индустриалното. В тази връзка то сравнява характеристиките на икономиките от ОИСР с тези на големите държави не-членки на ОИСР и предоставя информация за резултатите от реализираните национални политики. Основните заключения са следните:

• Инвестиции в нови знания, особено в научно-изследователска и развойна дейност, които нарастват заедно с БВП. Това контрастира със състоянието на сектора от края на 90-те години, когато инвестициите в знание изпревариха растежа на БВП.
• Квалифицираните работници съставляват все по-голям дял от работната сила, особено в отрасъла на услугите.
• Държавните политики в подкрепа на иновациите се преориентират прогресивно от субсидии и обществени поръчки към алтернативни инструменти, като данъчни облекчения за научно-изследователската и развойна дейност и засилване на връзките наука-индустрия.
• Темпът на разпространение на информационните и комуникационни технологии е по-равномерен, отколкото в бурните дни към края на 90-те години, що се отнася до широколентовия достъп на домакинствата до Интернет и прилагането му от фирмите за електронна търговия.
• Икономиките на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка /БРИКЮ/ предприемат по-нататъшни стъпки в много области на икономиката на знанието, най-вече по отношение на инвестициите в научни изследвания (в Китай и Индия), патентоването и търговията във високотехнологични промишлени отрасли.
• Научните изследвания и научно-технологическите дейности са станали по-интернационализирани, в съответствие с увеличаващата се глобализация на стойностните вериги /вериги, чиято цел е повишаване на добавената стойност/. В повечето страни от ОИСР, на чуждестранните филиали на многонационалните фирми се пада по-висок дял в научноизследователската и развойната дейност, отколкото в преработвателните дейности.

Осмото издание за Състояние на науката, технологиите и промишлеността обединява най-новите данни и индикатори за тенденциите в знанието, за глобализацията и за влиянието й върху развитието на икономиката в страните-членки и не-членки на ОИСР. Настоящото издание разширява акцента като включва нови страни, отделяйки специално внимание на  страните от групата БРИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Новите данни документират тенденциите на държавна подкрепа за създаване и разпространение на знания, а новите индикатори показват променено картографиране на страните по научна специализация и по развитие на иновациите. Новите източници на данни за международната мобилност на висококвалифицирани работници дават по-пълна картина за ролята на научния и технологичния човешки капитал като двигател на растежа. Информацията за нововъзникващи области (биотехнологии, нанотехнологии и екология) разкрива нарастващи връзки между науката и технологиите.
            Първо се анализират входящите фактори и механизмите, които имат за цел да стимулират иновациите: сегашното състояние на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), продължаващия растеж на човешките ресурси в науката и технологиите (ЧРНТ), както и неотдавнашни промени на политиката в областта на научните изследвания и иновациите. След това се разглеждат резултатите от инвестициите в знание и развитието на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и други технологични области (биотехнологиите, нанотехнологиите и екологичните технологии). Следва обзор на последните тенденции в научните и технологичните изследвания и глобализацията на икономиката. Накрая е отделено внимание на въздействието на инвестициите в знание и на иновациите върху производителността и търговията.

Инвестициите в знание нарастват със същия темп както БВП

От 2001 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в ОИСР имат един и същ темп на растеж с БВП, възлизайки на около 2,25% от цялостния БВП

Инвестициите в знание са в основата на иновациите и технологичния прогрес. Според разходите за НИРД, софтуер и образование, те продължават да нарастват в повечето икономики от ОИСР. От 2000 г. насам, в повечето от включените в изследването държави, отбелязват по-бърз растеж в образованието и НИРД, отколкото в софтуера. В страните от ОИСР, обаче, НИРД нараства по-бавно, отколкото през втората половина на 90-те години, което се дължи отчасти на адаптацията на инвестициите след бързия им растеж в края на 90-те години и на забавените темповете на инвестиции в НИРД в Съединените щати.

През 2005 г. Китай е на трето място в света по разходи за НИРД

И в Япония и в ЕС, интензивността на НИРД (разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо БВП), през 2005 г. нарасна съответно до 3,3% и 1,7%, след спадът отбелязан през 2004 година. В Съединените щати, интензивността на НИРД спадна след покачването й до 2,7% през 2001 г. на 2,6% през 2006 г., което се дължи основно на силния растеж на БВП в сравнение с други основни региони. През 2005 г. Китай стана трети в света по разходи за НИРД (по паритети на покупателна способност) след Съединените щати и Япония, с годишен растеж от над 18% за периода 2000-05 г.
           На бизнес сектора се пада по-голямата част от научноизследователската и развойна дейност в страните от ОИСР по изпълнение и финансиране (съответно по 63% и 68% от общия дял) и с изключение на Съединените щати, този дял се увеличава през последните няколко години. В сравнение с 1995 г. делът на финансираната от бизнеса НИРД като част от БВП през 2005 г. е много по-висок в Япония (2,5%), САЩ (1,7%) и ЕС (0,9%).

Рисковият капитал е основен източник на финансиране за фирмите опериращи в областта на новите технологии и е решителна детерминанта на предприемачеството и иновациите. Той представлява около 0,12% от целия БВП на ОИСР през 2005 г., нараснал в сравнение с 0,10% през 2003 година. В Скандинавските страни той е много по-висок (и нараства бързо), но все още е концентриран в Обединеното кралство и Съединените щати. През 2005 г. тези две страни привличат половината от целия рисков капитал в ОИСР.

Заетостта на човешки ресурси в науката и технологиите (ЧРНТ) се е увеличило, най-вече благодарение на по-високата заетост на жените и на разрастването на сектора на услугите

            Човешките ресурси в науката и технологиите са основен фактор за способността на страните да създават и усвояват нови технологии и нови бизнес практики. Според последните данни, заетостта на ЧРНТ продължава да расте много по-бързо от общата заетост във всички страни, до средногодишно ниво от 2,5% в САЩ и 3,3% в ЕС -15. Това увеличение се дължи най-вече на по-голямата заетост на жените и на разрастването на отрасъла на услугите (с дял от ЧРНТ в заетостта средно два пъти по-голям отколкото в производството). Скандинавските страни отчитат най-висок дял на заетост в НИРД и на високо квалифицирани работници в рамките на общата заетост.
            Броят на чуждестранните докторанти спрямо общия брой на записаните докторанти е особено висок в Швейцария, Белгия и англоговорящите страни. Той е нараснал значително в периода 1998 - 2004 г. във всички страни (на толкова в Съединените щати). В страните от ОИСР, които отчитат такива данни, на САЩ се падат най-голям брой чуждестранни докторанти. Около 10 000 чуждестранни граждани в Съединените щати са придобили докторска степен по научни и инженерни специалности през 2004 г. и през 2005 г. и представляват 38% от докторатите в научни и инженерни специалности в САЩ. През 2005 г. на азиатците се падат над две трети от докторските степени придобити от чужди граждани (китайските студенти - 30%, а корейските - 10%). Защитилите докторска степен, особено тези от Китай и Индия, често остават в Съединените щати на научни длъжности или си намират работа.

Иновационните политики: засилено внимание към данъчните стимули и връзките между университетите и индустрията

През 2006 г. 20 страни от ОИСР предлагат данъчни облекчения за НИРД докато през 1995 г. такива предложения дават само 12 страни

Миксът от политики в страните от ОИСР за насърчаване на иновациите се променя. През 2005 г. преките държавни фондове финансират средно 7% от НИРД на бизнеса, като има отдръпване на подкрепата чрез обществени поръчки (директни субсидии) и пренасочване към политика на данъчни облекчения, в сравнение с 11% през 1995 г. През 2006 г. 20 страни от ОИСР предлагат данъчни облекчения за бизнеса за НИРД, в сравнение с 12 страни от ОИСР през 1995 г. (18 през 2004 г.) и повечето са склонни да отделят все повече. По този начин правителствата създават стимул за НИРД, но оставят избора за вида на проектите на пазарните сили. Гореспоменатите приходи в бюджета в резултат на данъчни кредити за НИРД могат да са значителни, напр. 5 млрд. долара в Съединените щати, около 1 млрд. долара във Франция и Великобритания, около 300 - 400 млн. долара в Холандия, Мексико, Австралия, Белгия и Испания (данни от 2005 г.). Тези суми представляват 23% от преките субсидии в Съединените щати, 43% във Франция, два пъти повече от общия размер на преките субсидии в Холандия, 1,2 и 1,3 пъти повече от сумата в Ирландия и Австралия.

В повечето страни от ОИСР, патентоването на изобретения от университетите се увеличава

            За да стимулират трансфера на технологии от университетите към бизнеса, много държави от ОИСР насърчават университетите да патентоват изобретенията си. Във всички страни от ОИСР в периода 1996-98 г. и 2002-04 г., делът на заявленията за патенти от университетите е стабилен. Макар и леко намалял до около 7% в страните, които първи въведоха такива политики (Австралия, Канада и Съединените щати), делът на заявленията за патенти се е увеличил значително в Япония и Европейския съюз, особено във Франция и Германия, макар нивата да са останали сравнително скромни (1,5% в Япония, 3% в ЕС, но над 5%, във Франция). Четирите страни от ОИСР с най-високо ниво на патентоване на университетски изобретения са Ирландия, Испания, Великобритания и Белгия. Не е известно какъв дял патенти са намерили реално приложение.
            Финансирането на университетски изследвания от бизнеса дава възможност на компаниите да добият представа за постиженията в областта на науката и да усвоят нови знания. Европейските компании (ЕС-27) финансират 6,4% от НИРД, извършвана от държавните институции и университетите за сравнение с 2,7% в Съединените щати и 2% в Япония.
            Сътрудничеството между промишлеността и държавните изследователски институции (университети и държавно-финансирани лаборатории) е основна цел на политиките през последните години. Информация за сътрудничеството в областта на иновациите се събира в провежданите изследвания на иновациите. Въпреки многобройните пречки (напр. начален стадий на изобретенията, трудности в преговорите за правата върху интелектуална собственост), сътрудничеството с университетите е често срещана иновационна стратегия, особено в големите компании. Скандинавските страни (особено Финландия) и Белгия според наличните данни са пред останалите страни.

Развитието на науката, технологиите и иновациите: появата на нови играчи

            Инвестирането в знание води до научно-технически постижения, което от своя страна води до нови продукти и услуги и нови начини за организиране на бизнеса. Тези технологични и организационни иновации определят развитието на икономиката.

Китай е на шесто място в света по публикации и е увеличил дела на тройните патенти от близки до нула през 1995 г. до 0,8% през 2005 г.

            Съединените щати, Европа и Япония остават начело на световната наука съответно с 30, 33 и 8%, от общия брой научни публикации; те са водещи и в патентоването на важни изобретения, по тройни патенти (на всяка от тези страни се падаше по 30% от общия брой през 2005 г.). На глава от населението, обаче, Швейцария заема първо място, следвана от скандинавските страни и бързоразвиващите се страни, които все още изостават от средните нива в ОИСР. От гледна точка на специализацията, данните за патенти показват, че бързоразвиващите се икономики (Индия, Китай, Израел, Сингапур) и Съединените щати съсредоточават своите усилия върху иновативни, високо-технологични отрасли (компютри, фармацевтични продукти), а континентална Европа се насочва към средно-високо-технологични отрасли (автомобили, химикали).

В отрасъла на услугите новите видове организация и маркетинг са основен източник на иновации

            Проучванията на иновациите показват, че се забелязват по-силни тенденции към иновации сред големите фирми отколкото сред малките. По отношение на иновациите от нетехнологичен характер (организация, маркетинг), отраслите на услугите са еднакво силни с преработващите отрасли, но на тях се падат много по-малко от технологичните иновации. За фирмите в обслужващата сфера, нетехнологичните иновации са силен двигател за развитие.

Смяната на едни фирми с други, чрез естествения процес на създаване и закриване на фирми, е индикатор на процеса на "творческо унищожение", основна характеристика на иновациите. Създаването на начинаещи фирми е израз на иновациите и често отразява появата на нови технологии и други форми на технологични промени. През 2003 г. таксите за регистриране на нови фирми се различават значително, от 14 до 18% (в Нова Зеландия, Германия, Канада и Великобритания), от 4 до 6% (в Япония, Исландия, Швеция и Португалия). Таксите за закриване на фирми също са различни и са по-ниски от таксите за закриване в повечето страни.
            Съотношението патенти-НИРД е индикатор на разходите за развитие на технологиите и е сравнително постоянен в повечето страни от 1995 г. насам. В ОИСР делът на тройните патенти съответства на разходите за НИРД равняващи се средно на около 8 млн. долара; той е 11 млн. долара в Съединените щати, 7 млн. долара в Европа и 5 млн. долара в Япония. От 1995 г. разходите са намалели в Холандия (3 млн. долара) и в Корея (6 млн. долара), но са се увеличили в Съединените щати (9 млн. долара през 1995 г.).

Калифорния и Токио са най-силните региони по изобретения в областта на ИКТ и биотехнологиите

            Във всички страни от ОИСР, изобретателските дейности са концентрирани по-скоро по географски отколкото по демографски признак, което се дължи на съществуващите местни иновационни клъстери и на динамиката на регионалните икономики. По отношение на  ИКТ и биотехнологиите, за Европа е характерна по-малка концентрация на иновационни дейности, като някои региони доста си приличат по своето развитие.

След експлозивния растеж от края на 90-те години, по-равномерно навлизане на ИКТ

            Технологичният прогрес, разпространението и използването на ИКТ допринесоха за промяната на икономиките през последното десетилетие. ИКТ са от стратегическо значение за организацията и технологичната иновация

В 25 страни от ОИСР над 89% от предприятията използват Интернет

            ИКТ се разпространяват с по-равномерен темп отколкото в края на 90-те години и малко след 2000 г., което се потвърждава от ползването на Интернет в домакинствата и електронната търговия, въпреки че нивото на електронната търговия е все още твърде скромно. Навлизането на широколентовия Интернет в домакинствата напредна бързо през последните три-четири години във всички страни, но процентите на проникване варират. Домакинствата в Корея, Япония и Скандинавските страни показват нива от 50 до 80%, докато в Италия и Ирландия те са около 10 до 15%. Въвеждането на широколентовия Интернет зависи от разпространението на компютрите, но също и от нивото на конкуренцията и достъпа до услугата. Използването на Интернет в бизнеса стана доста обичайно за страните от ОИСР: в 25 страни от ОИСР над 89% от фирмите с десет или повече служители имат достъп до Интернет, а над половината имат собствен уебсайт.
            В ОИСР изобщо, най-голяма нужда от използването на Интернет имат финансовия и застрахователния отрасъл, следвани от търговията на едро и от недвижимото имущество, отдаването под наем и отрасъла на услугите.

В периода 1995 - 2004 г. във всички страни от ОИСР с изключение на Португалия, са били наети повече ИТ специалистите, а всички държави отчитат нарастващ брой потребители на ИКТ за периода спрямо общата заетост. Този устойчив темп на разпространение е подкрепен и от факта, че ИКТ поддържа своята технологична динамика, което е отразено в по-високи дял патентовани изобретения на национално ниво в повечето страни от ОИСР.

Появата на биотехнологиите, нанотехнологиите и екологичните технологии

Някои сфери на дейност заслужават специално внимание, с оглед на моментното или очакваното им въздействие върху обществото и икономиката, особено от гледна точка на индустриалните иновации и тяхното приложение в здравеопазването и околната среда. Данните за ефективност на научно-инженерните дейности и постижения в областта на биотехнологиите, нанотехнологиите и екологични технологии ясно показват разликите в специализацията между отделните страните.

            В Съединените щати се намират най-много биотехнологични фирми (близо 2 200), следвани от Япония и Франция (по около 800 във всяка). В повечето страни биотехнологиите представляват между 2 - 6% от бизнеса в областта на НИРД, но делът им е по-висок в Съединените щати, Швейцария и Канада и преди всичко в някои малки страни, където те надвишават 20% (Дания, Нова Зеландия, Исландия). При отчета на данните за десетте страни от изследването става ясно, че биотехнологичните фирми са най-вече в сферата на здравеопазването (45%), следвани от тези в селскостопанската и хранителната промишленост и околна среда (около 25% във всяка страна). Що се отнася до разходите за НИРД, здравеопазването е най-важната сфера на дейност. Броят на патентите в областта на биотехнологиите е спаднал от 2000 г. насам в повечето страни, след рязкото им покачване в края на 90-те години, най-вече в резултат на по-рестриктивните критерии, прилагани от патентните ведомства и краят на възходящата тенденция за патентоване, след декодирането на човешкия геном.

Докато Съединените щати и Япония са водещи в биотехнологиите и нанотехнологиите, ЕС е водач в екологичните технологии

            Съединените щати и Япония имат сравнително предимство в областта на патентоването на биотехнологии и нанотехнологии и в съответните научни области, докато ЕС е световен лидер в областта на технологиите за опазване на околната среда (твърди отпадъци, възобновяемите енергийни източници и намаляване вредното въздействие на МПС), като Германия играе много активна роля. Япония е втора след ЕС и в трите области, свързани с опазването на околната среда. Въпреки това, докато патентоването в областта на възобновяемите енергийни източници и намаляването на вредното влияние на МПС нараства от средата на 90-те години, патентоването в технологиите за твърди битови отпадъци е намаляло.

Иновацията е все по-колективно и международно начинание

 През последните години се забелязва рязко покачване на глобализацията при научните и технологичните дейности, включително и изследванията. Иновацията става все повече общо усилие от глобален мащаб, като приема нови нетехнологични форми и се разпространява по-бързо, благодарение на новите информационни технологии. Появата на глобалните стойностни вериги, различните разходи за научна и развойна дейност, по-голямата гъвкавост при управлението на изследователски трансгранични проекти (благодарение на ИКТ), важните промени в политиката (по-големи права за интелектуална собственост или данъчното облагане на НИРД) допринасят за насърчаване на тази тенденция. Създаването на съюзи (за постигане на синергия и взаимно допълване), както и търсенето на нови знания и компетенции, дават тласък на това явление.

От началото на 90- те години трансграничната собственост върху изобретенията нарасна от 11 до 16% от общия брой на патентованите изобретения

            Международното съавторство в научните публикации се е увеличило три пъти в периода 1995 - 2005 г. Трансграничното сътрудничество при изобретенията (делът на патентите със съизобретатели, разположени в две или повече страни), почти се удвои като дял от общите изобретения в световен мащаб (от под 4% до над 7% в периода 1991-1993г. и 2001 – 2003 г.). Чуждестранната собственост върху изобретенията (патентите) се е увеличила с 50% в периода от началото на 90-те години и до първите години след 2000 г. Това показва значението на мултинационалните научно-изследователски лаборатории разположени в страна, различна от тази, където са техните централи. Държавите-членки на ЕС най-често си взаимодействат помежду си и са по-малко глобализирани в сравнение със Съединените щати, а Япония и Корея са по-малко интернационализирани по принцип.

Болшинството страни участвали в изследването отчитат по-голям дял на чуждестранните филиали към общите разходи за НИРД и преработка, отколкото делът им спрямо общия оборот от преработка  

Скокът в интернационализацията на научните изследвания се потвърждава от новите модели за инвестиции на многонационалните фирми. Научната и развойна дейност, извършена в чужбина и от чужди филиали представлява средно над 16% от общите отраслови разходи за НИРД в страните от ОИСР. Освен това, средната интензивност на научно-изследователска дейност при филиалите под чуждестранен контрол е по-висока от интензивността при местните фирми в повечето страни. Такъв е случаят в Япония, Швеция, САЩ и Обединеното кралство и потвърждава все по-глобалната дисперсия на научните и развойни дейности и по пътя им към пазарите и източниците на знания (клъстерите).

Международните потоци на технологии, отразени в платежния баланс за технологии в ОИСР, почти се удвоиха в периода1995 - 2005 г., а техният дял от БВП нарасна от 0,32% на 0,52%. Япония показва най-бърз растеж и почти е достигнала Съединените щати, където потоците са останали почти непроменени, докато ЕС показва най-големите и бързо увеличаващи се потоци.

Глобалните стойностни вериги като основен елемент от глобализацията

            Според наличните показатели интернационализацията на стопанската дейност - търговията, инвестициите, търговията с технологии – показва възходяща тенденция. Инвестиционните потоци, особено портфейлните инвестиции, нарастват бързо през 2003 - 2005 г. и представляват 12% от БВП на ОИСР. Търговията със стоки представлява 19% от БВП през 2001 - 2005 г. на ОИСР, докато търговията с услуги представлява около 5%, което е значително увеличение в сравнение с началото на 90- те години.

От своя страна, преките чуждестранни инвестиции нарастват с постоянен темп в повечето страни от средата на 90-те години. В големите страни от ОИСР, те представляват по-голям дял от БВП, като във Великобритания и във Франция са повече, отколкото в Германия, Съединените щати и Япония. В преработвателния сектор чуждестранните фирми представляват между 3% (Япония) и 75% (Ирландия) от общия оборот. Във всички страни на тях се пада по-малък дял в заетостта, отколкото в оборота, тъй като повечето от тях са капитало-интензивни фирми в сравнение с тясно националните фирми, а техният дял в износа е по-висок, тъй като те обикновено обслужват по-скоро международния отколкото местния пазар.

Междинните продукти представляват между 20% - 30% от общия внос в страните от ОИСР, което е в резултат на глобалните стойностни  вериги

            Глобализирането на стойностните вериги, чрез което производствените процеси са разделени между различни страни, е важен аспект от цяллостния процес на глобализация. Това е отразено в нарастващата международна търговия с междинни продукти, която през 2000 г. съставляваше между 20 и 30% от общия внос в повечето страни от ОИСР. "Вносното съдържание като част от износа", което определя качеството на износа на отделните страни, също расте и представлява около 20 до 30% от износа в повечето страни от ОИСР.

Тежестта на вносните суровини заложени в износа е по-голяма при основните отрасли (които внасят предимно суровини а изнасят преработени стоки) и при ИКТ отраслите, в които проектирането и производството на сложни компоненти често е отделено от монтажа, като технологичен процес с ниска интензивност. Китай е най-известният пример за растеж на нивото на вносните суровини заложени в износа (20% през 2000 г.).

Делът на вътрешно-фирмената търговия с такива стоки, остава значителен в страни като Съединените щати и Холандия, където вътрешно-фирменият износ все още представлява около 50% от общия износ на чуждестранните преработвателни филиали.

Знанието и иновациите, водещи за производителността и търговията

            БВП на глава от населението е най-често използвана мярка за благосъстоянието на икономиката. Той е най-висок в САЩ, а повечето страни от ОИСР показват 70-85% ниво на доходите в сравнение със САЩ. Различията по БВП на глава от населението са комбинация от производителността на труда, измерена като БВП на глава от населението за час работа, както и ползата от труда, измерена чрез отработени часове на глава от населението. Това до голяма степен отразява работното време и условията на пазара на труда (безработицата). От гледна точка на производителността, няколко европейски страни са с най-високо ниво (Белгия, Ирландия, Франция, Холандия), но са с много по-ниски нива на трудово участие.

Растежът на производителността в ОИСР все повече зависи от информационните и комуникационни технологии и бизнес услугите

            От 0,3 до 0,7 процентни пункта от годишния растеж на БВП в Австралия, Дания, Швеция, Обединеното кралство и Съединените щати през 1995 - 2005 г. се дължат на инвестиции в ИКТ, които показват по-слабо влияние в други страни. Тъй като делът на бизнес услугите в икономиката се е увеличил, техният принос за растежа на производителността също е нарастнал в повечето страни от ОИСР от 2000 г. насам, като главни изключения са Финландия, Германия, Корея и Швеция.

В резултат на глобалните стойностни вериги, делът на високите и средно-високите технологии в производството в повечето страни от ОИСР е спаднал

            Успоредно с това развитие, делът на високите и средно-високите технологични производства спрямо общото производство е намалял през последните десет години в повечето страни от ОИСР. Това се дължи отчасти на промените в глобалните стойностни вериги (особено офшорните), които спомагат за преструктурирането на индустриалните структури и търговията. Високотехнологичните производства, заедно със средновисоките-технологични производства (особено моторните превозни средства, химикали, машини и оборудване), все още съставляват под 65% от търговията с преработени продукти в ОИСР. Средно- и високотехнологичните индустрии представляват около 40% от общата търговия с изделия, а средните и ниско- технологични производства представляват 18%, като се забелязва нарастване с три пункта от 2000 г. насам. Значителното нарастване на стойността на средно- и ниските технологии се дължи отчасти на неотдавнашните сериозни увеличения на цените на петрола и основните метали, особено на тези, които са най-търсени при производството на изделия на ИКТ.

Високо- и средно- високотехнологичните производства заемат значителен дял от износа на Ирландия, Япония и Швейцария (дял от над 75%), както и от Германия, Унгария, Корея и Съединените щати. При страните от групата БРИИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Индонезия, Китай и Южна Африка) износът от тези производства е най-важен в Китай и Бразилия, и дава съответно 55% и 32% от общия износ на  преработени и първични/суровинни/ продукти. Поради глобализацията на стойностните вериги, една икономика като тази на Китай внася повече високотехнологични стоки, отколкото изнася; голяма част от тези внесени стоки са компоненти, които се сглобяват в китайски фабрики.