Настоящата публикация разглежда глобалните тенденции и политики в туризма. Основният  акцент е върху 30-те страни-членки на ОИСР. Докладът представя също така анализ и данни за икономиките на някои страни, които не са членове на ОИСР.

През 2007 г. На страните от ОИСР се падат 60% от международните пътувания на чуждестранни туристи. Осем от десетте основни туристически дестинации в света са в страни-членки на ОИСР. Туризмът в страните-членки на ОИСР дава между 2 и 12 % от БВП, между 3 и 11 % от заетостта и средно около 30% от износа на услуги.

Туризмът е и основен двигател на глобализацията. Неговата значимост за икономиката на страните, услугите и заетостта е широко призната. Правителствата отделят сериозно внимание на политиките в този отрасъл на национално, регионално и местно ниво.

Новата парадигма за международна политика в областта на туризма

Процесът на глобализация засилва конкуренцията в световен мащаб и стимулира структурната промяна в туристическата индустрия. Стабилният растеж на международния туризъм гарантира печалба от процеса. Той създава нов пазарен потенциал за страните от ОИСР, тъй като техните уникални развлечения увеличават у потенциалните туристи и желанието да харчат и направените разходи. Обратно на това, трябва да се има предвид, че свързаните с туризма отрасли в развитите страни са подложени не само на глобален конкурентен натиск. Те се конкурират и на факторните пазари (например труд и капитал) заедно с други сектори с по-висока производителност. Следователно е необходимо да се насърчи такъв растеж, който произтича от по-висока производителност в туризма на страните от ОИСР. Отраслите свързани с туризма трябва да повишат конкурентоспособността си на местните пазари и да използват оскъдните ресурси по по-ефективен и иновативен начин, с цел разработка и предлагане на пазара на конкурентни продукти.

Държавата може да стимулира този процес чрез осигуряване на макроикономическа стабилност, благоприятна бизнес среда за туризма, атрактивни публични стоки и иновационно ориентирана политика в туризма.

В отговор на тези предизвикателства, Комитета по туризъм в ОИСР е разработил нов политически дневен ред. Основната цел на комитета е да подкрепя последователните държавни политики в туризма в глобален мащаб. В момента ОИСР работи по някои от основните въпроси, засягащи глобализираната икономика в областта на туризма, включително: иновации, производителност и растеж; влиянието на икономическите и политическите последици от мерките за сигурност по границите върху пътуванията и туризма; интернационализацията на малките и средни предприятия (МСП); икономическото измерение на туристическите услуги; и анализ за ролята на туризма и културата при създаване на по-привлекателни региони, не само за туристите, но и за техните жителите и инвеститорите.
 

Повишаване на ролята на малките и средни предприятия
в глобалния туристическа отрасъл

Ефектът от нарастващата глобализация на международните пътувания и туристическия отрасъл върху малките и средни предприятия е важен. Докладът първо разглежда характера на глобалните стойностни вериги /вериги, чиято цел е повишаване на добавената стойност/, в които малките и средни предприятия в туризма са принудени да оперират, след което коментира, че е желателно по-голямо сътрудничество между МСП в сферата на туризма, в контекста на конкретни локални мрежи и клъстери.

Редица изследвания по страни проведени наскоро - в Австралия, Австрия, Германия-Йордания, Корея, Испания, Полша и Швейцария – подкрепят анализа и идентифицират един кръг от важни въпроси за предизвикателствата и възможностите пред малките и средни предприятия в сферата на туризма. Това показва, че поне за някои МСП, ефектът от глобализацията на туристическия отрасъл върху малките и средни предприятия не е достатъчно изяснен. В някои случаи липсва осъзнаване на важността на глобалните стойностни вериги за МСП.  

Също така става ясно, че много МСП не знаят как най-добре да се възползват от предоставените им нови възможности, било поради липса на умения или поради чувството, че малките предприятия са безсилни пред лицето и мощта на мултинационалните предприятия.

МСП могат в действителност да имат полза от глобализацията, чрез например развитието на мрежи и клъстери, както и чрез усвояването на нови технологии. Силата може да дойде от местни клъстери и мрежи, като в същото време МСП могат да използват дигиталната революция като свое предимство, особено чрез максимизиране на използването на Интернет за маркетингови цели и като средство за пряка комуникация с клиентската база. Достъпът до Интернет вече е задължително условие за всички предприятия в сферата на туризма, най-вече защото чрез него потребителят има възможност да се свързва директно с доставчиците на туристически услуги. Изследванията на конкретни казуси показват, че МСП в много туристически дестинации трудно успяват да се възползват пълноценно от предимството, което Интернет им дава, да се конкурират при уеднаквени условия с големите туристически фирми.

Има няколко основни области, в които МСП могат да имат предимство, като същевременно посрещат предизвикателствата от използването на глобалните стойностни вериги. Те включват необходимостта от развитие на техническа компетентност у персонала на МСП, необходимостта да се гарантира, че качеството и стандартите, предоставяни от МСП достигат най-добрите международни практики, както и начините, по които МСП могат да действат за преодоляване на проблемите присъщи на малкия мащаб.

Непосредствените последиците за държавните политики отразяват някои от тези проблеми и нужди. Могат да бъдат въведени държавни политики стимулиращи МСП в сферата на туризма, но без пряка държавна намеса. Докато конкретните казуси показват една разбираема съпротива от страна на собствениците и мениджърите на МСП към твърде директна правителствена намеса, проучванията подчертават, че МСП приемат определена недиректна намеса, базирана на определени политики в туризма, чрез създаване на благоприятна за туристическия бизнес среда.

 
Възможностите за конструктивни правителствени интервенции включват предприемането на действия, в случай че неблагоприятният пазар подтиска способността на МСП да реагират на новите пазарни реалности като по този начин гарантира на МСП евентуална подкрепа в области като обучение, маркетинг, финансова подкрепа и ИТ умения, като насърчава и, ако е необходимо, обучава МСП за предимствата на клъстерите и мрежите. Правителствата могат да съдействат за повишаване на информираността за възможностите, които откриват глобалните стойностни вериги пред МСП, за създаване на ефективни рамки за ИКТ сектора, за насърчаване на обучението и развитието на умения, за насърчаване на културата на иновациите и установяване на стандарти за акредитация и нормативи за качество, които могат да бъдат постигнати от МСП в туристическия сектор.

Либерализация на търговията с услуги и развитие на туризма

Докладът анализира ролята, която либерализацията на търговските услуги би могла да играе за насърчаване на туризма в развиващите се страни, с цел подпомагане на преговорите в областта международните услуги. Фокусът е върху значението на по-либералните търговски и инвестиционни политики (или липсата на такива) сред разнообразието от услуги и инфраструктура, необходими за туризма.

В много страни туристическият сектор страда от липсата на политическа и обществена подкрепа, тъй като неговата икономическа значимост често е била подценявана. Туристическата сателитна сметкадопринася за повишаване на информираността в световен мащаб за ролята на туризма като продуктивна дейност и за неговия потенциал да генерира значителни преки и непреки икономически печалби. Туризмът е решаващ (а понякога и водещ) източник на чуждестранна валута за много от развиващите се страни.

Туризмът е и сложен отрасъл. Той може да генерира значителна икономическа активност чрез връзки с други отрасли като селско стопанство, промишленост и услуги. Съществуват връзки назад по веригата, тъй като туризмът е потребител на суровини, които се осигуряват като стоки и услуги от други сектори. Възникват и връзки напред по веригата, тъй като туризмът от своя страна е доставчик на стоки и услуги за други сектори. Изследването анализира връзките в три развиващи се икономики – на Индия, Бразилия и Индонезия - за да изследва степента на връзки с други отрасли. Резултатите показват, че туризмът последователно установява по-силни връзки, отколкото средните нива на връзки в сектора на услугите, което предполага, че туризмът може да бъде един от най-взаимосвързаните сектори на услуги в тези три икономики.

В процеса на развитие на туризма, силните връзки назад по веригата може да са от жизнено значение. Когато има ограничения пред тези връзки (т.е. суровините, необходими за туристическа дейност липсват или са скъпи), растежът на сектора може да бъде забавен. Докладът представя изследвания на конкретни казуси от развиващите се икономики в Азия и Африка - Мадагаскар, Мозамбик, Камбоджа, Индия и Южна Африка – като идентифицира тесните моменти, които трябва да бъдат преодолени, за да се засилят връзките назад по веригата и да се отключи растежът в сектора. Сред посочените слабости изпъква и изграждането на обслужващ капацитет.

Трябва да се обърне необходимото внимание на разработване на ефективни разпоредби за справяне с евентуален пазарен провал. Постигането на тези цели изисква силно управление и подкрепа от страна на публичния сектор. Като се има предвид междуотрасловият характер на туризма, правителствата трябва да създадат цялостна политическа рамка за подобряване на бизнес средата, на основните икономически връзки и за премахване на социалните и физическите ограничения.

Високото ниво на ангажименти в сектора на туризма показва, че членовете на Световната търговска организация признават в най-общ смисъл важната подпомагаща роля, която ГАТС /Общото споразумение на търговията с услуги/ може да играе за развитието на туризма, въпреки че пълната либерализация на отрасъла далеч не е постигната. Засилените отговорности на ГАТС във важни свързани услуги (напр. телекомуникации) могат да допринесат значително за растежа в туризма. Въпреки това, мултилатерален  напредък в някои услуги (например в енергетиката и образованието) е по-труден за постигане.

Тенденции и политики в сферата на туризма

Разглеждането на туризма от гледна точка на правителствените структури се различава значително. Нарастващата икономическа и политическа значимост на туризма по света се отразява и във факта, че половината от страните от ОИСР имат министерство или държавна агенция, които отговарят за туризма. Няколко страни имат отделни министерства на туризма (Гърция, Мексико и Нова Зеландия), но в повечето случаи, портфолиото от туристически услуги е част от министерството на икономиката, промишлеността, търговията или МСП (Австралия, Австрия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Германия, Холандия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словашката република, Испания, Швеция, Швейцария и Съединените щати). За няколко други държави, портфолиото от туристически услуги е част от министерството на регионалното развитие (Чешката република и Унгария), на културата и спорта (Ирландия, Корея, Полша, Турция и Обединеното кралство), на околната среда (Южна Африка) или на транспорта (Япония).

Бюджетите в туризма не са сравними поради различните подходи към държавното финансиране в подкрепа за туризма, приети от различните правителства. Читателите могат да намерят повече информация в профилите на отделните страни. Като обобщение, обаче, най-голямото перо в бюджетната подкрепа за туризма са предоставените на националните бюра по туризма бюджети за международен туристически маркетинг. Националните бюра по туризма или други държавни организации в туризма също носят голяма отговорност за активното насърчаване на туристическите възможностите и в рамките на собствените им страни, по отношение на тяхното местно население (вътрешният туризъм).

Като икономическа дейност с потенциал да създава работни места, добавена стойност и да носи печалба в чуждестранна валута, туризмът все повече се възприема като сектор, в който публичните инвестиции в редица области са обосновани. Най-често срещаните са:

• Инфраструктурни инвестиционни програми, които могат да улеснят достъпа до туристическия отрасъл, както на местните граждани, така и на чужденците.

• Програми, подкрепящи сектора на малкия бизнес, който от гледна точка на броя на ангажираните предприятия, е доминиран от МСП; програми за повишаване на качеството в областта на туризма, най-често чрез обучение.

• Програми, насочени към качеството на туристически обекти и услуги (това често е свързано с въвеждането и поддържането на национални стандарти за качество и акредитация на системи по качеството).

 
•Лицензионни планове за персонала ангажиран в туризма (например лицензирането на екскурзоводи).

• Създаването на бизнес и инвестиционен климат в подкрепа на туристическия сектор и насърчаване на участието на частния сектор като основен инвеститор.

Съветите в областта на туристическата политика и мерките в подкрепа на сектора на национално ниво нарастват, особено тези към малките предприятия, за да се справят с бързо нарастващата конкуренция в туризма на глобално ниво.

В момента се забелязва значителен акцент върху оптимизирането на използването на он-лайн технологии, за да се даде възможност на туристическия бизнес да се възползва и да се справи с бързата глобализацията на туристическия пазар и маркетинга в туризма. Информационно-резервационните системи са в основата на много от тези инициативи, които дават възможност за пряка Интернет връзка между туристи и доставчици на туристически услуги.

Подробните статистически профили на страните-членки на ОИСР представят актуална информация за чуждестранните туристи (печалбите от международни туристи), за туризма зад граница на местното население (разходи за пътувания в чужбина и туристически разходи), за заетостта в туризма и туризма в икономиката (т.е. туризмът като процент от БВП , като процент от общата заетост, като процент от износа на услуги).