Неотдавна Институтът Рузвелт от САЩ  (Roosevelt Institute) публикува доклада: Точки на кипене. Неразривната връзка между неравенството и измененията в климата, съобщава порталът 3e-news.net.

Докладът си поставя за задача „да накара хората да говорят и мислят за това, че неравенството носи екологични щети“.

Представата, че неравенството е движеща сила за измененията на климата е необичайна и дори е възможно да противоречи на здравия смисъл, се казва в доклада. В същото време проведените от учените изследвания показват ясната взаимна връзка между икономическото и социално неравенство и екологичните щети.

Това поставя важни въпроси: дали неравенството само по себе си е фактор за екологични щети, включвайки в себе си по-високите нива на изхвърлянето на парникови газови, които предизвикват глобалното затопляне? Или само съществува корелация между неравенството и измененията на климата – обществата с високо ниво на неравенство може да замърсяват повече околната среда?

Авторите на изследването смятат, че и двете твърдения са верни: движещите сили на неравенството, такива като финансиализацията (доминирането на финансовата система, построена на пазара на капиталовия пазар, създадена на базата на банковия капитал)  и корпоративната недалновидност (ориентирана към краткосрочни цели)са фактори за екологични щети, но съществуват също така и конкретни механизми, чрез които самото неравенство нанася щети върху околната среда.

Икономистът Джеймс Бойл е първият (според авторите на доклада), който предполага (през 1994 г.), че разпределението на доходите влияе върху способността на обществото да поддържа качеството на околната среда. Основната му теза се състои в това, че когато властта и богатството се разпределят по-неравномерно, богатите и могъщите получават повече възможности да пренасочат екологичните щети върху бедните и по-слабите.

Грегъри Микълсън от Университета МакГил проучва (през 2007 г.) влиянието на неравенството върху загубата на биоразнообразието. Той е неговите колеги са стигнали до извода, че в Съединените Щати, а и в други страни броят на видовете, намиращи се под заплаха се увеличава с неравенството на доходите.

„Нашите резултати показват, че икономическите реформи трябва да вървят ръка за ръка, ако не служат за предпоставка за ефективно опазване на биологичното разнообразие“.

Британският географ Дани Дорлинг в изследване (от 2010 г.) разглежда 25-те най-богати страни в света. В изследването си той открива, че „във всички богати страни съществуват неравенства, а в тези, в които то е много голямо, е очевидно, че хората средно замърсяват околната среда много повече“.

Като цяло изводите от доклада са познати и дори банални. Да вземем като пример България. Примерите са -  накъдето и да се обърне поглед. Въпросът е дали политическите среди в България могат да извлекат поука от този доклад и дали са в състояние да предприемат мерки, които с всяка изминала година стават все по-наложителни. 

Докладът може да бъде намерен ТУК.