Какво представлява трансграничното висше образование?

            Трансграничното висше образование включва движението на хора, програми, доставчици, учебни планове, проекти, изследвания и услуги в третата степен на образование (висшето) отвъд юрисдикцията на националните граници. Трансграничното образование е насока в интернационализацията на образованието и може да бъде част проекти за сътрудничество с развиващи се страни, академични програми за обмен и търговски инициативи. Настоящото издание поставя акцента върху мобилността на студенти, програми и доставчици на услуги/институции.

            Студентската мобилност остава относително малка, но е нарастнала безпрецедентно през последното десетилетие. Предлагането на висше образование в чужбина чрез академични партньорства, франчайзинг, откриването на филиали или други договорености, също е нараснало значително. Тези тенденции повдигат нови въпроси пред политиците и участниците в процеса на образование,  както в развитите икономики, така и в развиващите се страни.

Защо висшето образование е от решаващо значение за развитието на капацитета?

            Фокусът поставен върху основното образование в политиката за развитие в определени случаи доведе до подценяване на значението на висшето образование за развитието на капацитета. Развитието на капацитета е процес, при който хора, организации и обществото като цяло създават, адаптират и поддържат капацитета през период от време, т.е. способността да управляват успешно делата си. Освен от други неща, развитието на капацитета зависи от придобиването на висококвалифицирани умения и от мониторинга на собствения прогрес. Висшето образование допринася за развитието на капацитета чрез обучение на работната сила на страната във всички сфери на развитие, включително и образованието, както и чрез статистика и политически анализи, които измерват и наблюдават постигнатия (или не) напредък.

Защо страните трябва да приемат трансграничното образование като част от дневния ред за развитие на капацитета си?

            На някои страни им липсва вътрешен капацитет, за да задоволят търсенето във висшето образование, или биха могли да се възползват от чуждия опит и знания, за да усъвършенстват качеството на висшето образование. Трансграничното образование по принцип може да подпомогне развитието на системата за висше образование и да увеличи наличието на висококвалифициран човешки капитал в страната. То също дава база за сравнение на преподаватели и институции за качеството и значимостта на техните услуги и може да доведе до обучение на организации, благодарение на партньорството, както на институционално, така и на системно ниво. И накрая, трансграничното образование дава разнообразие и възможност за избор на националните системи, което може да доведе до здравословна конкуренция и повишаване на качеството.

            Мобилността на студенти и университетски преподаватели отдавна е част от стратегиите за развитие на капацитета на отделните страни. Сега те трябва да съобразят условията, при които програмната и институционалната мобилност ще имат положително влияние в конкретния контекст. Донорските агенции също трябва да обмислят как биха могли да помогнат на страните да се възползват от предимствата на трансграничното образование.

Може ли трансграничното висше образование да не доведе до развитие на капацитета?

            Трансграничното висше образование може да спомогне за развитие на капацитета, но то не е панацея. То може да повлияе и неблагоприятно върху развитието на капацитета: качеството на чуждестранните програми може да е ниско, дори ако националните програми са признати и качествени, тъй като некоректни доставчици могат да използват чуждо лого; чуждестранните разпоредби могат да бъдат просто един внесен капацитет без да въздействат върху местната система и нейното развитие; студентската мобилност и придобиването на чуждестранни квалификации може по-скоро да доведе до изтичане на мозъци, а не до увеличаване на запасите от квалифициран човешки капитал в страната; то може да засили проблеми отнасящи се към справедливостта, ако чуждестранните програми са достъпни само за заможни семейства; то може да няма отношение към нуждите на страната или  да е културно неадекватно. Трансграничното висше образование може и да не доведе до развитие на капацитета, ако е прекалено малко по мащаб, за да окаже някакво забележимо влияние. Накрая, поради разликите в заплатите и разходите за живот, трансграничното образование не винаги е достъпно и следователно понякога е нереалистична опция, освен ако не е подкрепено от донорски агенции. Тези предизвикателства са повече или по-малко от значение в зависимост от формата на трансграничното образование и трябва да бъдат решавани от страните чрез подходяща регулаторна рамка за чуждестранните (но и национални) постановления за акредитация, гарантиране на качеството, признаване на чуждестранните квалификации, достъпа до публични средства за институции и студенти и др.

Има ли доказателства, че трансграничното образование влияе върху развитието на капацитета?

            Студентска мобилност със сигурност благоприятства за развитието на капацитета: в 34 страни студентите, които учат в чужбина са над 20% от записалите се във ВУЗ в собствената си страна. Освен това е широко признато, че мобилността на студентите и учените дава на развиващите се страни достъп до нови знания и научни методологии.Въпреки това, все още са малко доказателствата, че новите форми на трансграничнoто висше образование пряко допринасят за развитието на капацитета на висшето образование, най-вече, защото са твърде нови и все още не са наблюдавани като явление. Макар някои страни като Малайзия, Китай, Сингапур, или пък Дубай съзнателно и последователно да използват трансграничното образование, за да развиват капацитета си във висшето образование, е все още трудно да се оцени влиянието на тяхната стратегия. Други страни, като Южна Африка например, имат не толкова положителен опит в качеството и влиянието на чуждестранното образование. Много други страни не са почувствали никакъв значителен растеж от трансграничното образование. Растежът на трансграничното образование в световен мащаб все пак подлага на внимателна проверка качеството и регулациите на частните доставчици на образование, дори когато това явление все още е ограничено или несъществуващо. Тази по-голяма информираност е определено стъпка към развитието на капацитета.

Може ли комерсиалоното трансгранично образование да допринесе за развитие на капацитета?

            Търговските споразумения могат бързо да увеличават достъпа до образование, особено когато помощите за развитие и програмите за стипендии обикновено се сблъскват с бюджетни ограничения. Нещо повече, търговските споразумения в някаква степен включват принципите за развитие на капацитета и дават преговорни предимства  на страните и хората, като по този начин осигуряват по-адекватно предлагане на пазара. Що се отнася до частното образование, ако то не е подкрепено с конкретни схеми за стипендии или студентски заеми, такива споразумения могат да засилят неравенството, ако са достъпни само за елита, което в крайна сметка възпрепятства развитието на капацитета. Тъй като трансграничното образование се превръща в експортен отрасъл в някои донорски страни, другият риск е свързан със спада на помощите за развитие на трансгранично образование във всички страни: в страните с ниски доходи, комерсиалното трансгранично образование е малко вероятно да се развие, ако не е налице една достатъчно голяма висока средна класа. Ако дадена страна реши да използва комерсиалното трансгранично образование като стратегия за своето развитие, една опция, която може да има предвид са търговските споразумения, като например Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС).

Развитие на капацитет за осигуряване на качество

Какво представлява осигуряването на качество и как се гарантира качество?

            Няма обща дефиниция за качеството на висшето образование и определено няма обща метрична система, с която да се измери. И все пак, чрез влиянието на Болонския процес, необходимостта от хармонизация на обучението и признаване на научните степени за целите на мобилността, както и осигуряването на качество, е важно за да се разработи обща метрична система, която да информира ангажираните в процеса участници. Налице е ясно сближаване на методологии за осигуряване на качество и съгласие за общите принципи на добрите практики. Въпреки това, контекстът на всяка страна е уникален и поради това тя има свои цели при осигуряване на качеството - дали да защити потребителите от лошо качество или да насърчи добрите постижения. Практиките в системите за осигуряване на качество предоставят информация на правителствата, студентите, работодателите и обществото за институциите и програмите във висшето образование. Такава информация засилва отчетността, прозрачността и помага на политиците, институционалните лидери, студентите и работодателите да вземат компетентни решения.

Какви са характеристиките на добрите системи за осигуряване на качество и добрите практики?

            Независимостта е от първостепенно значение за по-голяма легитимност на процеса за осигуряване на качество. Необходимата за това правна рамка трябва да гарантира, че осигуряването на качество може да действа добре и без намесата на правителството. В някои страни законите за висшето образование са единствена форма на регулация и така заместват системата за осигуряване на качество. Осигуряването на качество може да се постигне чрез разнообразие от механизми. Засилва се международното съгласие за общи принципи при осигуряването на качество и за сближаване на методите, отнасящи се към агенциите осигуряващи качество и контрол на системите. Събирането на точни, навременни и подходящи данни е предизвикателство, особено в оценяването на студентите. Гаранцията за качество изисква както финансови, така и човешки ресурси, които определят дълбочината и обхвата при осигуряване на качеството. За да е смислена такава система гарантираща процесите свързани с качеството, тя трябва не само да информира, но и да възнаграждава и санкционира. Наградите стимулират към ефективност на институциите и към развитие на култура на качеството, докато санкциите за лошо качество са необходими, за да защитят участниците в процеса.

Какво следва от осигуряването на качество на трансграничното висше образование?

            Много от органите за контрол на качеството по света дори не са започнали да обмислят как да третират трансграничния въпрос. Системите за гарантиране на качеството са склонни да засилят ролята на съществуващите местни институции и програми във висшето образование за осигуряване на качеството. В някои случаи те не включват местния частен сектор на висшето образование; в други - публичния сектор. И все пак, правителствата искат да гарантират, че студентите получават минимални стандарти за качество, независимо дали образованието е държавно, частно, национално или трансгранично. Минимално приемащите страни трябва да развият ясни политики и стратегии за чуждестранните доставчици на трансгранично висше образование, особено по въпросите на достъпа и равенството, свързани с пазара на труда и финансирането. Такава дискусия може да се възприеме като важна част от общия дневен ред за развитие на капацитета, тъй като осигуряването на трансгранично образование може да запълни много пропуски на националното образование. Всички свързани (с образованието, търговията, науката и технологиите, здравеопазването и т.н.) правителствени агенции  трябва да бъдат включени в диалога. Съблюдаването на местните политики, прилагани от трансграничните доставчици, може да се проверява и контролира от ефективна регулаторна рамка и система за осигуряване на качеството. И макар политиците да разглеждат как механизмите за осигуряване на качеството играят ролята на регулатор и подпомагат трансграничното спазване на закона, тези действия не бива да се ограничават до трансграничните проблеми, а трябва да намерят приложение по принцип при вземането на ключови решения касаещи цялостната система за осигуряване на качеството.
 
Либерализация на услугите във висшето образование в рамките на ГАТС: изграждане на капацитет в търговските преговори

Какви са предимствата при поемане на ангажименти в рамките на ГАТС /Общото споразумение по търговията с услуги/?

            Чрез създаването на по-прозрачна и предсказуема правна рамка, ГАТС може да подобри инвестиционния климат и да спомогне за привличане на чуждестранни инвестиции в системата на висшето образование. Тази инвестиция от своя страна може да осигури капитал и експертиза за развитие на капацитета във висшето образование. В същото време е важно да се признае, че ГАТС не може да реши въпроса за достъпа до услугите във висшето образование. Това споразумение може само да допълва политическите решения и да засилва доверието на инвеститорите, в случай че държавите разрешат участието на частния сектор във висшето образование. Вътрешните фактори като състояние и характеристики на системата за висше образование както и икономическите, социалните и политическите характеристики на страната са най-важни.

Какви са последиците от възможността на правителствата за регулация като членове на Световната търговска организация, когато поетите във висшето  образование ангажименти не се изпълняват?

            Ако не са били поети ангажименти в конкретен сектор, се прилагат само определени принципи, най-важният от които е принципът на най-облагодетелствана нация  (при условие, че страните не са включили сектора в списъка с тези по принципа на най-облагодетелстваната нация). Третирането като най-облагодетелствана нация не пречи на правителствата да запазят контрол върху услугите във висшето образование, като се има предвид, че правителствата запазват правото си да изключат всякакво чуждестранно участие.

Ако ангажиментите в сферата на услугите във висшето образование се считат за  печеливши, какви са последствията за държавните университети?

            Прието е, че има неясноти относно точния обхват на предвидените услуги, предоставени по силата на държавен орган (чл. 1:3). Сама по себе си, страната, която е поела ангажименти в сферата на услугите на висшето образование може да установи например, чрез уреждане на спорове, че правителствените служби, които са се мятали за не обхванати от Споразумението, фактически са  включени в специфични ангажименти.

Какво означава на практика правителствата да запазят контрол върху политиката за предоставяне на тези услуги?

            След поети конкретни ангажименти, изникват други по-важни задължения, особено във връзка с достъп до пазара и третирането на национално ниво. Основният проблем в сферата на висшето образование се отнася до третирането на национално ниво. Мерките, прилагани към държавните университети, ако неочаквано попадат в обхвата на Споразумението, биха могли да предизвикат равно третиране на чуждестранни доставчици на подобни услуги. Тогава от правителството ще се изисква, ако липсват адекватни ограничения, да им предостави финансово и друго подпомагане свързано с предоставяните от тях услуги. В противен случай правителството няма да изпълни своя ангажимент по силата на член XXI, което би довело до изплащане на обезщетение чрез търговски отстъпки или мерки с равностоен търговски ефект. Макар необяснимо по какъв начин чуждестранните доставчици във висшето образование са по-неспособни да отговарят на целите за развитие от местните си конкуренти, правителствата трябва да са наясно за непредвидени последици.

Как държавите да се справят с подобни опасения?

            Тъй като предстои изясняване на условията и установяване на обективни критерии изразени в обособена клауза, държавите, които желаят да поемат задължения в услугите на висшето образование, трябва да обмислят и да планират подходящи ограничения в ангажиментите си към такива услуги. ГАТС дава възможност за гъвкавост в това отношение. Членовете на организацията могат да поставят условия за специфични задължения пред частния сектор, като изключват държавно-финансираните институции, или могат да ограничават фондове, субсидии и други публични облаги, които по принцип са насочени към националните институции и гражданите. Подобни възможности са демонстрирани и в многостранните молби за частни образователни услуги, представени от определен брой членове на СТО през пролетта на 2006 година.

Могат ли други съществуващи задължения да ограничат възможността на държавите да регулират услугите във висшето образование?

            След поемане на ангажименти в конкретен сектор, се прилагат други мерки. Най-важните от тяхза висшето образование се отнасят до регулаторните мерки и се съдържат в член VI, по-специално параграфи 1 и 5. По-задълбоченият преглед на тези клаузи показва, че те като че не влияят на правителствената политика регулираща услугите във висшето образование. Параграф 1 се отнася само до "администриране" на регулирането, а не до съществени негови аспекти. И докато параграф 5 включва съществени аспекти, той е подложен на две важни ограничения: че въпросните мерки анулират и увреждат конкретни ангажименти и че не се е очаквало нищо от тази държава-членка към момента на поемане на ангажиментите. Това означава на практика, че почти всички мерки, които са действали през 1995 г., трябва да се изключат.

 
А мерките, които са все още в процес на разработване?

            Мерките, които трябва да бъдат разработени по Член VI.4 от вътрешния регламент, може потенциално да окажат влияние върху свободата на правителствата да регулират  услугите във висшето образование, не само гарантиране на качеството, но и за постигане на други цели на политиката, като например равенството. Има начални индикации, че правителствата няма да предприемат разработване на мерки в тази сфера, които биха ограничили тяхната автономност да регулират тези услуги. Въпреки това, той като е много важно до се гарантира качеството и постигането на другите социални цели във висшето образование, тези преговори трябва да се наблюдават строго, най-вече и с участието на образователната общност и другите заинтересовани от процеса страни.

Как ГАТС /Общото споразумение по търговията с услуги/се отнася към взаимното признаване?

            Действащите мерки във връзка с признаване в рамките на ГАТС дават доста голяма регулаторна гъвкавост на членовете, за да осъществяват признаването по собствена инициатива. Новите мерки в националните законодателства трябва да бъдат разработени в рамките на действието на член VI.4, за да могат да съдействат за насърчаване на многостранното признаване. В частност, напредъкът в преговорите по изискванията и процедурите за квалификация би могъл да е много полезен в това отношение. Въпреки всичко, деликатните въпроси отнасящи се до необходимостта и регулаторния суверенитет са важни, но изискват и активна ангажираност от страна на образователната общност.

Заключение

            Трансгранично висше образование може да бъде полезен инструмент за развитие на капацитета, който държавите и страните и агенциите-донори трябва да имат предвид в своите стратегии за развитие. Подходящата регулаторна рамка в страните вносителки трябва да доведе до ползи. Справянето с предизвикателствата и възможностите на трансграничното образование ще доведе до преразглеждане на висшето образование като цяло, а не само на външните разпоредби. Според „Насоки за осигуряване на качество при трансграничното образование”, е от съществено значение подходящата рамка да гарантира качество, но тя може да се приложи в различни форми в контекста на отделните страни. И накрая, с нарастването на търговията в образователните услуги и включването на сектора в ГАТС, отделните страни и техните образователни общности следва да разработят по-добро технически условия на търговските споразумения. Тези споразумения могат да са средство в стратегията за развитие на капацитета, но последствията и несигурността при поемане на определени ангажименти трябва да са ясни. Каквато и стратегия за развитие да изберат, държавите трябва да преценят, дали трансграничното висше образование може да е част от нея, и ако да, то как.