След финансовата криза от 2008 г. световните банкови регулатори започнаха да въвеждат по-големи изисквания за размер на капитал, буфери срещу риск от ликвидна криза и капиталова адекватност, за да не се повторят фалитите от това време. Според някои експерти регулацията в банковия сектор трябва коренно да се промени, тъй като се правят грешки, подобни на ситуацията със затъването на Европа. Специалистите настояват за спешни мерки преди да е станало твърде късно.
Бившият ръководител на американската независима правителствена агенция Федерална корпорация по застраховане на депозитите (Federal Deposit Insurance Corporation - FDIC) Шейла Беар изля „огън и жупел" в ролята си на проповедник по време на международния финансов форум „SAP Financial Services Forum". Изтъквайки грешките на банковата система, тя говореше толкова бързо, че едва си поемаше дъх, пише сп. "Форбс".
Изтекоха ли 15-те минути слава на банковото регулиране?
На заседание пред специалисти в тази сфера в сърцето на финансовия район в Ню Йорк Беар заяви, че регулаторите биха искали да наложат ограничителни мерки на банковия сектор. Самата индустрия обаче не желае да се съвземе.
Беар ясно вижда, че моментът за предприемане на действия по оздравяването на сектора на финансовите услуги се изплъзва.
За пръв път потребителите мразят банките повече, отколкото дразнещите застрахователни компании, каза от своя страна Кати Бъргър от онлайн списанието за банкова информация Bank Systems&Technology. Времето обаче лекува всички рани, допълни тя. Банките все още се опитват да се справят със ситуацията в Гърция и Испания. Съществуват опасенията, че Европа ще се разпадне, ако се допусне тези държави да фалират. При банките обаче такава възможност просто липсва, като се смята, че те трябва да бъдат спасявани.
Наказването на "добрите" заедно с "лошите"
По-голямата част от финансовите институции по света не направиха грешките на „лошите момчета“. Те не действаха като фалиралите Countrywide Financial Corporation - австралийска корпорация за ипотечно кредитиране, Bear Steаrns - американска инвестиционната банка, American International Group (AIG) – американска застрахователна компания, или която и да е финансова институция в Исландия в годините до 2008 г.
Новите регулаторни регламенти обаче ще се прилагат за "добрите" банки така, както и за "лошите".
Последните доклади сочат, че разходите на банките за съобразяване с разпоредбата Sarbanes-Oxley* не са толкова лоши, колкото се оплакват от финансовата индустрия. Въпреки това някои специалисти и сега са на мнение, че трябва да въведат скъпоструващи промени, за да могат да отговорят на новите регламенти.
По този повод Беар призна „Някои банки се чувстват така, сякаш са на почистването след парти, на което не са присъствали, докато всички пияни вече си отиват у дома с лимузини“, пошегува се тя.
Дали справедливостта винаги е правилният курс?
Това е един от големите проблеми при регулацията, както е и при кризата в Европейския съюз (ЕС) – справедливостта.
Попитайте средностатистическия германец дали е съгласен данъците му да растат, за да плаща за Гърция и Испания. И той ще ви отговори с няколко въпроса, които си сам си задава: Защо гърците си правят плувни басейни в задните дворове, вместо да си плащат данъците?
Защо испанците строят къщи, които знаеха, че не могат да си позволят?
Когато става въпрос за финансова регулация, трябва да стиснем зъби и да правим това, което е икономически най-логично. За Беар това означава:
1. Отстранете банките от категорията „too-big-to-fail“ („твърде големи, за да фалират“)
Освен присъщия за сектора риск, от тези банки просто няма смисъл. Те са прекалено сложни, за да се управляват по ефективен и ефикасен начин, което пък намалява възвращаемостта за акционерите.
2. Спрете да компенсирате мениджърите за това, че поемат риск.
Много банки все още стимулират посредством бонуси изпълнителните си директори на база печалби от рискови операции, а не въз основа приходи от такси, събирани по банковите депозити.
3. Край на спекулациите за фалит.
"Не можеш да се застраховаш от възможността къщата на съседа ти да изгори, защото това ще те подтикне да я подпалиш", казва Беар. Банките формират портфейли от финансови инструменти, за да диверсифицират риска, и после предприемат действия спрямо възможността за печалба или загуба от тези ценни книжа. Основната мотивация за тях, каквато всъщност е нормална за човешката природа, са алчността и стремежът към печалба.
4. Сложете твърда граница за ливъриджа (съотношението дълг/собствен капитал).
Експертът е на мнение, че банките ще бъдат изкушени да се държат непочтено, докато сумата на парите на вложителите, които рискуват, не е точно установена. Според нея поддържане на буфер в размер на 8% от сумата на депозитите е предостатъчно.
5. Дръжте регулатора настрана.
Не трябва да се позволява на регулаторите да се „разхождат напред-назад“ сред компаниите, които трябва да бъдат регулирани.
6. Намерете правилните регулатори.
Регулаторите могат да покажат различни черти – повечето от тях обаче са лоши, смята Беар. Това са фанатици, които не са направили много преди кризата, а сега се опитват да правят прекалено много; гениални регулатори, които пишат регламенти неразгадаеми за никого, освен за тях. Такива, които допускат банките да играят честно, само ако са печеливши, както и регулатори, влизащи в тази работа по същата причина – само ако са на печалба. „Ако мразиш регулирането толкова много, не трябва да бъдеш регулатор“, смята банковият експерт.
*Sarbanes-Oxley – американски федерален закон, въведен през 2002 г., според който топ мениджърите на публично търгуваните компании трябва лично да удостоверят достоверността и точността на финансовата информация.
