През първите месеци на тази година изпълнението на бюджета продължава да се подобрява и бюджетните излишъци са още по-високи от миналогодишните. Естественият резултат от това е увеличаването на нивото на фискалния резерв. Управляващите обичат да се хвалят с размера на фискалния си резерв, но избягват да навлизат в детайли за състоянието му и още по-малко – за предназначението и управлението му.

Фискалният резерв е създаден като задължително изискване за сключване на споразумение с Международния валутен фонд през 1997 г. и целта му е да поддържа необходимите средства за посрещане на дългови плащания (без лихви), които предстоят в следващите поне 12 месеца. Впоследствие първоначалното му предназначение еволюира и освен за поддържане на гаранция за дълговите плащания той включва и ликвиден буфер, който позволява на правителствата по-лесно да управляват публичните си разходи.

В структурата на фискалния резерв влизат:

·         средства на държавния бюджет;

·         резерви на държавни структури със собствени бюджети - Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;

·         целеви фондове – т.нар. „Сребърен фонд”, фонд „Радиоактивни отпадъци” и др.;

·         фондовете за европейски средства – Национален фонд към Министерството на финансите, Държавен фонд „Земеделие” и др.

На теория от целия размер на фискалния резерв на свободно разположение на управляващите следва да са единствено средствата на държавния бюджет. Въпреки това вече има прецедент на „усвояване” на целеви фондове в полза на държавния бюджет, каквото беше национализирането на натрупания резерв на здравната каса, предназначен за реформа в сектора, в края на 2010 г.

Сравнението на наличностите, които са на разположение на управляващите, с предстоящите плащания по държавния дълг през следващите календарни години не очертава ясна тенденция, но определено повдига въпроси относно текущото състояние и перспективата за развитието му.

От данните в долната таблица се вижда, че заедно с увеличението на фискалния резерв през 2016 г. се увеличават и предстоящите дългови плащания. Като се има предвид, че през 2017 г. предстои голямо плащане по външния дълг, какъвто беше случаят и през 2013 и 2015 г., отношението на резерва към предстоящия дълг към края на февруари 2016 г. е по-добро в сравнение с това от съответно 2012 и 2014 г. В същото време отношението е значително по-добро в години, когато липсват такива плащания.

От наличните данни могат да се направят поне две заключения:

·         увеличаващият се публичен дълг е обезпечен с необходимото ниво на разполагаеми средства в рамките на фискалния резерв, така че да се гарантира безпроблемното му изплащане;

·         всеки еднократен негативен ефект за бюджета, например изненадващо големият бюджетен дефицит, отпуснатата ликвидна подкрепа за банковия сектор и държавния кредит за Фонда за гарантиране на влоговете през 2014 г., се финансира с дълг, тъй като нивото на разполагаемите средства не е достатъчно, за да гарантира едновременно дълговите плащания и да посрещне неочаквани допълнителни разходи.

С други думи управлението на фискалния резерв и провежданата фискална политика, въпреки по-доброто развитие на икономиката през 2015 г. и началото на тази година, все още са далеч от това, което се наблюдава до 2008 г. Това води до увеличаване на зависимостта на бюджета от настроенията на кредитните пазари и ограничава възможностите на бъдещи правителства да посрещат неочаквани ефекти. Последното е още по-валидно предвид увеличаващите се дългови плащания, а това увеличава и риска за прехвърляне на фискални проблеми върху други публични сектори, както това беше направено в края на 2010 г. с национализацията на резерва на здравната каса.

Автор: Калоян Стайков, ИПИ