Търговското салдо ще продължи да се подобрява (от очакван дефицит от 5.3% от БВП през 2013 г. до прогноза за дефицит от 4.6% през 2014 г.), тъй като темповете на растеж на износа (5.7%) ще продължат да изпреварват тези по вноса (4.2%). Очакванията са текущата сметка да отчете положително салдо за втора поредна година (съответно 2.6% от БВП през 2013 г. и 2.2% през 2014 г.), макар че то ще бъде малко по-скромно от очертаващото се в края на 2013 г.

Финансовата сметка според нас отново ще бъде с отрицателно салдо. Това ще се дължи на процеса на редуциране на външната задлъжнялост на корпоративния сектор още не приключил. В същото време дефицитът по финансовата сметка ще се свие до едва 0.4% от БВП през 2014 г. спрямо очертаващата се 4% през отминаващата 2013 г. Крайното салдо по платежния баланс през 2014 г. се очертава да бъде положително и да добави сума съответстваща на 3% от БВП към резервите (при очакван минимален спад 0.1% от БВП през 2013 година). Така ликвидността на българската икономика ще продължи да се подобрява. Това при равни други условия би следвало да доведе и до по-нататъшно намаляване на лихвите, както по депозитите, така и по кредитите през 2014 г.

Опасенията за спад в цените намаляха през октомври. Това стана, след като индекса на потребителските цени нарасна на месечна база за втори пореден месец, подкрепен от сезонно повишение в цените на храните и облеклата. Спадът в цените от началото на година достигна 1.7% през октомври спрямо рекордно ниското равнище от 2.2% през август 2013 г. "Ние гледаме на дефлацията, като на негативна новина, тъй като тя води до повишаване на реалната стойност на дълга и намалява, вече и без това слабите стимули за потреблението. Освен това, ако инфлационните очаквания останат закотвени в отрицателна територия прекалено дълго, рискът от самоподхранваща се дефлационна спирала е по-вероятно да нарасне", се казва в анализа.

Спадът в цените е отражение преди всичко на значителното забавяне на икономиката, която продължава да работи под капацитета си за пета поредна година. В допълнение, няколко еднократни фактори, като ниските цени на вноса и политически мотивираното решение за намаление на цените на електроенергията за домакинствата с 5% през август, също допринесоха за спада в потребителските цени, на който сме свидетели през първите осем месеца от годината. На този фон, очакванията са за спад от 1.2% в индекса на потребителските цени в края на година и средногодишна инфлация от 1% за 2013 г.

Перспективите за следващата година са по-благоприятни, но има опасност българската икономика да се окаже в класическа дефлационна спирала, която да сложи край на процеса на възстановяване. Няколко са основните фактори, които биха могли да допринесат за това. На първо място, еднократните фактори, които допринесоха за спада на индекса на потребителските цени от началото на годината постепенно затихват. Освен това инфлационните очаквания започнаха да се придвижват нагоре през последните няколко месеца, както за цените на потребител, така и на тези на производител, след като независимият регулатор обяви, че не очаква нови намаления на цените на електро- и топлоенергията през 2014 г. Даже и международно определяните цени на храните и енергийните ресурси да останат като цяло без промяна през следващата година, ако вътрешното търсене леко се покачи, това ще помогне дефлационните процеси в българската икономика да приключат, заключва анализаторът.