В началото на 2016 г. ще си позволим да отправим препоръки към новия министър на правосъдието. За всяка сме писали отделни коментари през 2015 г., но сега решихме да ги представим като план за действие, който, според нас, е наложителен и полезен.

I. Иницииране на нови промени в Конституцията. На дискусията, организирана от Холандското посолство на 7 януари министърът на правосъдието сподели, че „сериозна част от обществото има усещането, че промените в Конституцията не са били достатъчни, и е възможно да е така, но капацитетът на този парламент е такъв.” Екатерина Захариева сподели също, че ще се съсредоточи върху промените в ЗСВ и процесуалните закони – НПК, ГПК, АПК и др.

Важното е какво е в действителност мнението на министъра на правосъдието за конституционните промени, а не на обществото или на парламента. Ако смята, че конституционните промени са били недостатъчни, то би следвало да започне срещи и преговори за ново отваряне на Конституцията, паралелно с работата по Закона за съдебната власт.  Знаем, че сериозният ефект от промените и в Конституцията, и в Закона за съдебната власт, ще бъдат усетени след минимум 2-3 години, което означава, че след няколко години ще се наложи отново да говорим за актуализиране на стратегията и за „започване” на съдебна реформа. Ако можем да използваме по-разговорен пример - когато искаш да построиш къща не полагаш основи за гараж. Конституционните промени и по отношение на работата на Висшия съдебен съвет, и по отношение на работата на прокуратурата, бяха недостатъчни и промени в процесуалните закони няма да компенсират тази недостатъчност.  

II. Промени в Закона за съдебната власт, които да водят до прозрачен и диверсифициран избор на членове на Висшия съдебен съвет.  

Препоръчваме:

·         Задължителният кворум на Общите събрания на съдиите, съответно прокурорите за избор на членове на ВСС да бъде 2/3. Това ще предотврати възможност за лобиране от страна на прокуратури и съдилища с голяма щатна численост.  В сегашния законопроект за изменение на Закона за съдебната власт се предвижда: „Чл. 23 (7) Общото събрание се провежда, когато на него присъстват съответно повече от половината съдии, прокурори или следователи. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите.“. Този „падащ кворум”, който позволява изборът да бъде проведен независимо от броя на присъстващите, може да доведе до липса на представителност и до опорочаване на избора. 

·         Всяка инстанция да има свои представители във Висшия съдебен съвет, а всеки апелативен район да изпраща кандидатури. Това отново ще спомогне за диверсификация на избора и ще предотврати възможността за лобиране от страна на по-големи прокуратури и съдилища, които при едно Общо събрание биха могли да решат избора на повечето от членовете от съответната квота. 

·         Да се избегнат немотивираните политически решения при избор на членове на ВСС от парламентарната квота. Съзнаваме, че това е изключително трудна задача при липса на адекватни промени в Конституцията, но в Закона за съдебната власт могат да се предвидят гаранции за по-прозрачен и контролиран от обществото избор. Например, да се предвидят „препоръки” от академичната общност на юридическите факултети, от адвокатската общност, от неправителствените организации и др. Макар тези „препоръки” да не могат да бъдат задължителни за народните представители, са своеобразен натиск за сериозна мотивираност на избора.

III. Промени в закона за съдебната власт, които да водят до децентрализиране на прокуратурата.

Препоръчваме:

·         Да се премахнат разпоредбите на Закона за съдебната власт, които указват, че всички прокурори са подчинени на по-горестоящия прокурор и на главния прокурор (чл. 139 и др. от Закона за съдебната власт), включително чл. 143, ал. 2, в който се казва, че по-горестоящите прокурори имат компетенциите на долустоящите. По този начин ще се гарантира оперативната самостоятелност на прокурорите и ще се даде възможност на професионалистите сред тях да разследват дела за корупция и организирана престъпност без директното влияние на своите ръководители по конкретните дела.

·         Да се уреди процедура, при която прокурори/съдии да могат да подават жалба до Висшия съдебен съвет при неправомерно влияние от страна на по-горестоящи прокурори/съдии (виж чл. 64 и чл. 67 от Law on Judicial organization на Румъния). Тази процедура да бъде разписана в Закона за съдебната власт и да бъде изпълнявана от комисия във Висшия съдебен съвет.

IV. Оптимизиране на съдебната карта. Натовареността е един от сериозните организационни проблеми в съдебната власт. В момента, някои окръжни, административни и апелативни съдилища не могат да оправдаят съществуването си като отделни органи на съдебната власт, същото се отнася и за неголям брой районни съдилища, които са с изключително ниска натовареност.

Препоръчваме:

·         Най-нисконатоварените окръжни, административни и районни съдилища да спрат да съществуват като юридически лица с пълната си съдебна администрация. Достъпът до правосъдие няма да бъде нарушен, тъй като съдиите от тези съдилища ще бъдат част от щатната численост на най-близкия еднакъв по-вид съд, но ще продължат да разглеждат делата си в същото населено място, както досега. В анализа на натовареността на ВСС за 2013 г. е отчетена действителна натовареност в административен съд София-град 58,87 дела/съдия на месец, за същата година действителната натовареност в административен съд Монтана е 12, 52 дела/съдия на месец. В анализа на натовареността за 2014 г. се вижда, че има административни 11 административни съдилища с под 10 дела/съдия на месец. Същото се отнася и за окръжните съдилища.

V. Оптимизиране на щатната численост в съдилищата и прокуратурата

Препоръчваме:

·         Съкращаване на незаетата щатна численост – 911 щатни бройки към 30.11.2015 г. са незаети, а когато има реална необходимост от откриване на щатни бройки в даден орган на съдебната власт, то това може да стане или с решение на ВСС или за сметка на щатна бройка от друг орган на съдебната власт, който работи при натовареност под средната за страната.

·         Значително съкращаване на административния персонал в прокуратурата. България поддържа най-високия брой административен персонал в прокуратурата на глава от населението и три пъти над средния за всички страни членки. Нуждата от оптимизация е очевидна.

VI. Оптимизиране на начина, по-който се извършва бюджетирането в съдебната система.

Препоръчваме:

·         Да се премине от бюджетиране на исторически принцип към програмно бюджетиране. Бюджетът на съдебната власт се изготвя на исторически принцип, а не чрез програмно бюджетиране съобразно ясни цели и план, които трябва да бъдат обезпечени финансово. Тоест, каквото е посочено предходната година, се повтаря, като често се калкулира и леко увеличение. Тази практика се вижда ясно от предложените от ВСС бюджети за периода 2012-2016 г. (Министърът на правосъдието предлага проект за бюджет на съдебната власт на Висшия съдебен съвет на основание чл. 362 от Закона за съдебната власт).

·         Да се създаде едноличен орган на подчинение на Висшия съдебен съвет, който да отговаря за изготвянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Съдебната власт. Колективното вземане на финансови решения е неефективно и най-често води до липса на отговорност. Също така, не е обосновано юристи с над 15 годишен стаж да се занимават ежеседмично с финансови решения, за които най-често нямат нужната финансова компетентност. Разбира се, членовете на ВСС следва да имат постоянен достъп и възможност за контрол върху този едноличен финансов орган. /това е свързано със законодателни промени, поради което считаме, че препоръката следва да бъде отправена преди всичко към министъра на правосъдието/.

Автор: Любомир Авджийски, ИПИ