След по-малко от 3 месеца изтича срокът на действие на 7-годишния конституционен мораториум върху правото на чужди граждани – физически лица, да придобиват земя в България. По мнението на повечето експерти, изтичането на забраната няма да има кой знае какво значение, тъй като с присъединяване на страната към ЕС чужденците получиха възможност да купуват земя при условие, че регистрират смесено дружество с капитал от 2 лв.

Няма наплив на чужденци за земята ни

Това обаче не доведе до наплив на чужди инвеститори в земеделието и до сключване на крупни сделки за земя с външни купувачи. Не се оправдаха прогнозите на привържениците на мораториума, че земята ни ще бъде изкупена от турски бизнесмени, което ще застраши националната сигурност. Не пристигнаха и богатите фермери от западноевропейските страни, нито арабските шейхове и индийски милиардери. А само след 2 години работа по земеделския проект във Видинския край, китайците се отказаха от начинанието, след като не успяха да намерят достатъчно работна ръка в този иначе най-беден регион в ЕС.

Седем години след влизането ни в ЕС, чуждите инвестиции в земя у нас са под 0,2%. Данните са от последния доклад на Световната банка за България, цитирани от Института за пазарна икономика (ИПИ). Не се очаква бум на сделки след изтичането на формалната забрана за чужди физически лица да купуват земя. Това показа и практиката в другите бивши социалистически страни, като Полша, Чехия, Унгария и др., в които отпадането на мораториума за земя съвпадна с излизането от кризата през 2011 г., но това не повлече чужди инвестиции в селското стопанство, коментира за Econ.bg председателят на Управителния съвет на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев.

Че падането на тоталната забрана няма да има значим ефект върху пазара на земя у нас смята и председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Борислав Петков.

Кой печели и кой губи от ограничението

Напоследък отново се активира дебатът за необходимостта от удължаване на мораториума. Най-активните защитници на тезата за удължаване на забраната са големите български арендатори и земевладелци и националистите от „Атака“. От другата страна са групи либерално настроени икономисти и дребните собственици на земеделски земи, които биха имали интерес от евентуалната поява на външни купувачи, представяйки си, че това ще доведе до оживяване на пазара и поскъпване на имотите им.

Според Борислав Петков, който е представител на инвестиционните фондове за земя, които наред със зърнопроизводителите, са основни играчи на пазара на земя, мораториумът е необходим, тъй като земята не е конкурентен актив и не е подготвена за чужди инвеститори. Според него, при неуредените проблеми с комасацията, поземлените отношения и поливните съоръжения, никой чужденец не би дошъл да прави земеделие в България. Което на практика се доказвало от тоталната липса на инвеститорски интерес за първите 7 години на членство, когато мораториумът вече е формален.

Икономистът Красен Станчев пък е отявлен противник на член 22 от Конституцията на страната, която въвежда това ограничение. Като депутат от Великото народно събрание той подписва върховния закон с особено мнение заради текста, който ощетява конституционните права на собствениците на земя. Според него по този начин реститутите са били лишени от правото да продават наследствените си имоти на конкурентен пазар и да договарят възможно най-добри цени, след като конституцията ги ограничава за избора на купувачи.

„Целта на мораториума и преди и сега - с откриване на новия дебат, е да даде времево предимство на определени бизнес кръгове с дълги пари да изкупуват монополно, колкото се може повече земя на сегашните ниски цени, при по-малка пазарна конкуренция в землищата“, коментира икономистът. След време земевладелците ще комасират тези ниви, ще ги превърнат в капитал и ще ги отдадат под аренда или продадат на много по-висока печалба, вероятно пак на чужди инвеститори. Принципно в тази схема не би имало нищо престъпно, ако изкуствено не се орязваха правата на собствениците с някакви ирационални и патриотарски аргументи, смята Станчев.

Колкото до „турската заплаха“ , той обясни, че по силата на международни спогодби между страните от ЕС и Турция действат реципрочни правни правила. Така например, щом Турция забранява на българи и всички други чужденци да купуват нейна земя (което действа още от времето на империята), то и турците автоматично не могат да станат собственици на земя у нас.