І. Същност на производството
За да се пристъпи към вписване на едно съдебно решение обаче не е достатъчно само то да се отнася до вещноправното положение на недвижим имот. Необходимо е също то да е влязло в законна сила. След постановяване на едно решение, за страните се поражда право на обжалване. Докато то съществува, съдебното решение не поражда правните си последици. За да влезе в сила, т. е. за да се породят тези последици, решението трябва да стане необжалваемо. Така, влизането в сила съвпада по време с момента, в който настъпва необжалваемостта.
Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Този номер дава ред на вписването на конкретното съдебно решение, което от своя страна осигурява противопоставимост на правата на съответното лице, придобити от това решение, на всички други трети лица, невписали или вписали по-късно актове за права върху същия имот.
След вписването актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на правоимащия, като се нанасят върху него горепосочените данни, както и номерът по ред и томът на книгата, в която е подреден. Ако вписването се извършва по молба на нотариус, се връщат вторият и третият екземпляр от вписания акт с нанасяне върху всеки от тях на съответните данни.
Ако съответната искова молба въобще не е била вписана, то за да има действие спрямо трети лица, съдебното решение, постановено по нея, трябва да бъде вписано по общия ред. Тогава то ще има действие спрямо трети лица, но от деня на вписването.
ІІІ. Такси за вписване
Ако се извършва само отбелязване на съдебно решение, постановено по вписана искова молба, то таксата е половината от дължимата такса за вписване.
В случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд с посочване на постановения отказ и датата на постановяването му.
Актовете, по които е постановен отказ, се подреждат в книгата за отказите, която се образува от подреждането на актовете, по които са постановени откази за вписване, отбелязване и заличаване, определенията за отказ, както и жалбите и определенията на окръжните съдилища по тях. Всеки двеста подредени екземпляра от актовете, по които е постановен отказ, образуват един том. Всеки том започва с нова номерация на листовете. Номерирането на актовете и на томовете започва всяка година. Датата на постановения отказ и поредният номер в регистъра за отказите, както и томът и страницата на книгата за отказите се записват във входящия регистър.
Определението за отказ се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Жалбата срещу отказа и влязлото в сила определение на окръжния съд се записват в регистъра за отказите към поредния номер, под който е записан самият отказ, и се подреждат в книгата за отказите. Жалбата и определението се записват и във входящия регистър.
В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди, в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на имотната партида.
Отказът на съдията по вписванията да извърши вписване или отбелязване подлежи на обжалване. Това са осъществява с частна жалба, подадена до окръжния съд, в чийто район е районът на действие на съдията по вписванията. Срокът за обжалване е седем дни от деня на отказа.
V. Правно значение на вписването
Вписването, с изключение на вписването на ипотека, има декларативен, а не конститутивен характер. Чл. 113 от Закона за собствеността предвижда и една гаранционна функция на вписването, която възпроизвежда римското правило: "първият по време е по-силен по право".
Актовете, които подлежат на вписване са действителни, но ако не се впишат не могат да се противопоставят на други лица, защото вписването има предупредителна, превантивна функция.