Декларация по чл.32, ал.1 от ЗМДТ за облагане с данък върху наследствата
При откриване на наследство данъчно задължените лица - наследници по закон или завещание, заветниците или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите по чл.32 ЗМДТ. Декларацията се подава от задълженото лице или негов представител, упълномощен писмено за това - в самия формуляр или с отделно писмено пълномощно.
Декларацията се подава в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
Целта е с данък върху наследството да се обложат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор, но само ако този договор не е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството. Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от ЗМДТ.
Общинският съвет определя с наредбата размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
- за братя и сестри и техните деца - от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
- за други лица извън „братя, сестри и техните деца" - от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на ДОПК.
От данък върху наследството се освобождават:
- имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
- имуществото, завещано на държавата и общините;
- имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза, както и и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
- обикновената покъщнина, дребният земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри;
- предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
- неполучените пенсии на наследодателя;
- имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
Подаването на декларацията се извършва на място в компетентната общинска администрация или по пощата чрез писмо с обратна разписка, която да удостовери датата на подаването на декларацията. Подаването може да бъде направено и по електронен път, ако общината има утвърдени правила за електронна кореспонденция.
При приемане на декларацията служителите са длъжни, ако подаващият поиска, да оказват съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочат необходимостта от отстраняване на непълноти в същата - чл.99, ал.3 ДОПК.
Приемането може да бъде отказано само, ако декларацията:
- не е подписана;
- не е подадена от упълномощено лице;
- не съдържа данни за идентификация по чл.81, ал.1, т.2 и 3 ДОПК: име/ наименование на подателя; ЕИК /код по БУЛСТАТ, ЕГН или личен номер на чужденец.
Срокове за подаване на декларацията:
Декларациите по чл.32 ЗМДТ се подават в шестмесечен срок, който започва да тече от:
- от откриване на наследството - от датата на смъртта на наследодателя, съгласно чл.1 от Закона за наследството;
- от деня на узнаване, че наследството е открито - за наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра на наследодателя;
- от въвеждането във владение - за наследниците към момента на последното известие от обявения от съда за отсъстващ;
- от деня на раждането - за живороден наследник, който е бил заченат към момента на откриване на наследството.
Забележки:
1. Достатъчно е един от един наследниците да подаде декларацията по чл.32 ЗМДТ. Същата декларация ползва останалите наследници - чл.32, ал.5 ЗМДТ.
2. За наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на посочените по-горе срокове, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
