“В това място – 65-а аудитория на Историческия факултет на Софийския университет, преди години Франсоа Митеран се е срещнал с българските студенти. Тук е сниман и филмът „Бялата стая“ с Апостол Карамитев“. С това уточнение в събота (13 октомври) бе дадено началото на третото издание на „Форум КЛЮЧ“ - събитие, посветено на неправителствения сектор, възможността за предприемачество там, и съветите и споделянето на опит от вече успели хора в тази сфера.
Мероприятието представи общо девет лектори, разделени в рамките на три панела. Още в началото организаторите от 42training отбелязаха, че бюджетът за всичко около текущото издание възлиза на..."230 лева кеш".
„Една сграда на всяко каре в София се оказва дарена“, изтъкна Красимира Величкова от Български дарителски форум. „Дори и сградата на сегашното Министерство на здравеопазването е дарение от Йорданка Филаретова“, допълни тя.
Величкова говори и за неефективността на движените от държавата дарителски кампании. По думите ѝ поверяването на каузи на държавни институции е непрозрачно, в повечето случаи – много по-бавно и неефективно, и по-непрофесионално. Голямата битка, която тя смята за спечелена от нейна страна, пък е отпадането на начисленото ДДС върху благотворителните SMS-и.
Веселина Георгиева от "Спаси, дари на..." отново атакува организацията в държавата, споделяйки мнение, че наличните държавни средства не се алокират както трябва. След 62 кампании и осигурена помощ на 46 деца от доброволци, които дори не са обединени под формата на юридическо лице, Георгиева даде своята равносметка.
А тя е, че при държавните институции е нужен силен контролен механизъм. Като пример тя дава центъра „Фонд за лечение на деца“. Още година след създаването си – през 2005 г., институцията връща средства в държавния бюджет, защото не ги оползотворява. При липсата на контрол цари тотално чиновническо безхаберие, докато не се стига до самосезирането на Сметната палата, която осъщестява одит. Именно след внимателния контрол най-сетне фондът започва да функционира.
Ренета Венева от Национален алианс за работа с доброволци (НАРД) даде пример как може да се прави предприемачество в НПО сектора. След дарение от 200 хиляди евро, вложени в учебна кухня, тя е насърчила определяни катобезперспективни младежи да се занимаят с готварство. Впоследствие това им умение става основа за създаването на учебно-производствена кухня с капацитет 300-350 ястия на ден. Следва спечелено състезание в Германия, а вече овладели занаята, порасналите деца са на водещи позиции в някои от най-известните хотелски вериги в страната.
„Има нужда от планиране“, отбеляза Венева. „Отчитам тотална липса на визия за следващите три часа при много млади хора, което е грешно“.
Изключително интересно бе участието на Мария Донкова от Фондация „Пайдея“.
„Нещо, което е задължително, задължително трябва да е качествено“, коментира образованието и нуждата от неговото подобряване в страната тя.
По думите ѝ има доста добри нововъведения в образователната система тази година, но ще изникнат проблеми с някои от тях като целодневното обучение.
„Липсата на реформи може да доведе до отказване от тази мярка“, изтъкна тя.
Като други пороци в системата на образование тя изтъкна лошото съдържание на учебниците и делегираните бюджети. Централна кауза за Донкова и фондацията е изграждането и подкрепата на гражданско образование. Именно затова бъдещите проекти на „Пайдея“ ще са изграждане на най-богатия сайт в България за гражданско образование, както и полагане на основите на онлайн мрежа с консултанти. Според Донкова не е рационално дисциплината да е отделен предмет в училище, а по-скоро тя трябва да бъде вградена в схемата на обучение.
„Училището е лаборатория за гражданство“, заключи тя.
На гости на „Форум КЛЮЧ“ бе и Даниела Тодорова, практикуващ учител от „Заедно в час“. Тя разисква темата за нуждата от индивидуален подход към учениците, съдейки от опита си в Професионалната гимназия за туризъм и хранителни технологии в Пирдоп.
Генади Кондарев от екологичното сдружение „За земята“ очерта често срещаната грешка на приравняване на еколозите и природозащитниците – две понятия, които имат „съвсем различен смисъл“. Той наблегна на често срещани екологични казуси, като климатичните проблеми, замърсяването на околната среда и интересите на корпорациите, понякога противостоящи на природния баланс.
Ива Колева, която е организатор на благотворителни инциативи от поредицата „Идея в действие“, сподели своя опит с различни кампании, които сама е осъществявала. Те са насочени най-вече в подкрепа на българските читалища, но и към децата, младежите и възрастните хора в неравностойно социално положение. Колева изрази възмущение от нищожния бюджет, с който разполагат читалищата и който не им позволява нормално функциониране.
Мария Сотирова от „Работилница за супергерои“ представи една много интересна идея, обърнат модел на клубовете за помощ.
„Аз искам от посещаващите да се хвалят с успехите си, а не да споделят проблемите си“, изтъкна тя. „Общо-взето, работилницата е институция, където да отидеш и да се хвалиш“, шеговито заключи тя.
Последният лектор разведри обстановката, скачайки между остроумни шеги и сериозни съвети. Любен Дилов-син посъветва желаещите да се занимават с граждански каузи, дарителски акции или каквато и да е инициатива, да имат „елементарни познания в две сфери“. Това са управлението на публичното внимание и управлението на публичното очакване. Овладяването им според него е задължително, ако някой иска да го „чуят“ в този „свят на огромното надвикване“, както го определи Дилов-син.
Политикът, сатирик и журналист разкритикува и държавната политика относно домовете за бездомни и просяци. Според него каузи от типа на тези за отец Иван от Нови Хан не разрешават проблема с бедните и бездомните. Временното им решение само го задълбочава, докато реалното противодействие са усилия към интеграция на тези хора в общността.
Дилов-син пожела и да се бори за наградата от 1000 лева, обявена от Кондарев преди това за проекти с обществена насоченост.
„Моят проект е следният – разделяме България отново на Княжество България и на Източна Румелия. Едното – Княжеството, ще е в ЕС и НАТО, Източна Румелия пък ще е офшорна зона“, посочи той. Освен всичко друго, насмешливо изтъкна политикът, така българският народ отново ще има общонационална кауза, зад която да застане – обединението на двете отделни Българии.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката,
предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!